Михайл Екимджиев:
Защитникът да иска наказание, щом не го пускат с клиента му на разпит
Защитникът да иска наказание, щом не го пускат с клиента му на разпит

Г-н Екимджиев, преди три години извоювахте съдебно решение срещу текст от Инструкцията за работата на органите на досъдебното производство, който не даваше възможност на свидетеля да иска адвокат до себе си по време на разпит. Как си обяснявате факта, че и до ден днешен някои дознатели и прокурори не знаят за това решение и отказват на свидетелите да бъдат разпитвани в присъствието на адвоката им?

Обясненията могат да бъдат различни. Най-вероятното от тях се изчерпва с една думичка – некомпетентност. Не бих се учудил, ако прокурори, следователи и дознатели, които имат навика да работят с десетина текста от НК и още толкова от НПК, просто не познават това решение на Върховния административен съд – нищо че то е базисно за тяхната работа.

Друга вероятна причина е арогантността и съзнателното незачитане на закона от хората, които са натоварени да следят как другите спазват закона. Традиционен проблем в българското правораздаване е схващането на някои магистрати, че законите са за другите, но не и за тях самите. Те поставят себе си, предпочитанията си, настроенията, симпатиите и антипатиите си над волята на суверена, изразена в закона и Конституцията.

Нерядко съм имал случаи, при които аргументи, свързани с пряката приложимост на Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека, са били отклонявани от следователи, прокурори, дори от съдии, с мотива, че тяхната практика е по-важна от всички тези "измишльотини".

А какво показва вашият опит – дали са единични случаите, когато на свидетел се отказва да се яви с адвокат на разпит, или не?

Истината е, че и досега това е масова практика. Аз съм убеден, че евентуална анкета сред адвокати, които се занимават с наказателно право, би показала, че на досъдебното производство по правило се отказва адвокатска защита на свидетели.

И как да се преодолее това?

Тук виждам ролята на всеки адвокат, който уважава себе си и професията си – вместо да се пази от конфронтация с прокурора и дознателя по делото, при всеки такъв случай да сезира както Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС), така и самия ВСС. Нещо повече – в подобни случаи би трябвало да се сезира и ръководството на съответната институция – прокуратура, следствие или съд, тъй като то, при добро желание, би могло да търси дисциплинарна и административна отговорност на съответните магистрати. В случая не става въпрос за решение по същество, за което по силата на Конституцията никой не би могъл да търси сметка на един магистрат, а за арогантно погазване на процедура, създадена да гарантира нашите права.

Недопускането на защитник при разпит на клиента му в никакъв случай не е някакво безобидно процедурно прегрешение, това е тежко конституционно нарушение и затова е много важна активността на адвокатите и адекватната реакция на инспектората.

Защо е необходим адвокат на свидетеля?

Под страх от наказателна отговорност свидетелят няма право да откаже да свидетелства или да лъжесвидетелства (да затвърди истина или да потвърди неистина). Това правило обаче не е абсолютно. В защита на ценности, като личния и семейния живот, а и в интерес на правосъдието, законодателят е допуснал в НПК възможност човек да откаже да свидетелства тогава, когато би уличил себе си или свои близки в престъпление. Повечето хора обаче не са ориентирани в юридическите и процедурни дебри, а често свидетелите не знаят за какво точно ще бъдат разпитвани. В тази ситуация често органите на досъдебното производство, нерядко и съдии, само предупреждават за наказателната отговорност при лъжесвидетелстване, но не разясняват правото на свидетеля да не свидетелства, ако това би уличило него или близките му в престъпление.

Именно тук е важната роля на адвоката, който трябва да защити клиента си срещу въпроси на разследващия орган, при които свидетелят би могъл да уличи себе си или свои близки в извършване на престъпление, да противостои на незаконно изтръгнати самопризнания, които лесно могат да превърнат свидетеля в обвиняем. Точно заради тази специфична хипотеза, при която процесуалното положение на свидетеля се доближава до това на обвиняемия, законът му гарантира, също както на обвиняемия, право на адвокатска защита – макар формулировката в НПК да е "право да се консултира с адвокат".

Как мислите, дали са основателни подозренията, че неслучайно има толкова много досъдебни производства срещу неизвестен извършител, защото е по-лесно да се злоупотребява с правата на свидетеля?

Мисля, че именно това е логиката – в повечето случаи се знае кой е извършителят, но на органите на досъдебното производство им е по-удобно да го държат като свидетел, да го заплашват с наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, без да му разясняват правата и така противоправно да го склоняват към самопризнания или към уличаващи другиго показания.

Свидетел, на който е отказан адвокат на разпит, може ли да съди държавата в Страсбург?


Европейската конвенция не защитава отделно правата на свидетеля. Евентуална жалба би имала основание само ако в резултат на недопускането на адвокат са настъпили тежки последици за свидетеля и/или за подсъдимия по делото, водещи до засягане на право по Конвенцията. Но по принцип Съдът в Страсбург не би допуснал жалба, базирана единствено на формално нарушение на НПК.

 

 

 

 


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно