Заместник-председателят на Върховния административен съд Стефка Стоева:
Силата на аргументите дава и сила на характера

 През 1978 г. Стефка Стоева става младши съдия в Софийския градски съд. От 1993 г. е съдия във Върховния съд, във Върховния административен съд е от самото му създаване през 1996 година. От 1998 г. до 2004 г. е председател на отделение, а от 2004 г. досега е заместник-председател на ВАС – първи мандат, който изтича през октомври.
Сред колегите й се носи славата на отличен юрист, но и на началник, който следи стриктно за реда и дисциплината. В крайна сметка това е обяснимо – колкото и кадърен да е човек, той може да успее само ако е и организиран.
Председател на Асоциацията на българските административни съдии.




Госпожо Стоева, как бихте коментирала слуховете, че "мизата" за решение на Върховния административен съд е стигнала до 1 милион евро? Звучи ли ви правдоподобно?

Стъписващо е. Но пък от друга страна, щом се говори, може и да се е случило. Ние сме малка държава, или ако щете – голямо село. Тук каквото става, то се научава. Тъжно е, че наистина такива слухове има.

Аз се чувствам много тягостно понякога, когато хората разберат какво работя, автоматично ме държат отговорна за всичко, което става в нашия съд. Започват веднага да се оплакват и, трябва да призная, че в голяма част от случаите имат право. Мой познат казва, че в нашата държава едва ли не е станало правило да си плащаш, за да получиш законосъобразно решение, а не неправилно решение. А това е много страшно.

Някога, когато започнах работа като младши съдия, съдът беше предвидим. Адвокатът, като влизаше в залата, знаеше в голяма степен какво решение може да очаква. Споровете бяха по детайлите – например колко точно да е обезщетението за непозволено увреждане – дали да е 5000 или 5500 лева. Сега колеги адвокати ми казват, че не смеят да влязат в съда, защото не са сигурни дали после ще могат да дадат логично обяснение на клиентите си за постановеното решение.

Отговорността е до голяма степен на съда, който позволява да се срива авторитетът му. Но от друга страна и тези отвън, които корумпират съда, би трябвало да си дадат сметка, че в един момент на всички ще им трябват правила. Така е било и в Америка – убийства, насилие, завземане на територии... До момента, когато става ясно, че това не може да продължава, а трябва да се съобразяват с ясни законови правила. В противен случай днес едната страна може да получи благоприятно решение, но няма сигурност и гаранция за утре, защото няма достатъчна предвидимост на съда.

Предвидимост – наистина много важно качество за съда. Кога според вас ще можем да я постигнем?

Вече 20 години вървим по един много тежък път, след като в началото на 90-те години съдебната система беше много дълбоко засегната. Сега мисля, че ще ни трябват още толкова в обратната посока.

А дали е започнало въобще движението в обратната посока?

Категорична съм, че е така.

Ето, успешно стартира Инспекторатът към Висшия съдебен съвет. Начело на трите върховни институции в съдебната система – двете върховни съдилища и прокуратурата, стоят трима доказани професионалисти, които при това работят в много добри колегиални взаимоотношения. Помним, когато съдът и прокуратурата си разменяха компромати и диагнози. Такова напрежение няма как да не пречи на работата и на взаимоотношенията. Сега се работи професионално и в синхрон.

При това никак не е маловажно, че срещу никого от тримата ръководители досега не е имало каквито и да е твърдения за корупция или други компромати.

Наистина, чували са се упреци за политически пристрастия, не и за корупция. А кое е по-страшно според вас – "обикновената" корупция или политическата, партийният и институционалният натиск, злоупотребата с власт. От кое страда повече съдът в момента?

Няма добра и лоша корупция. Политическа или обикновена. Крайният резултат е един и същ – независимо дали си плащаш с пари или с влияние, с постове. По-скоро икономическият натиск някак повече се приема като неизбежен, все пак той съществува открай време, откакто свят светува. Другото е по-ново, а може би и по-опасно като тенденция. Има моменти, когато политическият натиск ескалира, особено когато се разглеждат изборни дела.

Но в крайна сметка какво значи "подложен на натиск". Натиск се упражнява само срещу човек, който се поддава на натиск. Не си спомням в началото на кариерата някой да ми е оказвал натиск, независимо какво сега се говори за онова време. Или пък днес да се е налагало да вземам определени решения, в които не съм убедена, заради натиск. В крайна сметка силата на аргументите дава и сила на характера в такива ситуации.

Тогава може би съдиите са имали автоцензура?

Да, имаше, защото обществото беше такова. Но пък тогава случаите на корумпирани магистрати бяха единични, рядкост, като бялата лястовица. И ние ги знаехме всичките. Още помня един случай – колега от районния съд беше осъден на лишаване от свобода и изтърпя наказанието си в затвора.

Не само са ги знаели, но даже са ги и осъждали?

Да, така беше. Затова сега е странно, че има слухове, а няма завършили с осъдителна присъда дела.

Как оценявате антикорупционната дейност в съда и в съдебната система? Всъщност има ли въобще такава дейност?

Не бих казала, че това е нещо обособено в дейността на съда. По-скоро става въпрос за пълноценно упражняване на функциите. В този смисъл например издаването на тълкувателни решения, с които своевременно се коригира и уеднаквява практиката по прилагане на закона, също би могло да се оценява като действие с антикорупционен ефект. При наличието на ясно тълкувателно решение няма как един съдия да обяснява решението си с независимото си убеждение. Важното е тълкувателната дейност да се извършва своевременно, не да се чака да се решат много дела по противоречив или неправилен начин. В такива случаи хората са в правото си да ни упрекват – а какво правихте досега? Голямата част от нашите тълкувателни решения в последно време са по инициатива на председателя на съда, който най-добре знае какво става в него и най-добре може да постави въпроса, така че той да е най-адекватен на проблема.

Основно ВСС и Инспекторатът са органите, които трябва да работят по стратегията за борба с корупцията в съдебната система.

Какви качества са необходими за съдия във ВАС?

Много качества са нужни за наистина добър върховен съдия. Не са достатъчни само законоустановеният стаж и отличните правни познания. Върховният съдия трябва да бъде мъдър. Не бива съдията да се ръководи от фанатичен перфекционизъм или само от максимата "светът да загине, правото да възтържествува".

Съдията във ВАС трябва освен това да има и гражданска доблест и кураж, защото е много отговорно да си последна инстанция. Фактът, че над теб няма никой, който да поеме огромната отговорност, затормозява, ако човек наистина си гледа съвестно работата.

Трябва баланс, разумът трябва да се поставя пред емоциите. Правото е точна, логична наука, почти математика, решаването на един казус е като ребус.

Освен това съдията трябва да има качествата на арбитър – да чуе и да вникне във всички тези, да избере и обоснове вярната с ясното съзнание за високата отговорност от последствията, които това решение ще има в реалния живот.

Някои виждат нещата и другояче – съдията във ВАС получава всичко, поднесено на тепсия. Всяка от двете страни излага пред него своята аргументирана теза, предварително подготвена и подкрепена с относимите законови текстове, за което адвокатът се е ровил дни наред. Отделно и прокурорът излага своята теза. На съдията му остава да избере най-доброто.

Сигурно отстрани може и така да изглежда. Но уверявам ви, различно е, като влезеш в залата. Пък и като проследи човек няколко дела, си дава сметка, че много често в съдебната зала страните, а и прокурорът, пропускат някои неща, защото не са им дошли на ума – може би защото предварително са се концентрирали върху една определена теза. А съдията, точно защото изслушва всички тези, без да е пристрастен, много по-лесно може да си даде сметка как страните пропускат нещо, съвсем простичко, което го има в данните по делото. Действително е полезно, когато страните и пълномощниците им изясняват спора от фактическа и правна страна, защото тогава и за съдията е безспорно по-лесно да изготви решението.

А случаи, когато на съдията му се дава дискета с готовото решение от една от страните или просто той очевидно е преписал мотивите на защитата – едно към едно? Което май не е толкова лошо, ако се препише една перфектна защита.

Това вече не е съдийство.

Решението трябва да съдържа издържани правни аргументи, в него задължително съдът трябва да отговори на всички доводи на страните – защо ги приема, или пък защо не ги приема. Решението трябва да може да се чете и разбира от всеки. Не е нужно едно решение да е научен трактат, то трябва да е конкретно, ясно и аргументирано. Не харесвам, когато не се използва общоупотребимият български език, а се пише излишно сложно, многословно и неразбираемо.

Наскоро председателят Константин Пенчев възропта публично, че ВАС, единственият съд, който досега гледаше делата в разумни срокове, вече ще ги насрочва за след година, заради "ненормалната натовареност". Как се случи това, след като с приемането на АПК очаквахме съдът да се разтовари?

Ние трябваше своевременно да алармираме, когато имаме проблем, а не след като се затрупаме с дела. Когато започнем да гледаме административни дела в тригодишен срок, вече ще е безсмислено. А при положение че делата растат с 3000 на година, това е сериозен сигнал.

В средата на април бе създадена работна група за изготвяне на промени както в АПК, така и в отделни закони, които да доведат до намаляване натовареността на ВАС, като отпадне възможността той да разглежда спорове като първа инстанция, освен в случаите, предвидени от Конституцията. В работната група освен върховни съдии, участват изтъкнати учени, специалис-
ти по административно право, действащи адвокати.

Толкова трудно ли бе при приемането на АПК да се предвиди баланс между административните съдилища и ВАС, че сега спешно се налага ремонт?

Работата е там, че никой не знае колко дела ще постъпят за разглеждане в съда през определен период, колко от тях ще бъдат обжалвани пред касационна инстанция и т.н., защото това са обективни величини. Но практиката показа и някои слабости на АПК. Например на административните съдилища бяха прехвърлени за разглеждане една част от исковете за обезщетения по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), които преди се разглеждаха от общите съдилища.

Мисля, че това не е правилно. Трябва да има ясно разграничение и административните съдилища да гледат само административни спорове. Могат, разбира се, да гледат и някои искове, като например за обезщетение на уволнени държавни служители или служители от системата на МВР и МО, но искове за вреди от всеки един акт неимоверно забавят производството – дори и то да приключи с определение за прекратяване. Административните съдилища, за разлика от наказателните, нямат право да изпратят на гражданския съд да гледа иска за обезщетение.

На този етап все още нямаме конкретни данни колко се е увеличила натовареността на ВАС от делата, образувани по искове за обезщетения, но нарасна броят на споровете за подсъдност по този вид дела между общите и административните съдилища.

Едва ли това е единствената причина за огромната натовареност на ВАС?

Не, разбира се. С АПК бяха въведени нови касационни основания. Така в касационното производство сме длъжни да следим служебно за приложението на материалния закон, без да има такова оплакване от жалбоподателя, което е във вреда на по-добре подготвената страна в процеса.

Сериозни проблеми ни създава и регламентираното в АПК разглеждане на исканията за отмяна на влезли в сила съдебни решения от седемчленен състав. За сравнение – обжалването пред ВКС стига само до тричленен състав. Така напразно се хаби съдийски труд, толкова много магистрати и служители работят по едно дело. И ако това дело е било на първа инстанция пред ВАС могат да го гледат общо 16 съдии само в редовните инстанции. Като прибавим и извънредния способ за отмяна, при който в открито съдебно заседание делото се разглежда от седемчленен състав, се получава 23 върховни съдии да участват в разглеждането на дадено дело. Понякога дори е трудно да сформираме съдебния състав.

Проверката показа, че само едно искане за отмяна е уважено от седемчленния състав от приемането на АПК, при положение че са разгледани 101 дела.

Как гледате на идеята касационните производства и тези за отмяна на влезли в сила съдебни решения да се гледат в закрито заседание?

Много положително. Всъщност едно от предложенията за изменение на АПК е именно в тази насока – ка-
сационното производство да бъде в открито заседание, само когато ще се представят нови доказателства, а в останалите случаи – в закрито.

Според мнозина юристи е редно при подаването на касационна жалба, тя задължително да се приподписва и от адвокат...

Такава е практиката в много европейски държави. Приподписването на жалбата е гаранция за добро качество и за надеждна защита на гражданите.

А евентуалната промяна на родовата подсъдност, така че ВАС да действа предимно като касационна инстанция, няма ли да доведе до прекомерно натоварване на Административен съд – София-град?

Действително ще възникне проблем в София, тъй като тук са седалищата на всички министерства и агенции. Няма как да пратим обжалването на техните актове, да речем, в Добрич. Съдилищата в София винаги са били с по-особен статут и са гледали по-тежки дела. Надявам се, че ако промените в АПК станат факт, ВСС ще вземе необходимите мерки и ще назначи допълнително съдии в Административен съд – София-град.

Споделяте ли идеята в специалните закони да бъде предвидено задължително делегиране на компетенции от страна на министрите на техни заместници или длъжностни лица?

Напоследък наблюдаваме как при правенето на закони масово се предвижда делегиране на права от страна на министри, при това без да има ясни критерии. Изразът "или овластени от него (министъра – б.ред.) длъжностни лица" автоматично сваля родовата подсъдност на делата на административните съдилища. Има и такова тълкувателно решение на ВАС.

Но с делегирането на правомощия не бива да се прекалява. Считам, че делегацията трябва да бъде само на конкретно посочени лица, и то в определени случаи и на определени правомощия. Административният орган има определена материална компетентност и правилото е, че той трябва да осъществява предоставените му от закона правомощия. Само поради голяма натовареност, административният орган може да възложи на друг отделни свои правомощия. Ако един министър произволно делегира другиму голяма част от правомощията си, защо трябва да съществува неговата длъжност – нека просто разпределим компетенциите му между отделните служители и те да си работят.

Моето мнение е, че ако се прибегне до делегиране на министерски компетенции, предвидени в специалните закони, то трябва да бъде само в специално предвидени случаи и на конкретно определени заместник-министри. Много проблеми в практиката идват именно от издаването на административни актове при липсата на материална компетентност на авторите им.

Не е ли добро решение подзаконовите нормативни актове да се оспорват на първа инстанция от тричленен състав на съответния административен съд?

В този случай отново натоварен ще бъде Административен съд – София-град. Макар и колегите да са млади, те са добри професионалисти и ще се справят.

Колкото и да ми се иска да се разтовари ВАС, смятам, че тези дела трябва да продължат да се разглеждат в нашия съд, тъй като те са най-тежките дела, засягат неопределен кръг граждани и юридически лица. Нормативните актове се издават от Министерския съвет или министрите, така че и според Конституцията подсъдността им като първа инстанция е във ВАС. Не е без значение, че броят на тези дела не е голям, за да повлияе на натовареността ни.

Ако се увеличат таксите за касационно обжалване, това няма ли да откаже тези, които злоупотребяват с процесуални права?

Твърде е вероятно. В момента предвидените такси за образуване на административни дела са ниски и отдавна не са коригирани. От друга страна не върви на първа инстанция държавната такса да е съответно 50 лева за юридическо лице и 10 лева за гражданин, а на касационна инстанция тя да бъде 1000 лева, например. Държавната такса трябва да е добре премерена, за да не е пречка за достъпа до административното правосъдие на обикновените граждани.

Добре, но поне за дела, по които има ясно изразен материален интерес, например данъчни и митнически, могат да се въведат финансови прегради?

Подобни икономически механизми са въведени от КЗК при обжалването на обществените поръчки – такси, обезпечения и т.н. Едно от възможните решения е там, където може да се намери оценяем интерес, да се въведе ограничение за касационно обжалване само над определена сума, както е по ГПК.

Преди приемането на АПК много се говореше за неизпълнението на решения на ВАС, дори от министри. Сега как стоят нещата?

Все още е така. Чуждестранните колеги много се чудят, че нашите решения невинаги се изпълняват. ВАС редовно налага глоби за неизпълнение, но по закон те не са толкова големи, че да стимулират изпълнение. Какво означава една санкция от 2000 лева по дело за приватизация на предприятие, чиято стойност е 20 милиона лева, например?

Законовата промяна в тази насока ще бъде изцяло в обществен интерес. Всеки, който не иска да изпълнява съдебно решение, трябва да понесе сериозни последствия. В противен случай съдебното решение се оказва ненужен къс хартия. А самата процедура – скъпо удоволствие на гърба на данъкоплатците.

Да поговорим за нещо по-оптимистично. Неотдавна ВАС отправи второто преюдициално запитване от български съд до Съда на ЕО в Люксембург. Да очакваме ли скоро още такива?

Вероятно. По все повече дела постъпват искания за отправяне на преюдициални запитвания и съдиите трябва много сериозно да се отнасяме към този проблем. Трябва компетентно да се познават директивите и практиката на Съда на Европейските общности и едва тогава да се отправят преюдициални запитвания.

В момента има три съдийски професионални организации. Защо се наложи това и има ли основа за сътрудничество между отделните организации?

Дълги години членувам в Съюза на юристите в България. От октомври 2007 г. членувам и в Асоциацията на българските административни съдии, като съм и председател на управителния съвет. Идеята за подобна организация възникна преди около две години, когато се създадоха административните съдилища и бях на работно посещение в Съда в Люксембург. Там колеги ме попитаха защо административните съдии в България не членуват в Европейската асоциация на административните съдии.

Понастоящем в асоциацията членуват 300 души – съдии от новите административни съдилища и от ВАС. Това е отлична възможност да провеждаме лекции, семинари – да се опознаваме и да обменяме опит. На 23 май миналата година бяхме приети за член на Европейската асоциация.

Напоследък се дискутира въпросът могат ли съдиите да изказват гражданска позиция! Има мнения, че магистрати не могат да обсъждат решения на ВСС. Вие как мислите?

Всеки съдия има позиция по дадена тема. Разликата е в това, че едни я изразяват публично, а други – не. Струва ми се, че е редно магистратът да може да изразява мнението си, стига то да не е свързано с конкретен, висящ пред съда спор. Не само може, но и трябва да го прави.

За да раздаваш правосъдие, трябва самият ти да имаш морал и принципи. Въпросът е доколко човек е готов да ги отстоява, дори с риск да пострада или това да му създаде неприятности. Въпреки че отстрани изглежда много лесно, но истината е, че съвсем не е така.

 

 


 

 


 

 


   
Статуетката „Дон Кихот“ на скулптора доц. Кирил Матеев е наградата за съдия Стоева, която сп. „Правен свят“ и сдружение „Право и Интернет“ є връчиха за развитие и организационно укрепване на най-новата структура в системата на административното правосъдие.
   
Много повече, отколкото с кариерата си, съдия Стоева се гордее със сина си Мирослав, макар той да не е прегърнал попрището на юриста, а се е отдал на икономиката и бизнеса. „Мисля, че дори и да е имал намерение да ме последва в професионалния ми път, се е отказал, като ме е виждал колко съм натоварена.“ От малък Мирослав бил много самостоятелен – „в интерес на истината, от седми клас нататък, не знаех какво точно учи“. Той е завършил „Стопанско управление“ и сега е старши мениджър в една от най-големите световни одиторски компании. Преди е работил в Ню Йорк, а сега е в Люксембург.
       
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
4
************
|
нерегистриран
24 ноември 2012, 11:07
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
3
потърпевш от тотю Младенов и Сие-компанията му
|
нерегистриран
15 април 2011, 10:24
0
0
8-а година се "бия" с вятърни мелници-"правосъдие" от Бг съд-при Ответник-действащия Министър МТСП-лицето Тотю МЛАДЕНОВ-при Злоупотребета му с Власт,като форма на КОРУПЦИЯ: МОЛЯ за ПОМОЩ!

ЖЕРТВА СЪМ НА ПРЕДПЛАТЕНО ДЕЛО!
ОТВЕТНИК Е Изп.АГЕНЦИЯ"ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА" и ДЕЛОТО МИ СЕ ПРЕДРЕШАВА по ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ!
ЦИНИЧНИЯ МОМЕНТ Е,ЧЕ ОВЛАСТЕНОТО ЛИЦЕ-ПРОЯВИЛО ТАЗИ ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ Е ОСЪДЕНО: ВИНОВЕН за ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.313 от НК по НАХД № 1024/09г на СГС!
ЦИНИЧНО е в 2011г-да се решават Дела по-ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ-под натиск-платено-САМО-за да не се разобличи Институцията- ИА"ГИТ"-ИД-то-лиецто ТОТЮ Младенови - КАКАВИ КАДРИ-ПРЕСТЪПНИЦИ НАЗНАЧАВА! ВИЗИРАМ -МТСП-ИЗП.АГЕНЦИЯ"ГЛАВНА ИНСПЕКИЦЯ ПО ТРУДА"! В лицето на ТОТЮ МЛАДЕНОВ-действащия министър МТСП-вече от ГЕРБ-ИЗПЪЛНИТЕЛНА ВЛАСТ! предрешава /ваха ми делото-водя го 8-а година и..ако не бях права-по ЗАКОН!-НЕ БИХ ПРОДЪЛЖИЛА, но- решават делото по ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТТА на ПРЕСТЪПНИК! РУТИННА за СЪД-в БЪЛГАРИЯ! МОЛЯ ЗА КОМЕНТАР и ПОМОЩ от Бг-"ПРАВОСЪДИЕ-то при ДВОЕН СТАНДАРТ-за бедни и за богати..."
2
борисов в.
|
нерегистриран
09 октомври 2009, 18:16
0
0
браво.СЪДЕБЕН КОНТРОЛ НА ПРИВАТИЗАЦИЯТА ДАНАЧНИ ДЕЛА
1
Полина Павлова
|
нерегистриран
24 юли 2009, 14:37
0
0
ЖЕРТВА СЪМ НА ПРЕДПЛАТЕНО ДЕЛО!
ОТВЕТНИК Е ИАГЕНЦИЯ"ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА" и ДЕЛОТО МИ СЕ ПРЕДРЕШАВА по ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ!
ЦИНИЧНИЯ МОМЕНТ Е,ЧЕ ОВЛАСТЕНОТО РИЦЕ-ПРОЯВИЛО ТАЗИ ЦЕЛЕСЪОЛРАЗНОСТ Е ОСЪДЕНО: ВИНОВЕН за ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.313 от НК по НАХД № 1024/2009г НА СГС!
ЦИНИЧНО е в 2009г-да се решават Дела по-ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ-под натиск-платено-САМО-за да не се разобличи Институцията- КАКАВИ КАДРИ-ПРЕСТЪПНИЦИ НАЗНАЧАВА! ВИЗИРАМ -МТСП-ИЗП.АГЕНЦИЯ"ГЛАВНА ИНСПЕКИЦЯ ПО ТРУДА"! В лицето на ТОТЮ МЛАДЕНОВ-сегашна-вече от ГЕРБ-ИЗПЪЛНИТЕЛНА ВЛАСТ! предрешиха /ваха ми делото-водя го 7-а година и..ако не бях права-по ЗАКОН!-НЕ БИХ ПРОДЪЛЖИЛА, но- решават делото по ЕЦЛЕСЪОБРАЗНОСТТА на ПРЕСТЪПНИК! РУТИННА за СЪД-в БЪЛГАРИЯ! МОЛЯ ЗА КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно