Врява и безумие
(Зло)вещи въпроси към ВСС

"Не режи клона, на който седиш, освен ако не са решили да те обесят на него."
Из "Невчесани мисли", Станислав Йежи Лец

Висшият съдебен съвет (ВСС) е нарочил вещите лица за главни виновници за отлагането на делата. Според кадровиците на Темида контролът върху тях е по-голям проблем от регламента за дейността им. Според съдебните експерти обаче е обратното, а контролът е само част от регламента.

Съденето поначало е бавен процес.

Още монологът на Хамлет "Да бъдеш или не?" ни разкрива, че светът не се е променил:

" ... безчетните камшици на века ни:

неправдите на наглия потисник,

високомерието на рода,

сълзите на отритнатата обич,

бавежа на закона, произвола

на тлъстия чиновник..."

Следователно "бавежа на закона" (the law’s delay според превода на Валери Петров) не е отскоро.

През ХVІ в., когато е роден Шекспир, се появява първият официален държавен акт, регламентиращ дейността на вещите лица – Кодекса на германския император Карл V, приет през 1532 година. Той предвижда привличането на "знаещи хора" при разследване и решаване на съдебни казуси. Така че еволюцията и утвърждаването на института на вещите лица от гледна точка на правото имат вековна история.

Според проф. Стойчо Раданов в България през ХVІ в. в съдебните процеси са били привличани медици, а според проф. Петко Дончев българската съдебна психиатрия се появява с първия наказателен закон през 1896 година. Съдебната експертиза е процесуално регламентирана дейност. Член 144 ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) изисква съдът или органите на досъдебното производство да назначат експертиза, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания в областта на науката, изкуството или техниката. Специалните знания са извън професионалната компетентност на възложителя.

Използването на вещи лица се налага при

транспортно нарушение, убийство, телесна повреда, документни престъпления и др. Съгласно НПК експертните заключения не са задължителни (чл.154), но мнението на вещите лица е важно. От тях зависи понякога изходът на делото. Под сурдинка ги наричат "зловещи" лица или "съдии в сянка".

Проблемите на експертизата са дискутирани, но без реален резултат. Да припомним Инициативата "Граждански контрол върху дейността на вещите лица", включена в националната програма на Асоциация "Прозрачност без граници", осъществена през периода 2005–2006 г. с финансовата подкрепа на Инициатива за укрепване на съдебната система в България на Американската агенция за международно развитие.

Фокус на проекта бе изработването на анализ на дефицитите при осъществяване на контрол върху работата на вещите лица, предлагане на набор от етични стандарти за дейността им и модел за тяхното приложение в съдебната практика.

Осъщественият правен анализ идентифицира

празноти в законодателството,

регулиращо дейността на вещите лица, които съществуват и днес.

Направените предложения останаха без последваща реакция, а публикацията "Вещите лица в България – етични стандарти и механизми за контрол върху тяхната дейност" се чете в тесен кръг. Едва наскоро ВСС започна изграждане на специализиран софтуер за мониторинг и контрол (по проект на ОПАК!).

Бездействието на институциите в областта на съдебната експертиза води до нисък статут на вещите лица, унизително заплащане, условия за корупция, проблеми с данъчните, демотивация за повишаване на квалификацията, формални отговори, много допълнителни и повторни експертизи. Практически има остаряла, разпокъсана и противоречива нормативна уредба. Все още е в сила министерско постановление от 1975 година?!

Критиките към заплащането "замъгляват" останалите дефекти на Наредба №1 от 16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, която за краткост ще наричаме наредбата.

За някои експертизи има отделни наредби. Те частично приповтарят закона, но детайлизират предмета на дейност и посочват спецификите.

Наредбата се  разминава с другите нормативни актове.

Според наредбата вещото лице трябва да е включено в официален списък, но чл.26 от съдебно-психиатричната наредба изисква и "специална подготовка по съдебна психиатрия". Защо не е уредена следдипломната квалификация?

В §1 от допълнителните разпоредби на наредбата е дефиницията на "вещо лице". Защо няма определение на "съдебен експерт"?

Различните съдилища определят произволни хонорари

и понякога разликите са драстични. Защо наредбата не въвежда минимални възнаграждения, след като в чл.35, ал.2 се посочва, че има такъв минимум по чл.30, ал.1?

Хонорарите на вещите лица се изплащат от бюджета или от депозит на страните по делото. Защо няма ясно разграничение между гражданско и наказателно право?

Понякога възнаграждението, посочено в декларацията на експерта, се намалява и се изплаща след месеци. Във всяко постановление (или определение) за извършване на експертизата има срок за представяне (чл.149, ал.3 от НПК). Защо няма срок за изплащане на възнаграждението?

В наредбата не са предвидени текстове за възнаграждения за защита на експертиза пред съд. В тази фаза експертната работа е най-трудна предвид необходимостта от представяне на обяснения незабавно. Някои съдии не определят хонорар с мотив, че не са възложители, но според чл.35, ал.4 от наредбата възнаграждение се определя и за устно допълнение към експертизата. Защо не е посочено колко и как?

Неизяснен остава въпросът

защо вещо лице, изготвило експертиза за полицията, е длъжно да се яви пред съда?

Съдебната система не е ли независима и отделна от МВР?

Според чл.4, ал.3 от Наредбата за командировките в страната командировъчните пари се заплащат от работодателя, командировал работника или служителя. Съдията и разследващият полицай не са работодатели на вещото лице. Напротив, едно от изискванията към експерта е да не осъществява функции по правораздаване в системата на съдебната власт (чл.13,т.6 от наредбата) и да има процесуална независимост (чл.2, ал.3). От друга страна според чл.26, ал.1 от наредбата на вещото лице се заплащат и разходите за командироване. От кого се заплащат? Има ли право ВСС да допълва наредба на Министерския съвет?

Наредбата регламентира, че съдията определя експерта на принципа на случайния подбор (чл.2, т.2 от наредбата; респ. чл.396, ал.1 от Закона за съдебната власт), но не е записано дали изборът ще става от компютър – т.е. този текст не се прилага. Съдиите предпочитат да работят с едни и същи вещи лица – тези, на които могат да разчитат да изготвят експертизата навреме. Те уважават и искане на подсъдими за назначаване на конкретни вещи лица?

Друг парадокс е, че съдът не приема отводи на експерти,

невключени в списъка на вещите лица, защото според Закона за съдебната власт списъците са примерни (?!). Защо няма възможност за конкурентни експертизи?

Неизяснено е участието на експерт съгласно чл.158, ал.4 от Закона за здравето. Защо се призовава психиатър, който не притежава процесуалното качество на вещо лице с произтичащите от това права и задължения?

Честа практика при "лекарските" експертизи е да се изпраща писмо до директор на болница, за да определи той вещи лица. Извън случаите на стационарно наблюдение това е нарушение на процедурата. Защо не е регламентирано бюджетните институции да изготвят експертизи като част от служебните си задължения? Защо не е разграничен държавният служител от частнопрактикуващия експерт?

ВСС трябва да търси решение и на проблема с оценителите –

от 15.12.2008 г. има Закон за независимите оценители. Досега парадоксално различни вещи лица дават оценки на едни и същи обекти, които се разминават в пъти. Може ли да се възлагат оценки на вещо лице, което не е независим оценител?

Има много въпроси към ВСС. Обжалването на наредбата във ВАС може да ускори отговорите. А ние, докато чакаме, ще възкликнем иронично-въпросително като полския юрист и писател Станислав Йежи Лец: "Темида е сляпа. Не вижда ли своите слуги?"
 

 


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно