Маргарита Попова:
Системата може да се раздели с лошо работещите магистрати
Системата може да се раздели с лошо работещите магистрати


Имате ли имунитет срещу изкушенията на властта, г-жо министър –  усещането за непогрешимост, за изключителност, чувството, че всичко ви е позволено? Имаме много примери, че всеки новак в изпълнителната власт рано или късно преболедува от тях, въпросът е как ще излезе от това...

От 1990 г. до 27 юли 2009 г. бях в съдебната власт. През голяма част от това време съм била натоварена и с ръководни функции. Имах имунитет и гарантирана от Конституцията независимост със задължение за подчиненост на закона и вътрешното магистратско убеждение. Мисля, че този стаж е достатъчен, за да бъде тестван човешкият характер за изкушенията на властта.

И аз, и заместник-министрите от моя екип всеки ден се стараем да работим така, че да не злепоставим кабинета, да не огорчим огромното мнозинство способни и почтени магистрати, които ни вярват и обичат – работим за доверие и обективна оценка на старанието ни от българските граждани. През годините на промени властта у нас посрещна и изпрати и достойни хора, за които за жалост все още рядко и пестеливо говорим.

Конфикт на интереси или мултиплициране на интереси – може ли това да се окаже проблем за вас? Стана известно, че синът ви е прокурор в Софийската районна прокуратура (СРП), което пък стана повод да се постави под въпрос включването на районния прокурор Александър Налбантов в магистратския съвет, въпреки негативните резултати от скорошната ревизия в СРП.

Не поставяйте в този контекст под въпрос участието на колегата Налбантов в магистратския съвет към моя кабинет. Нещата са по-простички: районният прокурор на София е в този малък колектив, за да работи. Той желае това, а моята оценка за него е, че може.

В концепцията за създаване на магистратския съвет залегна идеята да представим консолидирано прокуратура и съд от един и същ съдебен район и да участват представители на всички нива в йерархията. Без Районен съд – София и Районна прокуратура – София не може – те са най-големите, най-натоварените и със специфични проблеми. С колеги прокурори от Пловдив работих по Индекса за реформи и модернизация на прокуратурата, както и при изграждането на националната структура за разследване на злоупотреби със средства от Европейския съюз (ЕС). Те показаха ангажираност, силна воля за реформи, професионална компетентност. Така ще работят и в магистратския съвет. Конкретните участници от страна на прокуратурата бяха обсъдени от мен и от главния прокурор. Спазвайки принципа на централизацията, тримата прокурори в съвета бяха предложени писмено от г-н Велчев.

Мисля, че след тези разяснения въпросът с ревизията на районната прокуратура става излишен.

Що се отнася до моя син, държа да отбележа, че той в момента работи в Районна прокуратура – София, след като зае мястото си с отлични оценки на конкурс. Това беше вторият конкурс, на който се яви, тъй като не успя на първия. Аз се гордея с децата си, които наследиха моята професия и останаха да живеят и работят в България. Заради старанието им ще се боря да не бъдат излишно потискани само защото аз временно заемам висок държавен пост. Няма мултиплициране на интереси, а работа в обществен интерес в две различни власти.

От друга страна – участието на г-н Налбантов в тази работна група не променя досегашния му статус на административен ръководител, нито на сина ми като редови прокурор. Висшият съдебен съвет (ВСС) е органът, който решава тези въпроси, а там министърът на правосъдието е само председателстващ без право на глас. Нямам никакви съмнения, че оттук нататък всички кадрови решения на ВСС по този въпрос ще бъдат следени и анализирани от медиите и обществото. Нямам и причини да се притеснявам.

Как бихте коментирали опасенията, че прокурорите овладяват властта в правосъдието. И констатациите, че ето например акцентът още отначало пада върху наказателната политика."Вся власть прокурорам" – това всъщност трябва ли да звучи страховито в нечии уши?

Не съм чула и никой не е споделил с мен или с колегите от екипа ми подобни опасения. Липсата на държавна политика в областта на наказателното правосъдие е факт, причина за тежки проблеми и негативни заключения в национален и в европейски контекст. Точно затова тя е акцент и по него вече работим, а както се очертава – ще работят и тези след нас. Това не е задача, която може да бъде решена от ограничен кръг хора, пък дори те да са дошли от прокуратурата. Най-добре това се решава с общите усилия на цялата професионална общност и, доколкото зависи от мен, аз ще се постарая да създам условия за това.

Какво бихте казали на онези хора, чиято представа за прокурора е за човек едностранчив, с обвинителен уклон, у когото чувството за дисциплина и йерархия са задушили свободното магистратско убеждение...

Има такава представа, по-лошото е, че има прокурори, които я създават. Има прокурори с т.нар. обвинителен уклон, но не съм убедена дали в това понятие влагаме един и същ смисъл. То би могло да носи не само негативен заряд. Задължение на прокурора е грижливо да събира доказателствата и грамотно, правдоподобно и честно да ги оценява и активно да ги отстоява.

Дисциплината е качество, което високо ценя и съзнателно съм се старала да въпитавам у себе си. То помага, за да отвоюваш свободното си магистратско убеждение. И е съвсем различно от онази привидна дисциплинираност, наложена от уродлива понякога йерархична подчиненост, в името на която газиш закона в свой или чужд интерес или прикриваш професионалната си некомпетентност. Дисциплината е еднакво нужна на всички нива и сфери в държавната власт.

И за да изчерпим темата – къде е мястото на прокуратурата – в съдебната власт или вън от нея? Уместно ли е съешаването на прокурори и съдии в един ВСС или не?

Няма модерна правова държава, която да не гарантира независимостта на държавното обвинение. Приетата у нас формула за гаранция е прокуратурата да бъде в съдебната власт. Убедена съм, че при наличието на постоянно действащ кадрови орган на третата власт – ВСС – е напълно възможно да се осигури адекватно и пълноценно съвместно управление на различните звена в системата. Нужно е да има отговорно и ангажирано представителство на прокурори, съдии и следователи, добра организация и недопускане на политическо вмешателство.

Във все повече от съвременните държави на прокурора се гледа като на адвокат на обвинението. В този смисъл участието на прокуратурата в съдебната власт у нас не дискриминира ли адвокатите на защитата?

Според нашето законодателство прокурорът е задължен да събира и проверява както фактите за обвинението, така и доказателствата, които обективно са в полза на обвиняемия. Създадени са много гаранции за правото на защита и на правата на адвоката като защитник в наказателния процес. Сигурно има конкретни случаи, когато тези гаранции са били погазени, но не поради структурата на съдебната власт, а заради непрофесионално и неетично поведение на отделни магистрати, или пък са провокирани от подобно поведение на защитника, а може и да са плод на лоша организация на работа, съпътствана от пропуски, и на много други звена в съдебния процес като цяло. Законът е създал достатъчно механизми при всеки такъв случай да се реагира срещу нарушението и да се отстранят последиците.

Деветдесет процента от делата в съдилищата са граждански и административни. Върховният административен съд (ВАС) е пред колапс, поради екстремното увеличаване на делата му. Има спешна нужда от промени в Административно процесуалния кодекс (АПК). Такива има изготвени от работна група, създадена от председателя на ВАС, с участието на известни специалисти и съдии по административно право. Ще инициирате ли тези спешни промени?

В нашия екип имаме отличен специалист в тази област – това е заместник министър Жанета Петрова, която идва от съдийската банка във ВАС – и мога да ви уверя, че работим в насока ревизия на АПК. Предложенията в проекта, за който говорите, са проверени в практиката и са сериозно подкрепени от гилдията.

Почти всички адвокати, а и немалко съдии, като например заместник-председателят на Върховния касационен съд (ВКС) проф. Марио Бобатинов, възразяват срещу новия Граждански процесуален кодекс (ГПК). На всичко отгоре се оказа, че сега съдът е по-натоварен, отколкото преди. Предвиждате ли промени в ГПК?

Изготвили сме каталог от теми с необходими законодателни промени. Не е възможно с еднаква скорост в определен срок да се направи всичко. Това е и един от белезите на лош управленски стил.

При отварянето на новия парламент беше направена сериозна заявка за промени в Конституцията, чуха се дори призиви за изработване на нова конституция. Вие имате ли становище за необходимостта и параметрите на една конституционна промяна?

Изпитвам неудобство да говоря като политик – нямам стаж и умения в тази посока. Ще слушам политиците във и извън парламента, а засега мога да ви отговоря така: Дневният ред на новото реформаторско правителство чертае реформи в съдебната система с гаранции за политическо невмешателство в търсене на конкретни резултати срещу корупцията и организираната престъпност и задължително подобряване и укрепване на правоохранителния сектор.

За жалост започваме със затвърдена представа у нас и у нашите партньори, че обещаваме щедро и за кратки срокове. Реформите обаче далеч не се изчерпват с планове и графици на хартия, те са преди всичко резултатно въздействие върху пълноценността и жизнеспособността на системите в държавата като цяло. Нужно е време да отчетем ефекта на конкретните реформаторски стъпки. И в този смисъл – радикални конституционни решения не обещават еднозначен резултат. Разбира се, няма пречка за търсене на отделни конституционни промени, но те трябва да са добре обмислени.

Нека не забравяме, че сме 1/27 от Стария континент в рамките на ЕС, който упорито търси да утвърди себе си, и незаобиколим фактор на Балканите точно в този контекст. Да не проиграем ценно време в спорове за нова конституция вместо за спешно необходимите реформи.

И магистрати, и политици вече са комай единодушни, че кадровата и дисциплинарната практика на ВСС са основният проблем на съдебната власт. От Брюксел ни казаха същото. Според вас на какво се дължи, че всички съдебни съвети досега, включително и този постоянно действащ, не успяват да се справят с основната си задача? И как може да се гарантира професионалното израстване на качествените магистрати?

Кадровата и дисциплинарната практика са основните ангажименти по закон на постоянно действащия ВСС. Властта е система от действия за налагане на политики. Ако политиката на ВСС е да гради съдебна система от професионално подготвени и способни да устояват на външно и вътрешно вмешателство кадри, ще успеем.

В момента няма добра действаща система за атестация на съдиите. Изправени сме пред една смешна уравниловка. Не трябва ли работата на съдиите да се определя по броя на потвърдените им актове? А инспекторатът да проверява по същество решенията на върховните съдии с цел атестацията им да се базира на тази оценка?

Действаща система има и тя е отразена в наредба. Въпросът е дали тя работи добре. Не, не работи. Изготвен е нов проект, който е в процес на обсъждане. Нужни са обективни и справедливи критерии за оценка на работата на магистратите в различните звена, както и специфични изисквания за избор на ръководители. Това не е лесна работа и неслучайно е постоянна грижа във всички модерни европейски системи. Ето и сега – повечето назначения на административни ръководители вече са факт, но магистратите не одобряват начина, по който те бяха извършени.

Не смятам, че броят на потвърдените актове като абсолютна стойност е критерият за работата на един магистрат. По-важен е подходът към решаване на даден правен проблем, обосновката, адекватността на наложените добри съдебни практики.

Не приемам и идеята инспекторатът да проверява по същество актовете на върховните съдии и не вярвам някой от колегите в този орган да мисли, че това е възможно и необходимо. Ако наистина има воля, системата може да се раздели с лошо работещите – когато се работи по правила, с доблест, повече кураж, с подкрепа от хората на възлови позиции, когато самите те са там по правилата.

Еретична ли ви изглежда идеята за промяна в Конституцията, която да даде възможност за еднократна смяна на магистрати – онези, за които е ясно, че не стават.
Категорично не приемам такава идея. Ако е ясно, че някой не притежава морал и професионални качества да бъде магистрат, той може и трябва да бъде отстранен по закон.


Ако въпросът ви е провокиран от конституционната смяна на административните ръководители през 2004 г.
чрез въвеждане на принципа на мандатността, ще кажа, че идеята беше реализирана лошо. Не бих подкрепила, нито предложила механизъм за решаване на кадрови проблеми в съдебната власт, в чиято конституционосъобразност не съм убедена. Тази идея продължава да генерира проблеми и сега, след като и заместниците на административните ръководители станаха мандатни – това създаде възможност на някои места да бъде миниран екипният принцип за ръководство на съответната структура. Последиците са ясни – междуличностни проблеми, интриги, лоша организация на работа, отровена атмосфера.

Именно това се опита да избегне премиерът Борисов при съставянето на правителството на ГЕРБ, като даде свобода на министрите сами да посочат своите заместници при сформирането на управленските екипи. Принципът е ясен и изпробван – права срещу отговорност.

Корупцията в съдебната система? Дали ще е реално сред другите мерки срещу нея да се удвои и дори утрои заплатата на върховните съдии и да се предвидят много високи пенсии, за да се чувстват те сигурни, но и отговорни. В крайна сметка върховните магистрати контролират и цялата съдебна система, и администрацията.

Корупцията се простира дотам, докъдето има търпимост към нея. Финансовата обезпеченост е само един от противодействащите лостове.

Предполагам, че сте донякъде наясно с механизма на избор на ръководители в съдебната система. Вече публично се обсъждат (дори в самия ВСС) твърдения за разговори (преки и чрез поддръжници) с поне 15–16 членове на ВСС, както и обещания за уреждане на дела и обещания за бъдещи постове в съда и дори предлагане на пари, силен политически натиск върху парламентарната квота, натиск от председателите на върховните съдилища върху тези членове, които са бивши съдии от съответния върховен съд. Това може ли да се промени?

Проблемът трябва най-напред да се назове ясно. След това идва откритият разговор по тази тема, заедно със срама и решимостта за промяна. Само по този начин може да бъде лекувана системата.

А проблемът с нееднаквото натоварване на магистратите в различните съдилища – смятате ли, че той би могъл да бъде разрешен, без да бъдат накърнени правата на всички граждани за равен достъп до качествено правосъдие? Не е ли крайно време да се обединят някои от районните и някои от административните съдилища в по-уедрени структури? В малките съдилища няма възможност нито за специализация, нито за реално компютърно разпределение на случаен принцип.

Никъде по света няма и не би могло да се постигне абсолютно еднакво натоварване на магистратите като обем и като специфика на делата. Самите те най-добре знаят това. Въпросът може да се реши примерно с корекции в правилата за подсъдност на делата, както и с повече управленска вещина при организацията на работата от административните ръководители и техните екипи – заместници и ръководители на отделения и отдели.

Малките съдилища и районните прокуратури са първите нива в йерархията. Там магистратите започват своята професионална кариера, работят всичко, за да трупат опит и умения. Случайният принцип за разпределение на делата там не е проблем. В контекста на приоритетите на нашата държава в областта на правосъдието и вътрешния ред обаче специализацията на магистратите за разследване на различен тип дела е задължителна, тя гарантира компетентност. Жалко, че загубихме почти 10 години, за да го направим.

В рамките на съответните отдели случайният принцип е вярно решение. Ротацията последователно на отделни магистрати също е възможен подход, а защо не и възможността административният ръководител при изключително сложни казуси да поема отговорността да повери делото на отделен магистрат или екип от магистрати. Нашето вечно подозрение в преднамерено поведение ни пречи да вървим по-уверено напред. То стана причина и за някои ненужни законови промени с неясна философия и неизчистено съдържание, които нашите колеги в ЕС не разбират.

Много действащи юристи твърдят, че сегашният изпит за юридическа правоспособност е гавра с професията. Почти няма непреминали изпита, а юридическото образование е с все по-ниско качество. (Твърди се също, че магистратските деца знаят предварително какво ще се падне.) Какво мислите за създаването на нови правила, които да гарантират реално многотемие, неизтичане на информация и отпадане на поне една трета от явилите се?

Аналогични са и критиките срещу изпитите за младши съдии и младши прокурори, където анонимността не е гарантирана, няма стриктни правила за формиране на комисиите по определяне и теглене на темите.

Изпитът за юридическа правоспособност е проблем, по който отдавна се дискутира. Време е да решим, след като успешно са положени държавните изпити по специалността и студентът е преминал стажа, какво добива той чрез този изпит. Уредени са първоначалното постъпване с конкурс в съдебната система, практическият стаж за избраната професия в Националния институт на правосъдието (НИП). Гарантирането на анонимността и неизтичането на информация са процедурен и морален проблем. И двете зависят от конкретни хора. Те са гаранция да не се случва изтичане на информация и да не се дискредитира изборната процедура. А иначе и сега на конкурсите отпадат много кандидати.

Прави сте за липсата на критерии за подбор на магистрати в изпитните комисии. Това би могло да е причина за лошо подготвени изпитни материали, формално провеждане на конкурса, несправедливо и некомпетентно оценяване, злепоставяне на съдебната система. Всичко е в ръцете на самите магистрати и на ръководителите в съдебната власт.

В едно от първите ви интервюта ви зададоха обичайния въпрос за безкрайното отлагане на делата и за болничните на адвокатите. Но не ви попитаха работи ли се по някаква статистика колко дела се отлагат заради болни адвокати и колко заради болни съдии, прокурори, страни, свидетели... Знае ли се за колко съмнителни болнични листове съдът е поискал проверка и колко са се оказали фалшиви, колко лекари са наказани? Без такава статистика как ще диагностицирате проблема? Издаването на неверен болничен лист и в момента е сериозно закононарушение, но ако съдиите не търсят санкционирането му, значи само се оправдават?

Има добри примери в европейските законодателства как да не се злоупотребява с немотивирано отлагане на делата. Нека не хвърляме много енергия за статистики, научни изследвания и проучвания защо, колко и кой повече е злоупотребил с права. Когато държавата упражнява правата си енергично и безкомпромисно, този разговор няма да отнема ценно време. Недопустимо е друго – магистрати, които с добросъвестност и кураж прилагат закона с цялата му строгост, да живеят с мисълта, че са под постоянен риск да ги укорят, да ги сплашат, дори да ги накажат точно затова, че си вършат работата по съвест.

През 2007 и 2008 г. немалко нотариуси в София си докарваха огромен личен доход, което е чудесно. Чувала съм за суми над 1 млн. лева. С вдигането на данъчната оценка, на практика се вдигна и възнаграждението на нотариусите, но някъде опашките останаха. Не е ли крайно време да се увеличи броят на нотариусите поне в големите градове (въпреки очакваната съпротива от нотариалното съсловие), още повече че рано или късно ще излезем от кризата?

За солиден отговор по тази тема имам нужда от помощта на широк кръг колеги нотариуси, от техните мнения и оценки. Какво лошо има в това да печелят добре? За мен е много важно да знам доволни ли са гражданите от услугите на тази професионална общност, гарантирани ли са в закона, има ли пряка връзка между "огромен личен доход" и трайно защитен интерес на клиента или правопропорционална връзка между "дълги опашки" пред някоя кантора и създадени условия за последващи материални и морални загуби.

В кризисен период се вземат противодействащи мерки с вярно определени приоритети. Те по правило не са впечатляващ брой, а напротив – малко са, но тясно свързани, а не хаотично разхвърляни и задължително добронамерено споделени.


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
26
********
|
нерегистриран
01 май 2013, 12:51
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
25
*****
|
нерегистриран
01 май 2013, 12:51
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
23
****
|
нерегистриран
08 април 2013, 16:06
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
19
*********
|
нерегистриран
26 март 2013, 13:52
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
18
*****
|
нерегистриран
26 март 2013, 13:52
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
17
*****
|
нерегистриран
19 март 2013, 08:01
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
16
******
|
нерегистриран
25 февруари 2013, 06:24
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
14
Pokey
|
нерегистриран
13 февруари 2013, 13:34
0
0
13
*****
|
нерегистриран
09 февруари 2013, 15:49
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
12
Connie
|
нерегистриран
04 февруари 2013, 10:23
0
0
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно