Давността е институт, а не производство по ДОПК

Нуждата от знания за погасителната давност се поражда от обстоятелството, че тя не се прилага служебно. Органите по приходите имат право да установяват и погасени по давност задължения. Това означава, че ако по отношение на определени данъчни задължения е изтекла погасителната давност и няма искане или възражение на длъжника, това обстоятелство не намира отражение в акта, с който са установени тези "борчове". Ето защо, с цел избягване на неблагоприятните имуществени последици, с правилата за давността трябва да са запознати всички задължени лица. Независимо от това дали са юристи или не.

Времето играе съществена роля в живота ни. В правото то се нарича срок. Сроковете са различни видове – според това кой ги установява и какви са правните им последици. Отсъства законова дефиниция на понятието "погасителна давност", но същността му се изяснява въз основа на няколко разпоредби от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
По същество давността е период от време, определен от закона, през който, ако носителят на едно право не го упражнява, то се погасява. В резултат на

изтекла погасителна
давност се погасява
не дългът, а възможността той да бъде събран
принудително.

Възражението за изтекла давност е процесуално право на длъжника, което той може и да не упражни, ако... реши да изплати задължението си.
Установеното от чл.171, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) правило е, че публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок. Той започва да се брои от
1 януари на годината, следваща годината, през която е трябвало да бъде платено публичното задължение.

ДОПК установява и друг давностен срок – 10-годишен, след изтичането на който се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността – т.нар. абсолютна давност. С изтичането на давностните срокове се погасява правото за принудително събиране на публичните вземания, за които тези срокове са изтекли. Както вече отбелязахме обаче

самите вземания остават дължими и могат да бъдат платени доброволно.

В ДОПК са уредени изчерпателно онези обстоятелства, при настъпването на които и докато те съществуват, изтеклият период от време не се включва в погасителната давност. Става дума за т.нар. "спиране на давността", което настъпва при започнала ревизия, разсрочване или отсрочване на плащането, обжалването на ревизионния акт и т.н.

Периодът на спиране не се включва в срока на давността – с него тя се удължава. След отпадане на основанието за спиране, давностният срок се допълва с период от време, равен на разликата между целия срок на давността и изтеклото време до спирането.

При обстоятелства, от които личи, че приходната администрация, проявява активност да упражни правата си, но това не става по независещи от нея причини,

чрез правната уредба
на прекъсването на
давността се осуетява нейното изтичане.

Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Това означава, че с прекъсването на давността се заличава с обратно действие изтеклият давностен срок и започва отново да тече законоустановеният такъв.

Следва да се подчертае, че съществува разлика в режима на прекъсването на давността по отменения Данъчнопроцесуален кодекс и действащия ДОПК.

Докато съгласно чл.141, ал.1 т.1 от ДПК (отм.) давността се прекъсва с влизането в сила на акта за установяване на публичното вземане, то при действието на ДОПК

основание за прекъсва-
нето е издаването на
акта за установяване
на публичното вземане.

Заслужава да се отбележи, че е възможно давностният срок да е започнал да тече при действието на един закон, но преди изтичането му законът да бъде изменен или отменен.

Юридически принцип е, че нормите за сроковете, установени в нов закон, не се прилагат към вече започнали да текат срокове, освен ако за завършването им по отменения акт се изисква по-дълъг срок от предвидения в новия закон.

Така, относно основанията за спиране и прекъсване на давността за данъчни задължения през периода от 1993 г. до началото на 2000 г., е приложим Законът за данъчното производство (отм.); от началото на 2000 г. до началото на 2006 г. е приложим Данъчнопроцесуалният кодекс (отм.), а след 1 януари 2006 г. меродавен е Данъчно-осигурителният процесуален кодекс.

Тъй като

институтът на
давността е взаимстван от гражданското право,

той се прилага със съдържанието, което съществува в този клон на правото (доколкото в данъчното и осигурителното право няма специални норми). Поради това, по отношение на данъчните и осигурителните задължения, с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него лихви, макар давността за тях да не е изтекла.

Коментирайки давността в данъчното право трябва да направим едно важно отграничение.

Съгласно чл.109 от ДОПК не се образува производство за установяване на дължими данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години oт изтичането на годината, в която е подадена (или е трябвало да бъде подадена) декларация. Този срок

не е давностен, а преклузивен и се прилага служебно,

а не по искане или възражение на лицето. С неговото изтичане се препятства възможността на органите по приходите да установяват данъчните задължения. Срокът се отнася единствено до допустимостта на производствата за установяване на задълженията за данъци и е неприложим по отношение на производствата за установяване на осигурителни вноски и други публични вземания.

И още един задължителен нюанс.

Наред с данъците и осигуровките, вземанията за глоби също са публични държавни вземания по силата на чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК. За тях обаче е установена друга давност.

Съгласно чл.82, ал.1 и ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) административното наказание "глоба" не се изпълнява, ако са изтекли две години. Независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този срок – т.е. след изтичането на тригодишен срок.

Въпросът с имущест-
вените санкции обаче
стои по разчличен начин.

Спрямо тях в ЗАНН не е предвиден изрично регламент относно давността. Следователно давността за имуществените санкции се подчинява на общия режим на давността на публичните вземания по ДОПК.

Читателите на "Правен свят" знаят правилото, известно още от римското право, което важи с пълна сила и днес: "Законът защитава бдящия, а не спящия." Тази максима с още по-голяма сила важи за погасителната давност. Давностните срокове трябва да бъдат обект на внимателен анализ от страна на данъчните субекти, защото

давността не е
производство по ДОПК,
тя е институт,

регламентиращ последиците по отношение на вземането, когато липсва достатъчна активност от страна на кредитора.

Поради това в подобни случаи е неприложимо регламентираното в чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК право на задължените лица да бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс. Органите по приходите прилагат правните последици на изтеклата погасителна давност само по искане или възражение от страна на длъжника.

В случаите, когато в производство по ДОПК (ревизионно, административно-наказателно, по обжалване или събиране) служебно бъде установено, че по отношение на определени задължения на лицето, е изтекла погасителната давност, това обстоятелство не се отразява в акта, ако няма искане или възражение на длъжника. А на лицата не се разяснява правото им да искат прилагането на погасителната давност.

Искането за прилагане последиците на изтеклата погасителна давност

трябва да е в писмена
форма, ако е подадено
като възражение срещу
някой oт актовете
на приходните органи.

Когато искането бъде направено устно, лицето следва да се насочи да го направи в писмена форма. В тези случаи, ако лицето не подаде искане, но заяви, че желае да се възползва от последиците на погасителната давност, органът по приходите или публичният изпълнител трябва да изготви протокол по реда на чл.50 oт ДОПК, в който да бъде отразено направеното искане.

Когато в хода на ревизия бъде направено възражение за изтекла давност, ревизионният акт ще съдържа констатации относно основанието и размера на погасените по давност публични вземания, включително констатации относно юридическите факти, касаещи давностните срокове. (В рекапитулацията на акта съответните задължения се посочат на отделен ред като погасени по давност и датата, към която погасителната давност е изтекла.)

В данъчното досие на субекта погасените по давност задължения се отразяват, като след това се извършва и отписване на основание на чл.173 от ДОПК. Погасените по давност задължения

не се включват в
размера на задълженията, за които може да се образува производство за принудително събиране.

Обръщаме вниманието на читателя, че съгласно чл.174 от ДОПК не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително и на отписаните по реда на чл.173 от същия кодекс.


 

 


 

 


   
Коментари
   Започни с:  Първите  |  Последните  
76
|
нерегистриран
04 октомври 2013, 17:22
0
0
До коментар [#70] от "Божанка Денева":
73
payday loans
|
нерегистриран
10 април 2013, 03:53
0
0
wkxpgoc payday loans >:]] payday loan piiIK payday loans 7926 payday loans 2848
71
payday loans
|
нерегистриран
06 април 2013, 13:02
0
0
ixmvxbqp payday loans :-O payday loans 8269 payday advance oeaYXe short term loan >:-OOO
70
Божанка Денева
|
нерегистриран
03 април 2013, 21:56
0
0
Г-н Николов направиха ни акт за установяване на задължения за лек автомобил от 2002 г.-2013 г.имаме ли право да се позовем на 10 г. давност или само на 5 год.тъй като са два периода по ДПН и ДОПК СЛЕД 2006 г.? Как бихте ме посъветвали и кое жалба или възражение на акта е по правилно да се внесе, срокът е 14 дни.
69
*************
|
нерегистриран
28 март 2013, 10:06
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
68
Валентин
|
нерегистриран
17 март 2013, 17:58
6
0
Здравейте Г-н Николов, Моля Ви за разяснения по:
1.На 31.05.2005 г.ми е издаден ревизионен акт за извършена частична извънпланова целева финансова ревизия по приходи на НЗОК за неплатени ЗОВ за периода от 01.03.2000 -31.12.2004 год.Главницата е 627.48 лв. и лихва 191.67 лв.начислена към 31.05.2005 год.Към 13.03.2013 година лихвата е 665.02 лв.Имам или право да направя възражение по т.н. -абсолютна давност съгл.чл.171,ал.2.
2.От неофициална справка за задълженията ми към 13.03.2013 год.е посочено задължението ми описано по-горе.Но аз не съм плащал здравни осигуровки за 2005,2006,2007 и 01.2008 години.До момента НАП не са предприемали мерки срещу мен за плащането им.
*Как да постъпя за официалното установяване на това задължение за този период.
*Изтекъл ли е давностния срок за тези публични задължения по чл.171,ал1.Ако този срок е изтекъл за дължими ЗОВ трупани преди 1 януари 2008 година
да предприема ли действия за отписването им в срок до 1 януари 2014 год.за да нестанат изискуеми след тази дата.www.valentin_dobrev@mail.bg
67
деси
|
нерегистриран
17 март 2013, 12:46
0
0
здравейте ! Написах следното възражение бихте ли ми казали дали е написано добре и дали искането за давност ми е основателно:

До Н. Б.
ПУБЛИЧЕН ИЗПЪЛНИТЕЛ ПРИ ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ
ГР. ПЛОВДИВ, ОФИС ГР.КЪРДЖАЛИ


В Ъ З Р А Ж Е Н И Е

От С. Р. И., ЕГН:....., с адрес:.........

Моля да отмените Ваше Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх. № 9....../.....2013 по описа на Териториална дирекция гр.Пловдив, Офис гр.Кърджали касаещо публично вземане в размер Главница:480.24 лв., Лихва:816.01 лв., Нелихвена част: 20.00 лв.
в това число:
1. По ДОО по Разпореждане №21.../26.08.2003 г. на РУСО-КЪРДЖАЛИ на Национален Осигурителен Институт за периода 01.01.2002г.-31.12.2002г. - Главница: 137.64 лв., Лихва: 294.25 лв., Нелихвена част: 0.00 лв.,

2. По НЗОК по Разпореждане №21../26.08.2003 г. на РУСО-КЪРДЖАЛИ на Национален Осигурителен Институт за периода 01.01.2002г.-31.12.2002г - Главница: 122.40 лв., Лихва: 161.23 лв., Нелихвена част: 0.00 лв.,
3. По ДЗПО-УНИВЕРСАЛЕН ФОНД по Разпореждане №21../26.08.2003 г. на РУСО-КЪРДЖАЛИ на Национален Осигурителен Институт за периода 01.01.2002г.-31.12.2002г - Главница: 10.20 лв., Лихва: 12.50 лв., Нелихвена част: 0.00 лв.,
4. По ДОО по Разпореждане №23../11.08.2004 г. на РУСО-КЪРДЖАЛИ на Национален Осигурителен Институт за периода 01.01.2003г.-31.12.2003г - Главница: 162.00 лв., Лихва: 294.96 лв., Нелихвена част: 0.00 лв.,
5.По НЗОК по Разпореждане №23..../11.08.2004 г. на РУСО-КЪРДЖАЛИ на Национален Осигурителен Институт за периода 01.01.2003г.-31.12.2003г - Главница: 36.00 лв., Лихва: 40.88 лв., Нелихвена част: 0.00 лв.,
6. По ДЗПО-УНИВЕРСАЛЕН ФОНД по Разпореждане №23../11.08.2004 г. на РУСО-КЪРДЖАЛИ на Национален Осигурителен Институт за периода 01.01.2003г.-31.12.2003г - Главница: 12.00 лв., Лихва: 12.18 лв., Нелихвена част: 0.00 лв.,

7. По ФИШ №0956132/30.07.2010 на ОД на МВР СОФИЯ-ОБЛАСТ на Регионална дирекция на вътрешните работи: Главница:0.00 лв., Лихва: 0.00 лв., Нелихвена част: 20.00 лв.

МОТИВИТЕ МИ СА СЛЕДНИТЕ:

1. 1. За всички публични вземания по т.1-т.6 в горецитираното Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх. № 93723/2004/000008/08.03.2013 по описа на Териториална дирекция гр.Пловдив, Офис гр.Кърджали са налице основанията по чл.171, ал.1 и ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, именно на това законово основание ЖЕЛАЯ /правя искане/ всички горепосочени публични задължения да бъдат погасени по давност.

2. По отношение на публичното вземане по т.7, а именно: ФИШ №0956132/30.07.2010г. на ОД на МВР СОФИЯ-ОБЛАСТ на Регионална дирекция на вътрешните работи: Главница:0.00 лв., Лихва: 0.00 лв., Нелихвена част: 20.00 лв., претенцията Ви е абсолютно неоснователна, т.е. не се дължи публично вземане, като доводите ми са следните: сумата по Фиша в размер на 20 лв. е заплатена през месец ноември 2010 г. в банка ЦКБ-офис-Кирково, за което Ви бе представено на 15.03.2013 г. заверено копие от платежното нареждане доказващо погасяването на дължимото вземане и същото бе приложени лично от Вас в мое присъствие по образуваното изпълнително дело.

В предвид на гореизложеното моля да отмените наложената с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с Изх. № 93723/2004/000008/08.03.2013 по описа на Териториална дирекция гр.Пловдив, Офис гр.Кърджали обезпечителна мярка --- запор върху движима вещ- МПС, марка ОПел...

ПОДАТЕЛ:……………………...


66
мими
|
нерегистриран
15 март 2013, 19:12
6
0
Здравейте! Имам неплатен данък сгради и тбо за 2006 г. Следва ли да бъде платен?
65
*************
|
нерегистриран
06 март 2013, 04:34
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
64
*******************
|
нерегистриран
05 март 2013, 10:53
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно