Процедура
Прехвърляне на търговско предприятие*

* Статията е съобразена със законодателството към 09.06.2009 г.

Сделките, с които се извършват прехвърляния (продажби) на търговски предприятия имат все по-широко приложение в съвременния търговски оборот. Те проявяват различна степен на сложност в зависимост от това дали се касае за частично или за цялостно прехвърляне на предприятие - универсално правоприемство. От друга страна значение в това отношение има и характера на правата и задълженията, които влизат в състава на съответното търговско предприятие.

В правната литература се подлага на анализ същността на търговското предприятие. Анализът е насочен към установяване,

дали търговското предприятие е субект  на правото, отделен от търговеца, или е обект на правото.

Различните теории относно правната същност на предприятието са разгледани подробно в монографията от 1937 г. на Любен Василев "Юридически изследвания върху търговското предприятие". Авторът стига до извода, че търговското предприятие представлява "динамичен комплекс от вещни и лични права, от задължения и фактически отношения, притежаващи стопанска ценност към трети лица, които права, задължения и фактически отношения са породени от определена търговска експлоатация и са обхванати от целеориентираната дейност на предприемача" (с.74-75). Отделните елементи на традиционните съвкупности имат самостоятелно правно съществуване не само в съвкупността, но и отделно от нея. За разлика от тях в съвкупността на предприятието като нов тип съвкупност влизат и елементи, които съществуват самостоятелно, само докато се намират в него. Щом бъдат откъснати от предприятието, те загубват правната си индивидиуалност и се заличават. Такива елементи са правото на фирма, правото на търговска марка, клиентелата и другите фактически отношения от имуществена стойност (с.77). Следователно, предприятието не може да се разглежда като субект на правото, отделен от търговеца.

То е обект на правото като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.

Като обект на правото търговското предприятие има две особености:

- а) предприятието се оценява като обособено в търговския оборот имущество на търговеца, отделено от останалото му имущество;

- б) предприятието съставлява обект на правото на собственост и на извършваните с него сделки като цяло, в съвкупност на елементите, които влизат в съдържанието му.

- в) предприятието се признава от закона като единен обект на извършвани от търговеца сделки: продажба, залог, лизинг и аренда.

Търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка,

извършена писмено с нотариална заверка на подписите – чл.15, ал.1, първото изречение от ТЗ. Следователно не е достатъчна частната писмена форма, спазването на която да бъде условие за действителността на прехвърлителната сделка.

Заверката на подписите на отчуждителя и на правоприемника следва да бъде извършена по реда на чл.чл.589-590 от ГПК. При удостоверяването на подписите отчуждителят и правоприемникът трябва да се явят лично в кантората на нотариуса и пред него да положат подписите си върху договора за продажба на предприятието. Другата възможност е да се явят лично пред нотариуса и да потвърдят вече положените подписи (арг. от чл.589, ал.2, първото изречение от ГПК).

Тъй като договорът за прехвърляне на предприятието по правната си същност е частен документ, удостоверяването на подписите следва да се извърши с надпис върху него. (арг. от чл.590, ал.1, първото изречение от ГПК). За извършеното удостоверяване нотариусът прави бележка в специален регистър за тези удостоверявания (арг. от чл.590, ал.2, първото изречение от ГПК).

Търговският закон в чл.15, ал.1, второто изречение предвижда

задължение за отчуждителя на предприятието да уведоми кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне.

Практически уведомяването може да бъде извършено с писмо с обратна разписка (препоръчана кореспондентска пратка). Препоръчително е за тази цел да се ползва куриерска услуга.

Друга възможност за изпълнение на разглежданото задължение представлява механизма на нотариалната покана, предвиден в чл.592 от ГПК.

Съгласно текста и редакцията на посочената разпоредба за връчване на нотариална покана молителят трябва да представи покана в три еднообразни екземпляра. Нотариусът отбелязва върху всеки от тях, че поканата е била съобщена на лицето, до което се отнася, след което единият екземпляр от поканата се предава на лицето, от което поканата произхожда, а другият екземпляр се подрежда в нарочна книга при нотариуса (ал.1).

По реда на ал.1 чрез нотариуса се извършват всякакви други съобщения, предупреждения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения (ал.2).

В тази връзка, считам че

следва да се обсъди и още една правна възможност, която може да бъде съчетана с механизма на препоръчаната кореспонденска пратка.

Имам предвид разпоредбата на чл.593 от ГПК, според която при удостоверявания за явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него се съставя констативен протокол. По същия начин се удостоверява съгласието или несъгласието на явилите се лица за извършване на съответните действия. Констативният протокол се съставя в два еднообразни екземпляра, които се подписват от молителя и от нотариуса. Единият от екземплярите се подрежда в специална книга, а другият се предава на молителя, таксуван като препис.

Цитираната разпоредба позволява да се постигне по-голяма правна сигурност при уведомяването на длъжниците и кредиторите по смисъла на чл.15, ал.1 от ТЗ в случаите, когато не се използва механизма на нотариалната покана. Може да се съжалява, че в практиката до тази възможност се прибягва твърде рядко.

В случаите, когато се прехвърля цялото предприятие на събирателно или командитно дружество,

решението за прехвърляне трябва да бъде взето със съгласието на всички съдружници, дадено в писмено форма с нотариална заверка на подписите.

Когато се прехвърля цялото предприятие на дружество с ограничена отговорност, решението за прехвърляне трябва да бъде взето от общото събрание на съдружниците с квалифицирано 3/4 мнозинство от капитала.

При цялостно прехвърляне на предприятието на акционерно дружество, решението за прехвърляне трябва да бъде взето от общото събрание на акционерите с квалифицирано 3/4 мнозинство от представените акции с право на глас. При акции от различни класове решението се взема от акционерите от всеки клас.

В случаите, когато се прехвърля цялото предприятие на командитно дружество с акции, решението за прехвърляне трябва да бъде взето от неограничено отговорните съдружници единодушно с нотариална заверка на подписите и решение на общото събрание на акционерите, взето с мнозинство 3/4 от представените акции с право на глас (арг. от чл.15, ал.2 във връзка с чл.262п от ТЗ).

По правило при прехвърлянето на предприятие отчуждителят отговаря за задълженията към кредиторите солидарно с правоприемника до размера на получените права (арг. от чл.15, ал.3, първото изречение от ТЗ).

Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието.

Няма съмнение, че търсими са непаричните задължения. Аргумент за това твърдение може да бъде извлечен от разпоредбата на чл.68 от ЗЗД, според която ако местоизпълнението не е определено от закона, от договора или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши:

а) при паричните задължения – в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението;

б) при задължение да се даде определена вещ – в местонахождението на вещта по време на пораждане на задължението й;

в) във всички други случаи – в местожителството на длъжника по време на пораждане на задължението.

Прехвърлянето на предприятие се вписва в търговския регистър едновременно по делото на отчуждителя и на правоприемника

(чл.16, ал.1 от ТЗ). За целта трябва да бъдат използвани съответните образци, посочени в Наредбата за воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър. Освен това отчуждителят на предприятието трябва да уведоми териториалната дирекция на Националната агенция по приходите по седалището си в 7-дневен срок преди подаване на заявлението за вписване (арг. от чл.77, ал.1 от ДОПК).

По силата на чл.16, ал.4 от ТЗ когато с договора се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва и в службата по вписванията. Не е трудно да се установи, че с тази разпоредба се прави отклонение от общата норма на чл.18 от ЗЗД, според която договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Считам, че разпоредбата на чл.16, ал.4 от ТЗ поставя един много важен данъчноправен въпрос. Имам предвид

необяснимото мълчание на действащото ни законодателство
по въпроса за местното данъчно облагане на недвижими имоти, когато се намират в състава на търговски предприятия, предмет на прехвърлителни сделки.

По силата на чл. 46, ал.1 от ЗМДТ обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.

Цитираната разпоредба не намира приложение по отношение на сделките, извършвани по реда на чл.16, ал.4 от ТЗ, тъй като тези сделки изобщо не се считат за възмездни сделки с недвижими имоти. В практиката те се приравняват към апортните вноски, които изрично са освободени от местен данък (арг. от чл.48, ал.1, т.9 от ЗМДТ).

Този законодателен подход е юридически неиздържан.

Това е така, защото прехвърлянето на търговско предприятие, в чийто състав има недвижим имот, всъщност води до прехвърлянето на този имот от патримониума на един търговскоправен субект в патримониума на друг търговскоправен субект. Или с други думи, в този случай също се достига до прехвърляне право на собственост върху недвижим имот. Така, ако в състава на търговско предприятие, предмет на прехвърлителна сделка влиза например един хотел, който фигурира в счетоводния баланс като текущ дълготраен материален актив и чиято оценка възлиза на 2 млн. лева – местен данък няма да се дължи. По този начин неоправдано ще се реализира значителен положителен данъчен ефект - тук е мястото да се напомни, че съгласно чл.46, ал.1 от ЗМДТ основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето.

Търговският закон създава обезпечение за кредиторите на преминалото върху друго лице търговско предприятие.

Задължение на правоприемника е да управлява отделно преминалото върху него търговско предприятие за срок от 6 месеца от вписването на прехвърлянето. В този срок всеки кредитор на отчуждителя или правоприемника, чието вземане не е обезпечено и е възникнало преди датата на вписването на прехвърлянето, може да поиска изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Ако искането не бъде удовлетворено, кредиторът се ползва с право на предпочтително удовлетворение от правата, принадлежали на неговия длъжник. Членовете на управителния орган на правоприемника отговарят солидарно пред кредиторите за отделното управление (чл.16а от ТЗ).
 

 


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно