Националният съюз на юрисконсултите призова:
Агенцията по вписванията трябва да остане в центъра на София

Въпросът със съдебните сгради в София "боледува" от 1981 година. Тогава част от столичната Съдебна палата бе иззета за нуждите на Националния исторически музей. Софийският районен съд бе преместен в добре познатата "червена къща" срещу пазара "Римската стена", а Службата "Съдебен изпълнител" и Нотариатът към СРС – в сградите до паметника на Патриарх Евтимий.
Четвърт век по-късно Националният исторически музей бе настанен в резиденция "Бояна", а Съдебната палата възстанови блясъка си на Храм на Темида. Софийският районен съд, Службата по вписванията и Търговският регистър (днес те са към Агенция по вписванията) обаче все още не разполагат със сгради, подходящи за тяхната дейност.



Юридическата общност очакваше, че малко след окончателното приемане на Закона за Търговския регистър (20 април 2006 г.), заинтересованите държавни органи – Министерският съвет, Министерството на правосъдието и Висшият съдебен съвет, ще направят всичко възможно за оформянето на единен комплекс на съдебните институции в административния център на столицата, т.е. до Съдебната палата. Тези очаквания не бяха продиктувани от някакъв каприз, а от необходимостта физическите и юридическите лица от столицата и страната да бъдат

обслужвани правно
без излишна загуба
на време и средства.



Общественото обсъждане на въпроса за местонахождението на съдебните сгради в София бе проведено по инициатива на няколко неправителствени организации. При това – след постановяване на съответните правителствени решения. Националният съюз на юрисконсултите (НСЮ), като основен инициатор на дискусията за проблемите със съдебните сгради в София, депозира жалба пред Върховния административен съд, с която се иска отмяна на Решение №851 на Министерския съвет от 30 декември 2008 г. като незаконосъобразно.

С това решение правителството възложи на министъра на правосъдието да закупи обособена част от сграда

с разгъната застро-
ена площ от около
6600 кв.м и на цена
от около 25,5 млн. лв.,

намираща се на ул. "Елисавета Багряна" №20 в ж.к. "Гео Милев". След финализиране на сделката имотът става публична държавна собственост и се предоставя за нуждите на Агенцията по вписванията, която трябва да премести там Службата по вписванията и Търговския регистър.

Подадената жалба се основава на чл.65 във връзка с чл.69 от Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно тези разпоредби при откриване на производство за издаване на общи административни актове (каквото несъмнено е решението в настоящия случай, тъй като действието му засяга интересите на неопределен кръг физически и юридически лица) административните органи са длъжни да изберат един от двата варианта: или

да допуснат заинтересованите лица до участие в заседанията на административния орган,

или да им предоставят възможност да изразят своето становище, включително и чрез провеждане на обществено обсъждане.

В случая с "настаняването" на Агенцията по вписванията на ул. "Елисавета Багряна", не бе спазено нито едно от тези две императивни изисквания.

Обществена разгласа на правителственото проекторешение нямаше, а това лиши заинтересованите лица от възможността да вземат отношение към идеята за преместване на агенцията далеч от центъра на София.

На 25 март 2009 г., по инициатива на Националния съюз на юрисконсултите, бе проведено обществено обсъждане във връзка с разположението на съдебните сгради в София. В него активно се включиха Националното сдружение за недвижими имоти, българската структура на Международната федерация за недвижими имоти (ФИАБЦИ), столични нотариуси. Бяха поканени и представители на всички компетентни държавни органи, но за съжаление се яви

единствено изпълни-
телният директор на
Агенцията по вписванията.

Всички присъстващи изразиха недоумението си от решенията на Министерски съвет (МС), които "местят" Софийския районен съд в единия край на столицата – на бул. "Цар Борис III" №54 (ж.к. "Лагера"), а Агенцията по вписванията в другия край на града.

По време на дебата нотариусите заявиха, че ако разместването стане факт, сделките пред тях ще трябва да бъдат изповядвани само преди обяд. А следобедите си те ще запълват с кръстосване между новите адреси на Софийския районен съд и на Агенцията по вписванията, тъй като законът е категоричен: всяка изповядана сделка трябва да бъде вписана още същия ден.

Тази реакция на юристите и на заинтересованите страни не е проява на каприз, а е плод на целесъобразна и логична преценка: заради тежкия столичен трафик, извършването дори на елементарна справка в една от тези две институции, би отнело най-малко половин работен ден.

Не е ясно от какви мотиви е било водено правителството на Сергей Станишев, когато в последния работен ден на 2008 г. прие решението за новата сграда на Агенцията по вписванията. Още по-неясно е защо това решение не е публикувано на интернет страницата на МС, каквато е обичайната практика.

Най-голяма обаче е мистерията около формирането на пазарната цена, която правителството ще плати на никому неизвестен продавач:

25,5 млн. лв. за 6600 кв.м
от незавършена сграда
или по 3863 лв. за квадрат.

Цена, която представителите на бизнеса с недвижими имоти определиха като "крайно завишена с оглед настоящата пазарна конюнктура".

Участниците в общественото обсъждане се обединиха около идеята, че е необходима единна концепция за разположението на съдебните сгради в София. Те приеха декларация, с която изразиха несъгласието си с решението на правителството и предложиха няколко подходящи сгради в административния център на София, в които Агенцията по вписванията спокойно може да бъде настанена. Декларацията бе изпратена до председателя на Народното събрание, председателя на Постоянната комисия по правни въпроси към НС, Министерския съвет, Висшия съдебен съвет, министъра на правосъдието и омбудсмана на Република България.

До момента (25 април) единствената институция, която реагира по някакъв начин, е Върховният административен съд, който обяви: делото по жалбата на Националния съюз на юрисконсултите срещу решението на Министерския съвет започва на 28 септември 2009 година.



 

* Мария Странджанска e председател на Националния съюз на юрисконсултите (НСЮ), а Веселин Христов – член на Управителния му съвет.
 

 


 

 


   
В началото на 80-те години първите два етажа на Съдебната палата бяха отцепени за нуждите на Националния исторически музей с обещанието, че новата сграда на Софийския районен съд ще бъде построена върху руините на изгорелия цирк на „Солни пазар“. Днес, три десетилетия по-късно, магистратите от СРС продължават да се свират в дядовата ръкавичка срещу пазара „Римската стена“ (на снимката), защото теренът зад централата на КНСБ отдавна е продаден на частници.
   
Сградата на ул. „Елисавета Багряна“ №20 сигурно е подходяща за дейностите, развивани от Агенцията по вписванията. Проблемът е, че между нея и бъдещата обител на Софийския районен съд – бившето ГУСВ на бул. „Цар Борис Трети“ – „лежат“ седем-осем километра и поне... 45 минути път с кола в едната посока. При положение че няма задръствания.
   
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
2
идэеи
|
нерегистриран
22 юли 2009, 17:04
0
0
Цената е по-висока, тъй като не е калкулирано ДДС
1
Камен
|
нерегистриран
24 юни 2009, 17:05
0
0
След като е закупен квадратен метър за цена от 3863,63 лева, при условие, че сградата очевидно не е административна, а е пригодена за такава, намира се не в централно място , където цените и преди кризата не бяха такива следва да се намеси, не административният съд, а ПРОКУРАТУРАТА , за да се види кои са действащите лица в прослувутата сделка и не се ли е облагодетелствала "шайка" мошеници, облечена във власт?
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно