"Силна ръка" ли? Именно
Това не значи непременно диктатура

Ще се окаже ли 5 юли 2009 г. несбъднатият 10 ноември 1989 година? Може ли днес, цели 20 години по-късно, да се съживи надеждата, че защо пък тогавашните ни очаквания да не започнат да се осъществяват от тук нататък? Казват, и съм съгласен, че истинското значение на съдбоносните дати не се осъзнава веднага и че е много лесно да се подхлъзнеш към неоправдан оптимизъм. Та нали цялата история на човешкия род е изпъстрена с трагедии и катастрофи, плод на инфантилната нагласа да приемаш желаното за действителност. Така е, но пък нали тунелът има освен вход и изход? Колкото и днешният българин да е станал апатичен и черноглед към всичко, което го е заобикаляло през годините на сбъркания преход, може би е дошло вече времето да погледнем отново с вяра в бъдещето. Някой може да каже, че щом напразно сме очаквали нещо цели 20 години и досега не сме го дочакали, значи нищо не ни гарантира, че няма да стане пак същото.

Не, този път има решаващи фактори,

каквито в миналото нямаше. Този път хората, от които зависят нещата, просто са други. Времената са други. Обществото ни е друго. Отношението към живота и ценностите е друго. Ами че тези, които са се родили към 10 ноември 1989 г., сега са пълноправни гласоподаватели. Интуицията и дългогодишният опит ми подсказват, че този път ще наблюдаваме за някои забавен, а за други поучителен спектакъл.

По каприз на съдбата реформаторският потенциал към датата 5 юли 2009 г. ще е принуден да се съобразява с най-тежката международна финансова и икономическа криза след Голямата депресия от края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век. Което значи по-големи усилия и повече мъчнотии при осъществяване на реформите. Но кризата ще бъде преодоляна. След година развитието ще бъде вече възходящо. Тъй че

ударението пада върху политиката.

Най-големият, най-деморализиращият проблем: престъпността и разновидността й, наречена корупция. "По високите етажи", но и по по-ниските. Използваното досега клише е, че не е имало "политическа воля за борба с корупцията". Значи 20 години нито червени, нито сини, нито жълти, нито оранжеви – никой не е имал политическата воля! Ами да, точно така е било и сега вече истината се вижда. Впрочем хората винаги са я усещали, защото когато се въртят не милиони, а милиарди, вонята на гнило няма как да се скрие. Но масовото обезверяване от покварата с всяка година прерастваше в апатия, в съзнание за безизходица, в "и тия са като ония" и "всички са маскари". Сигурно никъде другаде по света няма държава, в която

така явно и безцеремонно да се е афиширало богатство, натрупано по престъпен начин.

Сараи и палати, бентлита и бронирани мерцедеси, яхти, хеликоптери и самолети, голф игрища и вамп мадами. А липсвала "политическа воля" да се спре грабежът! Естествено е баламите, на чийто гръб се стоварва всичко, да казват "няма оправия, свързани са като свински черва, ами я дайте, ако можем, и ние да изкярим по някое и друго евро".

20 години абсурдна държава.

Крупни контрабандисти, някакви пръкнали се из низините странни фигури, като Самоковеца, Доктора, Клюна, Кръвта и пр. и пр., използващи контрабандните канали от времето на тодорживковото УБО. После парите се перат в лудо строителство. За да стоят сега непродадени колко хотели и апартаменти? Милиарди евро са това! Даже и идиот би разбрал откъде идват тези пари. А досегашните нямали "политическа воля"! Е, ако предишните тия са били като ония, новите "тия" май няма да са като ония. Тоя път няма (а няма и да има) "Олимп" или "Орион", няма да има "обръчи от фирми", царски или царистки интереси, в чийто периметър да не се навлиза, няма да има разпънати "чадъри" над баджанаци и сватове, няма да има нито феодали в ролята на бизнесмени, нито феодали в ролята на етнически лидери.

Ами другите видове престъпност?


Мафиотската, обирите, бракониерството, изнасилванията, отвличанията, убийствата? А "дребната" битова престъпност? Кражбите с взлом и без, измамите на дребно, джебчийството? За да е днес авторитетът на държавата на толкова печално ниско равнище и за да пада все по-ниско с всяка изминала година, пак ли е нямало "политическа воля" да се респектират бандитите, крадците и мошениците? Банди нападат с метални тръби, колове и брадви полицаи, лесничеи, горски стражари и какви ли не още изпълняващи служебните си задължения органи на държавата, падат убити и ранени; банди демонтират релси от действаща ж.п. линия, вагони дерайлират и се разбиват (защото по чудо не е минал пътнически влак), цели влакови композиции се спират с нещо тежко върху релсите и после за нула време са демонтирани спирачките на вагоните. А властта отминаваше с пренебрежение тая наглост, сякаш нищо особено не се е случило. Циганчета хвърлят камъни по минаващото от София към Перник влакче с новозакупените от "Сименс" мотриси, чупят стъкла, всяко от които струва над 2000 лв., после бягат, разбира се, но кой плаща щетите? Кой плаща за отглеждането на родените от майки по на 12-13 години и татковци по на 16–17 бебета – само защото на пуберите им е замирисало на босилек? А когато пенсионер разбрал, че в гаража му се е намъкнал нахален крадец, взел ловната си пушка и влязъл да го задържи, а онзи се нахвърлил върху него с метална тръба, поради което пенсионерът го гръмнал, а съдът, нашият, българският съд, осъжда пенсионера на затвор за умишлено убийство. Е, как искате

разпасалата се измет

да се респектира от държавата! Но ето, че тия дни най-сетне новият вътрешен министър направи каквото отдавна трябваше да се направи – показа "политическа воля". Застана с авторитета си в защита на полицаите, обвинени в "предумишлено" убийство на прононсиран бандит и нареди на органите на реда да забравят т.нар. стоппатрони (които пък били и с отдавна изтекъл срок на годност), да ги заменят с бойни и без колебание да използват служебното си оръжие, щом видят живота си застрашен.

Крайно време беше законът да удари с юмрук по масата и да покаже на дело, че повече няма да търпи да го унижават. А прокуратурата да бъде любезна да съобрази с времената, в които живеем, закостенялото си тълкуване на институцията "неизбежна отбрана" – щом нямало предприето нападение, не можело и да има неизбежна отбрана. Значи събуденият посред нощ от бандити в дома си притежател на законен пистолет трябва да чака да го нападнат, така ли? Или жена с пистолет под възглавницата също трябва да чака сянката в спалнята й да се метне върху нея? Нека съдът да не забравя за жертвата. Цели села са пропищели от набези на цигани с каруци по овощни градини и бостани, някакви тъмни "пунктове за вторични суровини" приемат очевидно крадени украшения или произведения на изкуството и никой не им търсеше досега сметка за съучастие във вандалщините, стени и входни врати в целия град - столицата на Република България, са надраскани и нашарени с неизтриваем спрей от разглезени хлапетии, които издевателстват с градската естетика, но са нагли, защото знаят, че няма кой да ги пипне, никога не си сигурен дали няма някой да ти налети вечер във входа или градинката. И още, и още. Няма вид престъпно посегателство, което да липсва в родното ни ежедневие. При това картината не е статична, а е задълбочаващ се процес.

Убеден съм, че оттук насетне отпорът ще е такъв, че на бандитите и мошениците от всички породи свят ще им се завие.

"Силна ръка"? Именно. Демокрацията е свобода на инициативата и духа, но не е слободия. Без силната ръка на трите независими власти демокрацията се изражда в карикатура. Каквато за съжаление позволихме да бъде нашата от средата на миналия век, та чак досега.

 

 

 

 

 


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно