Защо България трябва да заведе арбитражно дело против "Газпром" и/или Украйна и как да стане това

По правителствени данни 123,8 млн. куб.м газ не бяха доставени в България между 6-и и 20-и януари. От "Газпром" обявиха форсмажорни обстоятелства при предполагаемото прекъсване от страна на "Нафтогаз Украины" на газопроводния транзит през територията на Украйна (предполагаемо, защото следва да бъде доказано от независим съд). Около двадесет държави претърпяха щети, но
България бе най-засегната поради факта, че внася газ само от Русия.


От практична гледна точка най-разумно както за Украйна, така и за България, е двете държави освен да намалят своята обвързаност с Русия, да преминат към пазарни цени на газ, за да не бъдат застрашени от ценово давление или шантаж от страна на Москва при влошаване на дипломатическите отношения. През януари 2009 г. за пръв път стана дума за компенсации за спрените доставки на природен газ. Българското икономическото министерство поиска с писмо "Газпром" да компенсира българските потребители за загубите за българската икономика.

Размерът на обявените щети, взискуеми под формата на парични компенсации, варираше между 100 и 250 милиона евро.

Така с писмото, подписано от министър Петър Димитров, на пръв поглед бе възприет правилният курс на съдебно решаване на спора. Форсмажорните обстоятелства, освобождаващи длъжника от отговорност, се доказват пред независима съдебна инстанция. В противен случай те не могат да лишат кредитора от дължимата му компенсация.
Международното право и по-специално правото на международния арбитраж предоставят теоретична възможност за междудържавен арбитраж чрез назначаването на съд ad hoc, съставен от нечетен брой професори или световноизвестни юристи. Междудържавният, както и инвестиционният арбитраж (при който делото се води между чуждестранен инвеститор и държавата, в която е било инвестирано), се отличава от международния търговски арбитраж по факта, че не е необходимо подписването на арбитражна клауза, която да опълномощава арбитрите да се произнесат по делото. По думите на световноизвестния юрист Джан Полсън, често цитиран в специализираната литература, инвестиционният арбитраж е arbitration without privity, т.е. арбитраж, който не изисква изричното предварително съгласие на двете страни. Публикуваната съдебна практика на инвестиционния арбитраж наскоро се обогати с едно много важно дело, спечелено от България – Plama Consortium Ltd vs. Republic of Bulgaria – постановено на 27 август 2008 г. въз основа на Европейската енергийна харта (Energy Charter Treaty).

В това дело арбитрите постановиха, че приватизационният договор е нищожен поради измама от страна на инвеститора.

Делото Plama Consortium Ltd vs. Republic of Bulgaria не получи достатъчно гласност у нас, въпреки че за специалистите по международен инвестиционен арбитраж то е ключов прецедент, който бележи ново начало в този правен отрасъл, а именно превес на държавите, срещу които се водят подобни арбитражни дела.
До 2007 г. имаше тенденция инвеститорите да печелят в статистически по-голям процент от делата, което провокира доктрината да си зададе въпроса дали инвестиционният арбитраж не е инструмент в полза на неоколониализма, тъй като повечето от държавите, срещу които се водят арбитражни дела, са бедни държави. Сега вече тези опасения замират. Plama Consortium Ltd vs. Republic of Bulgaria, което е на свободен достъп в интернет, също така е едно от малкото дела въз основа на Европейската енергийна харта, които вече са приключили. А този многостранен международен договор е от особена важност за енергийната стабилност в Европа.

В частност Plama Consortium Ltd vs. Republic of Bulgaria може да послужи за прецедент в полза
на Украйна в делото Vanco vs. Ukraine, което е висящо в Стокхолмския арбитражен институт.

Това дело е въз основа на двустранен търговски договор, предоставящ концесия за проучване и експлоатация на Прикерченския участък от украинския черноморски шелф. Правителството на Юлия Тимошенко отмени лиценза на чуждестранния инвеститор поради опасения за връзки с местната организирана престъпност. Тази отмяна е в нарушение на двустранния договор и украинското законодателство, но българският прецедент би могъл да оправдае постъпката на украинското правителство, защото арбитрите могат да счетат, че двустранният договор е нищожен поради измама. Подобни прецеденти в международното право се срещат изключително рядко.

Приложение на Европейската енергийна харта
в конкретния случай

Европейската енергийна харта е многостранен международен договор, който има за цел да позволи съдебното разрешаване на дипломатически спорове, свързани предимно с енергийни доставки. Преди създаването на този договор, инвестиционният арбитраж е бил възможен само въз основа на двустранни инвестиционни договори. Но всеки един от тези двустранни договори има своите особености, което води до разлики в правата и задълженията на страните, в зависимост от наличието или отсъствието на определен тип разпоредби в договора. Докато Европейската енергийна харта има за цел да уеднакви материалното право на инвестиционния арбитраж на територията на континентална Европа. Хартата освен това предвижда възможност, освен от инвестиционен арбитраж, от междудържавен арбитраж, какъвто България би могла да инициира срещу Украйна.

Повечето европейски страни са ратифицирали Европейската енергийна харта, с изключение на Русия, която само я е подписала. Член 45 (1) от Хартата обаче предвижда, че всяка подписала се страна е съгласна да я прилага временно, доколкото това не противоречи на нейната конституция, закони и нормативни актове. Тъй като временното приложение на Хартата е допустимо съгласно руското право, в момента се очаква решение по делото, инициирано от акционери на "Юкос" срещу Руската федерация.

На 21 април 2009 г. сайтът на руското президентство публикува текст, озаглавен "Концептуален подход към новата юридическа основа на международното сътрудничество в сферата на енергетиката (цели и принципи)". В т.3 се твърди, че е целесъобразно създаването на нов универсален международен юридически документ, страните по който, противно на системата, въведена от Енергийната харта, да станат всички страни производителки и всички потребители на енергийни ресурси.

По този начин Москва официално съобщава
за нежеланието си да ратифицира Хартата.

Европейската енергийна харта, ратифицирана както от България, така и от Украйна, изброява редица задължения, които трябва да бъдат спазвани от държавите, които са я подписали. В контекста на случилото се през януари т.г., чл.7 (6) и 7 (7) от Хартата биха позволили да се потърси отговорност от страна на Украйна за прекъсването или ограничаването на транзита на енергийните ресурси, преминаващи по газопровода през украинска територия, нищо че България не е подписвала договори за доставки на газ с Украйна.

Съответно изказванията както на министър Петър Димитров, така и на видни политолози, че България няма как да поиска компенсации от Украйна, ако реши да го направи, са далеч от истината.

Напълно е възможен междудържавен арбитраж съгласно Европейската енергийна харта. Само че този арбитраж ще може да бъде само ad hoc, а не под егидата на Световната банка, която организира само инвестиционен арбитраж. Това предполага още по-голяма активност от страна на правителството и много внимателно подбиране на арбитрите.

Възможностите за
арбитражно дело срещу "Газпром" и руските
посредници в България

Що се отнася до възможностите за компенсации от Русия, то те са възможни само чрез арбитражно дело против държавния монополист върху износа на петрол и газ "Газпром". Става дума за международен търговски арбитраж съгласно арбитражните клаузи в договора. Тук е необходима, разбира се, политическа воля. Правителството вече изрази политическа воля за арбитражно дело против "Адвент", но по неизвестни причини предизборната идея да се поискат компенсации от "Газпром" бе изоставена след посещението на президента Първанов в Москва, без дори да е станало ясно дали вицепрезидентът на руската компания Александър Медведев е отговорил официално на изпратеното му от министър Петър Димитров писмо.

Медведев обяви само
устно, че ситуацията е форсмажорна и виновна за нея е Украйна, но България по необясними причини оттегли исканията си.

Сегашният договор между "Булгаргаз" ЕАД и "Овергаз Инк" АД първоначално е сключен на 27 април 1998 г. между "Булгаргаз" и "Топенерджи". В този договор (чл.17.1) изрично се казва, че 100% от капитала на "Топенерджи" принадлежи на "Газпром" и ако има промяна на това положение, задълженията по доставката на газ преминават към външнотърговското предприятие на "Газпром" ("Газпромекспорт"). Това обаче не попречи на 28 юли 2003 г. по взаимно съгласие на страните "Топенерджи" да бъде подменен от "Овергаз Инк", който е с 50% дялово участие на "Газпром".

Член 15.3 от въпросния Договор №2 от 27 април 1998 г. за доставка на природен газ за Република България гласи следното: "Всички спорове и разногласия, възникнали по настоящия Договор или във връзка с него, трябва да се решават в Софийския Градски Съд по реда на ГПК на Република България или по арбитражен път от Арбитражния Съд при Българската Търговско-Промишлена (sic) Палата в съответствие с Правилата за регулиране и арбитриране. Страните могат да решават споровете и в Международната Търговска Палата (казва се Международната Търговска Камара), Париж, от един или повече арбитри, назначени в съответствие с Правилата, приети от Палатата, като се прилага швейцарското материално право."

Въз основа на тази арбитражна клауза, българската държава, собственик на "Булгаргаз", би следвало да предпочете парижката Международна търговска камара, защото по този начин ще бъде осигурена независимостта и безпристрастността на арбитрите, а арбитражното решение ще бъде по-лесно изпълнимо чрез запориране на руски активи. Делото би следвало да е едновременно против "Овергаз Инк" АД и "Газпром". Необходима е, разбира се, политическа воля. Нека се надяваме, че бъдещото правителство ще отстоява в по-голяма степен националния интерес.


 

 


 

 


 

 


   
Българското икономическо министерство поиска с писмо „Газпром“ да компенсира българските потребители за загубите за българската икономика.
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
10
jack13
|
нерегистриран
07 март 2015, 09:53
0
0
Those that are offensive or abusive will be edited or removed and we reserve the right to suspend the
6
largest
|
нерегистриран
18 април 2014, 06:36
0
0
Get of the limitless models of the replica handbags and see your life modify immediately.Not only will the girls at the party shower all their affection on you, you can be rest assured that even your boss will pay special attention to you.Both the manufacturers and the makers of the replicated keep on playing a cat and http://gcuci.co.uk/"> " rel="nofollow" target="_blank" class="comments-link">http://gcuci.co.uk/"> mouse game.The manufacturers are observing the market and get to know details regarding which of their models have been replicated.In order to prevent replications and to make the original stand out,they make subtle changes to the original.In such cases where the manufacturer of the original make changes to their, it won’t be long before the same changes are incorporated on the replica handbags. There’s been instances when even specialists have been fooled by the quality of these and they find it hard to think that someone can manufacture replica handbags that bear such a http://gcuci.co.uk/"> gucci bags 2013 striking resemblance to the original.There’s individuals who love the best in life and most of them earn to pay for the best things in life.
1
Атанас Попов
|
нерегистриран
11 юни 2009, 18:23
0
0
"По думите на световноизвестния юрист Джан Полсън, често цитиран в специализираната литература..."

Да се чете "Ян Полсън".
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно