Темида на поругание
Властта дава тон за маргинализиране на съда

Цели 8 години трябваха на Съда в Страсбург, за да се произнесе по един грозен
политически скандал, случил се в България през 2001 година. Тогава атрактивни-
ят политик Венцеслав Димитров, депутат в няколко парламента, както и други, по-неизвестни кандидат-депутати, бяха извадени от изборната листа, въпреки няколко последователни решения на Върховния административен съд (ВАС),
които забраняваха това. Специално по случая "Венци Димитров" ЦИК си
позволи да смачка и да хвърли в кошчето не едно, а три решения на ВАС.


На два пъти съдът отмени актове на ЦИК, с които Димитров е задраскан в разградската изборна листа и вместо него е турена Ирена Варадинова. Освен това ВАС отмени и решение на ЦИК, според което принадлежността на някого към ДС може да се доказва и само с т.нар. "картонче" за регистрацията му като агент.

В крайна сметка Венци Димитров не влезе в листата, феновете на НДСВ в Разград гласуваха за Ирена Варадинова и тя стана депутат в 39-ия парламент. Проблемът стигна до Конституционния съд (КС), сезиран едновременно и от депутати, и от пренебрегнатия ВАС. А КС мъдро заключи: да, ЦИК е била длъжна да спази решението на ВАС и да пусне Венцеслав Димитров на изборите. Но станалото – станало и вече няма как да се поправи. За утешение Димитров може да съди държавата за вреди. Това дело в българските съдилища още не е приключило.

Решението на Страсбург от средата на юни бе нашироко коментирано с оглед абсурдния начин, по който в България се коват избирателните правила – все в последния момент. Но от 2001 г. и досега стои открит един друг, по-важен въпрос –

Как така държавен орган като ЦИК си позволява да се подиграва с решения на съда и това да остава без последствия за него.

Нищо чудно, че рецидиви от това поведение наблюдавахме в ЦИК и при последните избори, което предизвика гнева на председателя на ВАС Константин Пенчев.

Това, разбира се, не е нито първото, нито последното дело в Страсбург, свързано с неизпълнено съдебно решение в България. Само преди месец и половина 42-ма бивши работници на "Плама"-Плевен осъдиха държавата, защото години наред не могат да си получат дължимите заплати и обезщетения, въпреки че имат законно издадени изпълнителни листове. Държавата разпъна чадър над рафинерията, без изобщо да се интересува, че много хора и техните семейства може и да гладуват.

14-те жалбоподатели по делото "Кехая и други срещу България" още чакат да им се върнат земите около язовир Доспат, реституирани им с влязло в сила съдебно решение преди десетилетие, а после отново иззети.

По делото "Дебелянови срещу България" пък върнат от съда имот на наследниците на прочутия род в Копривщица бе отнет, след като парламентът прие закон за мораториум върху културните паметници.

Известното семейство Явашеви води дело в Страсбург, след като се оказа, че за местните власти в Габрово едно съдебно решение е само временна пречка да приберат отново имота на дядо им. И т.н., и т.н.

Но пък наскоро пред полското посолство в София група граждани развяваха национални флагове и митингуваха с искане да не се изпълни решение на български съдилища – за предаване на двете деца Николета и Павел от Асеновград на тяхната майка. Агитката с трикольорите заяви тези претенции от името на цялото българско общество, без да се запита дали пък в ушите на някои сънародници това не звучи унизително за държавата. Министърката на правосъдието Миглена Тачева заяви готовност да си подаде оставката, ако продължава тази гавра със съда.

Който бие съда, обезмисля държавата.
Неизпълнението на съдебни решения е заплаха за държавността. Няма правосъдие, ако неговите решения не се изпълняват. Няма смисъл от закони, щом те не могат да се приложат на практика за всеки конкретен житейски казус, отнесен към Темида. Няма смисъл от организация на обществото в държава, щом правилата, които тя въвежда, не пораждат последици.

Проблемът е там, че в България тон за маргинализирането на съда дава не друг, а властта. Списъкът е дълъг.

През януари 2008 г. шефът на НОИ Йордан Христосков публично обяви, че няма как да бъде изпълнено указанието на ВАС, че обезщетенията по болест трябва да се изплащат в тридневен срок, а не за месец или повече. Г-н Христосков дори изрази съмнение, че съдебният акт се дължи на недоразумение, демек съдиите не са съвсем разбрали какво са постановили.

Кметът на Хасково Георги Иванов направи обществен скандал и се изкара жертва на заговор, когато търговската верига "Билла" най-после успя да запорира сметки на общината. От 2002 г. "Билла" чака общината да й се издължи с голяма сума пари, а местната власт не желае да плати – с ясното съзнание, че законът не позволяваше принудително изпълнение срещу общинско имущество. А когато новият ГПК от март 2008 г. обяви, че общините трябва да си плащат вересиите, това се оказа тежък комплот срещу местното самоуправление и заплаха за добруването на Хасково. Нейсе, градът оцеля!

А постоянното надбягване на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с решенията на ВАС за отмяна на цените на тока, парното и водата, определени по неправилна методика? Всъщност ДКЕВР по същество никога не е игнорирала решенията на съда, ни най-малко. Тя съвсем законосъобразно си приема всяко тримесечие нови цени – по същата неправилна методика. И това у нас не се счита за управленски нонсенс, напротив, да изиграеш съда и потребителите, е достойнство.

Ами ексцентричното решение на бившата шефка на Национална агенция по приходите Мария Мургина, въпреки решенията на КС и на ВАС да настоява адвокати, частни съдебни изпълнители и нотариуси да събират ДДС върху възнагражденията си? Тя даже издаде окръжно, че решението на КС, с което бе отменено основанието за събиране на ДДС от свободните правни гилдии, всъщност няма никакво значение – те пак са длъжни да удържат данъка. Ако не го правят – тежка глоба.

Тази арогантност  на Мургина към закона и съда по никакъв начин не се отрази на кариерата й,
даже я гледаха със симпатия – че старателно пълни бюджета и не се дава на разни изедници със свободни професии да я баламосват. Сега я проверяват дали също толкова старателно е следяла останалите събирачи на ДДС, имало някои съмнения...

В Наказателния кодекс има цял поменик от престъпления – около 15 текста, все свързани с неизпълнение на съдебно решение. Като се почне от отказ да се възстанови на работа незаконно уволнен работник, неплащане на присъдена издръжка, осуетяване на изпълнението на съдебно решение за родителски права и лични контакти с дете, мине се през създаването на пречки пред съдебни решения за реституция, принуда на съдия изпълнител да не си свърши работата, неизпълнение на парично задължение въпреки наличен паричен ресурс и се стигне до всички форми на осуетяване на наказателно преследване – неизпълнение на присъда, подпомагане бягство на затворник или освобождаването му...

Няма обаче престъпен състав за държавния орган, които не изпълни съдебно решение на административния съд, задължаващо го да извърши нещо. Дори най-общият текст на чл.296 от НК преследва само този, който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение, но не и този, който е длъжен да го изпълни, пък не ще. Другояче казано, човечецът, който не плаща присъдената издръжка или разведената майка, която не дава на бащата да вижда детето, могат да получат присъда, но министърът, отказал информация за обществена поръчка или нужното разрешително, не носи наказателна отговорност, ако решението зависи от неговия параф. Вероятно има резон в тази работа, доколкото у нас за лошо свършена работа никой не е осъден, но пък с Наказателния кодекс често се злоупотребява за политически цели и институционален натиск.

В България трудно можеш да стреснеш орган на властта с глоба от 200 или 300 лева.

Глобите за неизпълнение на съдебно решение по чл. 304 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) са между 200 и 2000 лв., но обикновено се налагат суми около минимума, признават съдии от ВАС.

Министър Тачева е права да протестира срещу оплюването на съда. Но истината е, че гражданството само следва примера на властта. Разликата между таткото от Асеновград и кмета на Хасково е само в позициите, от които действат. Единият – заради неразрешената му лична драма, другият – със самочувствието, че властта му дава индулгенция да не бръсне ни закона, ни съда.
 
 






   
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно