Светлин Михайлов:
Съдът преценява доказателства, а не внушени очаквания

Г-н Михайлов, досега не сте коментирали как приехте решението на Съда на Европейските общности (СЕО) в Люксембург по вашето преюдициално питане?

Тълкувателното решение на СЕО по делото "Апис–Христович" е първото по рода си за българския правен мир. То в никакъв случай не представлява решение по конкретния правен спор, предмет на делото в Софийския градски съд (СГС). Питането беше допуснато за разглеждане, беше прието много добре от колегите в Люксембург и получи изключително висока оценка като съдържание, обосновка и аргументация. То е първото по този проблем и в Европейския съюз, така че за мен – като български съдия и като председател на СГС, решението на СЕО е чест и признание.

Миналия месец в "Новата реалност" – приложението на "Правен свят" – отделихме много място на този прецедент. Въпреки това ще обобщите ли накратко защо трябва да го смятаме за уникален?

За първи път новият ГПК даде възможност да се отправят такива питания. Шестте въпроса, които зададох, са изключително важни и се отнасят до тълкуването и прилагането на норма от европейското право (чл.7, §1 и §2 от Директива 96/9/ЕО), транспонирана в чл.93б и 93 в от българския Закон за авторското право и сродните права. Тази разпоредба е свързана с неправомерното извличане и използване на защитена база данни.

През април, по покана на българския съдия в СЕО г-н Александър Арабаджиев, проф. Коен Ленартс – председател на петчленния състав, произнесъл решението по нашето питане, бе в София. На срещи със съдии бе разяснено както становището на СЕО, така и случващото се около него. С подобни актове СЕО улеснява в голяма степен и работата на българските съдилища, защото дава насоките, в които трябва да бъдат събирани доказателствата, необходими за издаването на справедливи актове.

Решението на СЕО се ползва със сила на "тълкувано нещо", което задължава всеки съд при прилагането на цитираните норми да спазва стриктно изложеното от Европейския съд. Това осигурява не само законосъобразното решаване на съответния казус, но и гарантира еднаквото и непротиворечивото прилагане на посочената норма от директивата. А това е важно, защото в резултат от процеса на присъединяване, в голяма степен нашето законодателство вече се препокрива с европейските директиви.

Подобно припокриване май не е кой знае колко правилно, защото буквалното преписване на регламенти и директиви е забранено?

Ние не говорим за различни неща. Европейските регламенти и директиви нямат категоричността на разпоредбите в националното законодателство, но задължително трябва да бъдат отразени в него. И когато Народното събрание създава една или друга правна норма, то трябва да се съобразява както с европейската практика, така и с особеностите на националната традиция.

Новият Наказателно-процесуален кодекс (НПК) влезе в сила точно преди три години. Въпреки критиките на магистратите, управляващото мнозинство го прие с аргумента, че досъдебното ни производство ще се доближи до най-добрите европейски практики. Това вече факт ли е?

Когато говорим за бързината и ефективността на наказателното и гражданското производство, трябва да имаме предвид три неща: колко време продължава едно наказателно дело в другите държави, членки на ЕС; каква е натовареността на отделните магистрати, които правораздават в България и в Обединена Европа; при какви условията се трудят българските и европейските съдии.

Откъдето и да го погледнем, този сравнителен анализ не е в наша полза.

Съвсем определено. Наскоро бях в Берлин, посетих Върховния съд, Окръжния съд и няколко от районните съдилища. Съдете за какво става дума само от един пример: в Окръжния наказателен съд работят 150 съдии и всеки от тях си има... своя собствена зала. Няма прескачане, няма предварително съгласуване на графици, няма отлагане на делата за след пет-шест месеца, няма изчакване да приключи едно дело, за да започне следващото. Колегите работят спокойно и до голяма степен наистина само от тяхната организираност зависи колко точно ще продължи един съдебен процес.

Поне още 50 години ще си мечтаете за подобен лукс. Какво трябва да се случи дотогава, за да може работата на българския съд да бъде оценявана обективно, а вие да не скачате като ужилени при всяка критична забележка?

Момент. Нямам намерение да чакам 50 години. Това е моята цел като председател на СГС и имам резултати. Най-важна според мен е промяната на общественото отношение към институцията като цяло. Това обстоятелство зависи от всички българи. След това поставям критериите, по които се извършва мониторингът на съдилищата, който от своя страна се материализира в мониторинг на току-що приетите или изменени нормативни актове. Категоричното ми становище е, че тези критерии трябва да съвпадат единствено с причините, довели до приемането на нов или изменението на съществуващ нормативен акт. Те се предпоставят от бързината, с която той е написан, обсъден и приет. Неотдавна във Франция бяха променени няколко разпоредби в техния ГПК, но след... близо 10-годишен публичен – в пълния смисъл на думата – дебат.

И сигурно няма да бъдат ремонтирани още толкова.

Най-вероятно, защото френският ГПК е писан преди 200 години.

Доколкото си спомням, проектът за нашия нов ГПК бе обсъждан поне година и половина-две, това не е ли достатъчно?

Не е точно така. В професионалните среди бе обсъждан между шест месеца и година. Този период би могъл да е достатъчен, ако се отнасяше само до няколко разпоредби. На всички дискусии, в които сме участвали, "изведнъж" се получаваше нещо много странно: ние разполагаме с един работен вариант, а в последния момент ни предлагат да обсъждаме съвсем други текстове.

Две са възможните причини: или страх от професионалните капацитети "от другата страна на барикадата", или опит да бъдете поставени в ъгъла на ринга...

Както и да бъде наречена, каквото и сравнение да се използва, подобна практика е изключително вредна за здравето на българското правосъдие.

Как смятате, защо от две десетилетия законодателят почти никога не се вслушва в магистратите?

Въпросът ви е логичен, но едва ли аз съм човекът, който може да ви даде задоволителен отговор. Ще трябва да потърсите точния адресат.

Аз "точния адресат" съм го питал десетки пъти и знам отговора му: "Магистратите непрекъснато теглят чергата към себе си и предлагат само онова, което ще им осигурява по-високи заплати и стабилен уют."

Нито един юрист, независимо от това дали е съдия, прокурор, следовател, адвокат, юрисконсулт или нотариус, не тегли чергата към себе си, изразявайки становище по даден законопроект. Ние прекрасно знаем каква реформа трябва да бъде извършена и какви са нашите отговорности в този процес. Така че, когато ние предлагаме нещо, правим това единствено в името на по-бързото и справедливо решаване на делата. За повишаване на ефективността на съдебната система.

Нека да теглим чертата. При стария НПК натовареността на магистратите в СГС и Софийския районен съд (СРС) граничеше с безумието. С новия НПК (29 април 2006 г.) положението стана... още по-тежко. Какво смятате да правите?

Отговорът се съдържа в действията на Висшия съдебен съвет. Той подхвана сериозно темата за натовареността на съдиите. В момента положението е следното. На всеки наказателен съдия в СГС му се падат по 80 първоинстанционни дела, а на всеки граждански – по около 400. В същото време в страната има колеги, които за годината гледат най-много по десет-петнадесет дела. Има един окръжен съд например, в който годишно се образуват по 120–130 граждански производства, докато ние всеки ден замръкваме с по 120.

Но "вашите" дела не могат да бъдат разпределени на други окръжни съдилища?

Така е, но решението относно натовареността би могло да се свърже с преоценка на реално необходимия брой магистрати във всеки съд.

Смятате ли, че изходът е в поредното механично увеличаване на щатовете? А не в усъвършенстване на нормативната уредба?

Механично увеличаване на щатовете наистина не е панацеята. За свръхнатовареността на съдиите в София обаче има още две причини. От 20 години насам жителите на столицата непрекъснато се увеличават. От друга страна – законодателят е възложил всички обществено значими дела и делата срещу магистрати и срещу лица с имунитет, независимо от това къде работят и живеят, да се гледат от нас. Въпреки че от година на година ни става все по-тежко, аз приемам това задължение единствено като признание за високия професионализъм на колегите от нашия съд.

Като казахте дела срещу магистрати, знаете ли колко ефективни осъдителни присъди са издали колегите ви срещу съдии, прокурори и следователи?

Мисля, че ефективни присъди няма.

Добре, не е ли странно: уж всички доказателства са събрани, уж вината е доказана, но вместо пет-шест години зад решетките, "човекът" получава условна присъда?

Условното осъждане е способ за отлагане на ефективното изтърпяване на наложеното наказание. То е резултат от приложението на конкретни правни норми. А ако ще говорим "за" или "против" условните присъди, задължително трябва да се обърнем към правната доктрина и целите на наказанието.

Ама за какво да се обръщаме, г-н Михайлов? "Човекът" го подслушват и следят в продължение на един-два месеца, получил е белязани банкноти, ръцете му светват при тестовете, има свидетели. И накрая... условна присъда.

Доколкото разбирам, цитирате конкретно дело. За да се коментира то, следва да се обсъдят всички събрани доказателства. Това е работа на докладчика, който смятам е мотивирал присъдата си. Защото, за да се стигне до условната присъда, трябва да са налице основанията по чл.66 от НК.

Ще ви задам въпроса по друг начин. Кое е по-важно – събраните доказателства или дълбокото вътрешно убеждение на съдията?

И двете са еднакво важни, защото всяка присъда се основава на събраните доказателства по делото, вътрешното убеждение на съдията и закона. Превесът на всеки един от тези три елемента би довел до изопачаване на правосъдието и до издаване на несправедлива присъда.

Питам, защото много често условни присъди се издават... от немай-къде. Или на съдията му е неудобно да прати колега магистрат в затвора, или го е страх да не му излезе име, че е оправдал доказан престъпник.

Категорично съм против твърдението, че колегите изпитват някакъв страх или неудобство при постановяване на условни присъди. Това, че общественото мнение се различава от актовете, постановени от съда, по никакъв начин не оказва влияние върху правилността на тези актове. Да, светят му ръцете. После обаче се оказва, че парите са му дадени за нещо друго, а не като подкуп. А накрая, като и свидетелите се откажат от показанията си, как точно трябва да постъпи съдията?

Да оправдае подсъдимия поради липса на доказателства. А не да залъгва и себе си, и обществеността, че правдата е възтържествувала.

Условната присъда е признаване на подсъдимия за виновен, налагане на наказание и отлагане на изпълнението на това наказание, когато съдът е приел, че за постигането на целите на наказанието и преди всичко – за поправяне на осъдения – не е наложително той да отива в затвор.

Как тогава ще се справите с корупцията в съдебната система, след като специалните разузнавателни средства (СРС), белязаните банкноти и свидетелските показания стигат само за условни присъди? Какво трябва да се случи, за да видим магистрат в затвора за подкуп?

Съдът не е призван да се бори. Разкриването на престъпленията е възложено на други органи. Съдът е длъжен да обсъди всички събрани доказателства и да издаде присъда. Той преценява доказателства, а не внушени очаквания. Вие знаете ли какво съдържат прословутите СРС-та?

Горе-долу имам представа. По-важното е вие как оценявате съдържанието на купищата папки, които всеки месец минават през ръцете ви?

Никъде в тях няма да срещнете изречения от типа: "Ела в 18 часа еди-къде си и носи 100 000 лева, защото трябва да ги дам на еди-кого си." Или пък: "В полунощ ме чакай с един чувал амфетамини на "Сточна гара", защото имам сделка." Криминалният контингент отдавна се е научил да говори с недомлъвки или с код. Затова СРС-тата трябва да бъдат тълкувани в контекста на всички останали доказателства по делото. По същия начин стои и въпросът с показанията на лицата, от които някой някога е искал подкуп: нито един уважаващ себе си магистрат няма да постанови присъда, основана единствено на техните думи.

След като искате хората да ви вярват, защо заседанията по две трети от т.нар. обществено значими дела са засекретени? При положение че постоянно се говори, че работата на българската Темида е напълно прозрачна?

Ако говорим за гражданските дела, гледането при закрити врати е задължително по делата за несъстоятелност, например. Но ако имате предвид наказателните дела, заседанията винаги са закрити, когато се разглеждат материали с гриф "Секретно".

Добре, нормално ли е процесът да се води при закрити врати, след като в него участват петима подсъдими, 10–12 адвокати, 15–20 вещи лица и 50–60 свидетели?

И да няма представител на медиите? Цитираните от вас са участници в процеса, а не наблюдатели.

Казахте, че СРС-тата не могат да бъдат използвани като доказателства, защото не съдържат съществена информация. Какъв тогава е смисълът от засекретяването на нищо незначещи разговори? Или пък, ако тези разговори не са полезни за правосъдието, защо въобще се прилагат към делото?

Законът делегира на съдията правото да преценява кое заседание да бъде закрито и кое да не бъде. По делото за убийството на Милчо Бонев например, въпреки използваните СРС-та, не е имало нито едно закрито заседание. Съдебният състав реши и... разреши на журналистите да следят процеса "на живо".

Според мен, ако всички процеси се водят пред очите и ушите на медиите, поне две трети от съмненията за задкулисни съдебни игри ще отпаднат?

Българското общество е склонно да бъде манипулирано. Спомнете си Народния съд. Тогава – преди 65 години – всички са викали: "У-у-у, дайте да ги окачим на бесилото "тези"! Няма какво да събирате доказателства, за да разстреляте изедниците. Тия буржоа са ограбили народа, куршум за тях..." Какво обаче се случи половин век по-късно? Доста от присъдите на Народния съд бяха отменени, защото са постановени под натиска на революционната еуфория и без нито едно процесуално годно доказателство.

Управляващите имат интерес да приемат закони, които ви правят на маймуни, но вие защо си мълчите и ги изпълнявате?

Ако един съдия, прокурор или следовател не почита закона, какво би трябвало да сторят всички останали?

Чакайте малко. От закон до закон има огромна разлика. И нито един нормален човек, пък бил той и съдия, няма право да почита нещо... вредно, меко казано.

А вие какво предлагате?

Не е ли достатъчно два-три дни да пиете вода и да пушите пред Съдебната палата...

Има и други способи за разрешаване на проблемите. В демократичното общество възникналите недоразумения се решават чрез обсъждане и дебат. Но ако има нещо, което наистина е проблематично, това е абсолютизирането на служебното начало в гражданския процес.

Много хора смятат, че по този начин вие сте открили истинското си призвание – да бъдете водеща страна в гражданския процес и да манипулирате хода на делата така, че политическият елит никога да не остане без спонсори.

Нищо подобно. Абсолютизирането на това начало обезсмисля съществуването на фигурата на адвоката в процеса. Такова начало имаше в предишни редакции на ГПК, преди началото на демократичните промени, но дори и тогава не бяха в тази тежка форма, превръщаща ги в първостепенен принцип. Сега задълженията на адвокатите да осъществяват правната помощ на страните се прехвърлят на съда! Изключва се друг основен принцип – състезателността в гражданския процес. Съдът не само следва да ръководи процеса и да разреши възникналия спор, но му се вмениха и задълженията на доверител на страните.

А случайно в новия ГПК да е предвидено, че съдът трябва периодично да осигурява на страните релакс в петзвезден СПА-център? Или на всеки кръгъл час да им предлагате лека, но питателна закуска?

Вие се шегувате, но положението е много тревожно. Заради служебното начало в новия ГПК, състезателният принцип в гражданския процес бе отменен до... "второ нареждане". И то с аргумента, че не всички хора могат да си позволят адвокат! Тогава какво е мястото и значението на Закона за правната помощ, гарантиращ равен достъп до правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ?

Срещу абсолютизирането на служебното начало в гражданския процес протестираха съдии, адвокати, бизнесмени, репортери, опозиция. Защо управляващите удържаха фронта? Все пак дори такъв инат трябва да има своето логично обяснение?

Аз не мога да отговоря защо се получи така. В наказателния процес крайната цел е една: разкриване на обективната истина. В гражданския процес съдията също търси истината, но само въз основа на предоставеното и изложеното от страните. Ако той трябва еднакво усърдно и еднакво добросъвестно да съветва и двете страни, какво трябва да правят и защо трябва да го направят, каква е логиката да има институция, наречена независим и обективен съд?

Никаква.

Това е големият ни проблем.

Преди много години в периодичния печат имаше рубрики от типа "Темида се смее" и "Смях в съдебната зала". Въпросът ми е: "Какво от външния свят ви забавлява най-много?"

Вицовете.

Искате да кажете, че като си ходите на гости по кабинетите, разпускате само с вицове? И никога не одумате някой депутат, министър, журналист или лидер на извънпарламентарна политическа сила?

Ние, съдиите в СГС, нямаме време да си ходим на гости, за да си обменяме клюки и пикантерии. Професионален опит или законодателни проблеми в хода на работа – да, но останалото...

Кажете тогава най-пресния виц, защото още два месеца да си говорим, едва ли ще споделите за чия сметка се забавлявате в извънработно време.

Питат Радио "Ереван": "Защо в църквата няма корупция?" Радио "Ереван" отговаря: "В църквата няма корупция. По време на служба всеки мирянин пуска своята лепта в една голяма тава. След края на службата попът взема тавата, с отривисто движение изхвърля парите към тавана и казва: "Господи, вземи колкото е необходимо за делото ти, останалото е за мен!"

 

 


 

 


   
Председателят на Софийския градски съд посреща Н.П. посланика на Германия у нас г-н Михаел Гайер.
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
20
***************
|
нерегистриран
25 декември 2012, 14:57
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
19
Coach Outlet Online Store Those that desire to gen
|
нерегистриран
19 декември 2012, 10:45
0
0
*()&Many thanks for your good publish. I'll take the notes you've written.
http://banyanhotels.com/blogs/viewstory/59803" title="Coach Outlet Online Store Those that desire to gen">Coach Outlet Online Store Those that desire to gen
18
Michael Kors Outlet
|
нерегистриран
18 декември 2012, 16:40
0
0
*()&Your point is valueble for me. Thanks!
Michael Kors Outlet
17
*******************
|
нерегистриран
17 декември 2012, 06:35
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
16
************
|
нерегистриран
15 декември 2012, 08:54
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
15
Louis Vuitton Outlet
|
нерегистриран
14 декември 2012, 12:22
0
0
*()&You guys have a wonderful website intending the following, KIU!
Louis Vuitton Outlet
14
Michael Kors Outlet
|
нерегистриран
13 декември 2012, 12:31
0
0
*()&Hi! Your publish rocks and can be a great study!
http://skylogue.in/index.php?do=/blog/80341/if-you-carry-out-need-more-or-less-everything-to-help-materialise-right-now/" title="Michael Kors Outlet">Michael Kors Outlet
13
Coach Bags
|
нерегистриран
12 декември 2012, 10:06
0
0
#@!%You guys have a wonderful website intending the following, KIU!
[url= http://salvadorbook.com/blogs/viewstory/192671]Coach Bags[/url]
12
**********
|
нерегистриран
10 декември 2012, 11:05
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
11
************
|
нерегистриран
08 декември 2012, 11:04
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно