Няма опасност Сакскобургготски да придобие по давност незаконно взетите имоти

Отговорът предполага най-напред да бъдат посочени правилата в българското законодателство, които уреждат актуването и деактуването на държавните и общинските имоти. А после – и нормите в Закона за собствеността (ЗС), отнасящи се до придобивната давност.

Съгласно чл.78, ал.1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) имоти, неправилно актувани като държавна собственост, както и имоти, основанието за актуването на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на областния управител и се предават на собственика. Промяната на собствеността подлежи на вписване, а споровете за материално право се решават по съдебен ред (чл.79 от ЗДС).

Норма с аналогично съдържание съдържа и Законът за общинската собственост (ЗОС). Според чл.64 ал.1 от ЗОС имотите, неправилно актувани като общинска собственост, както и имотите, основанието за актуването на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на кмета на общината и се предават на собственика. И тук законодателят е предвидил в чл.64 ал.2 от ЗОС, че споровете за материално право се решават по съдебен ред.

Анализът на тези разпоредби позволява да се направи категоричният извод, че отписването на имотите от актовите книги и "предаването им на собственика" поражда правната последица на действително възстановяване на собствеността

само ако правото на собственост върху тези имоти, действително принадлежи на този собственик,

който е лишен от владението върху тях. Отписването от актовите книги и последвалото въз основа на този акт "предаване на имотите на собственика" се свежда до предаване на едно от правомощията на правото на собственост – владението, без което собственикът не може да си служи с имотите и да извлича ползите от тях.

Самото актуване в книгите за имотите държавна или общинска собственост удостоверява възникването на правото на собственост върху имота в полза на държавата или общината. Актът за държавна или общинска собственост обаче, съгласно чл.5 ал.3 от ЗДС и чл.5 ал.3 от ЗОС, няма правопораждащо действие. Поради това, ако държавата или общината не е собственик на имота, макар и актуван като държавен или общински, върху него държавата или общината установяват само фактическа власт – владение. Тази фактическа власт може да бъде преустановена, ако при условията на чл.78 ал.1 от ЗДС, съответно чл.64 ал.1 от ЗОС бъде установено, че имотът не е собственост на държавата или общината. Със заповедта на областния управител или кмета на общината имотите ще бъдат отписани от актовите книги и предадени на техния собственик. Затова от изключително важно значение е молителят, който съгласно чл.109 от Правилника за прилагане на ЗДС претендира за имота да докаже, че наистина е негов собственик. Само тогава той може да издейства, въз основа на писменото си искане по чл.109 от правилника, отписване на имота от актовите книги.

Няма никакво значение, че държавата не е собственик на актувания като държавен имот или че общината не е собственик на актувания като общински имот, ако молителят, който иска отписването на този имот от актовите книги, също не е собственик. Имотът ще остане актуван като държавна или общинска собственост, докато неговият действителен собственик не поиска деактуването му, като наред с искането за отписването му от актовите книги, трябва да докаже по несъмнен начин, че е негов собственик. Държавата или общината ще продължат да бъдат владелци на неправилно актувания като държавен или общински имот до изтичането на законовата придобивна давност, когато те, въз основа на този първичен придобивен способ, могат да придобият правото на собственост върху него. Но ако един имот е отписан от актовите книги със заповед на областния управител или кмета на общината и владението е предадено на дадено физическо или юридическо лице, това лице не става собственик на имота с отписването и получаването на владението, ако преди не е било собственик.

Това лице ще бъде владелец на имота и може да придобие собствеността върху него след изтичането на съответната законоустановена придобивна давност.

След тези изяснения върху правната уредба трябва да потърсим отговор на въпроса за законосъобразността на т.нар. "възстановяване" на собствеността на наследниците на царете Фердинанд I и Борис III – Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок.

Владението върху имотите им е предадено въз основа на Решение №12 от 04.06.1998 г. на Конституционния съд, което няма реституционен характер и по силата на това решение никаква собственост на "наследниците" Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок не може да бъде възстановена. Не е налице и законосъобразно доказване на правото на собственост върху имотите. Нотариалните актове, на които се позовават Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок и които са послужили като "доказателство" за правото на собственост, във връзка с искането им за отписване от актовите книги на одържавените имоти, са издадени въз основа на обстоятелствена проверка. С тях обаче,

като собственик на тези имоти по давност, е признато Интендантството на Цивилната листа на Царя.


Следователно, "наследниците" – Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок, с факта на предаването на владението върху имотите, за които са искали отписване от актовите книги, не са станали собственици на тези имоти, а владелци, които упражняват фактическа власт върху тях и могат да придобият правото на собственост с изтичането на предвидената в закона придобивна давност.

Придобивната давност за недвижими имоти е уредена в чл.79 от ЗС. Съгласно чл.79 ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Ако владението е добросъвестно (чл.79 ал.2 от ЗС), правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

Законът е посочил и разликата между добросъвестното или квалифицирано владение и обикновеното или недобросъвестно владение. "Владелецът е добросъвестен – четем в чл.70 ал.1 от ЗС – когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена." Годно правно основание, по смисъла на чл.70 ал.1 от ЗС е всеки акт, чрез който може да се прехвърли право на собственост или да се учреди друго вещно право. Актът като юридически факт трябва да бъде от категорията на юридическите действия. Такива са например правните сделки – продажба, замяна, дарение; конститутивните съдебни решения, постановени по конститутивни искове – например съдебното решение по чл.19 ал.3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съдебното решение по чл.33 от ЗС за изкупуване на дял от съсобствен имот; административните актове с вещно транслативно действие – например актовете по чл.16, 17 и 205 от Закона за устройство на територията. Не са правни основания, които пораждат добросъвестно владение юридически факти от категорията на събитията – например давността или наследяването. Не е добросъвестен и владелецът въз основа на предварителен договор, защото предварителният договор не е годно правно основание, тъй като няма вещно транслативно действие.

Ако не е налице някой от елементите, формиращи фактическия състав на добросъвестното владение по чл.70 ал.1 от ЗС, владението е обикновено или недобросъвестно.

Владението, предадено на "наследниците" Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок върху имотитe, отписани от актовите книги за държавна или общинска собственост, е обикновено или недобросъвестно.

"Наследниците" не са собственици на тези имоти.

Нотариалните актове, с които са се легитимирали като собственици и наследници на тези имоти, сочат като безспорен техен собственик Интендантството на Цивилната листа – държавно юридическо лице на бюджетна издръжка, от вида на учрежденията, което не може да се отъждествява със самата Цивилна листа на Царя. Цар Фердинанд изрично подчертава, според съществуващи актове, че прокарва разлика между имуществото и бюджета на Интендантството на Цивилната листа и самата Цивилна листа, предоставена за личната издръжка на Царя и неговото семейство, когато в пълномощно изразява воля интендантът на Цивилната листа, като негов пълномощник, да закупи къщата на д-р Иван Касабов "като частно имение и от частните Ни средства".

"Наследниците" не са и добросъвестни владелци,

защото осъществяват фактическата власт, без правно основание, което е годно да ги направи собственици. Не е годно правно основание Решение №12 от 04.06.1998 г. на Конституционния съд по конституционно дело №13 от 1998 година. Не са годно правно основание и нотариалните актове, издавани въз основа на обстоятелствена проверка. Те не прехвърлят право на собственост или друго вещно право, а само констатират съществуването на вещни права. В случая обаче констатират съществуването на вещни права на собственост въз основа на обстоятелствена проверка върху имотите, деактувани като държавна или общинска собственост, но не в полза на "наследниците" Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок, а в полза на Интендантството на Цивилната листа.

Като недобросъвестни владелци, "наследниците" Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок могат да придобият право на собственост върху владените от тях имоти, с 10-годишна придобивна давност. Тя започва да тече от деня, в който след заповедта на областния управител – за държавните имоти, съответно на кмета на общината – за имотите общинска собственост или решението на Поземлената комисия – гр. Самоков, владението върху имотите им е било предадено.

Въпросът с определянето на момента, в който изтича тази придобивна давност, е значително по-сложен. Член 84 от ЗС, във връзка с придобивната давност, препраща към някои правила за погасителната давност, уредени в ЗЗД. И там, в чл.115 от ЗЗД, е предвидено спиране на давността. Това означава, че докато са налице основанията за спиране на погасителната, съответно придобивната давност, давност не тече. Изтеклият до спирането давностен срок запазва своето правно значение и отново започва да тече след отпадане на основанието за спиране. Към изтеклата до спирането давност, се прибавя срокът, който продължава да тече след отпадане на основанието за спиране, докато изтече необходимият според закона давностен срок.

С §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн. ДВ. , бр. 46 от 6 юни 2006 г., изм. бр. 105 от 22 декември 2006 г., бр. 113 от 28 декември 2007 г. и бр. 109 от 23 декември 2008 г.) давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2011 година.

Законът за допълнение на Закона за собствеността влиза в сила от 1 юни 2006 година.

Това означава, че

от тази дата – 1 юни 2006 г., за "наследниците" Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок придобивна давност не тече, до отпадането на спирането – 31 декември 2011 година.

И владението върху имотите като фактическа власт, което им е предадено след деактуването на тези имоти със заповеди на бившите областни управители Олимпи Кътев (на Софийска област) и Гьока Хаджипетров (на Пловдив), кметът на Столична община Стефан Софиянски и решението на Поземлената комисия – гр. Самоков, може да продължи, без срокът на това владение да се взема предвид, с оглед придобиването на правото на собственост от Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок по давност.

Приблизително може да се изчисли какъв придобивен давностен срок е изтекъл до спирането на давността и какъв остава, ако след 31 декември 2011 г. спирането на придобивната давност отпадне и давността в полза на "наследниците" продължи да тече.

Със Заповед №ОА-318 от 18 октомври 2002 г. на Олимпи Кътев е заповядано отписване от актовите книги на

терен и дворец  "Царска Бистрица"

и предаването на владението на имотите на "наследниците" Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок. До момента на спирането на давността с §1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността – 1 юни 2006 г., придобивната давност, изтекла по отношение на имотите – терен и дворец "Царска Бистрица" – е с разлика в дни – 3 години, 7 месеца и 12 дни. Ако продължи да тече придобивната давност след 31 декември 2011 г., "наследниците" като недобросъвестни владелци ще трябва да упражняват давностно владение още приблизително 7 години, 4 месеца и 18 дни.

Приблизително такъв давностен срок е изтекъл и по отношение на недвижим имот –

хижа "Саръгьол",

който областният управител Олимпи Кътев със Заповед №ОА–319 от 18 октомври 2002 г. заповядва да бъде отписан от актовите книги, с предаване на владението на "наследниците" Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок – 3 години, 7 месеца и 12 дни. Приблизително същият срок, като при имот терен и дворец "Царска Бистрица", остава да изтече след 31 декември 2001 г. – 7 години, 4 месеца и 18 дни, ако давността продължи да тече, за да могат "наследниците" да се позоват на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Година по-късно, на 17 ноември 2003 г., областният управител Олимпи Кътев заповядва със Заповед №ДИ-524 отписването на

двореца "Ситняково",

и предаване на владението на Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок. Следователно, с малки разлики от месец или два, изтеклата придобивна давност и по отношение на този имот е 2 години, 5 или 6 месеца и 13–14 дни. Остават до изтичането на придобивната давност, ако спирането на давността след 31 декември 2011 г. отпадне, "наследниците" да упражняват придобивна давност още приблизително 7 години и няколко месеца.

От началото на придобивната давност, когато със Заповед №РД-57-34 от 23 януари 2001 г. кметът на Столична община Стефан Софиянски нарежда да се отпише от актовите книги за общинска собственост и предаде на "наследниците" на царете Фердинанд I и Борис III – Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок владението на

недвижим имот – парк "Врана", терен и сгради,

до спирането на давността – 1 юни 2006 г., са изтекли приблизително 5 години, 4 месеца и 7 дни. И остават до завършването на придобивната давност, ако след 2011 г. постановеното със Закона за собствеността спиране бъде вдигнато, "наследниците" да давностят още приблизително 4 години и 8 месеца.

Още по-малко придобивна давност до спирането на
1 юни 2006 г. е изтекла по отношение на

недвижимите имоти в землището на гр. Баня,

община Карлово. Те са били отписани от актовите книги със Заповед №707 от 28 декември 2004 г. на областния управител Гьока Хаджипетров и владението върху тях предадено на "наследниците" Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок. Изтеклата до спирането на давността придобивна давност за имотите в землището на гр. Баня е приблизително 1 година и 5 месеца и до завършването на 10-годишната давност остават още около 8 години и 7 месеца.

Подобна е картината и с придобиването по давност на останалите многобройни имоти, застроени и незастроени, земеделски земи и гори, владението върху които противозаконно е било възстановено на Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок.

Досъдебните производства, образувани от прокуратурата, са достигнали до същите изводи за незаконно възстановяване на владението върху имотите, въпреки че не са намерили основание за образуване на наказателно производство по чл.282 ал.2, във връзка с ал.1 от Наказателния кодекс, срещу областните управители Олимпи Кътев и Гьока Хаджипетров и кмета на Столичната община Стефан Софиянски.

В заключение искам да отбележа, че по мое мнение

не съществува опасност Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок да придобият по давност имотите, владението върху които незаконно
им е било предадено.


Което не означава, че държавата трябва да продължава да бездейства, като се подвежда по отново лансираното измамливо становище, че реституцията е законна и на връщане подлежат само онези 4521 дка гори в Рила, които погрешно два пъти са били върнати на "наследниците".
Държавата и общините трябва да актуват отново като държавна или общинска собственост всички имоти, които по нотариални актове са придобити по давност или правна сделка от Интендантството на Цивилната листа. По този начин, по смисъла на чл.79 от ЗДС, съответно чл.64 ал.2 от ЗОС, в спор за имуществено право ще принудят "наследниците" по съдебен ред да установят правото си на собственост. Разбира се, без да идентифицират имуществото на техните наследодатели – царете Фердинанд I и Борис III,  с държавното имущество на Интендантството на Цивилната листа. И ако съдът, в един процес по иск за собственост по чл.108 от ЗС, ги признае за собственици и на които имоти ги признае за такива собственици – имотите да им бъдат възстановени. Това всеки български гражданин ще признае, че е нормалният и законосъобразен начин на защита на правата на гражданите, без да бъде за сметка на интересите на общините и българската държава.
 

 

 

 


                   
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
3
чочолина
|
нерегистриран
27 февруари 2013, 18:59
0
0
Професоре, много мазно си се усмихнал след прилапания държавен хонорар. Толкова глупости си написал и знам, че това е от злоба, която таиш от изборния период на 2001 г.
2
Много ясно
|
нерегистриран
27 февруари 2010, 04:30
0
0
Частната собственост в България, като държава член на ЕС е защитена от посегателствата на комунистически правителства.Показателно за Европа ще е, ако някои комунисти пак се опитат "законно" да посегнат на частната собственост в България и съдът във Страсбург ще бъде безкомпромисен,а и правителството ще има големи проблеми с доверието към него.А доверието се изразява с отпусканите милиарди Евро.Няма доверие,няма и пари.
1
Страсбург
|
нерегистриран
27 февруари 2010, 04:11
0
0
Който има законен нотариален акт за собственост и собственоста му е върната с решение на Конституциония съд,тя не може да бъде повторно отнета от комунистите.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно