Двойно дъно
Неправилно тълкуване на две алинеи компрометира обезпечителното производство

Необходимо е ВКС да вземе отношение по прилагането на чл.396 от Гражданския процесуален кодекс и да наложи прочит на тази разпоредба в духа и съобразно целите на закона.

Всеки юрист знае, че обезпечителното производство цели да предостави защита на едно спорно право по висящ спор срещу евентуални недобросъвестни действия. По-специално обезпечението има за цел да се възпрепятстват онези разпоредителни действия на ответника, които биха затруднили или осуетили удовлетворяването на ищеца в случай на осъдително решение.

Тук няма да се спираме на общите условия, съгласно ГПК, за допускане на обезпечение на бъдещ или вече предявен иск. Големият проблем според нас е, че днес

основните цели и самият смисъл на обезпечителното производство са сериозно компрометирани

поради неправилно тълкуване на разпоредбите на ГПК от страна на изключително голям брой съдилища.

Като илюстрация ще разгледаме въпроса за обезпечаването на един бъдещ иск, т.е. хипотезата на подадена молба за допускане на обезпечение с оглед бъдеща претенция на молителя (например – парична) срещу даден ответник.

Безспорната и водеща цел на законодателя при обезпечителното производство е да осигури ефикасна защита на спорното право чрез бързина и внезапност, т.е. чрез изненада. Затова именно, при подадена молба за обезпечение, на ответника не се връчва препис от същата.

Хипотеза първа: първоинстанционният съд допуска исканото обезпечение. В този случай бъдещият (все още) ответник има право да подаде частна жалба до въззивната инстанция, чрез която

подлага на инстанционен контрол обосноваността и законосъобразността

на допуснатото обезпечение, като при тази хипотеза ответна страна по жалбата е молителят по обезпечението.

Ако обезпечението бъде потвърдено от въззивната инстанция, изводите са ясни. А именно, от една страна, първоинстанционният съд правилно е преценил, че са налице както обезпечителна нужда, така и вероятна основателност на бъдещия иск, и от друга страна – основната цел на обезпечителното производство също е постигната, защото бъдещият ответник е бил изненадан от внезапността на обезпечението и бързината при неговото допускане.

Подобно развитие на процедурата по обжалване на допуснато обезпечение отговаря както на предвиденото в закона (чл.396 от ГПК), така и на целите на обезпечителното производство.

Хипотеза втора: първоинстанционният съд отказва обезпечението. В този случай молителят има право да атакува отказа с частна жалба, а ответна страна по нея се явява... бъдещият ответник по иска. Оттук нататък обаче за молителя нещата се усложняват значително, защото почти всички въззивни съдилища

изискват на бъдещия ответник да бъде предоставен препис от подадената частна жалба.

Това изискване се поставя на практика от първоинстанционните съдилища, които при отказ за допускане на обезпечение, оставят без движение частните жалби, ако те са подадени без преписи за ответната страна, като дават на молителите задължителни указания за отстраняването на тази "нередовност".

Последствията са ясни. Ако въззивната инстанция отмени отказа на първоинстанционния съд като необоснован и незаконосъобразен, което ни най-малко не е имагинерна хипотеза, целите на обезпечителното производство, споменати по-горе, трудно могат да бъдат постигнати.

В тази хипотеза именно считаме, че целената от законодателя внезапност на обезпечителното производство

задължително трябва да бъде съхранена в полза на молителя и пред контролиращата въззивна инстанция.

Такова развитие на процедурата е логично, законосъобразно и отговаря стриктно на преследвания от законодателя ефект – ефикасна защита на едно спорно право по висящ спор срещу евентуални недобросъвестни действия на ответника.

В противен случай (и тук със сигурност не само всеки юрист, но и всеки здравомислещ човек ще се съгласни с нас), ако молителят, чрез съда и по негово изискване, изпрати на ответника препис от подадената частна жалба срещу отказа на първоинстанционния съд, съществува сериозен риск исканото обезпечение да бъде просто изпразнено от съдържание. Основанието за подобен извод е ясно: ответникът ще бъде известен за намеренията на молителя и ще има възможност да извърши разпоредителни действия с имуществото си. А това

компрометира както  правата на бъдещия ищец, така и смисъла на обезпечителното производство.

За да изискват предоставяне на препис за ответната страна на подадена от молителя частна жалба в случай на отказ за допускане на обезпечение, първоинстанционните съдилища се основават на чл.396 от ГПК. В интерес на истината неговите разпоредби не са измежду най-прецизно редактираните. Но когато това обстоятелство е "придружено" от едностранен прочит или неправилно тълкуване, до заобикалянето на основополагащия принцип, съгласно който съдът е длъжен да тълкува дадена разпоредба в унисон с целите и духа на закона, има само една крачка. А понякога и доста по-малко...

Предвид зачитането на този основен принцип, считаме, че при въззивен контрол на отказ за допускане на обезпечение, тълкуването на чл.396 от ГПК може да бъде само в една посока:

ответникът по бъдещия иск не следва да получава препис от частната жалба на молителя.

По този начин, както в хипотезата на допускане на обезпечение, така и при отказ, първоинстанционният и въззивният съд ще са съхранили основната цел на обезпечителното производство – неговата ефикасност.

А защо сме сигурни, че това наистина е единствено правилната посока?

Един прецизен прочит на чл.396 от ГПК може да доведе до заключението, че в тази разпоредба никъде не е казано изрично, че при атакуван отказ ответникът трябва да получи препис от частната жалба на молителя. По-скоро тъкмо обратния смисъл отговаря на целите на закона.

Алинея 1 на цитирания член гласи: "Определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника – от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител..."

Както се вижда, законодателят неслучайно е записал "определение по обезпечение на иска", а не "определение по подадената молба за обезпечение". Тоест – единствено ответникът може да обжалва допуснато обезпечение и тогава препис от подадената частна жалба се връчва на насрещната страна, съгласно чл.396, ал.2 от ГПК, като тук следва да се заключи, че законодателят е визирал молителя. С други думи

препис от частната жалба получава молителят, а не... която и да е от страните.

В тази връзка, разпоредбата на чл.396, ал.2 от ГПК не може да бъде четена и разбирана разделено както от съдържанието на ал.1 от същия член, така и от смисъла на предходните две разпоредби – чл.395, ал.1 и ал.2. Още по-малко би трябвало да е възможно нейното тълкуване "вън и независимо" от основната цел на обезпечителното производство.

Въпреки недобрата редакция на чл.396 от ГПК, надали би могло да бъде сериозно поддържана тезата, че целта на законодателя за бързина, ефикасност и изненада на обезпечителното производство визира единствено първоинстанционния съд. Или пък, че първоинстанционният съд

не би могъл да откаже обезпечение с незаконосъобразни мотиви

и затова да няма повече нужда от съхраняване интересите на молителя с цел постигане пред въззивната инстанция на ефективно обезпечение при доказана основателност на претенциите.

Казаното по повод ефикасността по обезпечаването на бъдещ иск важи с пълна сила и за молбата по обезпечаването на вече предявен пред компетентния съд иск. Единствената разлика е, че в този случай ищецът следва, в негов интерес, да формулира нова молба (отделно от други искания по образуваното производство), по която съдът да образува ново частно производство. А деловодството – до окончателното произнасяне по исканото обезпечение – съхранява съответната папка отделно от основното исково производство.

Оттук нататък "магистралният" извод се налага от само себе си.

Предвид постоянството, с което по-долните съдилища обезсмислят обезпечителното производство, Върховният касационен съд трябва да вземе отношение по прилагането на чл.396 от ГПК. Тоест – да осигури неговия единствен законосъобразен прочит.

Другият начин е редакцията на чл.396 от ГПК да бъде прецизирана по законодателен ред, но тази процедура е тромава и тежка, и едва ли някой скоро ще "посегне" към нея.

Становището на ВКС във връзка с правилното и законосъобразно тълкуване на чл.396 от ГПК (или пък неговата редакция от депутатите в бъдещото 41-во Народно събрание) е наложително и поради още една причина. "Някои" съдилища, които тук няма да бъдат идентифицирани, защото сами ще се "разпознаят",

едностранно и в разрез с изричните искания на частните жалбоподатели,

имат навика "на своя глава" да изпращат до ответниците преписи от подадени частни жалби при въззивно производство по отказ на обезпечение.

Подобно своеволно действие ultra petita, независимо от мотивите, освен че е принципно недопустимо, на практика блокира и възможността спорът да стигне до ВКС с цел неговото разрешаване чрез задължителната за всеки съд практика на тази инстанция.

Не на последно място по сериозност следва според нас да бъде споменат и рискът от жалби на граждани за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините и/или пред Съда в Страсбург, в случай на осуетяване правата на ефикасно обезпечение на даден молител поради принудително чрез съда (или своеволно чрез съда) изпращане до неговия ответник по бъдещия иск на препис от подадена частна жалба, с което действие на последния да е била дадена възможност, ефективно осъществена, да извърши разпореждане със свое имущество в ущърб на бъдещия ищец.
 
 

 

 

 


   
Ако превратното тълкуване на чл.396 от ГПК продължи със същите темпове, Върховният касационен съд никога няма да натрупа противоречива практика, която да обобщи и уеднакви с тълкувателно решение. Ето защо е необходимо председателят на ВКС проф. Лазар Груев да изпревари събитията, защото... после „ножът ще опре до кокал“ и за пореден път ще се изправим пред риска вътрешните ни проблеми да бъдат решавани зад граница - в Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
7
girlsdoporn
|
нерегистриран
07 февруари 2015, 21:56
0
0
Thanks for such a great article here.I was searching for something like this for quite a long time and at last I’ve found it on your blog.It was definitely interesting for me to read about this..
http://sextoyanonymous.com/">girlsdoporn
2
Владислав Славчев
|
нерегистриран
01 септември 2012, 18:16
0
0
Здравейте, Имам определения за завеждане на бъдещ иск от Окръжен съд и налагане на запори след внасяне на гаранций. Определенията за бъдещ иск са издадени преди да изтече давността от 5 години, но аз ги получих след изтичането на давността. Въпроса ми е сега ако платя гаранцийте и заведа иска, дали няма да се прекрати делото поради изтекла давност, въпреки че вината не е моя тъй като ми бяха донесени на адрес от служител на съда, след като бяха изтекли 5 години. Приятен ден
1
****
|
нерегистриран
15 април 2012, 07:53
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно