Камен Михов: Прокурорите трябва да се събудят, защото са част от демокрацията
Камен Михов: Прокурорите трябва да се събудят, защото са част от демокрацията

Господин Михов, защо Асоциацията на прокурорите, която ръководите, още не се е разбунтувала срещу някои кадрови недоразумения, произведени от Висшия съдебен съвет?
Дайте да уточним по-напред какво означава да се разбунтуваш.

Примерно – да изразиш публично отношение, да организираш подписка и да я изпратиш в Брюксел...
Да изразиш отношение е едно, а да се разбунтуваш – друго. Ако имате предвид последните декларации на Съюза на съдиите, ще ви отговоря така: ако не предлагаш конкретни варианти за изход от ситуацията, от подобни прояви няма никакъв смисъл.

И все пак, когато става дума за сериозни дефекти в кадровата политика на ВСС, не е ли странно да мълчите?
Странно е само, че все още не умеем да трупаме самочувствие чрез средствата за масова информация.

Може би е крайно време да се научите, защото малко хора знаят с какво се занимава вашата асоциация и защо, в крайна сметка – продължава да съществува.
Може би сте прав. През последните две-три години поработихме доста. Взехме активно участие в подготовката на проекта за eдинния етичен кодекс на магистратите. Давали сме становища по всички проектозакони, които засягат дейността на прокуратурата, включихме се активно в дебата за мястото и бъдещето є. Участвали сме в десетки форуми за състоянието и бъдещето на съдебната система, организирани от неправителствения сектор. Превърнахме бюлетина на асоциацията в трибуна за дискусии по наказателно-правни проблеми...

И колко от вашите становища бяха уважени от депутатите?
Май колкото и на останалите професионални сдружения в съдебната система – нито едно!

Подобно пренебрежение трябваше отдавна да ви "вдигне на бунт". При това – всички сдружения едновременно.
И как точно ще се разбунтуваме, след като стачките, митингите и другите стандартни форми на протест са ни забранени?

Всъщност, сдруженията на магистратите имат ли отношение към кадровата политика в системата?
В Закона за съдебната власт не съществува подобна опция. А от ВСС нито са искали, нито имат намерение да искат от нашата асоциация становище за професионалните и морални качества на един или друг кандидат-шеф. Тази липса на граждански контрол – дори под такава особена форма, каквато са нашите сдружения – не е добра практика. Селекцията на ръководните кадри в съдебната система е изключително важна и тя не бива да бъде привилегия на една шепа хора. Някой някъде разработил някакви критерии за атестиране и... толкоз. Същата мъгла е и около принципите за кариерно израстване. Единствено конкурсите за влизане в съдебната система са направени както трябва: качествена организация и добра нормативна база.

Казахте, че ако човек не предложи алтернатива, протестът му е самоцелен. Какво трябва да се направи в случая?
Преди три години участвах в един българо-испански туининг проект, финансиран по програма ФАР. Категоричното становище на партньорите бе, че професионалните сдружения на прокурорите, съдиите и следователите задължително трябва да имат свои представители в атестационните комисии. Нещо повече – те писмено препоръчаха на ВСС атестирането да бъде извадено от правомощията на административните ръководители. Тогава тези препоръки бяха пренеб-
регнати, но нищо не пречи сега да бъдат изпълнени.

Според вас административният ръководител какъв трябва да бъде: прекрасен юрист или добър мениджър?
Има районни, окръжни и апелативни прокуратури, в които ръководството е много слабо. По-лошо – има колеги, които направиха всичко възможно, за да съсипят поверените им звена. Затова често в очите на хората прокуратурата изглежда... повече от нелепо, меко казано.
Накратко: за да са мениджъри, административните ръководители трябва да познават спецификата на професията, да могат да работят в екип, да са комуникативни, да разбират от човешки ресурси. В момента разработваме проект за курсове по мениджмънт, през които трябва да минат всички наши административни ръководители. И аз искрено се надявам главният прокурор г-н Борис Велчев да ни подкрепи...

Ако по времето на Никола Филчев бяхте тръгнали да организирате някакви курсове на своя глава, със сигурност щеше да ви се случи някаква "случка".
По негово време асоциацията ни почти се изпразни от съдържание и съществуваше по-скоро формално. Такива бяха условията – системен натиск, откровена недружелюбност...

Но нали на 23 февруари 2006 г. т.нар. "ледникова епоха" свърши.
Така е, но нещата в асоциацията продължиха да си вървят постарому. И то с такава сила, че през 2007 г. апелативният прокурор на Пловдив Росен Димов вдигна ръце от масовото равнодушие и подаде оставка като неин председател.

И какво го накара да направи такъв ход?
Работим в институция, в която единоначалието и спускането на задачи отгоре надолу е основен принцип. А като прибавим и купищата всекидневни задачи, свободомислието и самоинициативата стават лукс.

Е, не всички прокурори са като коне с капаци, които по цял ден само козируват и изпълняват.
Прав сте, но като цяло все още чакаме някой да ни поведе и да организира нещо, в което да се включим. Стига, разбира се, това "нещо" да не ни създава проблеми в работата или да не ни образува нерви извън нея.

Колко души членуват в асоциацията?
Формално – около 500, но много от тях отдавна не плащат членски внос.

За какви пари става дума?
За 35 лева на година.

Сигурно не виждат смисъл от членуването си при вас.
Ако не виждат смисъл – нека да кажат. От две години се опитвам да разбера какво очакват от асоциацията и от мен, като председател, но не успявам.
Преди време направихме нова интернет страница. Направихме и форум, където всеки да сподели какво му тежи или му пречи да работи. За да гарантираме анонимността на участниците, сървърът бе базиран извън прокуратурата. И знаете ли какво се получи? На шестия месец затворихме форума, защото в него имаше само 38 регистрирани потребители. Трябва да ви призная, че въобще не очаквах такова равнодушие и липса на кураж.

А може би асоциацията вече си е изживяла живота, не мислите ли?
В Международната асоциация на прокурорите членуват 80 национални сдружения. Би било много обидно, ако българската прокуратура не е сред тях.

Представите ви за "съвършената" асоциация?
Не трябва да е масова като профсъюз, нито да е елитарна – като масонска ложа. Идеите трябва да идват главно от редовите членове, а ръководството да се грижи за тяхната реализация. Това обаче може да се случи само ако колегите проумеят, че прокурорите – като личности и като гилдия – сме част от демокрацията и гражданското общество.

Чак пък от гражданското общество...
Вижте, ще бъда още по-откровен. По закон ние нямаме право да членуваме в политически партии, не можем да си създадем и чисто синдикална структура. Неотдавна ВСС ни забрани да участваме и в каквито и да било обществени организации като Българския футболен съюз. Ако безличието затрие и асоциацията, какво ще се случи с редовите прокурори, с младите колеги? И кой ще защитава интересите им след това?

Висшият съдебен съвет, например.
Вие знаете ли примерно за съществуването на проблема с непропорционалното разпределение на кадрите в прокуратурата?

Горе-долу.
Знаете ли тогава, че в Шуменската окръжна прокуратура работят трима прокурори, а в районната прокуратура на Лом – 17? Около 25–30% от прокуратурите не са обезпечени в кадрово отношение, а на много места хора получават заплати, без да имат кой знае каква работа.
Друго основание. Ако колеги от страната спечелят конкурси в София, институцията е длъжна да им осигури жилище. Това обаче няма как да стане, защото в София прокуратурата не разполага дори с половин таван. А в Гърция, когато един прокурор се премести от Атина в Солун, държавата му предоставя жилище, осигурява на съпругата му работа и настанява децата му в подходящо училище, поема разходите за преместването на багажа, осигурява му кредит при преференциални условия.

И каква връзка има всичко това с евентуалното по-нататъшно съществуване на сдружението?
Асоциацията може да инициира публични дебати по тези теми. И със съдействието на медиите и неправителствените организации да накара държавата да се замисли защо изискванията към съдебната система са европейски, а отношението към нас продължава да е... балканско!
Знаете ли например, че трудът на прокурорите е трета категория, като на всички държавни служители? Този дебат също би трябвало да тръгне от редовите ни членове.

А вие, шефовете, ще гледате зрелището ли?
Прекатегоризацията ще доведе до сваляне на пенсионната възраст за прокурорите, която в момента е 65 години. Нали се сещате какво ще се случи, ако дебатът бъде иницииран "от горе"?
Ще ви обвинят в саморазправа с вътрешната опозиция или че отново мислите само за себе си.Поради тази причина е неудобно ние да инициираме и дебат на тема "Защо българските магистрати нямат право на никакви странични доходи".

Как да нямате? Нали можете да работите като преподаватели и да получавате хонорари от публикации?

Аз говоря за друго. Въпреки общоприетото схващане, че заплатите ни са високи, две трети от колегите не са в състояние да си позволят собствено нормално жилище, нормална кола, нормална почивка. Не могат да осигурят на децата си и образованието, което искат. Законодателят ни е забранил абсолютно всякакъв вид легален бизнес. Нямаме право да бъдем еднолични търговци, да притежаваме акции или дялове от ООД. Нямаме право дори стая под наем да дадем, защото и това е търговска дейност по смисъла на закона.

Ако наследите къща насред София, нямате право да ми я дадете под наем?

Аз не, но ще я подаря на съпругата ми, а тя ще ви я даде под наем.

Какъв е тогава смисълът от тези свирепи рестрикции?
Нямам представа, защото никъде в Европа не съществуват такива ограничения за магистратите. Но много странно е и друго. Защо имам право да декларирам 100 000 долара печалба от казино в Лас Вегас, а не мога да играя на фондовата борса, където се продават само акции на публични дружества?
Някой или не е разбрал какво точно означава конфликт на интереси, или се е престарал. Ако забраните бяха в рамките на разумното, нямаше да има колеги, които да крият не само страничния си бизнес, но и дължимите данъци.

А в Европейския съюз как е?

В Германия например на прокурорите им е забранено да се занимават с търговска дейност, но имат право да притежават дялове или акции от търговски дружества.

Г-н Михов, като шеф на Асоциацията на прокурорите и ръководител на международния отдел на ВКП вие имате много контакти в Европа. Колегите ви от ЕС наясно ли са със случващото се у нас?
Ако съдя по сигналите, които получавам... Да, наясно са.

А признават ли българската прокуратура за институция, с която може да се говори и работи по европейски?
От една страна е притеснително, че намеците за корупция стават все по-конкретни. Но от друга – аз лично съм удовлетворен, че става дума не за прокуратурата по принцип, а за конкретни личности и отделни звена. С други думи, те се отнасят с нас като с всяка една друга европейска прокуратура. Другото си е наш проблем.

Кое е това "друго"?
Че продължаваме да се взираме в огледалото на миналото. И не си даваме сметка, че имаме отредено място в Европа, което най-после трябва да заемем.

Значи приказките, че съдебната ни система е прогнила от корупция и некадърност не са верни?
Никой не отрича проблемите, но те не са в онази посока, която се интерпретира от медиите.

Например...
Съвсем схематично. Първо – по линия на борбата с организираната престъпност и корупцията не сме на последно място в Европа, а заемаме "златната среда". Второ – по никакъв начин не сме най-корумпирана държава на Стария континент. Трето – въобще не сме най-големият износител на организирана престъпност, защото пред нас в тази класация са Италия, Франция, Испания, Холандия, Литва. Четвърто – критиките в докладите на Европейската комисия са толкова жестоки, защото Брюксел иска от нас да приложим най-високите стандарти и да достигнем почти нулевите нива на престъпност и корупция на Дания, Швеция и Финландия...

Според мен това не са факти, а изводи, които много приличат на... "домашно производство".
Ако прочетете последните няколко доклада на Юропол и Интерпол, ще видите, че за никакво "домашно производство" не става дума. Но щом искате факт, ще ви кажа. Още на летището във Вашингтон ме предупредиха да не ходя в северозападните предградия, защото мога и да не се върна. Зашемети ме и цифрата на регистрираните убийства там – по около 15 на седмица. Въпреки че Вашингтон е столица, жителите му са милион и двеста хиляди, почти половината от тях – правителствени служители.

Добре, защо тогава се държим като най-големите мазохисти на Стария континент?

Защото сигурно сме си такива.

Значи ли това, че знаете коя е най-голямата ви грешка?
Да.

Ще споделите ли?
От две години съм председател на асоциацията, но така и не успяхме да събудим всички прокурори.
 
 

 

 

 

 


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
*********************
|
нерегистриран
30 октомври 2012, 08:51
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно