Бойко, запуши хазната!

Безспорно най-сериозният тест, който Борисов и хората му трябва да издържат е стабилизиране на икономиката през следващите 12–15 месеца и изработването на нормален бюджет за 2010 година. За да се случи това, управляващите завинаги трябва да забравят, че

България е най-бедната държава, член на ЕС.

С риск да станем досадни, отново ще припомним, че сивата икономика и корупцията ощетяват държавата средно с около 12 млрд. лв. годишно. (Само за справка: бюджетът за 2007 г. е 18 млрд. лв., а за 2009 г. – 21 мрд. лв.).

Така че основната цел е ясна: пълна газ срещу "белите якички", партийните послушковци в администрацията и некоректния бизнес, останалото ще дойде от само себе си.

Само два примера в тази посока. В разгара на летните отпуски финансовият министър Симеон Дянков сподели тук-там намеренията си да промени радикално конструкцията на данъчната администрация и да я напълни с ново съдържание. "Безжичният телефон" моментално заработи на пълни обороти като най-често употребяваните думи бяха "масови съкращения", "чистка", "тотално разследване". Медиите също наляха масло в огъня и о! Чудо!

На 9 септември столичното поделение на НАП рапортува:

"Близо 550 млн. лв. укрити задължения на фирми и граждани са установили ревизорите на столичната Национална агенция за приходите (НАП) през първите шест месеца на годината. Близо 2,5 пъти са се увеличили допълнително разкритите с ревизионни актове задължения спрямо същия период на миналата година. Най-голям е относителният дял на допълнително установените задължения по Закона за ДДС – 440,5 млн. лв. (81%), а на второ място са разкритията по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) – 89,4 млн. лв. (16,5%). Разкриваемостта от една ревизия е нараснала близо два пъти."

Докато всички се чудеха коя бе "чутовната сила", накарала

бирниците да стиснат за гушите "дедесарите", едрия бизнес и техните "къртици" в данъчната администрация,

на 14 септември откъм Министерството на труда и социалната политика долетя друг рапорт, който изпълни сърцата на хората на наемния труд с вечна любов към ГЕРБ и неговият лидер:

"Над 1,4 млн. лв. забавени трудови възнаграждения са изплатени в резултат на съвместните инспекции на Главна инспекция по труда (ГИТ) и НАП. От 17 август до 11 септември са извършени 3340 проверки, при който са констатирани 12 942 нарушения на трудовото законодателство. Най-много нарушения са открити в секторите транспорт, строителство, производство на облекло, хотелиерство и ресторантьорство!"

Прав е главният прокурор Борис Велчев, който три години и половина повтаря, че колкото и да бъхти, обвинението не може да компенсира бездействието на държавната машина.

На 16 септември той представи в Народното събрание доклад за дейността на държавното обвинение и разследващите органи през миналата година. Според отчета през 2008 г. прокуратурата е работила по 308 000 преписки,

но само 2500 от тях са били образувани по сигнали на контролните органи!

И едва в 900 от случаите на прокуратурата са били предоставени достатъчно данни за образуване на досъдебни производства. "Всичко това показва, че в държавата няма ефективен вътрешен контролен механизъм. Основният проблем е в законодателството, което не позволява на контролните институции да си свършат работата. В него е заложен само методът на последващия контрол, което позволява на съответния орган да се намеси едва когато е извършено нарушение или престъпление", заяви от парламентарната трибуна главният прокурор.

Борис Велчев запозна народните представители на ГЕРБ с още един епохален проблем: Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕССИП). "Липсата на единна статистика на МВР и прокуратурата е проблем, който всяка година се отбелязва от европейските експерти – заяви той. – Изграждането на тази система се бави вече десета година. А основната причина е

нежеланието на МВР да внедри регистър,

който да проследява наказателното производство от подаването на сигнала до издаването на съдебно решение."

Не, няма да хвърляме камъни в градите на "червените" МВР-шефове Румен Петков и Михаил Миков, защото в случая става дума и за пари.

Изграждането на Единната информационна система за противодействие на престъпността започва през 1996 г., когато правителството на Жан Виденов приема съответното постановление. До момента държавата е инвестирала в начинанието общо 14, 484 млн. лв., така че е крайно време някой да запретне ръкави и да провери за какво точно са профукани те. Този "някой" може да бъде Сметната палата, но работата спокойно може да бъде възложена и на прясно възстановената Главна дирекция за борба с организираната престъпност.

Тази идея никак не е лишена от логика. Абсурд е всеки нормален бизнесмен да успее за два-три милиона евро да построи и обзаведе 5-етажен луксозен хотел. А една цяла държава, в продължение на
13 години,

да не е в състояние на купи и свърже в мрежа 350–400 компютъра.

Задължително е Бойко Борисов да се разбере с председателя на Сметната палата (или с главния прокурор Борис Велчев) и за още една тотална проверка. Този път за усвояването на "онези" 250 млн. евро по програма ФАР, които Брюксел "инвестира" в българската съдебна реформа по време на предприсъединителния процес (2002–2006 г.).

Сигурно изглежда параноично, но ако бенефициентите са усвоили по предназначение дори 50–60% от тези милиони – би било прекрасно. Актуалното състояние на "нещата" обаче е повече от притеснително. Като се започне от компютъризацията на съдебната система и условията за работа, мине се през кадровото й обезпечение, и се стигне до неработещата законова и подзаконова нормативна уредба.

Само един пример. На 6 декември 2004 г. Американската асоциация на юристите – Правна инициатива за Централна Европа и Евразия (ABA/CEELI), представя на кръгла маса "Индекс на съдебната реформа в България за периода 2002–2004 година".

Малко преди началото на дискусиите по доклада на ABA/CEELI, думата взема конституционният съдия и председател на СЮБ Владислав Славов (бивш председател на Върховния административен съд). В изказването си по повод компютризацията на третата власт

той обвини Министерството на правосъдието, че харчи европейски пари за съдебната реформа зад гърба на ВСС.

Накратко за какво става дума. През 2003 г. Американската агенция за международно развитие (USAID) отпуска за компютризирането на съдебната система 12 млн. евро. Тези пари са разпределени в
10 направления, едно от които е закупуване на софтуер и изграждане на система за автоматично разпределение на дела.

"Такава система е внедрена във Върховния административен съд срещу 50 000 долара. Вместо обаче да купи същата система за същите пари, Министерството на правосъдието иска да купи подобна система, но за 1,2 млн. евро", заяви от трибуната на форума Владислав Славов.

През 2003 г., с пари по програма ФАР и "Програмата за развитие на съдебната система" на USAID, са купени няколкостотин софтуерни пакета за система за управление на бази данни. Част от тях са внедрени в съдилищата и започват да работят безпроблемно. Вместо обаче да разпредели останалите лицензирани софтуерни пакети между съдилищата, Министерството на правосъдието

обявява конкурс за разработването на подобен софтуер срещу 1,78 млн. евро.

Владислав Славов определи като скандални и четирите конкурса – общо за 2,5 млн. евро, обявени от правосъдното министерство пак без санкцията на ВСС: "Разработване и внедряване на система за управление на съдебни дела", "Разработване и внедряване на система за управление на свидетелства за съдимост", "Доставка на 32-битови сървъри и работни станции" и "Внедряване на защитена комуникационна инфраструктура".

Всички знаем какво би се случило в една нормална европейска държава, ако конституционен съдия изнесе подобни данни. Е, понеже България винаги е някакво изключение от общото правило, през 2004 г. правителството на Симеон Сакскобургготски и тогавашният състав на ВСС направиха всичко възможно, за да... потушат скандала. И успяха, разбира се.

И още един кръстоносен поход в името на бюджета трябва поведе Бойко Борисов. Този път срещу безобразията, извършени по линия на опазването на околната среда и водите.

Още на първата си пресконференция, дадена на 31 юли, новият министър на околната среда и водите – Нона Караджова, заяви: "Под ръководството на Джевдет Чакъров Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е изразходило за "неприоритетни" проекти над 700 млн. лева. Под "неприоритетни" проекти имам предвид главно сключването на договори за реализирането на водни проекти с европейски средства в малки населени места, а за приоритетни – изграждането на депа за отпадъци и пречиствателни станции за големите населени места."

Една от най-големите "пробойни", през която са изтичали "зелените" милиони на България, е Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда
(ПУДООС). Само за 2008 г. като

безвъзмездни помощи то е раздало общо 141,731 млн. лева.

Според министър Нона Караджова – главно за "неприоритетни" проекти.

Тук е необходимо едно уточнение. Съгласно европейските регламенти и действащото българско законодателство абсолютно всички вносители, производители и търговци, които пускат на пазара някакъв вид отпадък – хартия, пластмаси, метал, дърво и т.н., са длъжни да плащат продуктова такса.

Освен ПУДООС, което е 100% собственост на МОСВ, на пазара има още 10–15 частни организации за колективно управление и оползотворяване на отпадъците. Те са лицензирани да събират продуктови такси и имат същите права и задължения като ПУДООС.

По най-груби изчисления не по-малко от 120 000 производители и търговци са длъжни да плащат продуктови такси. А ситуацията е следната. Около 10 000 от тях плащат на частните организации. Около 250–300 фирми са освободени от такива такси, защото сами решават проблема с отпадъците си. Колко от останалите фирми плащат на
ПУДООС или пък се правят на разсеяни не е известно, тъй като подобна официална информация не съществува.

Така че, ако държавата принуди всички, които "произвеждат" боклуци, редовно да плащат продуктовите си такси, само от това в опазването на околната среда могат да бъдат инвестирани средно по...
500 млн. лв. всяка година.

А като прибавим тук многомилионния оздравителен ефект от затягането на дисциплината земеделието и горите, регионалното развитие и благоустройството, здравеопазването, митниците, данъчните служби, отбраната, науката и енергетиката, съвсем спокойно бюджетът за 2010 г. може да е балансиран до съвършенство. Но не по формулата "на всекиго по малко", а точно в обратната посока. Тоест – да има за всички по толкова, че завинаги да спрем с просията от Брюксел и Вашингтон.
 

 


   
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно