Отговорността на журналиста е необикновена


Голям хаос в практиката на българския съд витае около делата, водени за обида и клевета срещу журналисти. Проблемът е налице от зората на демократичния преход. Но и след 20 години продължава да липсва тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС) относно съдебните спорове за непозволено увреждане и виновно причинени вреди вследствие злоупотреба със свободата на изразяване. Стига се до абсурда отделни състави на ВКС незаконосъобразно да ограничават свободата на изразяване и да цензурират свободния печат в нарушение на Конституцията, на решения на Конституционния съд и на редица международни органи.


Оправданието на магистратите за тези аномалии е, че нямало закон за печата. Но ограничаване на свободата на изразяване чрез регулирането й със закон е най-тежкият грях спрямо демокрацията. В "Българския тълковен речник" четем: "Свободата на изразяване e свободата на душата ни. Висш израз на човешкото съзнание, способността на човека да мисли и да разсъждава, да определя отношението си към действителността, да възприема света, да си дава сметка за своите преживявания и постъпки." Свободата на изразяване е най-прекият път към истината и познанието, но същевременно е най-жертваната и ограничаваната в нестихващия конфликт между "народа и другите". "Другите" ни придърпват с юздите на властта – в зависимост от страха, желанията и невежеството ни. Флиртуват с началници на журналистите. "Разяждат" свободата на изразяване с идеята за "четвъртата власт". А фактите от действителността се държат под ключа на държавната, класифицираната, следствената, фирмената и прочие тайни.

Как тогава журналистът да достигне до истината?

С тривиалните средства на тромавата процедура на Закона за достъп до обществена информация или официалните изявления на пиар служителите на различните ведомства се обезсмисля мисията на журналиста да информира обществото вярно за живота, който се случва тук и сега. Същевременно престъпването на правилата за тайната по отношение на определена информация е инкриминирано. Всичко това сочи, че журналистът носи отговорност повече от всеки друг и за да упражнява свободата на изразяване като професия, означава да спазва повече правила и да има допълнителни задължения и ограничения. Истинската журналистика не е нито угаждане, нито репресия. Тя е като да вървиш по опънато въже. Което не е никак лесно – изисква великолепно равновесие и деликатна осъзнатост. Всъщност това е основният принцип в учението на тантризма, възникнало преди 2500 години. По идея на колегата Росен Янков се роди тезата, че журналистът не е обикновен човек, защото "свободата на изразяване е човешко право, което един обикновен човек може да не използва цял живот". Журналистът обаче упражнява това право ежедневно като избрана професия, за да служи на обществото в търсене на истината. Ако няма свобода на изразяване, журналистът ще страда всеки ден, а всички ще живеем в неведение за работата на всички власти. Ако няма журналисти, свободата на изразяване се превръща в абстрактно и изпразнено от съдържание понятие.

Именно защото активно упражняват правото да информират и да изразяват мнение, журналистите са обект на непрекъснати атаки. Включително и чрез съдебни процеси, образувани от лица, претендиращи за накърнени лични права и за извършени спрямо тях престъпления от рода на обида и клевета.

Съзнателната злоупотреба със свободата на изразяване рядко е по вина на журналиста. Той няма пряк достъп до обективни източници на информация, а я получава от лица и институции, които я създават, държат и предоставят по най-изгоден за тях начин. Да не забравяме, че дори разследващите органи не са в състояние да проверят по един абсолютен начин всеки факт.

Ограничение на ограничението

е гениалният принцип, който още през 1996 г. въведе съдия Александър Арабаджиев с решението на Конституционния съд по конституционно дело №1/1996 година. Забележителното в медийното решение е развитието на тезата относно свободата на изразяване и нейните ограничения. Александър Арабаджиев въвежда понятието "комуникационни права" и дава задължително тълкуване на чл.39, 40 и 41 от основния закон, разкривайки тяхното съдържание, функциите и единството им, както и влиянието на нормите на международното право.

Според съдия Арабаджиев ограниченията "представляват същинският интерес в тези разпоредби и пораждат необходимост от тълкуването им". Правото на свободно изразяване не е абсолютно и е "очертана дистанцията, на която се намира от абсолютната свобода". Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако това накърнява правата или законните интереси на други. Правото на свободно изразяване е основно и неотменимо. Балансът в конфликта между правото на свободно изразяване и ограничаването му е в полза на "ограничение на ограничението".

Становището на Конституционния съд (КС) е, че журналистът, работещ в средствата за масово осведомяване, няма привилегии спрямо другите граждани. "Като прокламира изрично в отделна разпоредба (чл.40 ал.1) свободата на средствата за масова информация и въвежда забраната на цензурата, Конституцията прави това не с цел да удостои тези институции (или работещите в тях журналисти) с някаква специална привилегия, която ги отличава от останалите в противоречие с принципа на равенство (чл.6), а защото счита, че те имат и изпълняват една необходима обществена функция да предоставят информация на обществото като цяло..."

Естествено възниква въпросът:

Кога журналистът носи наказателна  гражданска отговорност?

И важи ли за него правилото за несъмнеността в истинността на публикуваните обстоятелства? Отговорът е в принципното решение №111-2000 на ВКС – II-о Н.О. с докладчик съдия Гроздан Илиев: "Налице е професионална добросъвестност, която изключва наказателната и гражданската отговорност на журналиста, ако е извършил необходимата проверка относно истинността на информацията съгласно установената журналистическа практика, вътрешните правила на съответната колегия и издателство, чрез използване на обективно съществуващите и възможни източници на информация." Върховният съд въвежда понятието "професионална добросъвестност", което подкрепя тезата, че няма тъждественост между упражняване на правото на свободно изразяване от журналиста и ползването му от обикновения човек.

Решението е в унисон със смисъла на понятието професионална добросъвестност във Великобритания за журналистите от Би Би Си – ако са проверили информацията поне от два независими източника, което произтича и от чл.10 на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и решенията на Европейския съд в Страсбург. Това правно разбиране се възприема от много наши съдии по наказателно-правни частни спорове и по гражданските дела срещу автори на публикации.

Но има и стряскащи решения.

Често издателства биват осъдени за вреди, причинени от трети лица с известна самоличност, направили изявления или дали интервюта. Най-фрапантната демонстрация направи състав на ВКС, който реши случая "Ева Соколова срещу "168 часа" ЕООД" в полза на съпругата на тогавашния председател на парламента Йордан Соколов. Ищцата осъди издателството за 7000 лв. обезщетение за цитирани изявления, направени на открито събитие от Виза Недялкова, която не е служител на издателството, че Соколова незаконно е придобила помещения за форум "Българка" от Столична община. Другият парадокс е, че шест различни по време и по съдържание публикации ВКС квалифицира като едно вредоносно деяние (деликт). Върховните магистрати дори премълчаха за вината на отделния човек и осъдиха "редакцията", която всъщност е помещение, в което се създава вестника.

Доста често магистратите ни прехвърлят тежестта на доказване от болната на здравата глава.

Задължението е изцяло на жалващия се, а подсъдимият журналист е достатъчно да докаже, че добросъвестно е предал получената информация от източниците си. По този начин грубо се погазва критерият за справедливо решаване на спора формулиран от проф. д-р Живко Сталев: "Носителят на правото трябва да го упражнява в неговите предели, а носителят на задължението трябва да го изпълни добросъвестно и точно."

Има уникален прецедент, при който районен съдия приема, че ищецът е увреден в представата си.

Бил се разпознал като извършител на деяния, заради които министърът казал, че извършителят ще бъде установен и дисциплинарно уволнен. При интервюто и журналистът, и министърът, не са знаели кой е конкретният човек и нито името, нито длъжността му са били посочени в публикацията.

Все едно някой с ЕГН и три имена да претендира лична обида от това, че вестник е написал "Батман е идиот...". Тъжното е, че ВКС потвърди решението, без да обсъди довода за това как можеш да увредиш някого в представите му.

Много пъти ВКС "използва" Закона за радио и телевизия (ЗРТ) по аналогия, за да ограничи свободата на изразяване за печатни медии.

Казусът е за обидена манекенка от твърдения на неин колега, когото самата тя ругала на страниците на същото издание преди време. Класическото право на отговор според журналистическата етика обаче не хваща декиш пред съда. ВКС казва, че изявлението не е право на отговор, защото е поискано и публикувано във вестника след изтичане на седемдневния срок за това по ЗРТ?! С други думи – един гражданин обижда друг в някой вестник, но обиденият няма право да реагира и виновни са хората от редакцията, дето са му пуснали отговора, след като са минали повече от 7 дни, след като е бил засегнат.

Друга злокачествена практика е да се подбират медиите за съдене според финансовата им стабилност или пък по политическа им ориентация.

Не са редки случаите, когато за една и съща информация, разпространена от няколко медии, се избира една конкретна за ответник.

У нас все още не се използва опитът на други правни системи медията да обявява публично политиката си и журналистът да извършва свободен избор при упражняване на свободата на изразяване като професия. Страхът изключва свободата на изразяване. Користта да работиш за медийна политика, която не одобряваш – също.

Едно от най-фрапантните нарушения на ЕКПЧ и на Конституцията извърши ВКС с решение №80 от 04.03.2009 г. по гр.д. №5780/2007 година.

Български дипломат и негова колега преживяват терористичен акт на рок концерт в Москва преди четири години. Столичен вестник отрази събитието и получи иск за 5001 лв. от дипломата, който претърпял тежки увреждания от ревнивата си съпруга заради абзаца: "отдъхват след шока във вила при приятели в Подмосковието, научи вестник..." ВКС прие, че деянието е "неправомерна намеса в личния живот на двамата българи и нахлуване в тяхното лично пространство". И потвърди присъдата на предните инстанции, като дори не коментира как незнайно гражданският иск във възивният съд е нараснал на 10 000 лева?!

С това съждение ВКС грубо пренебрегна Решение №1 по к.д. №1/ 1996 г.,
чийто принцип е възприет дори и в Закона за радио и телевизия: "Напълно е свободен журналистът да съобщава информация в публичен интерес относно личния живот на граждани, осъществяващи правомощия на държавни органи."

Ето как ВКС се превръща в цензор на свободния печат и

често чете исковите молби като дявола Евангелието. А основополагащата роля на свободата на изразяване всъщност е въздигната още в Стария завет, който започва с "В началото бе словото..." И Създателят волно дал старта на свободата на изразяване. Друг възлов момент от древното писание е, че Господ ни е създал хората по свой образ и подобие. Това твърдение бърка сериозно в раната на егото на доста публични личности, които се възприемат за богоравни. Чувстват се силно увредени, обидени и оклеветени, че били еднакви с просяка или клошаря и тръпнат да заведат искове за обезщетение. При липсата на единна практика и на тълкувателно решение на ВКС по темата е голяма вероятността да се намери у нас съд, който да уважи претенциите им. Единственият проблем е, че не могат да бъдат открити имената на автора на Стария завет и служебният адрес на издателя!

Голям хаос в практиката на българския съд витае около делата, водени за обида и клевета срещу журналисти. Проблемът е налице от зората на демократичния преход. Но и след 20 години продължава да липсва тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС) относно съдебните спорове за непозволено увреждане и виновно причинени вреди вследствие злоупотреба със свободата на изразяване. Стига се до абсурда отделни състави на ВКС незаконосъобразно да ограничават свободата на изразяване и да цензурират свободния печат в нарушение на Конституцията, на решения на Конституционния съд и на редица международни органи.

 

 

 

 


       
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
4
wholesale buttons
|
нерегистриран
09 декември 2013, 09:59
0
0
The button was http://www.shellbuttonss.com/Flag-buttons-t1-29.html">Flag Buttons invented thousands of years http://www.shellbuttonss.com/Flag-buttons-t1-29.html">Flag Coconut Buttons ago in Asia. Maybe. The truth is http://www.shellbuttonss.com/Flag-buttons-t1-29.html">Flag Buttons that neither historians nor button collectors http://www.shellbuttonss.com/Flag-buttons-t1-29.html">Flag Buttons have even the foggiest idea where http://www.shellbuttonss.com/Flag-buttons-t1-29.html">Flag Glass Buttons or when the button was invented so the http://www.shellbuttonss.com/Flag-buttons-t1-29.html">Flag Buttons reference books have assigned it a http://www.shellbuttonss.com/Flag-buttons-t1-29.html">Flag Buttons provenance that’s impossible to disprove.http://www.shellbuttonss.com/Flag-buttons-t1-29.html">Flag Buttons Paper, gunpowder, the yo-yo: Any time we don’t http://www.shellbuttonss.com/Flag-buttons-t1-29.html">Flag buttons know the exact origin of something it http://www.shellbuttonss.com/Flag-buttons-t1-29.html">Flag buttons gets logged in the Encyclopedia Britannica http://www.shellbuttonss.com/Flag-buttons-t1-29.html">Flag buttons as having been invented “thousands of http://www.shellbuttonss.com/Flag-buttons-t1-29.html">Flag buttons years ago in Asia.”
3
**************
|
нерегистриран
28 ноември 2012, 14:58
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
2
*******************
|
нерегистриран
24 ноември 2012, 10:10
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
1
************
|
нерегистриран
30 октомври 2012, 10:02
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно