Проблемът с царската реституция не е "вкусен", той е позор за държавата

Подхождам с уважение към всички хора, които добросъвестно и честно си вършат работата. Така както аз се старая да върша моята.
Вече 6 години работя по темата за царската реституция, която аз първа поставих на страниците на печата в България през 2003 година. И със сигурност не "паразитирам" върху това. Просто се опитах да разбера как така преди близо 80 години един цар може да претендира, че е придобил по давност с обстоятелствена провeрка имоти в държавата, която е управлявал, и как един премиер в днешно време ще получи същите тези имоти с актове на правителството, което ръководи, и на областните управители, които е назначил.
За тези мои въпроси г-н Спасов ме заплаши току-що с дело за клевета, което патронът му г-н Сакскобургготски щял да заведе.
България е свободна държава.


Да, аз получавам пари за свършената от мен работа, както и г-н Спасов получава хонорари за своята. Както получаваше и депутатската си заплата по времето, когато защитаваше благоприятна за лидера си Симеон Сакскобургготски теза в Парламентарната комисия по царските имоти в 40-ото Народно събрание.

Г-н Спасов твърди, че търси обективната истина по темата за върнатите "царски" имоти, макар че доста време е отделил, за да излага субективното си мнение за мен и за проф. Владимир Петров. Аз обаче не чувствам потребност да се занимавам с лични квалификации на опонентите си. Ще кажа само, че заглавието, което г-н Спасов сам си е избрал "Половин истина = лъжа", е много подходящо за неговата теза.

Твърдението на г-н Спасов, че Симеон Сакскобургготски нямал никакви претенции за реституция през 1998 г., а покойният вече главен прокурор Иван Татарчев сам по своя инициатива отворил дело в Конституционния съд (КС), е просто

обида дори за най-лековерния читател.

По-правилно би било да се каже, че Симеон Сакскобургготски никога публично не е повдигал въпроса и всячески се стараеше да избегне обществен дебат. Но още на 14 януари 2004 г. в статия за в. "24 часа", озаглавена "Симеон II не желаеше връщане на имотите чрез парламента", бившият конституционен съдия Георги Марков подробно описа как точно се е случило конституционното решение.

И друг път съм цитирала тази статия, която започва с това как на 21 юни 1997 г. Георги Марков и Спас Русев се срещнали с Царя в Лондон. Изкушавам се отново да цитирам част от текста на г-н Марков, поради неговото фундаментално значение за темата: "Симеон II
даде ясно да се разбере, че не би желал в парламента да има дебат за царските имоти, който да завърши с лесно предсказуемо гласуване, при пълното мнозинство на БСП. Според него това щеше да даде повод за безплодни дебати, а на недоброжелателите – да развеят знамето на "монархофашизма" и на "ограбването на народа". Очевидно бе желанието му, доколкото е възможно, връщането на имотите да стане чрез магистратурата, която е политически необвързана, за да не се чувства задължен на никоя политическа сила. Очевидно конфискационният закон можеше да бъде атакуван пред КС, но бе открит въпросът кой да направи искането. Царят не желаеше това да е политически орган – президент, Министерски съвет, група депутати. Нямаше и симптоми за такова нещо. Да се свика пленумът на ВАС или ВКС, бе абсурд. Оставаше главният прокурор. През март 1998 г.
обядвах с г-н Иван Татарчев в Дипломатическия клуб в Горна баня. Посочих, че имотите си взеха дори бившите комунисти, а Величеството спи по хотели... С главния прокурор бяха говорили вече някои депутати и той изрази учудване, че още никой не е сигнализирал прокуратурата. Сигналът не закъсня. Отправи го моята близка Антоанета Димитрова. Тя изпрати възмутено писмо до главния прокурор как може в една правова държава на едни имотите да се връщат, а на други не, като посочи царското семейство. На 20 март 1998 г. в КС постъпи искане от главния прокурор за обявяване противоконституционността на закона за конфискация на царските имоти. С решение от 4 юни 1998 г. с 12:0 гласа Конституционният съд го обяви за противоконституционен."
Г-н Георги Марков чистосърдечно обяснява своята важна роля като двигател на царската реституция по време, когато – забележете! – той е конституционен съдия в същия този КС, който единодушно взе решение за отмяна на Закона за национализация на царските имоти.

Във всяка друга държава това признание на г-н Марков щеше да е огромен обществен и политически скандал, у нас то бе прието като интересна клюка.

Но – по въпроса за изложената фактология около старта на царското дело – не само че никой не опроверга г-н Марков, но и приживе и г-н Татарчев призна своето участие в заверата и изрази съжаление, че се е поддал на тази идея.

Г-н Спасов се опитва да защитава дванадесетте конституционни съдии от моята негативна оценка, но дали му е убягнало, че една част от тях, а именно дълбоко уважаваните от мен Пенчо Пенев, Александър Арабаджиев и Станислав Димитров обявиха, че решението, което са подписали, няма реститутивен ефект, че то не може да послужи като юридическо основание за връщане на царските имоти, за целта трябва закон. Такова беше по същество и становището на председателя на Конституционния съд Неделчо Беронов, който в едно интервю за "Труд" през октомври 2003 г.
заяви, че парламентът трябваше да уреди последициите от това решение на КС със закон, но не го направи, и това е негов пропуск. Същото становище категорично са изразявали и други юристи, експерти по вещно право – Йордан Соколов, Александър Джеров, покойният Александър Караминков и т.н. Г-н Спасов би могъл да прочете мненията на тези авторитетни юристи в пресата, а аз ще си спестя коментарите на тема що е реституция и няма да му разяснявам какво значи факта, че решенията на КС действат занапред и затова да са неприложими към един закон с еднократно действие от 1947 година.

Откриването на обективната истина е сложен въпрос. Сигурно това може да се случи и като се сблъскат субективните истини на различни хора, но само при няколко условия – те да си изслушват аргументите, да са добронамерени, а не преднамерени, да умеят да мислят и, разбира се, да използват това умение. Иначе се получава формулата на г-н Спасов – половин истина, равна на цяла лъжа.

За "Врана" може да има не 139, а 839 крепостни акта. Важното е, че заповедта на кмета Стефан Софиянски е мотивирана с един-единствен документ – констативен нотариален акт, върху който няма подпис на нотариус и на който пише "Проект!"

Г-н Спасов е работил в общинска администрация и знае, че всяка кметска заповед има една обстоятелствена част и там се излагат фактите, които са мотивирали издаването й. А г-н Софиянски се е мотивирал с един несъществуващ документ и този факт е отлично известен на г-н Спасов. Но половин истина... нали така!

Симеон и сестра му Мария- Луиза даряват на общината собствеността върху 968 дка от парка "Врана", а си запазват само 21 дка, пише още г-н Спасов. Само дето в парка "Врана" и до ден днешен не може да се влиза свободно, нищо че е дарен, а по договор общината се грижи за поддръжката и охраната му. С парите на данъкоплатеца май!

Другата мистификация, която политиците от НДСВ продължават да повтарят и до днес, е, че горите в Рила са върнати на Симеон Сакскобургготски по време на синьото управление. С решение от 2000 г., както твърди г-н Спасов. Горите са връщани с няколко решения, половината през 2001 г., а другите през 2003 г. – от Общинската комисия по земеделие и гори – Самоков, подчинена на министъра на земеделието в правителството на Симеон Сакскобургготски. Всички тези решения ги има в документацията на Комисията по царските имоти, на която г-н Спасов беше член. Специално назначената комисия от геодезисти към ДАГ не успя да докаже дублирането на 4500 дка рилски гори, върнати на Симеон вповече. Вярно е,

тази специална комисия не успя да докаже нищо – нито че има дублиране, нито че няма.

За юристите остава фактът, че Царското интендантство по нотариален акт е имало 12 022,5 дка, а на Симеон Сакскобургготски и сестра му бяха върнати 16 540 дка. Да се надяваме, че все някога някой ще успее да докаже нещо, иначе що за държава е тази, в която живеем. Колкото и да не е смешна темата, но човек неволно се усмихва, като прочете разказа на г-н Спасов как парламентарната анкетна комисия за царските имоти, съставена от изтъкнати юристи, три месеца разследва царската реституция, но мнозинството си съставя погрешно мнение, че връщането на имотите е незаконно. Накрая обаче тези юристи се срещат с премиера Станишев и само от няколкочасов разговор с него се убеждават, че не са прави. Без никакви ултиматуми – изведнъж ги осенила музата на правото. И в последния момент променят проектодоклада.

Гръцкият данъкоплатец бил загубил 17 млн. евро след дело в Страсбург, при което бившият гръцки крал Константин осъди Гърция, задето му взели всички имоти, пише г-н Спасов. Звучи страховито, ако не беше контекстът, който г-н Спасов или не познава, или съзнателно подминава (половин истина?!). Няколко пояснения – първо присъденото от Страсбург обезщетение не е 17 млн. евро, а 13 млн. евро (12 млн. на краля, 900 000 евро на принцеса Ирене и 300 000 – на принцеса Екатерини). Но – претенцията на бившия крал пред Страсбург е за обезщетение от 560 млн. евро – на толкова се изразява оценката на имуществото земя, сгради и имоти и според решението на Евросъда. С други думи, гръцката държава, вместо да даде имущество за 560 млн. евро, се отървава с 13 млн. евро. Обезщетение – малко повече от 2% от исканото от крал Константин. И тук има още няколко интересни детайла – Евросъдът изрично посочва, че установеното от съда нарушение на правото на собственост произтича не от самия факт на отнемане на собствеността, а задето не е предоставено никакво обезщетение. Поради това приема, че присъденото обезщетение не следва да отразява пълната стойност на отнетото имущество. Но като се отвори дума за аналогията с българските царски имоти, още една подробност – в Гърция никой не е поставял под съмнение факта, че кралската фамилия е собственик, докато в българския казус титулярът на правото на собственост по нотариални актове не са царете, а Царското интенданство. В Гърция около връщането на кралските имоти се завъртяха партийни игри, но имаше актове на парламента, докато у нас по-голямата част от "царските" имоти бяха предоставени на Симеон Сакскобургготски, докато той управляваше държавата в качеството си на премиер и лидер на парламентарното мнозинство. Всъщност за всеки неизкушен юрист е много любопитно как Страсбург би оценил това.

За накрая оставям пожеланието на г-н Спасов аз и г-н Петров да продължим да градим кариерите си върху темата с царските имоти. Трогателно. Не съм адвокат на проф. Петров, но все си мисля, че преди да се появи тази тема, той вече се бе утвърдил като доайен на юристите по вещно право в България, най-сериозния авторитет в тази област, когото неслучайно търсеха за коментари по царската реституция. И г-н Минчо Спасов също е възпитаник на проф. Петров, просто нямаше начин навремето да завършиш право и той да не ти е преподавал.

И накрая: истината е, че нищо "вкусно" няма върху проблема с "царските имоти", той е позор за държавата.

 

 


       
Трогателно е обяснението на г-н Спасов, че през 2003 г. МС обявил ловните резиденции в Рила Ситняково и Саръгьол (на снимката) от публична за частна държавна собственост, защото никога не са били публично достояние, а винаги са се ползвали от избран партиен елит за безплатни ловни авантюри и банкети. Излиза, че властта се е пазила сама от себе си. Всъщност единственият практически резултат от това бе, че новият статут на резиденциите позволи те да бъдат деактувани като държавна собственост и предадени в лично владение на премиера Сакскобургготски.
   
След абдикацията Фердинанд се оттегля в Кобург, а в България имотите му са поставени под възбрана със Закона за наказване на виновниците за националната катастрофа. Тогава юридическите съветници на Борис III замислят схемата, при която с обстоятелствена проверка царските имоти се обявяват за собственост на Интендантството по давност. Така се решават два проблема едновременно - заплахата от конфискация в полза на държавата и всякакви бъдещи претенции на Фердинанд.
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
Търновка
|
нерегистриран
26 юли 2010, 23:00
0
0
Статията много ми хареса - и премереният тон на авторката, и ясното излагане на факти и аргументи
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно