2,8 млн. избиратели без довереник в парламента? На кого му пука?!

Два милиона и 800 хиляди български избиратели биха останали без политическо представителство в следващото Народно събрание, ако изборите бяха проведени на 10 май при действието на 8-процентната бариера за коалиции. Тази сметка направи за сп. "Правен свят" Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч", на база на прогнозните данни за електоралните нагласи към този момент, при всичките уговорки за условност, които хипотезата налага.

2,8 млн. души са 42% от имащите право на глас български граждани – в последния списък на ГРАО избирателите са 6,7 млн. (цифра, твърде завишена според някои експерти, но официална). Това на практика означава, че партиите и коалициите, за които тези хора биха гласували, няма да попаднат в парламента. Сред тях са и негласуващите, част от които биха си спестили пътя до урните именно защото не очакват тяхната партия да влезе.
Проблемът е, че когато парламентарното мнозинство налагаше 8-процентната бариера в Закона за избиране на народни представители, никой от депутатите не направи тази сметка. (Сметките бяха други.) Може би, защото никой не се вълнува от адекватното парламентарно представителство на простия електорат, което всъщност би трябвало да е основна грижа на Конституцията и избирателния закон.
И така се стигна дотам Конституционният съд (КС) спешно да решава може ли една цифра да е противоконституционна? Дали две е дълбоко несъвместимо с основния закон, или пък пет, хеле пък осем?
За предстоящите парламентарни избори в България

8 се оказа дяволско число.

Единадесет конституционни съдии решиха, че новата разпоредба в закона, според която партиите се класират в парламента, ако прескочат 4-процентната бариера, а коалициите трябва да се напънат да инкасират поне 8% от гласовете на националния електорат, е напълно противна на Конституцията.
Някои хора веднага провидяха в падането на 8-те процента

дългата ръка на президента, който спасил рехавата синя опозиция

и дори персонално Иван Костов от позорно изпадане от следващия парламент. Достатъчен аргумент в тази насока се оказва фактът, че президентът се опита да спре закона с вето (което не мина), именно и само заради 8-процентната бариера и в името на политическия плурализъм.
Единствено конституционният съдия Емилия Друмева остана на особено мнение по делото за 8-те процента. Формално погледнато, аргументите й са бетон – какъвто и да е законовият статут на коалициите, той не може да е противоконституционен по простата причина, че нашата конституция не познава понятието коалиция и никъде не го споменава. Всичко, което проф. Друмева е изложила в мотивите си, е съвсем вярно. Конституцията не знае що е то коалиция, законовата уредба на партиите и коалициите е съвсем различна, първите минават през съд и подлежат на контрол, вторите са полуфантомни. Нещо повече – дори и сега в закона депозитът за коалиции е двойно по-голям от този за партиите, но пък и финансирането на изборите за тях може да е два пъти повече и т.н.
Тезата на проф. Друмева е важна дори само защото акцентира на разликата между партии и коалиции, в някакъв смисъл това е част от анализа на проблема.
Той обаче има и друга страна, далеч по-важна. Спорът в КС за 8-процентната бариера засяга не някакви имагинерни права на коалициите, а

права на гражданите,
които припознават в тях или в някоя от партиите в тях, своя политически представител.

И нещата всъщност са много простички. Гражданинът Х гласува за партия, която печели 7% и влиза в парламента. Гражданинът У гласува за коалиция, която също печели 7%, но не влиза в парламента. Нещо повече, при допълнителното преразпределение на мандатите, партията на Х получава и допълнително мандати от неоползотворените гласове, включително и гласа на У. Но и Х, и У са гласували за някакъв политически субект, заради неговата политическа платформа. По конституция гражданинът Х и гражданинът У имат равно избирателно право и в този контекст няма значение дали гласуват за партия или за коалиция, както няма значение дали тя се именува движение, съюз и т.н.
Само че гражданинът Х и съседът му У в случая нямат равни гласове. И това гази Конституцията на няколко места.
Както впрочем я газят и текстовете за гласуването за мажоритарни кандидати в различните райони, които оцеляха, защото КС на практика не се произнесе. В ход влезе прословутото реми от 6:6 гласа, когато съдиите се разделиха на две – очевидно по политически причини.

В ход влезе и практиката на Европейския съд по
правата на човека.

Вярно е, че в едно свое решение от 2008 г. Евросъдът изброява като допустими различните изборни бариери в някои европейски страни, което само по себе си е допустимо, стига да преследва легитимна цел (а точно това куца при промените в България).
Всъщност, като се зачете човек във въпросното дело на Евросъда по жалба срещу Турция обаче, ще открие някои любопитни акценти, които могат да преобърнат идеята за директна аналогия. Не само защото там проблемът е вдигането на бариерата за влизане в парламента на 10% за всички политически субекти – и партии, и коалиции. Но и защото причината за това е реален проблем, при това ясно артикулиран – прекалената раздробеност на парламента през няколко предходни мандата, което води до неспособност да се постигне стабилно управление. Дори в специален доклад на ПАСЕ (приложен по делото) се констатира, че вдигането на бариерата е добра мярка, но е препоръчително тя да е временна. В България с 8-процентната бариера мнозинството не се прицели в решаването на управленски проблем, а в собственото си легитимиране.
В крайна сметка се сбъднаха дори прогнозите, че коалициите ще намерят начин да избягнат 8-процентната бариера, като се регистрират за избори под името на една от партиите в тях. Нещо подобно се случи с коалиция "Напред", която в един момент понечи да се легитимира като ВМРО.
В крайна сметка законът падна, но проблемът със законотворците остава.



 

 


 

 


 

 


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно