Старото управление и новото самочувствие на избирателите

Изборите през тази година ще са по-особени в сравнение с всички вотове, проведени след 2000-та година. През 2001 г., поради съвпадението на парламентарни и президентски избори, въпросът бе има ли "нов баща" на нацията. През 2005 г. залогът бе кой ще въведе народа в Европейския "рай", а в предизборната кампания почти всички партии (без БСП) трябваше да убедят избирателите, че тяхната данъчна политика ще остави най-много пари в джобовете им.

Днес централната тема е самочувствието на избирателя в сравнение с онова, което знае за Европа и за кризата. Партиите в тройната коалиция не са в състояние да предложат добър имидж. Те се страхуват от опозицията. И – както обикновено става в такива случаи от 1990 г. насам (с изключение на 1997 г.) – между една четвърт и една трета от избирателите най-вероятно ще се преориентират към някоя нова партия.
Въпреки тази перспектива, управляващите се радват на лукса да разполагат с достатъчно средства, за да корумпират избирателите и да облагодетелстват външни и вътрешни приятели. През периода 2000–2008 г. приходите в държавния бюджет от преки данъци се увеличиха повече от два и половина пъти, а тези от ДДС – над три пъти. Залповите харчове в края на всяка година бяха ограничени – най-вече по настояване на ЕС, МВФ и финансовия министър, до около 1,5% от БВП, което позволи да се натрупа резерв. Бюджетният излишък за годините след 2002 г. е около 3% от БВП. Международната криза дава оправданието "правителството трябва да вземе мерки".

Избирателна кампания е и съревнование на идеи за харченето на парите на другите.

Но тази нагласа вече е заложена в проектобюджета за 2009 г. и управляващата коалиция е с предимство.
До 1997 г. страната и икономиката бяха в постоянен упадък от 5% от БВП на година. От 2005 г. насам зад кормилото на държавата застана партията, която доведе кризата през 1995–1997 година. Тя бе негласен коалиционен партньор и на управлението на Симеон Сакскобургготски през 2001–2005 година.
Ако предизборните обещания на БСП бяха изпълнени, България щеше да се върне към криза, подобна на тази от средата на 90-те години на миналия век. Икономическият израз на тези обещания би бил около 7% бюджетен дефицит, провал на паричната политика и на членството ни в Европейския съюз.
За щастие нито една от тези беди не ни споходи и това е първият, макар и очакван, "успех" на управлението на БСП, ДПС и НДСВ. В основата му са няколко обстоятелства. Самата

БСП нямаше никакви
намерения да изпълнява обещанията си.

Коалиционните й партньори – най-вече НДСВ – не биха подкрепили радикално отстъпление от политиката на финансова стабилност, наложена от управлението на СДС през периода 1997–2001 година.
Вторият успех бе формализирането на членството на България в ЕС. Тази насока на развитие бе заложена през 1998 и 1999 г., а промяната й би означавала пълен провал. Затова най-лесно и правилно бе насоката да не се променя, да не се правят обещаните преди изборите икономически нововъведения и, доколкото е възможно, да се добутат реформите на законодателството до изискванията на Съюза.
В самото членство, БСП – всъщност президентът, премиерът и техните съмишленици и приятели – съзря скрити възможности за осъществяване на своя собствена мисия:

превръщането на
България в плацдарм за
влиянието на Путин в ЕС.

За избирателите европейската перспектива бе въжделение, възможност за по-широк избор и подобряване на живота. В края на 2006 г. писах, че членството в ЕС ще донесе на българските граждани не икономическа драма (от която мнозина тогава се опасяваха), а психологическа травма: шоково осъзнаване на собствената провинциалност и нескопосност на българските управници. Изглежда, така и стана, макар все още да се учудвам колко дълбок е този провинциализъм. Оттук произтича и темата за самочувствието в изборите.
Вследствие на тези развития до края 2008 г. България остана в най-дългия си период на икономически възход от 1878 г. насам. И това е третият успех на правителството. Може да се твърди, че той също бе

заложен от предишните управления, но това не е цялата истина.

Това е 12-годишен период със среден ръст на БВП от около 5 на сто. Той е пълна противоположност на периода от 1990 до 1997 г., когато икономиката е в постоянен упадък от 4,7 на сто от БВП на година. През този период икономиката страда от дезинвестиции от 8,8% годишно, спестяванията през 1996 г. спадат под 10 на сто от БВП, а средният бюджетен дефицит за тези години е 6,3 процента.
След 2002 г. спестяванията се запазват на равнище от около 14–15% от БВП. А през 2008 г., макар и с известни увеличения и спадове, те отбелязват тенденция към нарастване.
Чуждестранните инвестиции, които за периода 1990–1997 г. са средно 3% от БВП, в средногодишно изчисление след 2004 г. са нараснали пет пъти. Върхът на тази динамика са 2006 г. и 2007 г. – 22% от БВП. Към средата на 2008 г. притокът на преки чуждестранни инвестиции възлиза на 20,3% от БВП (на годишна база), а брутното образуване на основен капитал е 28,6 на сто. През третото тримесечие се формира тенденция към спад – от около 20% към 15% от БВП.
Според статистиката на централната банка,

към декември 2008 г. брутният външен
дълг на страната
е 107,1% от БВП,

но държавният дял в него е под 10 на сто. Като процент от БВП в края на октомври 2008 г. нетният външен дълг възлиза на 51,5%, нараствайки с 10,6 процентни пункта спрямо края на 2007 г. (40,9 на сто).
Според оценката на управителя на БНБ около 2/3 от външния дълг са кредити, свързани с инвестиции – най-вече финансирания на проекти в България от страна чуждестранни финансови и нефинансови организации.
През 2008 г. до септември ръстът на БВП е 7,2%, банките изглеждат стабилни, а депозитите изцяло покриват кредитите.

Основна причина за тези положителни
развития е намалява-
нето на данъците.

За това естествено допринася и международната конюнктура, но не зависи от онова, което прави правителството на България.
Както стана дума, избирателната кампания за предишните парламентарни избори бе отчасти съревнование за това кой ще предложи по-ниски данъци и само БСП бе против.
Идеята за нисък и плосък данък бе лансирана през 1997 г. от Института за пазарна икономика (ИПИ) и до 2002 г. бе разглеждана като екстравагантна приумица. След това нагласата се промени. Натрупваните бюджетни излишъци позволиха на ИПИ системно да доказва възможността и ползите от такава реформа. Правителството на тройната коалиция (и най-вече БСП) не се посрами да я проведе, макар за нея през 2005 г. да се застъпваше най-вече СДС. Защо? Защото ниските данъци предвещаваха повече приходи и по-големи възможности за преразпределяне на чужди пари.
Графиката по-долу показва как за периода 2000–2008 г. преките данъци в България чувствително намаляват. Ставката на корпоративния данък през 2000 г. е 32,5%, а на подоходния – 40 на сто. Процентът през 2008 г. е съответно три и четири пъти по-нисък.
А таблицата и графиката на страницата вдясно илюстрират въздействието на тази политика върху приходната част на бюджета и чуждестранните инвестиции.
Понеже намаляването на данъците има за цел да увеличава преразпределението през бюджета, правителството запазва висок дял на разходите си в БВП – над 40% за периода на управление. Тази стойност е близка до разходите на правителствата от стара Европа и е с 1/8 по-висока от средното равнище на разходите на нова Европа. Тази политика обрича българските граждани и фирми на относителен недоимък. Дори стара Европа, когато е забогатявала, не е имала подобни тежести на правителствените разходи в съответните икономики.
От 2003 г. насам българските граждани

работят почти пълни пет месеца от годината, за да издържат правителството.

Ако условно приемем, че това става от началото на година (тъй като правителството изземва доход насила), денят на освобождаване на хората от данъци се пада исторически в края на май (през 2009 г. тази дата е 27 май). Икономическата ситуация през 2009 г. е доста нездравословна в сравнение с 2005 година. Мрачните спомени за разрухата през 1995 г. – началото на 1997 г. са избледнели. Партиите, които предлагат нещо разумно, засега се борят за популярност. Въпреки че бе лесно да се предвиди намаляване на приходите в бюджета,

управляващите не просто не вземат мерки, а ускоряват харченето.

През 2009 г. правителството харчи 83,4 милиона на денонощие (965 лева на секунда), през 2006 г. тази сума бе около 50 милиона. Няма и външни примери, които да тласкат към разумна стопанска и разходна политика. Поведението на правителствата и централните банки на САЩ и страните от Западна Европа е точно противоположно на онова, което следва да се върши в условията на криза. Групата на 20-те най-развити икономики се напъна в Лондон и роди само една обща, но...

крайно вредна идея:
атака срещу юрисдикциите с ниски данъци.

Европейската комисия пък облекчи почти двукратно ограниченията за държавни помощи. Реториката на пресата и коментаторите за случващото се в световната и националната икономика е ексхатологична. "Капитализмът е загинал"; "Уолстрийт никога няма да бъде същият"; "Рецесията е драматична"; "Приземяването (на икономическия спад) ще бъде ако не катастрофално, то много твърдо"; "Безработицата ще скочи"; "Инвестициите ще изчезнат" и т.н., всеки може да допише черния списък, както сметне за необходимо. Твърденията за

смърт на капитализма
са силно преувеличени,

но в България те се вписват в благоприятен политически контекст.
Свиването на ръста на кредитите с 15–20% и на инвестициите наполовина – до 10% от БВП, и възможно близък до нулата (или отрицателен) икономически растеж е неблагоприятен сценарий. Но положението е несравнимо по-добро от онова, на което бяхме свидетели през периода 1995–1997 г. – изчезване на кредита и 10 на сто дезинвестиции. Забавя се и създаването на работни места, безработицата се увеличава и доходите няма да растат с познатото след 1998 г. темпо от около 10 на сто. Това създава усещане за нещо, което

в антропологията се
нарича "нова бедност".

"Новите бедни" са политически по-активни и непредвидими от постоянно бедните, защото имат спомен за нещо по-добро. (Трайно бедните са по начало убедени, че бедността им е за дълго или завинаги.) Така се получава, че самочувствието – като тема на изборната година, е непозната от опита на предишните шест парламентарни вота. Хем има на разположение пари на данъкоплатците. Хем животът е по-добър. Затова мнозина се страхуват от обедняване. Хем виновни са... силите на глобалната икономика.
Кампанията ще бъде патерналистично майчинска: "Аз съм тук, за да ви помогна с парите на съседа." Нищо чудно, ако спечели партията или коалицията, която излъже избирателите, че ще им помага с парите на другите. Били те пари на забравени от бога местни данъкоплатци или западноевропейски "такива".




 

 


 

 


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
3
******
|
нерегистриран
27 май 2012, 10:48
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
2
*********
|
нерегистриран
18 май 2012, 06:50
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
1
*****
|
нерегистриран
15 април 2012, 07:45
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно