Мажоритарен вот ли? Пази, Боже!

Отдавна не се беше случвало правилата за парламентарните избори да бъдат променяни така конюнктурно. На изпроводяк мнозинството в 40-ото Народно събрание направи опит да си осигури няколко мандата в следващия парламент още преди президентът да е насрочил изборите.

Грехът на депутатите трябва да бъде споделен и от държавния глава. От две години той настоява за промяна в избирателния закон, защото българинът искал да гласува за личности. Ремонтът обаче отиде толкова далеч, че Георги Първанов сякаш се стресна и наложи отлагателно вето за повишаване на бариерата за влизане на коалиции в парламента.
Едновременно с това президентът потвърди "подозренията", че все още е в отбора на "Позитано" 20. Той обяви, че избирането на 31 депутати на мажоритарен принцип е само "една първа стъпка в правилната посока". След което... парламентарното мнозинство дружно отхвърли отлагателното му вето.
За щастие номерът на БСП и ДПС не мина, защото на 12 май Конституционният съд отмени текста за 8-процентната бариера. Което в никакъв случай не прави грехът им... неизконсумиран.

Наистина ли българинът иска да гласува
за личности,

както твърди президентът? Фактите говорят точно обратното: има поне седем сериозни причини, заради които добрата стара пропорционална избирателна система трябва да бъде запазена.
Изборите за Европейски парламент са по изцяло пропорционална система, т.е. такава е практиката на съюза. Същото е и в повечето страни членки.
В Германия част от депутатите се избират мажоритарно, но заемат част от местата, спечелени от партиите им с пропорционалните листи. Чисто мажоритарно гласуване съществува само във Великобритания и Франция, но това са страни с многовековна демократична традиция и практика. България няма добри спомени от мажоритарното гласуване за парламент.

По този начин е избрано само 20-ото Обикновено Народно събрание, което е имало рекордно кратък живот.

През пролетта на 1923 г. Александър Стамболийски – с мажоритарен вот и с прекрояване на избирателните райони – успява с половината от гласовете да спечели 87% от местата в парламента. Това мнозинство, правителството и самият Стамболийски обаче оцеляват само... три месеца. Като вижда, че не може да свали режима чрез избори, част от опозицията организира преврата на 9 юни 1923 година.
Седмото Велико народно събрание бе избрано по смесена система – половината депутати мажоритарно, половината – пропорционално. Забележителното в случая е, че

сред бащите на първата демократична конституция на България нямаше нито един независим политик,

защото всички мажоритарно избрани (уж) народни представители бяха или видни партийни функционери, или официално бяха подкрепени от големите партии. Победата в национални избори просто не е по силата на нито един кандидат, зад който не стои мощна политическа организация.
Най-убедителните примери "против" мажоритарното гласуване са парламентарните избори през 2001 г. и битката за местната власт през 2007 година. Преди осем години съвършено неизвестни лица, по-голяма част от които не притежаваха дори грам качество за законодател от нов тип, се строиха в колона по двама зад царя и вкупом станаха депутати.
Преди две години десетки нови кметове бяха избрани по една-единствена причина: Бойко Борисов ги издигна за кандидати на ГЕРБ и се снима с тях. В тези случаи мнозинството от българите се довериха сляпо на две личности, без да потърсят отговор на въпроса

"Що за стока са
спуснатите "отгоре" кандидати?".

(Много скоро след изборите и двамата лидери осъзнаха, че са преценили част от хората си неправилно и снеха доверието си от тях. Но късно – "хората" вече бяха пуснали корени във властта и отлъчването им от правата вяра не им направи никакво впечатление.)
Ако българите искаха да гласуват за личности, активността на местните избори през 2007 г. щеше да е по-висока, отколкото на парламентарните. Всъщност се случи точно обратното.
Преди две години кметовете на най-големите общини бяха избрани с участието на по-малко от половината избиратели. В Русе например гласуваха 48% от регистрираните граждани, във Варна – малко над 45%, в Пловдив – 38,10%, а в София – само 36,51 на сто. Средно за страната на първия тур гласуваха 49,75% от избирателите, а на втория, който по същество е чисто мажоритарен – едва 43,26 на сто.
Побългареният вариант на мажоритарната избирателна система доведе до повсеместно купуване на гласове и тотална политическа корупция на местния вот. Едва ли имаше населено място без оплаквания за платени избиратели, а съдът касира резултатите в не една и две общини.
Със създаването на 31 мажоритарни избирателни района, народните представители на Сергей Станишев и Ахмед Доган

отвориха вратите за покупко-продажбата и на депутатски кресла.

Колкото и лесна за преодоляване да изглежда, 4-процентната бариера за партиите и коалициите е гаранция, че в Народното събрание не може да се влезе само с масово купуване на гласове или с още по-масов изборен туризъм. Тези хватки могат да подобрят донякъде резултатите на съответната политическа сила, но не и да я вкарат в парламента на... юруш. Докато за покупката на едно място в т.нар. мажоритарни райони схемата е ясна: напазаруваш си 10–15 000 гласа и работата е опечена. Никакви проблеми – и като технология, и като финансови средства.
Интимната им мисъл също не е кой знае каква загадка.
Чрез мажоритарния вот БСП и ДПС си осигуряват като бонус по още един мандат в регионите, където по традиция печелят мнозинство.
Чрез възможността мажоритарно издигнатите кандидати да се включват и в пропорционалните партийни листи бяха вързани и "гащите" на партийните босове:

ако загубят личностния вот, те влизат в парламента начело
на "стадото".

И накрая, с "мажоритарните" промени бе узаконено... официалното заблуждаване на гласоподавателите, че избират личности, а не партийни функционери: ако мажоритарно избран депутат стане министър, на негово място в парламента влиза не опонентът му в съответния избирателен район, а "първата резерва" от пропорционалната партийна листа.
Изборните правила всъщност винаги са създавали пречки пред независимите кандидати на всички равнища, затова на местния вот се родиха безброй локални коалиции. Това би трябвало да бъде приветствано, защото показва повишен интерес на хората към управлението.
С промените в Закона за политическите партии обаче сегашният (все още) парламент направи тъкмо обратното – под претекст за борба с партиите фантоми бе затруднено създаването на нови формации. Всичко това прави промените не просто вредни, а опасни за демокрацията.



 

 


 

 


   
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно