Проблемът с ДДС продължи и след Страсбург

Българските власти са се ангажирали пред Генералната дирекция "Данъчно облагане и митнически съюз" на Европейската комисия (ЕК) в Брюксел да изготвят специални задължителни инструкции за прилагането на чл.177 от Закона за ДДС, който предвижда възможност да се търси отговорност от добросъвестни търговци за чужди данъчни задължения. Българският закон е неясен и двусмислен в тази материя, установили данъчните експерти на ЕК. Затова те ще продължат да следят проблема и настояват да получат инструкциите веднага щом бъдат изготвени.
 

Това става ясно от писмо на Генералната дирекция до адвокат Михаил Екимджиев по повод на негова жалба срещу приетия през август 2006 г. нов Закон за ДДС и по-специално чл.177 от него. Според Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, чийто председател е Екимджиев, текстът предвижда отговорност за чужди данъчни нарушения и измами, а жертвите са добросъвестни участници в стопанския живот. Когато един търговец, доставчик по веригата, е дължал ДДС, не го е внесъл, а е получил приспадане на данъчен кредит, данъчните имат право да удържат парите, които той си е спестил, от неговия клиент. Според перфидното виждане на българския законодател,

клиентът е бил длъжен да знае, че доставчикът му се кани да измами държавата!

Законът въвежда презумпция за това от самия факт, че доставчикът не е внесъл ДДС за даден период. Нещо повече – ДДС-то може да е било спестено не от непосредствения предходен доставчик, а от някой по-предишен по веригата на облагаемата доставка за същата стока или услуга. Но и за това може да се търси отговорност от добросъвестния търговец, независимо дали неговата фирма е получила някаква облага от невнасянето на данъка.
Особено парадоксална е ал.5 на чл.177, според която

"отговорност носи и предходен доставчик на лицето, което дължи невнесения данък".

"Предходният" очевидно е бил длъжен да предполага всичко, което ще се случи по "пътя на стоката". С други думи, ако един търговец си спести ДДС-то, но получи данъчен кредит, парите могат да се съберат от всеки друг по веригата – преди и след него, без ограничение. При това законът не дава гаранция, че ДДС за една и съща сделка няма да бъде събиран нееднократно – от всеки, преди и след доставката. Пострадалият (или пострадалите търговци) нямат право на регресна отговорност от неизправния доставчик, който не е внесъл дължимия данък, пише в жалбата на адвокат Екимджиев и Асоциацията за европейска интеграция.
Проверката на Европейската комисия по жалбата е стигнала до

интересни резултати.

Особено показателен е един текст от Брюкселското писмо: "Не беше ясно дали чл.177 от българския Закон за ДДС цели възстановяване на неплатен от доставчика ДДС от кое да е данъчнозадължено лице във веригата на доставките, независимо от факта че не е знаело или не би следвало да знае за измамния характер на доставките. Двусмислеността на чл.177 на българския закон не позволи на моите служби да стигнат до заключението, че този член е съобразен със стандартите, наложени от Съда", пише началникът на отдел Контрол по прилагането на законодателството на Общността и държавните помощи – непрякото данъчно облагане Micole Wieme.

А стандартите на Общността са ясни,

те са достатъчно детайлизирани в редица решения на Съда в Люксембург. Съгласно чл.205 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета (Директивата за ДДС) държавите членки действително могат да предвидят, че дадено лице е солидарно отговорно за плащането на ДДС, ако в момента на доставката е знаело или е имало достатъчно основания да предполага, че дължимият ДДС за нея или за всяка следваща или предходна доставка няма да бъде внесен. Но такава презумпция "за знание" не може да бъде формулирана по начин, който да прави практически невъзможно или прекалено трудно за данъчнозадълженото лице да я опровергае с доказателства.
Цитира се и решение по делата "Optigen and Others", в чиито мотиви пише: "Търговци, които вземат всички необходими и целесъобразни предпазни мерки, за да бъдат сигурни, че техните сделки не са част от верига, включваща сделка, по която е извършена измама с ДДС, трябва да могат да разчитат на законността на тези сделки, без да се излагат на риска да бъдат отговорни за плащаннето на ДДС, дължим от друго данъчнозадължено лице."

С други думи, един честен и добросъвестен купувач не би следвало да носи отговорност за измама на доставчика си.

Реакцията на Европейската комисия идва само два месеца след като на 22 януари Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България по жалба на пловдивската фирма "Булвес" АД именно заради некоректни практики на държавата при събирането на ДДС. Адвокат по делото бе също Михаил Екимджиев. Съдът в Страсбург установи, че на българската фирма й е отказано приспадане на данъчен кредит, въпреки че добросъвестно е изпълнила задълженията си към бюджета, при това не защото доставчикът не е платил дължимото от него ДДС, а защото е закъснял с начисляването му! Така в държавния бюджет са постъпили две плащания на ДДС за една и съща доставка, при това с лихви.
Парадоксална бе реакцията на данъчните власти на това решение на Страсбург – те обявиха, че то всъщност няма никакво отношение към днешната действителност, защото законът за ДДС от 2006 г. е съвсем нов и непорочен. Е, май и новият закон страда от пороци, въпреки че през 2004 г. по проблема с ДДС се произнесе и Върховният административен съд (ВАС) с Тълкувателно решение №5. Според това решение възстановяването на данъчен кредит зависи само от коректността на прекия доставчик, не и на предходни доставчици. Нещо повече, възстановяването може да бъде отказано само ако данъчнозадълженото лице е получило облага или данъчно предимство в резултата от спестения ДДС от неговите съконтрахенти. Нищо от това добре аргументирано тълкувание на ВАС не бе уважено в новия закон.


Адв. Михаил Екимджиев:

Само институциите не стигат 

Очевидно е, че проблемите с произволното събиране на ДДС от добросъвестни търговци не могат да бъдат решени само с инструкции, нито с тълкувателни решения. Необходима е радикална промяна на чл.177 от ЗДДС, както и нова европейска визия на данъчни и магистрати спрямо почтения бизнес, който и без това трудно оцелява в България. Този извод се налага и от факта, че месеци след решението на Европейския съд по правата на човека по делото "Булвес" някои български съдии отказват да прилагат неговия правозащитен стандарт по принципно идентични дела, санкционирайки коректни към фиска търговци за нарушения на техни доставчици.



 

 


 

 


           
И Съдът в Страсбург, и органите на Европейската комисия в Брюксел задават едни и същи основни стандарти по проблема с ДДС – законът трябва да ясен, а не двусмислен и по никакъв начин да не превръща добросъвестния търговец в жертва. Това разумно послание обаче някакси не може да стигне до българските власти.
Коментари
   Започни с:  Първите  |  Последните  
3
Пешо
|
нерегистриран
20 юли 2010, 21:22
0
0
Поведението на данъчната администрация е ПСИХОПАТИЧНО. На българският съд, също. Непрекъснато чувам, че има команда "от горе" да не се връща ДДС по никакъв начин.
2
Димчо
|
нерегистриран
18 май 2009, 12:56
0
0
При всички случаи първо би следвало отказът за връщане на ДДС да бъде обжалван пред българските съдилища. Възможно е българският съд да отмени отказа и проблемът да бъде решен. В противен случай, според развитието на делото, може да се мисли да се съди държавата.
1
Ваня
|
нерегистриран
15 май 2009, 15:05
0
0
Здравейте, има и други фрапантни решения на нашите съдилища поповод прилагането на закона за ДДС. На фирмата, която аз управлявам й беше отказано ДДС, платено по митиническа декларация от ДДС-сметка в ДДС-сметка на бюджета. Редът за плащане на ДДС първо и след това разглеждане на документи от митницата е известен. Какво ще ме посъветвате - да подам и аз дело срещу държавата?
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно