Половината истина = лъжа

Списание "Правен свят" от септември 2009 г. публикува авторска статия на Мирела Веселинова за т.нар. царска реституция със заглавие:
"НЕОБХОДИМАТА ИСТИНА ЗА ЦАРСКАТА РЕСТИТУЦИЯ".
Прочетох я и видях само част от истината. А да кажеш половин истина и да премълчиш другата половина, е лъжа, бяха казали древните.




Подхождам с уважение към авторката, защото тя е от малцината в тълпата паразитиращи върху тази "вкусна" тема политици и журналисти, която се опитва да навлезе в юридическата страна на въпроса. Може би, защото е юрист – възпитаник на Владимир Петров. В статията с редакционна звездичка е обяснена професията и кариерата на авторката, затова е важно да изтъкна разликите между мен и колегите Веселинова и Петров. На тях им плащат, за да пишат статиите си, на мен – не. Вероятно Симеон Сакскобургготски ще плати на адвокат за делото за клевета, което ще заведе срещу авторката и редакцията. Те правят кариера от темата, аз затривам своята, защитавайки непопулярна теза. Но истината е по-важна от кариерата.

През 2001 г. Сакскобургготски номинира проф. Герджиков и отказа да стартира политическата кариера на проф. Петров. След това е нормално в България ревностният привърженик да стане отявлен враг. Г-н Петров е професор по вещно право. С уважение си спомням как като асистент ни е преподавал за социалистическата общонародна собственост като най-висша форма на вещно правните отношения.

Ще се спра на верните и неверните неща в статията.

Не е истина твърдението, че през 1998 г. Симеон Сакскобургготски е имал "претенции за реституция". Инициативата за делото пред Конституционния съд е на главния прокурор Татарчев в защита на правовия ред и законността, а не в отговор на искане от Симеон Сакскобургготски.

Истина е наличието на единодушни становища на Народното събрание (подписано от "бащата на реституцията" – покойния проф. Лучников с единствен противопоставил се тъмночервения Янаки Стоилов), на Министерски съвет (подписано от тогавашния премиер Иван Костов) и министъра на финансите Муравей Радев – задължен от Конституцията да отговаря за държавната собственост. Това се признава от авторката, но тя дава строга негативна оценка и на проф. Лучников и на дванадесетте конституционни съдии, заклеймявайки ги в престараване и конюнктурност.

Истина е, че кметът на София в началото на 2001 г. – преди още Симеон Сакскобургготски да спечели изборите, го е въвел във владение на 1000 дка във Врана. Не е истина, че това връщане е станало без наличие на валиден документ за собственост, защото нямало подпис върху констативния нотариален акт от 1931 година. За не-юристите се налага да обясня, че констативният нотариален акт не създава собственост, а констатира наличието на други правопораждащи собствеността факти – други документи за собственост, изтекла придобивна давност и т.н. В случая авторката умишлено е пропуснала да спомене наличието на 139 продавателни записи, крепостни актове и други документи за покупко-продажба от периода 1901–1914 г., с които Фердинанд е закупувал ниви и ливади от селяните от Лозен и Горубляне. Никой от продавачите или техните наследници до днес не е оспорил, че са сключили тези сделки и са получили парите си. Съзнателно използвам думата умишлено, защото тези документи бяха предоставени на парламентарната комисия през 2006 г. и станаха публично достояние. Има ги в интернет, както и в Държавния архив, и авторката е отлично запозната със съществуването им.

И ако младата колежка не знае, то проф. Петров трябваше да знае за ЗАКОНА ЗА УРЕГУЛИРВАНЕ НА НЕОФОРМЕНИТЕ С НОТАРИАЛНИ АКТОВЕ ПОКУПКО-ПРОДАЖБИ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ от 1920 г., според който "всички покупко-продажби на недвижими имоти, станали до януарий 1919 год. и неоформени дотогава между същите страни с нотариални актове, се считат действителни от деня на сключването им, ако купувачът е влизал във владение и ако за това има едно от следните доказателства: частен продавателен акт, писмен или устен, договор, или други, каквито и да е доказателства".

Безпристрастността на авторката изискваше тя да посочи цялата истина – другото събитие, свързано с имота Врана. През 2001 г. Симеон и сестра му даряват на общината 968 дка на бул. "Цариградско шосе", като запазват собствеността само на 21 дка около сградата. Не съм икономист, нито хвалебстващ против волята на дарителя глашатай, затова предоставям всеки да изчисли сам стойността на това дарение, като изхожда от цените на имотите в София.

Истина е, че горите бяха върнати по време на синьото управление. Решението на поземлената комисия – Самоков е от 31.08. 2000 г. – т.е. далеч преди изборите. Не е истина, че това е станало без правно основание. Нотариалните актове са по преписките и са публично достояние. Спазена е процедурата като за всички останали граждани. Имало е частичен отказ на комисията за част от площите – 9400 дка, защото за тях правоимащите не са представили нотариален акт, а постановление от 1938 година.

Истина е, че са върнати 16 540 дка гори. Недоказано и невярно е твърдението на авторката за "престараване" на поземлената комисия и "наддаване" на 4500 дка от тях. Истина е, че специално назначената след проверката на прокуратурата комисия от геодезисти не можа да докаже дублиране на тези 4500 дка с имението "Царска Бистрица" от 12 000 дка. В първия случай става въпрос за собственост по н.а. от 1901–1903 г. на наследници на Фердинанд I в м. "Маркуджик" 1500 дка и "Шахинското" 3000 дка, а във втория за 12 000 дка в собственост на наследници на Борис III по н.а. от 1930 година. Истина е, че и имотите на Фердинанд и тези, придобити от Борис, са в м. "Бистрица", но не може да се твърди, че едните са част от другите, тъй като тази местност е общо от 20 000 дка, а не от 12 000. Разликата между местност и имот е ясна и за не-юристите.

Истина е, че през 2003 г. Министерски съвет обяви ловните резиденции Ситняково и Саръгьол не за публична, а за частна държавна собственост. Това решение обаче обхващаше още 5 други бивши резиденции, ползвани от бившия комунистически режим и обитавани от УБО (Управление за безопасност и охрана – част от ДС). Тези резиденции никога не са били публично достояние, а винаги са се ползвали от избран партиен елит за безплатни ловни авантюри и банкети. След преобразуването им се предполага, че ако и днешният партиен и ловен елит ги посещава, то би трябвало да си плаща.

Истина е, че парламентарната анкетна комисия за царските имоти се срещна с премиера Станишев, но там не е имало никакви ултиматуми и обвързване на темата с участието на НДСВ в коалицията. Като участник в този разговор мога да кажа, че успяхме да убедим колегите в една чисто юридическа теза. Не може да се твърди, че щом няма специален закон за връщане на царските имоти, те се връщат без правно основание. В Закона за нормативните актове е посочено, че законът като нормативен акт е винаги адресиран към неопределен персонално кръг правни субекти. Когато визираш конкретно лице, се издава административен акт. Симеон Сакскобургготски няма по-особен статут съгласно действащата републиканска конституция от останалите граждани. Не може да има специален закон за отделна личност – пък била тя и Цар. Не може да повтаряме грешката от 1947 г., когато със закон е оформен административен конфискационен акт. Още повече че това законодателстване intuito personae (с оглед конкретната личност) вече официално е обявено за противоконституционно с Решение на Конституционния съд 13/1998 година.

Истина е, че реституцията не е конституционно право. Тя въобще не е право, а понятие. Няма царска, градска, селска, буржоазна или пролетарска реституция. Реституция не е законов термин, а правно понятие, означаващо "възстановяване на предишно състояние". Реституирането на право на собственост означава възстановяване действието на договорите и нотариалните актове на собствениците.

Неудобно ми е да споря с професор, бидейки сам едва доктор на юридическите науки,

но понеже конституционното право не е специалността на проф. Петров и г-жа Веселинова, ще си позволя да коментирам критиките им към Конституционния съд по повод т.нар. царска реституция и правното значение на решението на съда. Трудно ми е да повярвам, че уважаващ себе си юрист би нарекъл най-върховния орган в държавата конюнктурно действащ за това, че е обявил за противоконституционен един репресивен закон, приет по време на най-мрачния комунистически терор. Още повече, че през 1998 г. "конюнктура", т.е. на управление на Сакскобургготски, очевидно нямаше.

Твърди се, че парламентът бил заобиколен през 1998 г. от Конституционния съд. Абсурдна теза, след като самото Народно събрание не само не се е чувствало заобиколено, но твърдо е подкрепило действията на главния прокурор и Конституционния съд за възстановяване на законността и справедливостта.

Шедьовър на манипулацията и явна неистина е твърдението, че Сакскобургготски е получил собствеността си "въпреки закона". Авторката неслучайно не посочва кой е нарушеният закон. Не би могла, понеже собствеността в случая произтича от договорите, с които са купени имотите. Ако авторката пледира за приемане на специален реституционен закон, той би бил intuito personae. А според Закона за нормативните актове законът трябва да има неопределен персонален обхват и такъв закон не може да се приема, освен ако сме 1947 година. Трябва да се издаде индивидуален административен акт. Липсата на ненужен и недопустим intuito personae закон манипулативно се приравнява с липса на правно основание.

"Законно" основание не е равнозначно с правно основание.

И студент по право е наясно, че собствеността възниква по силата на няколко разновидности правни основания – договорни, съдебни, законови и др. Например всички граждани – г-жа Веселинова, г-н Сакскобургготски, г-н Петров са собственици на апартаментите си не по силата на специален закон, а по силата на договора за покупка на жилищата им, оформен с нотариален акт. Щом като няма закон за имотите на г-жа Веселинова и г-н Петров, те без законово основание ли са? Очевидно не – те имат правно основание, което ги прави собственици – договор за покупко-продажба.

Твърди се, че национализационният закон от 1947 г. бил с еднократно, изчерпано действие.

Решението на Конституционния съд нямало реститутивен ефект и това правело нищожно според професора връщането на имотите. За да илюстрирам несъстоятелността на подобна конструкция, ще дам елементарен пример. Нека си представим, че по силата на регулация със заповед на кмета единият ъгъл на парцела ви е отнет за улица. Но съдът отменя отчуждаването. Вие отново сте собственик на въпросния ъгъл по силата на стария си нотариален акт. Не съдът ви връща имота, нито кметът, а настъпва restitucio in integrum. Възстановява се автоматично действието на нотариалния ви акт. Не е нужно да вадите нов нотариален акт само за възстановения ъгъл. Нито пък в специален закон или административен акт да се посочва изрично, че ви се връща нещо.

Накрая се правят политическите изводи, че НДСВ било използвано, за да прокара възстановяването на царската собственост. За всеки нормален човек, който види датите на решението на Конституционния съд (1998 г.), на връщането на горите (2000 г.) и Врана (март 2001 г.) е ясно, каква лъжа е това. Сакскобургготски дойде на власт през лятото на 2001 г. и тогава сформира НДСВ. Истината е, че именно НДСВ настояваше Държавната агенция по горите да внесе въпроса в съда, ако нейните експерти имат съмнения за дублиране и погрешно връщане на имоти през 2000 г. или пък за неправомерна сеч в тях. Това искане е документирано в мой парламентарен въпрос до министър-председателя от 03.09.2007 година. Отговорът от парламентарната трибуна на вицепремиера г-н Калфин бе, че неправомерна сеч няма, а дело ще заведат в двумесечен срок, ако експертите им намерят валидни в съд доказателства за това. Доколкото знам, дело не е заведено.

Накрая като практикувал юрист и бивш областен управител, подписал стотици актове за държавна собственост, не мога да не коментирам идеята на професора по вещно право В. Петров за уреждане казуса за царската реституция "елегантно и безглавоболно". Звучи ми толкова екзотично (да не използвам по-силна дума към професор), че не ми се вярва да го е казал. Той предлага да не се занимава съдът с искове, а навсякъде, където има да върне (?!) имот на Сакскобургготски, областният управител да му го вземе (?!), като отново го актува като държавна собственост. Първият проблем е, че това се нарича национализация, практикувана е по време на социализма и е забранена от днешната Конституция. Но освен историко-идеологически и конституционен, има и един чисто практически въпрос. В акта за държавна собственост (АДС) трябва задължително да се посочи правното основание на държавата да е собственик на имота. В старите АДС за царските имоти като правно основание бе посочен Законът за обявяване за държавна собственост имотите на бившите царе от 1947 година. Сега обаче този закон е обявен за противоконституционен – т.е. няма го. Няма и друг конфискационен закон. А ако г-н Петров влезе някога в парламента и успее да прокара такъв, не само Конституционният съд ще го отмени, но и висшата атестационна комисия за раздаване на научните степени ще трябва да се замисли...

Пожелавам на г-жа Веселинова и г-н Петров да продължат да градят кариерите си върху тази тема, но ги моля следващия път, когато пишат по темата, че Симеон Сакскобургготски е ощетил държавата, защото царските имоти не били частни, а държавни, да отговорят на един съвсем простичък въпрос: как и защо през 1947 г. се одържавява нещо, което без друго е държавно?

И да се запознаят със СЪДЕБНО ДЕЛО "БИВШИЯТ КРАЛ НА ГЪРЦИЯ И ДРУГИТЕ С/У ГЪРЦИЯ" (Иск №25701/94) на Международния съд по правата на човека в Страсбург. Там адвокатите на гръцкото правителство са предявили същите аргументи като г-н Петров, но са загубили делото и това е коствало на гръцкия данъкоплатец 17 млн. евро. Не искам г-н Петров за адвокат на нашата държава, за да не ни докара до същото в името на собствената си популярност и кариера.

* Авторът е юрист по образование, адвокат по професия. Депутат от парламентарната група на НДСВ в 39-ото и 40-ото Народно събрание, когато бе и заместник-председател на парламентарната група. Именно като депутат от НДСВ той участва в парламентарната комисия за царските имоти към 40-ото Народно събрание.



 


       
През лятото на 2006 г. шефът на парламентарната комисия по царските имоти Пламен Ранчев (БСП) изготви проектодоклад със заключение, че имотите са върнати незаконно и че е нужен специален закон, който да уреди тази материя. Такова бе мнението на мнозинството от комисията, само тримата депутати от НДСВ твърдяха друго. Крайното заключение обаче звучеше направо жалко – след четири месеца разследване, комисията оповести всеизвестния факт, че имотите са върнати на основание на решение на КС и никой не е оспорил това пред съда.
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно