Първият плик за Дянков или ковчежник без 2 милиарда лева


Когато правителството на тройната коалиция предаваше властта на ГЕРБ, бившият финансов министър Пламен Орешарки подари на наследника си Симеон Дянков три плика. По аналогия с  онзи виц, в който новият властник при първата криза трябвало да хвърля вината върху своя предшественик, при втората – върху медиите, а при третата – да започне и той с писането на три плика. Оказа се, че е имало защо.

Когато новият ни ковчежник и вицепремиер "отвори" първия плик, той се оказа празен. Вместо с "добре дошъл", направилият кариера отвъд океана финансист номер едно, бе посрещнат с дефицит от 372 млн. лева. Мрачната прогноза е, че до края на годината разликата между приходи и разходи ще достигне 2 млрд. лева. При това, без още да сме усетили напълно опустошителното торнадо на световната криза.
Безспорно е, че финансовият министър играе ключова роля във всяко правителство. Но при сегашното окаяно положение на бюджетния ни баланс, успехът на Симеон Дянков се превръща в залог за кабинета "Борисов". Дали поредното юпи във властта ще успее да извади от ръкава си липсващите милиарди, предстои тепърва да разберем.

Първият сериозен тест за него

ще бъде малко след 100-те дни на правителството, когато в Народното събрания ще започне обсъждането на проекта на "Бюджет 2010". Ако се съди по предварителните разчети за макрорамката му, и избиратели, и синдикати едва ли ще бъдат очаровани. В средата на август, докато Дянков бе не мистериозна визита в САЩ, в пресата се появиха твърдения, че ГЕРБ планира замразяване на пенсиите и социалните плащания догодина. При това – най-ниските пенсии, всички плащания за бременност, раждане и гледане на дете и детските надбавки щели да бъдат "замразени" за цели 4 години. Обезщетенията за безработица щели да се намалят, осигурителният праг за т.нар. свободни професии щял да се вдигне от 260 на 420 лева.

Ако електоратът е склонен да приеме с ентусиазъм използването на т.нар. бюджетни буфери (неизплащането на част от предвидените субсидии за министерства и общини), едва ли ще бъде очарован от

мерки, които го удрят пряко по джоба.

Опозицията в лицето на БСП и ДПС, която със своето престъпно разточителство има съществена заслуга за натрупването на бюджетния дефицит, едва ли ще пропусне да се прояви като социално отговорна и шумно да критикува предложенията на Симеон Дянков. При очакваните сериозни рестрикции изненади могат да поднесат и уж числящите се към мнозинството ДСБ, РЗС и "Атака".

Добрата новина е свързана с това, че Симеон Дянков и екипът му остават решени да прокарат намаляването на осигурителната тежест от 2 до 5% в зависимост от състоянието на приходната част на бюджета. Финансовият министър вече имаше повод да заяви публично, че е привърженик на стъпаловидното разхлабване на осигурителната примка. Но дали това ще доведе до предвиждания ефект –

разкриване на повече работни места,

а от там и повече постъпления в бюджета? Практиката при предходни правителства показва, че нещата невинаги се случват така, както пише в учебниците за управление на публичните финанси.

Известна утеха за компаниите и гражданите е, че не се предвижда увеличаване на преките данъци (корпоративния и този върху доходите на физическите лица). Все още не е ясно дали тази екстра няма да бъде компенсирана с известно увеличение на акцизните ставки през 2010 година.

Оптимизъм вдъхва фактът, че очевидно Дянков и заместниците му са осъзнали, че са заложник на резултатите на Агенция "Митници". След години отчитане на кухи рекорди по събираемост на мита, акцизи и ДДС, най-сетне се намери финансов министър, който да назове нещата с истинските им имена. А те са, че заради липса на политическа воля и зависимост на управляващите от структури на сивата икономика годишно в хазната не влизат между 1,5 и 2 млрд. лева. Вероятно самият Симеон Дянков се е изненадал от

окаяното състояние на митниците след управлението им от Асен Асенов и Христо Кулишев,

защото през периода преди изборите твърдеше, че от измами по вноса бюджетът губи "само" 600 млн. лв. годишно. След като се запозна отвътре с нещата, пазителят на хазната коригира цифрата. Назначаването на генерала от резерва Ваньо Танов за шеф на митническата агенция, уволнението на служители, добили печална известност с прякорите си (Марадона и Цайса), и свързването на информационната система на митниците с тази на НАП, са все стъпки в правилната посока. Но до постигането на реални резултати и пресичането на големите контрабандни канали има още много работа.

Финансовият министър вече на два пъти бе поставен в деликатна ситуация при предприетите от него проверки по гранични пунктове. В желанието си да направят добро впечатление подчинените му служители от митница "Русе" взеха, че изловиха на Дунав мост цял автобус с турско карго, уж пътуващо контрабандно за Румъния. Министърът дори се появи във всички вестници сред конфискуваните кашони! Само дето никой не се сети да попита защо автобусите са пуснати безпроблемно на външната за ЕС граница – тази с Турция, та се налага да ги спират на румънската, където от 2007-а няма митнически контрол.

Нещо подобно се случи и

при визитата на Симеон Дянков на "Кулата",

след която повечето медии разпространиха "сензационната" новина, че ще ограничаваме вноса на зеленчуци от Гърция, с която вече трета година сме част от единния вътрешен пазар.

Добре че вярната посока бе намерена бързо и фокусът бе насочен към измамите при импорта на горива, които формират над 50% от структурата на вноса ни. Логично е да се очаква, че затягането на режима за пристигащите в нефтопристанищата ни танкери, ще доведе до положителен ефект и за приходната част на бюджета.

Изненадващо засега не бяха предприети сериозни кадрови промени в Националната агенция за приходите (НАП), с изключение на внедряването като заместник-директор на близкия до ГЕРБ експерт Тошко Тодоров. Ако иска да запълни по-скоро бюджетния дефицит, Дянков ще трябва да хване изкъсо юздите и на данъчните. Да се твърди, че НАП е заработила безупречно само няколко месеца след като избухна аферата "Мургина", е толкова вярно, колкото и заключението на Станишев в качеството му на премиер, че Пламен Орешарски бил най-добрият министър в кабинета му.

Ако предприетите действия за подобряване на ефективността на митниците и НАП не дадат желания и нужен резултат, пред новия ни финансов министър има

Една-единствена опция – външното финансиране.

Като бивш високопоставен служител на Световната банка за него вероятно няма да е проблем да се договори с партньорите от Международния валутен фонд. Но според мнозина анализатори повишаването на външната ни задлъжнялост не е особено препоръчително в този момент.

Надежда, че ще влязат свежи пари отвън, има – ако се разблокира европейското финансиране. Средствата от Структурните фондове на ЕС не се отчитат като директен приход в бюджета, но те биха спестили не малко разходи за инфраструктура, регионално развитие, екология и др. Да не говорим за живителния ефект, който биха имали върху икономиката при намаляващите преки чуждестранни инвестиции.

Ако съумее да премине успешно през описаните изпитания, Симеон Дянков може съвсем спокойно да изхвърли на боклука втория и третия плик, завещани от предшественика му. Познания и воля очевидно не му липсват, остава и да е случил на подчинени.
 

 

 

 

 


       
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
2
*************************
|
нерегистриран
29 ноември 2012, 10:48
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
1
******************
|
нерегистриран
28 ноември 2012, 14:16
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно