Къде е нашата "първа поправка" за медиите?


Едно от достиженията на демокрацията, с което най-много се гордеят отвъд океана, е Първата поправка на конституцията, която гарантира свободата на словото. За съжаление и тук, както в много други области, не се вижда как ще ги стигнем скоро американците. За мнозина от родните ни политици журналист е мръсна дума, а единствената му задача е да тича след победителите. Според данни на различни правозащитни организации у нас годишно се завеждат около 200 дела за клевета и обида срещу представители на печата и електронните медии. Когато към тях се прибавят и гражданските искове за обезщетение за нематериални вреди на основание Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), положението става наистина драматично.

прекалената ранимост на българските политици.

В подкрепа на подобна теза е фактът, че напоследък политиците съдят за клевета и обида не само пишещите братя, но и свои опоненти. Един от най-активните (поне откъм закани) е бившият вътрешен министър Румен Петков. В разгара на лятото червеният активист се разсърди на думите на финансовия министър Симеон Дянков, че пречел на борбата с контрабандата, и му обеща да се видят в съдебната зала. Преди година Петков се зарече, че ще води и съдебен процес срещу немския журналист Юрген Рот, тъй като не хареса написаното за себе си в книгата му. В разгара на лятото лидерът на РЗС Яне Янев се похвали, че е осъдил бившия царски депутат Минчо Спасов за негови неверни изявления в пресата. Завидна активност на съдебния фронт демонстрира Волен Сидеров от "Атака", който има претенции срещу в. "168 часа".

Както "Правен свят" вече писа, до 15 септември българското правителство трябва да изпрати в Европейския съд по правата на човека в Страсбург своето становище по жалбите на журналистката Светлана Йорданова и главния редактор на в. "Труд" Тошо Тошев, които през 2004 г. бяха осъдени солидарно за статия във вестника.

Материалът е публикуван през 1996 г., подписан от Светлана Йорданова, а в него се цитира официално изявление на прокуратурата и на МВР за образувано наказателно производство срещу Николай Тодоров – бивш служител на МВР и Националната следствена служба!

С щастлив за Екатерина Попова край завърши процесът, в който италианският инвеститор у нас "Миролио" претендираше за рекордното обезщетение от 2 млн. лева. Нейното "прегрешение" бе, че е публикувала на страниците на
в. "Дума" репортаж от протест на работници във фабриката на компанията. Тази есен

съдебната практика по медийни дела  ще бъде обогатена

с нов прецедент. Предстои Софийският градски съд (СГС) да разгледа четирите жалби на издателя на в. "Сега" Сашо Дончев срещу 4 издания на "Нова българска медийна група холдинг" ЕАД на Ирена Кръстева – "Монитор", "Телеграф", "Политика" и "Експрес". Повод за разпрата между двамата медийни магнати е предприетата от 4-те издания кампания срещу Дончев в отговор на публикациите в "Сега", които информират, че ДАНС ще проверява откъде бизнесдамата Кръстева има пари.

Странното е, че при толкова голям брой казуси у нас почти не се води дебат "за" или "против" преследването за публикации под формата на обвинения за клевета или обида.

Добре че поне с поправките в Наказателния кодекс от 2000 г. отпадна наказанието "затвор" за журналисти. Христоматиен ще остане примерът, когато небезизвестният прокурор Славчо Кържев нареди да бъдат арестувани кореспондентите на "24 часа" и "Труд" Валентин Хаджиев и Димитър Щирков за разпространение на "невярна информация". Една от крилатите фрази на покойния бивш главен прокурор Иван Татарчев бе, че ако може, ще закрие един вестник. Той се запомни и с образуваното срещу разследващата журналистка Ани Заркова дело само защото е "задавала провокативни въпроси" в свое интервю. Популярната авторка отнесе парична гаранция, досущ като на изпечен престъпник – 50 000 лева.

Примерите могат да бъдат продължени с пребития собственик на сайта "Фрогнюс" Огнян Стефанов, подслушваните редактори и водещи репортери в разработката на ДАНС – "Галерия" и още, и още. Междувременно се появиха и доста по-изтънчени

методи за  въздействие върху  четвъртата власт.

Сред тях са покана за кафе или неформална пресконференция в прокуратурата (или друга потърпевша от публикация институция), включване в състава на правителствени делегации, "откупване" на разследвания чрез публикуване на реклама и т.н. За това, разбира се, немалка заслуга имат и медиите.

Но докато има риск от осъдителни присъди и свободата на словото е само на хартия, ще има зависими и сервилни медии.

По сега действащата уредба, минимално предвиденото наказание за извършено престъпление обида или клевета е 3000 лева. Сума, която се равнява на няколко месечни заплати на репортер в отделни медии. Друга тема е противоречивата съдебна практика, включително и по граждански искове за обезщетение за нематериални вреди. Според медийния адвокат Александър Кашъмов някои наши съдилища изобщо не прилагат Европейската конвенция за защита на правата на човека при разглеждането на дела срещу журналисти. Сериозни проблеми създава и т.нар. местна подсъдност. Това на практика означава, че по даден казус в районен съд един срещу друг могат да се изправят платежоспособен местен велможа и обикновен кореспондент на свободна практика.

Да не говорим, че чл.339 "а" от НК, който забранява ползването на специални разузнавателни средства, включително скрита камера, дори когато това е в обществен интерес, си стои все така непокътнат. А покрай драмата с осъдения и впоследствие оправдан румънски журналист Джордже Бухнич, снимал корупция на граничния пункт Дунав мост, някои политици се скъсаха да обещават законодателни промени.

 
 

 

 

 

 

 


   
Преди пет-шест месеца Валентин Ненков – издател на пазарджишкия вестник „Виделина”, бе осъден за публикуване на читателско писмо. Въпреки че то е подписано от автора му, а данните в него са проверени от редакцията по „надлежния ред”.
       
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
****************
|
нерегистриран
21 ноември 2012, 12:13
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно