Опасният порок "не се води на учет"

След отвличането на автобус със заложници през януари 2009 г. се заговори, но временно и некомпетентно, за медицинските проблеми при регламентиране на охранителна дейност и при носене на огнестрелно оръжие. Оказа се, че "терористът" Блажев имал психиатрично удостоверение "не се води на учет", с което работел като охранител и имал пистолет. Темата е част от големия въпрос как се прави предварителна психиатрична оценка на едно лице с оглед изпълнение на определени задължения. В нормативната база цари невероятен хаос, който идеално се вписва в окаяната ни здравна система.



В Закона за частната охранителна дейност за издаване на лиценз се изисква медицинско удостоверение, че лицето не страда от психични заболявания (чл.15, ал.3, т.4), а самите охранители (чл.27, ал.1, т.4,5) трябва да притежават и психологическа пригодност за осъществяване на частна охранителна дейност. Изброени са специализираните за целта институции – Институтът по психология на МВР, областни (градски) диспансери за психични заболявания, други лечебни заведения, които разполагат с психолози, както и специализирани агенции за психологически подбор. Прави впечатление, че не се разграничават охранители с бойно оръжие, с газово оръжие и без оръжие.

За сравнение: удостоверение за психологическа пригодност не се изисква от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ) и правилника за приложението му. Това е необяснимо, защото

носенето на оръжие
е по-голяма отговор-
ност от тази на обикновените портиери,

каквито са част от охранителите. Вече не се прилага Наредба №I-69 от 19 май 2000 г. за условията и реда за установяването на психологическата пригодност за боравене с огнестрелно оръжие и боеприпаси, която "забравиха" да отменят, след като отпадна законовото основание за издаването й.

В ЗКВВООБ освен изискването, че лицата не страдат от психични заболявания (чл.12, чл.13), същите трябва през последните три години да не са настанявани на задължително лечение в психиатрични лечебни заведения по Закона за здравето или да не са лекувани за употреба на наркотични вещества. Тук

законодателят погрешно е допуснал възможност едно лице да бъде
настанено принудително
в специализирана
психиатрична болница,

без да има заболяване, което не е издържано от медицинска гледна точка и практически не може да се случи. Противоречие има и в текста за наркотиците: лекува се зависимостта, а не употребата на психотропното вещество. В ЗКВВООБ има и изискване през последните три години лицата да не са били два или повече пъти настанявани в "изтрезвител". Излиза, че един път може. Аз, като дипломиран психиатър, не разбирам как е определен тригодишният срок в закона.

Допълнително изискване в ЗКВВООБ към управителите на фирми е през последните три години да не са настанявани принудително в лечебно заведение по чл.59 и следващите от Закона за народното здраве(?!). От една страна този закон е отменен през 2004 г., а от друга, става дума за задължително лечение на алкохолици и наркомани, което е отхвърлено от съвременната психиатрична парадигма. Не е ясно къде са гледали правните отдели на правителството и парламента, за да допуснат подобен гаф.

Най-подробен е Законът за защита на класифицираната информация,

който освен изискването лицето да не страда от психични заболявания (чл.40, ал.1, т.7) и зависимост от алкохол и наркотични вещества въвежда понятието "надеждност", което е свързано не само с болест, а и с други нарушения на психичната дейност, които биха повлияли отрицателно върху способността на проучвания да работи с класифицирана информация (чл.42). В тази връзка органът, извършващ проучването, може да поиска проучваното лице да се подложи на специализирани медицински и психологически изследвания и да представи резултатите от тях.

Приета е специална (и подробна!) Наредба №6 от 19.03.2003 г. за реда и местата за извършване на специализираните медицински и психологически изследвания и на периодичните здравни прегледи и методите за тяхното провеждане. Според чл.5 от Наредбата лицето следва да представи удостоверение от личния лекар, че не се води при него на психиатричен отчет, което е недомислица като се има предвид, че "воденето на учет" тихомълком отпадна, а общопрактикуващите лекари никога не са се занимавали с подобна дейност. За първи път обаче при отрицателно заключение от специализираното медицинско изследване или от психологическото изследване, изследваното лице има право на второ специализирано медицинско и психологическо изследване.

Учудващо е, че в Правилника на ДАНС отново се появи архаичното изискване към служителите да представят бележка от областния психодиспансер, че не се водят на отчет (вероятно шефът им Сертов също има такъв документ).

За съжаление има
порочна практика

за издаване на удостоверения "не се води на учет", които не са съобразени с горепосочените законови изисквания, както и с разпада на системата на здравеопазване у нас. Необяснимо е защо полицията и другите институции признават и понякога дори изискват(?!) подобни, лишени от смисъл и съдържание документи вместо по-ясната формулировка, че лицето не боледува (или боледува!) от психично заболяване.

Нека уточним, че "диспансерен учет" е синоним на "диспансерна помощ" или "диспансерно наблюдение" според допълнителните разпоредби на Наредба №10 от 1987 г. за организацията и дейността на психиатричните служби. Макар издадена преди 22 години, Наредбата е включена в стандарта по психиатрия и е в сила. Пак там (чл.13, ал.5) е посочено, че ако болен с психично разстройство изрази писмено желание за прекратяване на диспансерното наблюдение, то се прекратява. Това напълно обезсмисля издаването на хвърчащите бележки "не се води на учет" (на повечето места има специален печат с този текст?!) като документ, който не съдържа информация за здравословното състояние на лицето. Напротив, може да се подведе някой, че лицето не страда от психично заболяване и отговаря на изискванията на определен закон. Неслучайно в заглавието на статията думата "опасният" е без кавички. Например "терористът" Блажев "не се води на учет", но страда от личностно разстройство. Може да посочим и

друг подобен пример, свързан с хаоса при предварителните прегледи

по Наредба №Н-7 от 17 април 2002 г. за първоначалния медицински преглед на наборниците в Република България. Лице с психично разстройство влиза в казармата с "вярното" заключение "не се води на учет"; очаквано се влошава и е освободен по болест; обострянето на психичното разстройство завършва с две дознания на габровската полиция: №559 и №896 по описа за 2007 година.

Картината е същата и при

други подзаконови
нормативни актове,
свързани с психиатрична експертиза, които "плачат" за актуализация:

Инструкция №1 от 1985 г. за реда за медицинско освидетелстване на встъпващите в брак (във връзка с чл.6 и сл. от Семейния кодекс); Наредба №3 от 28.02.1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците (във връзка чл.287 от Кодекса на труда); Наредба №31 от 26 юли 1999г. за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство (във връзка с чл.152 от Закона за движение по пътищата).

Бланката за сключване на брак, картата за предварителен медицински преглед и медицинското удостоверението за водач на МПС са безнадеждно остарели. Навсякъде се борави с понятията цехов и участъков лекар, районен психиатър и други несъществуващи фигури.

Списъкът, разбира се, е отворен. След МВР социалните служби най-често изискват документи, че лицето страда от психично заболяване, "установено от компетентните органи" (чл.12б, ал.4, т.3 от Закона за социалното подпомагане) или "удостоверено от съответните специализирани лечебни заведения" (чл.10, ал.3, т.4 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане). Отделно нерешен остава въпросът за родителската годност по чл.50 от Семейния кодекс.

Висшите учебни заведения, които са автономни, са приели вътрешни правилници, в които има различни медицински изисквания (дискриминационни спрямо студентите!), включително и свидетелство "не се води на учет, удостоверено по съответния ред".

За съжаление психиатрите спекулират с факта, че държавата не е създала такъв ред, и безотговорно издават подобни "документи" единствено с финансов мотив.

Тъй като никой не се води на отчет, всеки може да получи такава бележка, което я обезсмисля. Да не говорим, че няма единна информационна система и психиатъра притежава данни само за собствената си практика. Лекарите много добре знаят, че психиатрична диспансеризация в България не се провежда. Здравната система е в семантична безпомощност. Според чл.26, ал.1 от Закона за лечебните заведения "диспансер е лечебно заведение, в което лекари, с помощта на друг персонал, активно издирват, диагностицират, лекуват и периодично наблюдават болни с определени заболявания". Диспансеризация според §1, т.2 от допълнителната разпоредба на Закона за здравето е "метод за активно издирване, диагностика, лечение и периодично наблюдение на болни с определени заболявания". Въпреки че дефинициите за диспансеризация и за диспансер изцяло се препокриват,

извън всякаква логика съществуват едновременно две различни наредби за диспансеризацията и за диспансерите.

Наредба №26 от 10.11.1999 г. за профила на диспансерите и видовете дейности, които те извършват противоречи на Наредба №39 от 16.11.2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията. Към двете наредби има приложени (различни?!) списъци на заболяванията, подлежащи на диспансеризация. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) има свой собствен (трети по ред!) списък от болести, подлежащи на диспансеризация, който е приложение на Националния рамков договор и се променя ежегодно.

НЗОК не е съобразила критериите си с

чл.12, ал.8 и 9 от Наредба №39 за диспансеризацията, според който прегледите на някои диспансерни (например шизофрениците!) се финансират от бюджета. Резултатът е, че на болните не могат да бъдат изписани медикаменти без посещение при общопрактикуващия лекар, който "принудително" ги изпраща на психиатър. На практика пациентите са затруднени, а съществуващите 12 психодиспанера функционират като бюджетни болници без договори със Здравната каса. Не се спазва и публикуваната в "Държавен вестник" специална заповед №РД-09-459 на МЗ от 20.06.2001 г. за определяне на териториалния обхват на обслужваното население. В Габровска област например диспансерната структура е закрита още през 2000 година. Не е случайно, че "терористът" Блажев е точно от този регион.

Отговорността за
това безумие се носи
от управляващите.

Анализът на нормативната уредба доказва необходимост от нова регламентация на условията и реда за психиатрична експертна оценка без използване на безсмислицата "не се води на учет" и утвърждаване на нови образци на медицинска документация. Акцентът трябва да се постави върху това как, а не кой, издава удостоверението. За целта министърът на здравеопазването Евгений Желев (заедно с колегите си от МВР и МП) трябва да остави ножицата, с която обикаля България и реже трикольорни ленти, и да изготви нова наредба. Ако не го направят, хипотетично някой, който "не се води на учет", може да отвлече и самолет. Дано поне да е правителственият.


 

 


 

 


 

 


   
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
3
mitko
|
нерегистриран
06 април 2011, 20:16
0
0
eeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeeee
nhjuy
2
....
|
нерегистриран
23 март 2011, 09:39
0
0
ima li po vischi ot dispanseri i zashto?
1
snejana
|
нерегистриран
14 март 2011, 18:23
0
0
DA ,DO TUK DOBRE.OBA4E KOI GO E GRIJA ZA 4OVEKA?LI4NIQT LEKAR POLU4AVA PARITE NA BROI ZAPISANI/NE PREMINALI/BOLNI,DISPANSERITE POLU4AVAT SUBSIDII OT MNZ,V BOLNISITE AKO SA NA KEF,MOJE I DA TE PRIEMAT PO NQKOQ PATEKA/AKO SI S PREHONI NARUSHENIQ NAPRIMER TE PRIEMAT S INSULT ILI INFARKT,ZASTOTO PATEKATA E PO-DOBRE PLATENA/.IDI POSLE DOKAZVAI...VSI4KO SE SVEDE DO PARI-OSOBENNO I ZA SAJALENIE ZDRAVETO.NIKOI NE PROU4VA KOLKO SA HORATA M/U 40-60GOD S TEJKI, VNEZAPNI MOZA4NO-SADOVI INCIDENTI.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно