1944 монархията бе обречена да загине

След 5 септември 44-та бяхме във война не само със СССР, но и с Великобритания, Франция, САЩ и съюзниците им, плюс Япония и Германия

В България Сталин си имаше готова пета колона.

Август е рана в историята на Полша, септември е в нашата. Разликата обаче между поляците и нас е тази, че на тях и през ум не им минава да изопачават станалото в родината им през 1944 година. За поляците събитията от началото на август (на 1 август 1944 г. започва злополучното въстание във Варшава) до октомври са национална трагедия. А у нас и тази година, вече близо седем десетилетия, датата 9 септември се чества от привържениците на бившата комунистическа партия като празник. Е, техните редици все повече оредяват, защото биологичните закони си казват думата, но все още ги има, събират се около специално почистените за тях от графити паметници – за най-голяма почуда и любопитство на младите компютърни поколения, на които ако им кажеш, че е имало такова нещо като Червена армия, нахлула в страната ни, за да ни освобождава за втори път в нашата история, сигурно веднага ще ви запитат от какво е трябвало да бъдем освобождавани.

Факт е, че в края на Втората световна война между "освобождаването" на Полша и на България разлика по същество няма. Както при Полша, така и при България (както, разбира се, и при всички останали народи от Централна и Източна Европа, през които Червената армия мина в настъплението си към Берлин) целта на Москва беше една и само една:

износ на сталинския тоталитаризъм

– на запад, към сърцето на капиталистическа Европа. Разлика обаче в някои съществени подробности има и тя е, че всички тези народи участваха със свои войници на Източния фронт срещу СССР, а само България не беше изпратила там и един български войник. Ако попиташ който и да е поляк защо не възхвалява датата, когато съветските войски са го "освободили" от есесовските зверове, удавили в кръв въстанието през август и септември 1944 г., той ще те помисли за ненормален.

Историческата истина за събитията в Полша през есента на 1944 г. е следната. Избухва на
1 август въстанието във Варшава. (То не бива да се смесва с въстанието на евреите от гетото във Варшава, година по-рано. С нацистката окупация в това гето са били натъпкани 400 хеляди полски евреи, от които за една година в газовите камери на лагера Треблинка са умъртвени 300 хиляди. На 2 февруари 1943 г. останалите 100 хиляди се вдигат на бунт и почти всички загиват.) Въстанието от 1944 г. е вдигнато по заповед на задграничното полско правителство в Лондон, на което министър-председател е Станислав Миколайчик. Това павителство има, разбира се, подкрепата на Вашингтон и Лондон.

Но и Москва му е съюзник.

СССР дори има дипломатически отношения с него. В окупирана Полша се надига съпротива, която се подготвя за деня, когато ще помогне на съюзниците. Съветската дипломация активно поощрява полската емиграция да се готви за това въстание, Сталин лично нарежда да се синхронизира настъплението на съветските войски към Варшава с момента на въстанието. С Миколайчик е постигнато споразумение, че този момент ще дойде, когато съветските войски минат източната граница на Полша.

Такава е подготовката. Развръзката идва, когато Червената армия вече е подгонила нацистите и отстъплението им е неудържимо. Какво става? Съветските войски стигат до брега на река Висла и подходящият момент настъпва. Въстанието избухва. Немският гарнизон във Варшава е сравнително слаб, пред руснаците пътят е открит. Но движение няма. Руснаците не помръдват. Поляците се бият и чакат, но чакат напразно. Така немците имат достатъчно време да докарат силни подкрепления от войски SS и кошмарът започва. Градът бива педантично разрушен. Къща по къща. Целият. Системно и безмилостно въстаниците биват избивани. Текат молби към руснаците да тръгнат. Няма отговор. Те стоят на брега на Висла и чакат. Молби на САЩ и Великоритания към СССР да им позволи да използват руски летища, за да пускат от въздуха помощ за въстаниците.

Сталин казва не.

И чака. Чака девет седмици. Шестдесет и три дни! На 2 октомври поляците капитулират. Загинали са 160 хиляди души. Още толкова отиват в концлагери. Конференцията на "тримата големи" в Ялта е чак на следващата година, но САЩ и Великобритания още тогава подаряват Полша на Сталин. Така бива "освободена" Полша. Гордеят ли се поляците с Варшавското въстание? Разбира се, и имат всичкото право да се гордеят. Но никой, в това число (и май най-вече) и бившите членове на бившата Полска комунистическа партия, не би могъл и да си представи да чества юбилей на деня, в който с чудовищна подлост Полша е завладяна от СССР.

За България почти целият XX в. е сякаш прокълнат.
Огромен патриотизъм и тъпа политика – войните от 1885, от 1912–1913 г., Първата и Втората световни войни. Но и обрекла ни на нещастия международна обстановка, в която фашизмът и болшевизмът лишиха страната ни от правото на избор. Такава беше нашата съдба. Нямаше сила например, която да спре немските дивизии, минали през 1941 г. през Румъния и надвесили се от брега на Дунава над България. Цар Борис ги пуска да минат, но не биваше да тръгваме след тях към Драма и Кавала, нито към Скопие и Охрид. Не защото сме се отказали от тях, а защото тъкмо така ги загубихме завинаги. Правилно цар Борис устоя на натиска и не изпрати войски на Източния фронт, не пусна влакови ешелони с наши евреи към Освиенцим, но не трябваше да влизаме в Тристранния пакт и да обявяваме война на САЩ и Великобритания. Ако не го бяхме сторили, може би Хитлер щеше да ни окупира, но пак щеше да е по-добре.

А имаше ли сила, която можеше да спре Червената армия да не влезе в България през 1944 година?

Естествено че нямаше такава сила. След Полша войските на СССР прегазиха Румъния, Унгария, Чехословакия и Австрия, минаха през Сърбия и Словения, влязоха в Източна Германия. Но във всички тези държави Сталин бе в правото си да нахлуе, защото те бяха във война със СССР. Царство България обаче не беше във война със СССР. Поне тази глупост политиците ни не бяха извършили. Както и трябваше да се очаква обаче, за Сталин това беше без значение. В България той си имаше готова пета колона. Трябваше само да се пресегне и плодът щеше да падне сам. Затова на 5 септември 44-та СССР ни обяви война. Войските на маршал Толбухин навлязоха на наша територия и вероятно няма друг случай в историята, когато една страна, която е във война с друга, минава през територията й, без да даде и една жертва. Да не споменавам трагикомичния парадокс, че тогава България се оказа във война с целия свят!

 
 

 


   
Нямаше сила, която да спре влизането на немските дивизии в България. Цар Борис ги пусна да минат, но не биваше да тръгваме след тях към Драма и Кавала, нито към Скопие и Охрид. Не защото сме се отказали от тях, а защото тъкмо така ги загубихме завинаги.
           
Вероятно няма друг случай в историята, когато една страна, която е във война с друга, минава през територията й без да даде и една жертва.
   
След въстанието, избухнало във Варшава на 1 септември 1944 г. заради „затишието“ на Червената армия, градът е разрушен от нацистите. Къща по къща. Целият. А над 160 хиляди варшавяни са избити. Още толкова отиват в концлагери.
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
2
123
|
нерегистриран
16 октомври 2014, 14:51
0
0
До коментар [#1] от "българин": НЕЩАСТНИК

1
българин
|
нерегистриран
19 ноември 2009, 14:24
0
-4
голям боклук е тоя бочаров, до 89-та казионен комунистически журналист, а сега пръв фашист.
Конституцията и законите в България бяха грубо потъпкани от фашистите! За това СССР всъщност ни освободи от фашистко робство. За това народа през 1946 гласува с 95% за народна репупблика!
какъв е фашия правен свят дето пишат такива сбъркани фашистки боклуци?
Ами погледнете документите, референдума през 1946, Димитровската конституция ,ратифицирана впрочем от Сащ, Англия, Франция и всички страни. Вие на кое викате прао и закони? На фашистката пропаганда ли?
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно