Артемизия Джентилески – нещастието да си жена
Средновековието не e било толерантно към дамите. Те се качват на кладата по-често от мъжeтe, на катедрата и седлото на бойния кон – никога, а на трона – само като "допълнение" към владетеля. Съпруги, майки, в краен случай любовници – това е... Или монахини.

Така било и в изкуството – жената може да твори, но не и да се изявява. Не говорим за "музите" или "готвачките на гениите", а за творците. "Да знаете колко жени има във Фландрия и Франция, и още в Италия, които рисуват така, че техните картини се ценят високо!", възкликва Франческо да Сангало през 1546 година. Но имената на тези художнички са неизвестни, защото картините им са подписвани от бащите или братята им. Ако някоя наруши това правило, обществото отмъщава за дързостта. Това се случило и с една от най-забележителните европейски художнички за всички времена – Артемизия Джентилески (1593–1652 г.).
През ХVІІ в. тя се прочула повече заради скандала, който й спретват, отколкото заради шедьоврите и новаторството си. Картините й са образци на италианския барок – "Каещата се Магдалена", "Юдит и слугинята й", "Юдит обезглавява Олоферн", "Яил и Сисара", "Клеопатра", "Лукреция"... Десет години след смъртта й обаче в сатиричната книга "Гробище. Весели епитафии..." от Дж. Лоредано и П. Микели паметта й е "отбелязана" с глумата:

"Наместо четката с длето в ръка,
на моя мъж изваях тук рога."

Такива пасквили са единственото й споменаване за векове.
  
Бащата на Артемизия – Орацио, е прочут римски художник. Майка й умира млада. Артемизия – като най-голяма от шестте деца и единственото момиче в семейството, трябвало да бъде слугинята на шестима мъже! Тя обаче променила "сценария". В дома им в квартала на художниците гостували забележителни творци, включително великият Караваджо, и тя "попивала" всичко. На 17 години създала първия си шедьовър –  "Сузана и старците".
Баща й е съпричастен за трагедията й. По поръчка на кардинал Ланфранко той украсявал "Залата на музите" в един от дворците му заедно с по-младия от него Агостино Таси –  другият участник в драмата. Там Орацио допуснал първата грешка – разбираема за баща, но по-важна за нашия разказ е самоуверената млада дама с ветрило в ръка, която гледа от негова картина – това е дъщеря му Артемизия.
Изкуствоведката Ан Мари Боети е права, когато коментира, че тук е започнала "репетицията" за предстоящата драма, която ще "надживее" и тримата: "Сред женските образи, които Орацио рисува, се явяват поне на две места чертите на обичната му дъщеря: красивата сочна уста с извити надолу ъгълчета, самотният поглед. Галейки я с четката си, той я обявява за своя, като в същото време я поднася на погледа и желанието на приятеля си.
... В малката лоджия на Монтекавало вече са трима по цял ден."
Няколко думи за третия

Таси – типичен "италиански артист" –

с мощен талант, необуздан характер и, подразбира се, "бурна биография". Както става ясно от съдебните протоколи –  дотогава неведнъж е арестуван по други обвинения, включително за блудство с балдъзата си Констанца, но все не бил осъждан. По думите на Таси самият Орацио го бил помолил да обучи талантливата му дъщеря в изкуството на перспективата, което по това време е най-голямата новост в рисуването, т.е. дава на своя все още приятел достъп до дома си. И резултатът не закъснял!
"Като намерил вратата на дома на ул. "Кроче" отворена, Агостино Таси се промъкнал крадешком вътре в къщата, и влязъл при Артемизия. Заварил я да рисува. В тоя точно ден Агостино обезчестил Артемизия и после си отишъл..."
Цитатът е от протоколите на разпитите, водени от съдията Франческо Булгарело в дома на озлочестеното момиче. Артемизия твърди, че не се е оплакала веднага, защото похитителят й се заклел, че ще се ожени за нея – през Средновековието, а и доскоро в някои краища на Италия това било начин да се сключи брак без съгласието на рода на момичето. Явно младата дама се надявала, че

венчилото ще скрие позора.
 
Едва след около година, когато Орацио се скарал с Таси заради присвоени хонорари, похотливият млад мъж бил арестуван. Основният му проблем пред съда бил, че е женен. Така бил извършил две престъпления едновременно – изнасилване на девица и изневяра на съпруга. Таси лъжел Артемизия, че е вдовец – тя научила истината едва няколко дни преди до го задържат. Таси обаче се оправдал пред съдия-следователя, че бил подведен за смъртта на жена си, а после започнал да очерня бившата си изгора. Твърдял, че не той, а техен общ приятел е бил неин любовник. Обвинил я в разврат и дори проституция. Заявил, че баща й го е молил да следи дъщеря му, за да я предпазва! И го "правел": "Докато вървяхме по пътя, разговаряхме с Артемизия. Аз й казвах да бъде добра дъщеря, а не да срами баща си, защото както беше тръгнала, щеше да се изложи на поругание и да прихване френската болест1, а тя ми каза: "Какво искаш да направя? Дотук ме докара баща ми. Първо седя веднъж двадесет дни в тъмница и ме остави в нужда за парче хляб, а после иска да ме има досущ като да съм му жена."
Тоест обвинява двамата в инцест, който по това време също е криминално престъпление.
Можем да кажем, че Таси прилагал тактика, която и днес успешно се използва в много подобни процеси – максимално злепоставяне на обвинителката и превръщането й в подсъдима.

Съдиите оправдали насилника.
 
Натежали доводите, че изнасилената е мълчала близо година след гаврата, че впоследствие е била любовница на изнасилвача, че семейството й по време на процеса е било скарано с Таси, както и общественото предубеждение.
Скоро след делото баща й, вероятно срещу прилична зестра, я омъжил за своя колега Пиетро Стиатези и през 1612 г. – само месец след края на мъчителния и позорящ процес, новото й семейство се преселило във Флоренция. След две години Артемизия и съпругът й – с препоръка на великия херцог на Тоскана Козимо ІІ – са приети в Академията по рисуване, основана преди половин век от Козимо І. Но след това съпругът й изчезнал и й оставил само дългове, които тя, след разрешение от херцога, престанала да плаща.
Житейската криза принудила младата художничка да премисли много неща – и в човешки, и в творчески план. Жените, които рисува, вече

по-рядко са жертви –

те държат оръжие, разпореждат се с живота си, не искат съчувствие от зрителя, дистанцират се от ренесансовата еротика и воайорския подтекст на разголената плът, толкова характерни за времето. Коментирайки "Юдит обезглавява Олоферн" (нарисувана веднага след преселването във Флоренция) проф. Ролан Барт отбелязва: "Гениално е било хрумването да се въведат в картината две жени, вместо само една. Докато в библейската версия слугинята чака отвън [господарката й сама да убие неприятелския пълководец], две жени, съюзени в общата работа, със събрани помежду им ръце, които сплотяват мускулните си усилия в едно: да надвият огромната маса, чиято тежест надхвърля силите на една само жена – не напомнят ли две слугини, запретнали ръкави да колят свиня?"
   
 

 


 

 


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно