Панайот Генков: Най-важното за съдията е да не се поддаде на изкушението и натиска
Панайот Генков: Най-важното за съдията е да не се поддаде на изкушението и натиска

Панайот Генков е роден на 16.09.1958 г. в Ямбол. През 1983 г. се дипломира като редовен студент по специалността "Право" в СУ "Св. Климент
Охридски". Започва работа като стажант-съдия в родния си град, а по-късно става районен съдия. От 1987 г. до 1992 г. е военен съдия в Сливен. На 1.ХII.1992 г. е избран за председател на Окръжния съд в Ямбол. През март 1999 г. е избран за съдия във Върховния административен съд (ВАС). През 2003 г. става член на Висшия съдебен съвет (ВСС). Вече трета година е председател на Първо А отделение на ВАС, което гледа данъчни и митнически дела. Женен, с две деца, владее руски и немски.

Съдия Генков, като бивш член на ВСС как приемате коментарите на наши и чуждестранни политици за провалената съдебна реформа у нас?

Предишният ВСС, както и настоящият, в дейността на който има голяма приемственост според мен, свърши немалко полезна работа, като например въвеждането на програма за случаен избор на докладчици по делата, преназначаването на по-голямата част от следователите за прокурори и съдии, провеждането на конкурс за назначаването на всички административни съдии и др. Но не бих могъл да кажа, че в момента в България се провежда съдебна реформа, а по-скоро от години върви един или друг експеримент. Съдебна реформа имаше след 1989 г. с приемането на новата конституция, създаването на Висшия съдебен съвет, създаването на Конституционния съд, възстановяването на ВАС и въвеждането на триинстанционното съдебно производство. Ето това наричам реформа – нещо, което е по-дълбоко и кардинално. Не бих желал да вземам отношение по дискутираните сега въпроси, но примерно идеята за закриването на следствието, преминаването отново към двуинстанционно производство и създаването на специализирани съдилища са съществени и заслужават вниманието на политиците. Колкото до това дали да се ограничи процентът към заплатата на съдиите за прослужени години, пълен или функционален да бъде имунитетът на магистратите, каква да е квотата за съдиите във ВСС, какъв да бъде броят на служителите във ВСС – това са злободневни промени, които само затрудняват работата на съдебната система, а не решават кардинално проблемите є.

Вие сте председател на отделението във ВАС, което гледа "най-скъпо струващите" дела – данъчни и митнически. Тежко ли е подобно "бреме"?

Не е никак леко. Но за нас материалният интерес е без значение. А и това е много относително понятие. За данъкоплатеца, който има имущество за милиарди, милионите са жълти стотинки. За този със спестявания в банката от 1000 лева даже иск за няколкостотин лева е от значение, понякога дори за физическото му оцеляване. Това, което трябва да е определящо при решаването на делата, не е материалният интерес, а да бъде спазен законът и всички данъкоплатци да бъдат поставени при еднакви условия.

Митниците и Националната агенция по приходите (НАП) са неизменно в челото на класациите за равнището на корупция сред държавните ведомства. Пренася ли се този корупционен натиск и в съдебната зала?

Там, където има интереси за много пари, винаги е имало корупция. През митниците преминава огромно количество стоки (легално или нелегално), включително наркотици, и е нормално да има опити за плащания под масата. Разбираемо е също така някой непрекъснато да се опитва да влияе – къде по открит, къде по скрит начин, върху съда при дела срещу актове за митнически или данъчни нарушения. Отдавам го донякъде и на манталитета на българина, който ако може да мине под летвата на закона, винаги ще се възползва. Изключително важно е съдията да не се поддава на изкушението или натиска. Съгласете се, че ако даден магистрат взема пари – то е, защото някой му дава. Както и обратното – ако всички съдии са неподкупни, няма да се правят опити за плащане.

Хубавото на нашата работа е, че тя се извършва "на светло". Съдът изслушва аргументите на всички страни в процеса, преди да вземе решение. В съдебната система корупцията е възможно най-трудно осъществима. Не бих казал несъществуваща, но тук прожекторите са възможно най-много.

Тогава откъде идват всичките тези слухове и съмнения за необективност?

Не съм социолог. Не се наемам да анализирам общественото мнение и как точно се формира то. Но бих могъл да цитирам две поговорки, за които сега се сещам. Едната е за крадеца, който вика: "Дръжте крадеца!", или пък тази за прехвърлянето на проблема от болната на здравата глава.

Когато едната от спорещите страни загуби, тя винаги е склонна да види причината за това в магистратите. По-лесно е да обвиниш съда, че е подкупен, отколкото да се замислиш за това, че може и наистина да не си прав. Недоволните от съдебното решение обикновено казват: "Загубих делото, защото съдът е корумпиран." Ситуацията ми напомня много за тази в българския футбол. Да сте чули президент или треньор на наш отбор, който след загуба поради лоша игра да не обвини рефера?

Как се работи в условията на постоянно променящи се данъчни закони?

Изключително трудно. Преди години разговарях със съдия Кенет Стюарт, който беше ръководител на проект на Американската агенция за международно развитие (USAID) за развитие и укрепване на съдебната система в България. Той се чудеше как се справяме, при положение че постоянно се гласуват промени в нашето законодателство.

Всяка една партия, всяко едно правителство, смята, че трябва да промени нещо, дори и заради самата промяна. Това мислене е пагубно. За да се утвърди един закон и да се прилага безпроблемно от администрацията и от магистратите, са необходими минимум няколко години. Показателно е, че във ВАС се образуват все повече тълкувателни дела за уеднаквяване на съдебната практика. Но какво се случва? Малко след като е създадено едно стабилно разбиране за прилагането на закона, той бива изменян и всичко започва отначало. Пак трябва да се отговаря на същите въпроси: "Какво точно са искали да кажат законодателите с тази промяна?" Дали тя е правилно разбрана от един или друг съд?" и т.н. Това в никакъв случай не спомага за предвидимостта на съдебните решения. Напротив. Ето ви една от предпоставките да има различна съдебна практика и да ни обвиняват, че съдът е непредсказуем.А нима законодателят е предсказуем?

Има и по-тежки случаи. Спомням си как бившият изпълнителен директор на НАП Мария Мургина си позволи да заобиколи решение на Конституционния съд по казуса с ДДС върху юридическите услуги...

Настина, имаше едни вътрешни указания в НАП относно това дали се дължи ДДС от нотариуси и частни съдебни изпълнители и адвокати по отношение на събираните от тях такси и възнаграждения през периода между отмяната от Конституционния съд на текстовете от Закона за ДДС и повторното им гласуване от парламента. Но тогава ВАС реагира своевременно и внесе яснота по спора.

Статистиката показва, че ВАС е доста натоварен и понякога изнемогва. Важи ли това за отделението ви, което решава данъчните и митническите дела?

Вярно е, че сме много натоварени. Общественото мнение за работата на ВАС е изключително високо и затова вероятно парламентът гласува закони, с които изпраща все повече административни актове за обжалване направо при нас. Няма как да не сме доволни и да не се ласкаем от това доверие, но в същото време то ни затруднява изключително много. Ако сегашната тенденция се запази, в един момент ще се стигне до срив в нашата работа. ВАС гледа годишно по 14 000 дела, което прави по над 200 на един съдия. Да не говорим, че една голяма част от казусите са първоинстанционни. Срещаме се с колеги от върховните съдилища от други страни и когато разбират какви първоинстанционни дела имаме, те остават изумени. Обикновено ни казват: "Не трябва да гледате такива спорове. Това противоречи на правната теория."

Все пак тази пролет бяха подготвени изменения в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), с които да бъде намалена натовареността на върховните магистрати...

Така е. Екип от съдии и изтъкнати специалисти по административно право се опита да обобщи законите, които предвиждат ВАС да се произнася като първа инстанция при обжалването на индивидуални административни актове на специални комисии или агенции. Въпреки нашето желание, проектът не бе разгледан от предишния парламент. Надявам се новото мнозинство да погледне сериозно на проблема и да ни разтовари, за да може ВАС да гледа само тежки дела, вместо да се затормозява с незначителни спорове.

Имаше идея и за въвеждането на по-високи такси за касационно обжалване по данъчни и митнически дела...

Ниският размер на таксите е другата причина, поради която има толкова много жалби. Административното правосъдие се смята за правосъдието на народа и е почти безплатно. Таксата за юридически лица на първа инстанция е 50 лв., за обжалване се плаща 25 лв., а за физически лица е 10 лв. и съответно 5 лева. Да сте чули друг орган да събира такива такси? Смешни суми в сравнение с материалния интерес и разходите, които прави държавата за решаването на едно дело. Административният съд не е приравнен на гражданския, където се изисква такса в размер на 4% от материалния интерес.

Подписахте преди време с особено мнение тълкувателното решение на ВАС, според което посоченият в чл.155 ал.I от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) 45-дневен срок, в който по-горестоящ орган се произнася по жалба срещу данъчно-ревизионен акт, е преклузивен, а не инструктивен. Защо?

Аз и колегите от отделението, на което съм председател, а и други съдии бяхме против решението на Общото събрание на съда, но ние сме лоялни и сега го прилагаме. Убеден съм, че този срок не е преклузивен, защото в такъв случай толерираме бездействието на администрацията. Какво всъщност се случва? Ако по-горестоящият орган не се произнесе в срок по жалба срещу ревизионен акт, законът наистина приема, че този акт е мълчаливо потвърден и той може да се обжалва по съдебен ред. Но тази норма е създадена в интерес на жалбоподателя, за да му даде възможност да потърси своевременно правата си по съдебен ред, а не да чака до безкрайност произнасянето на администрацията. Но ако все пак административният орган се произнесе по жалбата и я уважи, макар и след срока, следва ли да се приема, че това произнасяне е нищожно, след като е постановено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност? И как жалбоподателят може да знае кога жалбата му е постъпила и дали изобщо е постъпила в административния орган, за да следи за изтичането на 45-дневния срок, ако е изпратил същата с обикновено писмо по пощата, след като никой закон не го задължава да внася същата на ръка в деловодството или да я изпраща с писмо с обрат-
на разписка?

Не е ли крайно време да се замислим за въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие в АПК, при който ако чиновникът бездейства, на практика "казва" "да"?

(Прави известна пауза.) Спомняте си колко дебати предизвика този въпрос при приемането на сега действащия АПК. В крайна сметка се прецени, че администрацията ни не е готова за такава революционна промяна и надделя становището, което толерира бездействието – т.е. мълчаливия отказ. Сигурен съм, че ако се обърне пирамидата, администрацията ще бърза. Тя ще бъде по-отговорна към действията си, ако се приеме по презумпция, че щом съответният орган не се произнася, то гражданинът е прав.

В началото на тази година Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург осъди България по делото, свързано със санкционирането на изрядни платци заради техни доставчици по т.нар. ДДС-сметка. Може ли прецедентът "Булвес" да предизвика вълна от искове срещу страната?

Решението, което цитирате, по жалба на компанията "Булвес", е по-скоро частен случай и не би могъл да доведе до още дела срещу България. Казусът третира проблем отпреди 6 или 7 години. Оттогава досега законодателството ни се променени, но законодателите и данъчната администрация следва да работят много отговорно, за да не се допускат други подобни случаи. Справедливо е да се толерират изправните данъкоплатци и да се наказват неизправните, а не всички по ДДС-веригата да са под един знаменател.

Първото преюдициално запитване, което ВАС отправи до Съда на Европейските общности (СЕО) в Люксембург, бе по ваше дело във връзка с размера на акцизната ставка при вноса на стари автомобили. СЕО се е произнасял вече по подобни казуси. Не можеше ли ВАС да се позове на тях, вместо да спира делото?

Не, защото въпросът е принципен за нашата страна. Съдът се е произнасял по подобни казуси – например по делото "Квашневски", образувано по запитване на полския съд, но въпреки това нашето запитване е уникално. В случая с Полша например се тълкува текст, който третира "стоки, произвеждани в съответната страна". Полша е производител на автомобили, а България – не. Показателно за това, че спирането на делото не е било самоцелно и излишно, е, че СЕО допусна запитването ни, а не го отклони, и го насрочи за разглеждане в заседание.

Преди година станахте магистър по международни отношения и право на Европейския съюз (ЕС) в СУ "Св. Климент Охридски". Подобни дела ли ви накараха да седнете отново на студентската скамейка?

На един съдия му се налага цял живот да учи. В началото ме попитахте как работим при непрекъснато променящите се закони. А от началото на 2007 г. ние сме не само български, но и европейски магистрати. За да бъдеш на ниво, е необходимо да познаваш не само нашето право, но и това на ЕС, практиката на Съда в Люксембург и т.н. Това не би могло да стане само чрез самообразоване, а трябва и солидна теоретична подготовка. С риск да звучи нескромно, но това не е единствената ми допълнителна магистратура. В момента завършвам такава и по икономика, което ще ми помогне в работата по делата.

Неотдавна в авторска статия за сп. "Правен свят" предложихте изменения в Закона за нормативните актове (ЗНА), които да затвърдят ролята на ВАС по контрола за законосъобразността на подзаконовите нормативни актове. Потърси ли ви някой от законодателната или изпълнителната власт след публикацията?

От много години говоря за необходимостта да бъде променено законодателството и да бъдат отменени чл.15 ал.2 от ЗНА и чл.5 ал.I от АПК, които предвиждат, че всеки районен, окръжен или апелативен съд може да не приложи един подзаконов нормативен акт, когато прецени, че той противоречи на такъв от по-висока степен. Продължавам да поддържам мнението си, че ЗНА, приет през 1973 г., отразяваше обществените отношения при една друга социално-икономическа и политическа обстановка. По онова време контролът върху актове на администрацията бе почти немислим. И приемането на чл.15 ал. 2 от ЗНА си беше една революционна идея, както и Указ 56 за стопанската дейност. Но така, както указът беше отменен, трябва да отпаднат и споменатите законови разпоредби. С новата конституция бе създаден Върховният административен съд, който има правомощията изрично да отменя подзаконови нормативни актове. Така, както само Конституционният съд може да се произнася по конституционосъобразността на законовите текстове, а не всички съдилища, включително и върховните, би следвало и единствено ВАС да контролира подзаконовите нормативни актове. В АПК е регламентирана специална процедура за отмяната им. Например може да се предвиди, че когато съдия констатира противоречие на подзаконовия нормативен акт със закона, той спира делото и отнася въпроса до ВАС за произнасяне.

Бил сте известно време и военен съдия. Напоследък бе подета дискусия "за" или "против" наличието на подобни съдилища. Какво е вашето мнение?

Бях военен съдия в продължение на 5 години, дори станах заместник-председател на Военноокръжния съд в Сливен. Пазя много добри спомени, още повече, че бях твърде млад тогава. Този период ме научи на самодисциплина и по-отговорно отношение към работата. Тогава армията ни наброяваше над 100 хил. души, а сега е около една четвърт от тази цифра. За мен военните съдилища имат място, докато съществува и армия, но не в този им брой и щат. А защо да не се замислим и върху създаването на специализиран данъчен съд у нас, какъвто има например в Австрия?

До пролетта на тази година участвахте в управата на федерацията по баскетбол, но напуснахте след решението на ВСС по закона срещу конфликта на интереси. Ще останете ли свързан с играта?

От малък обичам баскетболната игра. Самият аз съм играл за малко в Ямбол. Треньорът Иван Чолаков изгради добра школа, а местният отбор и до днес е в елита. Играех под ръководството на "другарката" Варчева, както тогава є казвахме, съпруга на известния наш селекционер Симеон Варчев. Съгласих се да вляза в ръководството на федерацията по чисто морални подбуди – да помогна за нейното юридическо преструктуриране, да приемем поправки в Устава, да подготвим нови правилници и наредби за организирането на баскетболната лига. Докато бях член на Управителния съвет, не съм получил нито една стотинка хонорар, нито съм ходил в командировки в чужбина. Въпреки това приех решението на ВСС и си подадох оставката. Но пак ще продължа да работя за баскетбола, като искрено се надявам да постигнем успех на Европейското първенство в Полша.

 


       
На конференция за борба със сивата икономика Отляво надясно: Красимир Стефанов, изпълнителен директор на НАП, съдия Панайот Генков, заместник- директорът на Националната следствена служба Румен Георгиев, ръководителят на USAID за България Майкъл Фритц и бившият посланик на САЩ у нас н.пр. Джон Байърли.
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
25
Isabelle
|
нерегистриран
26 април 2013, 09:25
0
0
24
Conyers
|
нерегистриран
26 април 2013, 09:25
0
0
23
Bryson
|
нерегистриран
22 април 2013, 06:32
0
0
22
Jaycee
|
нерегистриран
15 април 2013, 08:52
0
0
21
Hessy
|
нерегистриран
15 април 2013, 08:51
0
0
20
Johnetta
|
нерегистриран
15 април 2013, 08:51
0
0
19
Suzy
|
нерегистриран
15 април 2013, 08:51
0
0
18
*****
|
нерегистриран
09 април 2013, 09:46
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
17
****
|
нерегистриран
21 март 2013, 14:38
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
16
Eel
|
нерегистриран
09 март 2013, 02:10
0
0
http://www.edpillsshop.net/">viagra without a prescription 337831 http://www.edpillsshop.net/">viagra insurance quotes california 72879 http://www.edpillsshop.net/">viagra car insurance =[[ http://www.edpillsshop.net/">viagra auto insurance wlwhb
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно