Бизнесът "отвличане срещу откуп" процъфтява
Бездействието на МВР обрича политическия елит на... пълна самоиздръжка

Според полицаи, които разследват отвличания, през последните две години в България са регистрирани – със 100% сигурност – над 1000 такива случая. Според експерти броят на отвличанията у нас достига 3800, но ще продължава да расте. Според софийския градски прокурор Николай Кокинов през последните три години в столицата са регистрирани официално "само" 15 отвличания, но нито едно от тях не е разкрито. Разликата между току-що изброените "статистически" данни е голяма. За сметка на това обаче тя е много леснообяснима.

 

Злодеите винаги заплашват, че ако до ушите на властта достигне и думичка за стореното, похитеният ще бъде екзекутиран или осакатен. А информация в публичното пространство изтича само ако

жертвата е
известна личност

и принудителното й отсъствие няма как да остане незабелязано.
В щастливо приключилия инцидент с бизнесмена Киро Киров например синът му се опита да разпъди медиите и да притъпи общественото внимание с декларацията, че баща му не е отвлечен, а е в чужбина по лични дела и "току-що" му се е обадил по телефона.
Сред малкия и средния бизнес непрекъснато върви информация, че в столичния ж.к. "Люлин" масово се практикуват отвличания, като исканите откупи рядко надхвърлят 20 000–30 000 лева. Нещо повече. Съответните служби на МВР разполагат с данни, че не само за най-заможните, но и за част от представителите на средния бизнес вече са изготвени черни списъци. Като в челото му са собствениците на автокъщи.
Ако това е вярно, положението става наистина зловещо. През последните десет години на пръсти се броят пробивите на МВР, след които престъпниците са идентифицирани. Безспорните "хитове" са два – отвличането на Стефко Колев, собственик на "Руен" (през септември 2001 г.) и внезапното "изчезване" на варненския бизнесмен Рубин Кочев (през март 2004 г.). Поради калпаво събрани доказателства двата съдебни процеса са провалени с гръм и трясък. Но докато Рубин Коцев все още "жадува за мъст" (както се пее в народните песни), в случая със Стефко Колев

правдата, макар
и по уродлив начин,
все пак възтържествува.

На 28 ноември 2003 г. единият от похитителите му – Борис Арсов-Борчо, е "почерпен" с два куршума в главата за рождения му ден, а девет месеца по-късно е разстрелян и тарторът на групата Асен Петров-Шаки.
Оттук следват няколко логични извода. Всеки неуспех на МВР прави бандите все по-мощни икономически и все по-недосегаеми от закона. Както се видя при похищението на Ангел Бончев, на съпругата му и на Киро Киров, те вече не само имат по-добро оборудване от полицията, но дори си позволяват и лукса да се "задяват" с блюстителите на реда.

От другата страна
на барикадата перспективата е отчайваща.

Липсва специална подготовка на полицаите как да действат при отвличане. Никой не мисли и за други две възможности – наши полицаи да заминат на специализация в Западна Европа, САЩ или Мексико, а в България да бъдат поканени чуждестранни експерти в тази област.
Вече има случаи, когато адвокати, работещи с чужди клиенти, сигнализират, че все по-често задгранични бизнесмени отказват дори да мислят за евентуални инвестиции у нас от страх, че може да им се случи "нещо". Успели родни бизнесмени също обсъждат варианти за трайно изнасяне зад граница. Рязко се увеличи и търсенето на висококвалифицирани бодигардове, което засега май е единственият начин за реално противодействие срещу похитителите.

А родните политици нехаят, включително и за собствената си сигурност.

В самозабравата си си мислят, че винаги ще са във властта. Бизнесът сам се е убедил, че над 90% от тях са силно корумпирани. Така че не е необходимо човек да е с три висши образования, за да се досети, че всеки от тях е потенциална мишена, защото... дори в политиката никой не е вечен. Поради това, ако "обитателите" на т.нар. политически елит днес отново изпуснат момента да обуздаят – с цялата мощ на държавата и при строго спазване на закона – вълната от отвличания, утре като нищо семейството на някой от тях ще бъде изправено пред кървавата дилема "Или парите, или човекът ви е мъртъв!".
Справка – отвлеченият син на бившия транспортен министър Вилхелм Краус, който се размина с откуп от над 1,2 млн. евро и отрязан пръст.
Съществуват доказателства, че много от членовете на престъпните групи са бивши полицаи, които се подкрепят от сега действащи. На първо място отличното познаване на действията на полицията – тя с нищо не може да изненада бандитите. На второ място очевидно се действа професионално. В тази връзка е много вълнуваща следната интрига: как хора, свързани с едно или друго отвличане, загиват при мистериозни обстоятелства. Главно след... "професионален" контакт с редови полицаи или спецченгета. Куцаров например умря в полицейски автомобил, докато го прибираха зад решетките от Института по психология на МВР. А неговият "колега" Йордан Цонков-Джиджи бе разстрелян като по учебник само няколко часа след нелепата (уж) кончина на Куцара.
Животът неведнъж е показвал, че такива изключително редки постижения не са случайни. Хубаво е, че вътрешният министър Михаил Миков идентифицира част от проблема: "В много престъпления се констатира съучастие на хора, които добре познават начините, методите и средствата на МВР. Това не изключва възможността към една или друга престъпна дейност да са съпричастни бивши служители."
Тъжното е, че в подобни прочувствени откровения са изпадали абсолютно всички негови предшественици без значение какъв цвят е била партийната им книжка. Още по-тъжното обаче е, че нито една управляваща сила досега не пожела да размисли по-сериозно както за подбора на полицаите (особено на баретите), така и за тяхното просъществуване – в рамките на закона – след излизането им (по една или друга причина) от системата.
Посланието в тези няколко реда е ясно. Преди седем-осем години бюджетът на вътрешното ведомство бе около 600 млн. лева. За 2009-а

държавата отдели
за нуждите на МВР
над един милиард,

без в тази сметка да влизат собствените приходи и милионите от европейските фондове.
Преди седем-осем години ръководството на МВР отчиташе над 70% разкриваемост, но реално до следствието и прокуратурата стигаха не повече от 40–45% от разработките. Днес положението е катастрофално: според държавното обвинение, около 30% от полицейските дознания стават за обвинителен акт. Колко от тези разработки и дознания обаче излизат от първоинстанционните съдилища с осъдителни присъди, май дори и... Господ не знае.
Случайно или не, но прокурори и хора от бившите ключови МВР-структури – НСБОП, НСС и "Икономическа полиция", карат толкова скъпи коли, че два живота да спестяват заплатите си, трудно биха си позволили подобни екстри. Уволнените обаче – заради връзки с подземния свят и проваляне на операции срещу пари – са като чаена лъжичка мед в 500-килограмова каца с катран. А осъдените на ефективен затвор за корупция и престъпления по служба са

като бели лястовици
или... двуглави врабци,
т.е. никакви ги няма.

Изводът се налага от само себе си. Всички полицаи, чиято работа е свързана с разследване на отвличания, на организирана престъпна дейност и на стопански престъпления, задължително да минат през детектора на лъжата – и за участие в конкретно упоменати престъпления.
Освен това би следвало да се уреди законодателно и проблемът с конфискуване на реално ползваното от тях имущество. Просто "така" – без насрещни проверки за законност на доходите; без значение дали въпросното имущество се води на трето или четвърто лице; без доказване на предикатното престъпление, което евентуално да е източник на незаконните доходи. Навремето такава възможност даваше прословутата Глава трета от Закона за собствеността на гражданите, отменена през 2005 г.
Тогава обаче нямаше специализиран орган, който да прилага закона. Днес съществува т.нар. Комисия "Кушлев", но

заради партийните
и корпоративните прищевки на управляващите,

тя може да изпълнява подобни функции само в строго определени случаи. Преди няколко години в Москва се разрази истерия, свързана с масови отвличания. А сега руската столица е един от най-сигурните градове в света в това отношение.
Как стана това? Ами много просто. Работодателските организации и едрият бизнес организираха събирането на крупна сума пари. Държавата също внесе своята лепта и се ангажира да използва цялата сума целево – за прекратяване на отвличанията. За всички полицаи, участвали в успешни операции срещу похитители, бяха предвидени сериозни финансови премии. Обявени бяха и големи награди за граждани, предоставили на службите информация, която може да доведе до задържане на престъпниците.
И нещата там станаха.
Докато тук бездействат всички – работодателските организации, едрият "солов" бизнес, държавата...
Спецполицаите са твърде демотивирани. Те рискуват живота си наравно с мафиотите. Заплатите им обаче са около 1000–1300 лв., докато "другите" – при успешно отвличане на крупен бизнесмен – си разделят по няколкостотин хиляди евро, а след "стандартно" похищение – по осем-десет хиляди лева.
Разбира се, не парите разделят почтения човек от престъпника, но все пак има определена граница на материално стимулиране и професионална сигурност, под която не бива да се пада. Това означава удвояване на заплатата на работещите в специализираните звена на МВР, високи премии при успех, а също и специални пенсии (не по-ниски от две трети от заплатата) при навършване на определена възраст. Необходими са и такива застраховки за злополука и смърт, които да осигурят

на пострадалите
добро лечение, а на
зачернените семейства – нормална издръжка.

Във всички развити демокрации при тежък проблем с даден вид престъпност държавата обявява големи награди за информация, която води до залавяне на опасен бандит или предотвратяване на тежко престъпление. Противно на българското разбиране по въпроса, в случая не става дума за огромни разходи, тъй като след първите случаи на разкриване, даденият вид престъпност рязко намалява.
Ето защо има спешна нужда от учредяването на награден фонд, от който – в случай на необходимост – да бъде награден с половин или един милион евро онзи, който наистина помогне на МВР и прокуратурата да разбият престъпна структура, занимаваща се отвличания. Наложително е в тази връзка да бъдат приети и съответните промени – в НПК и НК, които да озаптят овреме печалбарите и да гарантират, че около "преследването" на престъпниците и... наградата няма да пострадат невинни хора.
Крайно време е МВР да бъде преструктурирано така, че поне 25% от бюджета му задължително да се изразходват за техническа и софтуерна обезпеченост на полицията. При сегашното ниво на престъпност в страната достъпът на МВР до информацията в интернет трябва да е по-голям, но само при едно условие: наличие на гаранции, изключващи дори хипотетичната възможност полицаи да работят "на частно" за определени поръчители.

Абсолютно недопустимо и непрофесионално е издаването на следствена тайна.

Последният пример за такъв гаф е официалното съобщение на Софийската градска прокуратура, че разполагала със защитен свидетел за отвличането на бизнесмена Киро Киров. Заместник градският прокурор Роман Василев се похвали пред bTV, че спрямо свидетеля ще бъдат използвани всички възможности на закона (?!). С дребната хвалба, за нещо, за което разследващите органи даже нямат и заслуга, се предупреждават всички от бандата своевременно да се покрият. Другият вариант е прокуратурата да не разполага с никакъв свидетел, а Роман Василев умишлено да блъфира, надявайки се престъпниците да се паникьосат и да направят дългоочаквания грешен ход. Съвсем скоро ще стане ясно.
Медиите също са длъжници на обществото. Те трябва да дадат своя принос за разпалване на обществена нетърпимост и към тези, които отвличат хора, за да получат откуп, и към тези, които ги подпомагат и прикриват.




 

 


 

 


 

 

 


 

 


       
Бившият заместник-кмет на София, а после и транспортен министър Вилхелм Краус, след като слезе от политическата сцена и получи отрязания пръст на малкия си син, плати 1,2 млн. евро, за да спаси наследника си.
   
Две години след като Стефко Колев беше отвлечен, единият от похитителите му – Борис Арсов-Борчо, беше разстрелян. След девет месеца същата съдба споходи и тартора му Асен Петров-Шаки. На снимката: криминалисти извършват оглед на букмейкърския пункт, в който бяха убити Шаки и столичния полицай Красимир Живков. За екзекутор на двамата бе нарочен хърватинът Иван Може (на малката снимка), но през март 2007 г. той изчезна безследно.
       
Едно от нещата, които Путин направи за Русия е, че с помощта на бизнеса държавата се разправи с вълната от отвличания в Москва.
   
Смъртта в един ден на двама заподозрени в отвличания навява сериозни съмнения в полицията. Особено след като единият загина в ръцете й.
       
Един милион евро ще стимулира много хора, свързани с престъпността, да дадат нужната информация.
   
Спецполицаите трябва да получават минимум два пъти по-високо възнаграждение от останалите си колеги и да имат сигурност и при пенсиониране, и при злополука.
   
Изнудването чрез отвличане е много лесно, поради възможността за осакатяване.
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно