Капката, която, ако я изследваш, разбираш много за морето
Съдебен театър на абсурда II

Преди 15 години, на тази улица в центъра на село Сърница, един полицай разстреля един свещеник. От упор. Навремето много се писа за този случай. После се забрави. След четири години, докато продължаваше да носи униформа (!), блюстителят на реда получи условна присъда. После МВР плати кръвнината на 3-те сирачета и направи опит да си възстанови парите от виновника за убийството. Преди половин година полицаят помоли президента дългът му да бъде опростен.

Убийството става в 21 часа на 15 април 1994 г., под лампа, на главната улица с име "Свобода", която според табелите на къщите и днес все още се казва "Г. Димитров".
Софийският свещеник е бил в Сърница за дървен материал – строял църква. Взел от приятел трабант. Носел много пари. В центъра, посред бял ден, питал една жена имат ли банка, имат ли хотел, има ли полицай. В покрайнините, на здрачаване, споделил с непознат шофьор: "Струва ми се, че ме преследват" и попитал дали, ако отива до Велинград, може да кара след него. Посоките им не съвпадали.
Междувременно жената, с която свещеникът говорил, разказала на свой роднина какво є се случило, той го разказал на местния полицай. Било малко след 20 часа.
В мотивите към присъдата е записано: "Непознатият се интересувал от броя на полицаите, банките в селото, жителите му, наличието на хотели, названието и местонахождението на близкия град. Затова полицаят бил мотивиран да извърши проверка на лицето..."
Но е извършил не каква да е проверка, а като за страшен бандит! "Поканил" още двама души "да го придружат".
Единия въоръжил с автомат, себе си – с пистолет.
На джипа им не пишело "МВР". Открили трабанта в края на селото, на около 25 метра от шосето, перпендикулярно на него, без светлини. Затиснали го. Пуснали дългите. И слезли.
Какво ли си е помислил уплашеният и заслепен свещеник? Всичко друго, освен че добронамерен блюстител на реда иска да му види документите. Запалил двигателя, включил фаровете и потеглил "напред, към полицая", според мотивите. "Полицаят възприел в дясната ръка на водача пистолет с дълга цев, успял да отскочи и трабантът се ударил в джипа – пак според мотивите." После се ударил още веднъж и тръгнал на заден ход към центъра на селото. Джипът го последвал.
След около половин километър, при първите хора, под лампа, мукавеното автомобилче спряло, а джипът го "блъснал и го отхвърлил" – според свидетели. Трабантът ударил джипа – според мотивите.
След сблъсъка двамата въоръжени мъже изскочили от возилото си, а свещеникът – въпреки насочените към него "Калашников" и "Макаров", въпреки крясъците, ритниците по колата му и разпореждането "да се предаде" – не слязъл.

Следва смъртта.

Двадесетина минути по-късно в Сърница пристига шефът на пазарджишката полиция. Но не в това си качество. Той, заедно с приятели, идвал на гости на полицейския зет, който е единият придружител за тежковъоръжената "проверка". Въпросният полковник отстранява от местопроизшествието и джипа, и автомата.
Чак след полунощ започва огледът. Ръководи го окръжният началник на следствието. На сутринта там, където е била първата среща между бъдещата жертва и бъдещия подсъдим, е намерен газов пистолет, "без следи от влага", за разлика от металните тръби, до които е бил.
Дни след разстрела бях във Велинград. Случайно от сърничани разбрах, че вестникарските информации, направени по източници от МВР, че попът гонил с нож полицая, а полицаят се защитавал и стрелял, за да спаси живота си – не са верни. Говорих с над десет очевидци, публикувах материал, после – още един. Открих и друго следствие срещу стрелеца – отпреди 10-ти ноември – за средна телесна повреда, което е било скоропостижно "смачкано" от пловдивската военна прокуратура. Един всекидневник написа: "Убиецът... често употребявал алкохол, пришпорвал колата из селото и бабаитствал... Има подозрения, че е обвързан с групировка, изнасяща дървен материал..."

Характеристика
като на ангел

е получил обаче този полицай три години след като е разстрелял свещеника.
Следствието е образувано чак на двадесетия ден след трагедията! Полицаят е обвинен, че "умишлено е причинил смърт". На същата дата са направени първите разпити – само на спътниците за въоръжената проверка и на хора, които разказват за последните часове на жертвата. А не за последните є минути.
Месец след убийството заместник окръжният прокурор пише: "Разследването не е водено обективно, всестранно и пълно, допуснати са пропуски и нарушения... Огледите не са извършени качествено, не са описани детайлно и коректно повредите по трабанта, не са търсени и намерени парчетата от счупванията... Не е огледан джипът... Не са търсени дактилоскопски следи по намерения пистолет... местопроизшествието не само не е било запазено – въпреки участието на полицейски служител, но е допуснато полицейската кола да изчезне, обвиняемият не е разпитан, а е допуснато по негово желание той да даде обяснения след разпита на свидетелите..." И още: не са постановени експертизи, не са разпитани очевидци...
Едва след като този прокурор нарежда, полицаят-убиец е отстранен от длъжност! И са разпитани някои очевидци. Джипът е блъскал трабанта, имало само един изстрел, чули са псувни, заканите на полицая, че "ще става страшно", думите към спътника му: "Пази се, ще го разстрелям, щом не се предава..."
В края на 1995 г. законът се променя и разследването на престъпленията, извършени от полицаи, се прехвърля от цивилните на военните.
Тогава военният следовател и подполковник пише заключение: Полицаят е използвал оръжието си като крайна мярка. Пострадалият е имал вина за това, защото се е канел да извърши престъпление – нанасяне на телесни повреди или лишаване от живот на полицейски служител. И "случайно се е оказал с гърди, насочени по направлението на изстрела".
Военен прокурор – полковник – приглася на колегата си следовател и зачертава обвинението за умишлено убийство. После друг прокурор, който също е и полковник, прекратява делото. "При движението му във въздушна среда, куршумът срещнал твърдото стъкло, при което случайно, непредвидимо за полицая, променил траекторията си по посока към лявата половина на автомобила. В същото време пострадалият се бил придвижил към лявата половина на автомобила..." Този прокурор връща официално стрелеца на работа. А неофициално полицаят е върнат на работа в Сърница година по-рано.
Върховната прокуратура "произвежда" малка засечка. Поради която е внесен обвинителен акт – за немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, която е източник на повишена опасност (чл.123 от НК).
Намереният и неизследван за дактилоскопски следи газов пистолет – като доказателство, че свещеникът е бил въоръжен – е донесен в съда от прокурора.
Вдовицата се оттегля от процеса с думите: "Дълбоко вярвам, че всичко извършено на земята, ще бъде отсъдено от Единствения Праведен Съдия Господ. "

Присъда №353/97
е произнесена на 15 септември 1998 година

от военен съдия и подполковник: година и половина, условно. В мотивите четем: "... полицаят е дисциплиниран и изпълнителен, решителен и не се огъвал от възникнали трудности... безкомпромисен при констатирани нарушения на обществения ред... след първия предупредителен изстрел бил силно напрегнат, притеснен и уплашен... намирал се на около 50 см пред десния фар на трабанта, превидяло му се, че шофьорът отново държи в ръката си пистолет... приклекнал... куршумът ударил предното стъкло... пробил го и го напукал. След горното попаднал в тялото на пострадалия, разкъсал аортата и белия дроб... полицаят прихванал пострадалия и му помогнл да излезе от автомобила. При това последният го отблъснал, а след няколко крачки паднал... " После стрелецът се бил опитал да спаси жертвата си и направил тампон. Но...
Тампон обаче не е открит от лекаря, констатирал смъртта. Нито при огледа.
От снимките във фотоалбума личи, че колелата на трабанта са подпрени с павета – за да не потегли по нанадолнището. Което доказва, че прави са тези от очевидците, които твърдят, че двете коли са били плътно една до друга. Преди да бъде отместен, джипът е задържал "сапунерката". Това пък отхвърля версията, че стрелецът е бил пред трабантчето.
Не е нужно човек да има висок чин, какъвто са имали следователят, прокурорът и съдията, за да знае, че от стъкло куршум не рикошира. Че пробойната от един куршум в триплекс, е голяма колкото куршума, а триплексът няма да се "напука"...

В случая не е изследвано нищо, свързано с трупа:

"пресните" охлузвания и кръвонасядания на носа, причинени от тъп "твърд предмет" – според протокола за аутопсия, пробойната в стъклото, което е изхвърлено на боклука ден след разстрела, дрехите на жертвата, дори смъртоносната рана.

А полицаят е
стрелял от упор.

Смъртоносната рана – със загуба на тъкан с диаметър 8 мм, по ръбовете на която личи добре кръгъл пръстен на охлузване, широк 3 мм и чиято "околност" в диаметър 1,5 см е "синкаво кръвонаседната", говори категорично за стрелба от упор, казаха съдебните лекари доц. Мария Грозева и доц. полковник Златко Колев, които консултираха редакцията. Още нещо: в трабанта не е намерена и капка кръв.
Механични разкъсвания на тъканите, като описаните от съдебния лекар, се получават, когато дулото на пистолета е най-много на три сантиметра от тях – потвърди авторитетен криминалист за "Правен свят". Разстоянието от оръжието до мишената, ако е до 150 см,
може да се определи с точност до сантиметър – по следите, които изстрелът оставя – това е азбучна истина в науката ни, и ако в случая не е направено, не е от некомпетентност – твърди още този експерт.
Такива следи никъде не са търсени...
Пробойната в стъклото – с неправилна форма и диаметър над 2 см не е от куршум – беше категоричен автоекспертът, наш консултант.

x x x

• "Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият." Така започва словото, произнесено "на прощаване" с 40-годишния разстрелян свещеник, който се казва Йордан Петров.

• Преди 5 години братът на убития свешеник, монах Викентий, който е в "Света гора", Атон, помоли да бъде освободен от българско гражданство с мотив: "Извънсъдебна екзекуция и мародерство, извършени на брат ми от властите на Република България." Молбата му беше удовлетворена.

• На миналите местни избори полицаят, който се казва Виктор Дъвков и от години е издигнат в службата – преместен е от Сърница във Велинград, се кандидатира за кмет на града. Като независим. Преди година той помоли президента да опрости кръвнината, която вместо него е платена на трите сирачета от МВР, защото "не притежавам движимо и недвижимо имущество". Преди половин година почти всички общински съветници във Велинград подкрепили молбата му до президента да опрости дълга му към държавата.

• Ако утре на полицай Дъвков му се привиди и му се стори, че деца, които играят на стражари и апаши, са просто маскирани бандити, които искат да взривят РПУ-то му, какво ли ще им се случи?


 

 


 

 


   
дупката в предното стъкло на трабанта, което след ден е из- хвърлено на боклука
   
снимки от огледния протокол
       
Джипът беглец от местопроизшествието, е без надпис МВР
   
убитият свещенник и трите му деца – малко след като са осиротели.
       
Монах Викентий в редакцията на сп. „Правен свят“ с копие от делото за убийството на брат му.
   
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
Светлана
|
нерегистриран
07 май 2009, 19:55
0
0
Нямам думи. Нима е възможно това? Иска ми се да не бях го прочела. Може ли да има държава, която да не защити децата на жертвите!
2
петя
|
нерегистриран
07 май 2009, 23:18
0
0
не може да е така
3
стоян
|
нерегистриран
09 май 2009, 10:02
0
0
Няма ли главен прокурор? Може ли д застреляш някого като куче и да си "целия в бяло"?
4
Васил
|
нерегистриран
29 май 2009, 22:41
0
0
Съжелявам убиеца! О. Йордан се моли за душата му! Наистина справедливостта не е от този свят!!!
5
Наталия
|
нерегистриран
27 юни 2009, 15:08
0
0
Прочетох статията няколко пъти.Когато я прочетох първия път, реших,че не съм разбрала нещо.Прочетох я още веднъж.Изясни ми се фактологията. Но трябваше да я прочета и трети, за да се убедя, че тази безчовечност, тази гавра с обикновените хора, а в случая става въпрос за извършено брутално,безпардонно престъпление срещу свещеник,става в нашата "демократична" държава.И то не от кой и да е, а от полицай - човек с професия хуманна, както между впрочем и на свещеника.В единия случай единият се грижи за духовното оцеляване на нацията, а в другия - за физическото.Даже виждаме как двете професии-призвания се допълват.Само че полицаят в днешно време полицай ли е?Та той може да е даже и кмет. И защо не!Какво като е учил за полицай. То сега в нашата държава всеки от всичко разбира. Особено от власт.Това всички видяхме вече за тези 20 години.Пожарникари,спортисти и какви ли не още стават кметове и резултатите са налице.Местният капитал е защитен, редовите граждани можете "да ги отстреляте".И без това данъците от тях в последните години намаляват, тъй като или се пенсионират, или са безработни.А за разследващите органи и правосъдието човек просто няма защо да си хаби приказките.Нява човек в тази държава,който да не е имал взаимоотношения с тези институции по един или друг повод.Цари пълен хаос, безотговорност и некомпетентност.Корупцията е стигнала заплашителни размери.Съжалявам за този така покъртителен случай.И колко ли още такива има в страната.Всеки ден се убиват и самоубиват хора. У нас е като на фронт.С тази разлика, че жертвите са много повече, отколкото в една война.Изказвам ,макър и с голямо закъснение, моите съболезнования на близките на убития свещеник.Бих помолила негови брат - монах Викентий от Св.Гора- Атон, независимо, че се е отказал от българското си гражданство, да не спира да се бори с каквото може и да се моли за нашата Родина.
6
Георги
|
нерегистриран
25 юли 2009, 16:03
0
0
Чиста проба милиционерска свищина!!!! Описаното още веднаж показва че у нас висшите милиционерски началници колят и бесят!!! А президента Гоце има помагат!!!! Гарван на гарван око не вади!!! Къде е онзи шибаняк - неоръснатият главпрокурор, спили???
7
Атанас Василев
|
нерегистриран
25 юли 2009, 16:39
0
0
В случая вината на убиеца е в пъти по-малка от вината на полковниците, които са замазали случая.

След това по степен на виновност нареждам президента и главния прокурор.

И накрая оня парцал, който не би требвало да излезе от затвора докато е жив!
8
Потресен
|
нерегистриран
25 юли 2009, 20:08
0
0
Село Сърница е изцяло мюсулманско а този изверг убиеца е помак.Срам и позор за цялата държава и за президента и за прокурорите и за МВР че този изверг е на свобода и дори бил издигнат в служба, бил се кандидатирал за кмет, началниците му са го замазвали и скатавали.Гледката с трите сирачета е покъртителна, а постъпката с брат му-ужасна!Ако държавата не вземе мерки срещу тоя парцал, както се случва за момента-всички да си взимаме шапките и да се махаме.Присъдата за такъв убиец е не помилваме а смърт или доживотен затвор!
Просто не може да е така!
9
Възмутен
|
нерегистриран
25 юли 2009, 23:13
0
0
А защо дядо Максим не е защитил свещеника си и семейството му? И една дума не е казана за това? Свещениците нямат ли права, а осиротелите деца? Имаше някаква агенция за защита на детските права? А как така не е извършено по закон и по правилата на разследването нужните обстойни огледи? И какво толокова ценно има в тоя простак, че така го защитават, освен да са му длъжници? Господи Боже, ти всичко виждаш, нищо не се укрива от твоите святи очи.Въздай твоето правосъдие, Велики Съдия.Пък дано като попадне за решетките, този урод, да си спомни за греховете си и да се обърне към теб за прошка. Но не оставяй човек да надделее над Твоята справедливост.Амин!
10
Какво става
|
нерегистриран
25 юли 2009, 23:24
0
0
Има ли смисъл възмущението ми ? Какво е отношението на Патриарх Максим към този толкова абсурден процес? Къде са колегите на загиналия свещеник? Къде са правозащитните организации? Ако въобще има такива? Възможно ли е да се преразгледа делото и да се възстанови истината, тия хора нямат страх от Господ, но Той си записва всичко. От Неговия Съд никой не може да избяга.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно