Даниела Тренчева:
Може да си добър разследващ журналист само ако си и добър човек
Може да си добър разследващ журналист само ако си и добър човек

В телевизията попаднах случайно.

Бях на 18 години. Научих, че ще има конкурс за репортери в Националната телевизия. Явих се. Бяхме около хиляда човека. Избраха мен и още трима. Така попаднах в голямото меле на нюсрума. По същото време учех операторско майсторство в Журналистическия факултет и културология в СУ "Св. Климент Охридски". Един преподавател ме покани да работя в екипа на неговото студио. Правехме документални филми за различни телевизии.

БНТ ме научи на много търпение и на умението да предам на зрителите по възможно най-удачния начин събитието през моя поглед.

Пак с конкурс ме назначиха и в "Нова телевизия" и от 9 години съм там. Минах през много ресори. На репортерите им се налага да отразяват и събития, за които не са подготвени. Може би през един такъв ден моите шефове са решили, че аз познания нямам, но имам заложби за криминалната хроника. И така тръгнах в съда, в МВР, в прокуратурата, в Министерството на правосъдието. Бях много любопитна. Имах тайно оръжие – изглеждах наивна и неориентирана, а това невинаги е гаранция за неуспех. Много често точно защото те подценяват и приличаш на наивно дете, хората не внимават какво говорят. Така понякога и нашите управници подценяват журналиста и това им изиграва лоша шега.

Либия?

Освен физически, бях там с цялото си сърце. Беше предизвикателство. Когато започнах да отразявам процеса, ми се струваше, че съм във филм, когато се прибирах, имах чувството, че съм сънувала. Либия носи мистика, въздухът е пропит с неизвестност. Усещахме напрежението... Не знаеш какво се случва, а можеше лошото или доброто да стане за една секунда. Мисля, че трябва да напиша книга за тези години и нашите медици, за поведението им и отношението им. За всичко, което оставаше зад кадър. Нека още малко да отлежи.

Винаги преживявам историите, върху които работя, те ме зареждат или разочароват, карат ме да си изграждам друга гледна точка към живота и хората.

Разследванията, които правя, сами ме намират.

Винаги съм казвала, че съм магнит за неприятности, за идиоти, за несправедливости. Голяма част от това, върху което работя, е по сигнали, които получавам. За щастие не съм загубила способността да казвам "Ама това не е честно". Но разследванията не са само за да кажеш кое е честно и кое не е. Повечето са и опит да се помогне на човека. Разследващият журналист не трябва да се изживява в ролята на съдник, но пък има толкова мръсотия, в която тънем, че е добре да се покаже или да се напише за нея. Мисля си, че един журналист може да работи добре, ако има критерии за морално и неморално, за правилно и грешно. Затова не може да има добър разследващ журналист, ако той не е морален и добър човек.

Идват при нас с даден проблем, не е важно на колко високо ниво са хората, които са го създали или които са направили далаверата. За всеки личната драма е най-значимата на света, и няма значение дали е свързана с теч на улицата или с убийство, или с крупни далавери. Затова се научих по всеки случай работя "на живот и смърт". Това, че на някой са откраднали милиони, не е по-важно от това, че са взели гарсониерка с фалшиви документи.

Неудобните въпроси?

Има един уют в това да усещаш, че контролираш ситуацията, че разполагаш с необходимата информация, че не те очакват неприятни изненади. Но винаги се изнервям при опит да ме излъжат. Не се научих да гледам безпристрастно на хора, които не са си на мястото, а се опитват да заблудят обществото. Вероятно правя физиономия, с която казвам: "Стига бе, какви ги дрънкаш..."

Изумявала съм от уникалния начин, по който някои лъжат, гледат те в очите и... се правят на невинни. За всичките тези години станах добър психолог, мога за няколко минути да разбера говорят ли истината, опитват ли да ме подведат или просто са луди и си вярват. Естествено винаги оставям човека да каже каквото иска. Никъде не тръгвам предубедена, отивам с любопитство, независимо от това, че има нарушение на закон или някакъв проблем. С доказателства всеки може да промени посоката на материала. Освен това знам, че нямам право на пристрастия и просто си върша работата.

По някои от случаите ми са образувани дела. Някои прекратени дела са възобновени на базата на възникнали нови доказателства. Някои съдебни процеси са променяли хода си. Има хора, които са вкарани в затвора.

Политиците?

Понякога имам чувството, че те не живеят тук, не знаят за бедните села, където още няма вода, няма ток... Забелязвам и че са много алчни. Виждала съм как се променят. Тръгват от нищото, след това се сдобиват с власт и пари... Искат още и още. Колкото до чувството за безнаказаност, в България има достатъчно почва то да се развива добре. Без да бъда ужасно критична към съдебната система и към хората, които са призвани да раздават справедливост, ще отбележа, че част от тях всъщност са приятели с тези, които трябва да наказват.

Държавата не работи.

Много е жалко. Все повече хора се обаждат за помощ. Това означава, че нещо в тази държава не върви. Хората дори в полицията не звънят... След като търсят журналисти, очевидно искат някой да ги чуе, искат помощ, разчитат да сме посредникът, за да им обърнат внимание. Това би трябвало да ни ласкае, защото вероятно означава, че ни имат доверие. Но е факт, че не са намерили помощ там, където трябва.

Журналистите ни според мен също се измориха, но на този етап смело мога да кажа, че те са единствените хора, които се борят за правата на гражданите. Смятам, че трябва да помагаме, да човъркаме, да откриваме, а не само и единствено да отразяваме това, което се случва. Защото, ако останем "отразители", тогава ще се превърнем в сянка, запътила се към бездуховността.

Нямаме гражданско общество.

Трябва да минат поколения, за да се променим, защото хората, които възпитават децата си, сега ги учат да се снишават, да раболепничат пред всеки "президент" на бакалия или шивашки цех. Да си купуват изпити и дипломи. Да оцеляват на всяка цена в тази джунгла... Дори да не ги учат на тези неща, това се предава по въздуха. А и така е по-лесно.

Другото е, че не се научихме, че за да изискваме от някого каквото и да било, трябва и да дадем. Въртим се в омагьосан кръг. Колко пъти потърсихме правата си, колко хора пускат жалби, защото токът им е надписан? Защото сме като овце, защото ни е по-лесно да седнем на една маса и да се оплакваме цяла нощ на съседа с бутилка ракия и да мрънкаме, че нещо не е направено, без да си зададем поне веднъж елементарните въпроси: "Какво направих аз? Аз добре ли работя? Изметох ли си пред блока?"

Трябва да се сменят поколения, за съжаление. Мисля, че аз няма да съм жива, за да видя това.

А времето лети...

Искам да прекарам 8 часа в козметичен салон, но нямам време. Искам да обикалям 2 дни по магазините, но нямам време. Правя си друга настройката и вече не ми се иска... Но все пак крада по малко...

Тази динамика, с която живея, ме научи да крада мигове.

Десет минути за хубава музика стигат, след като си се прибрал зверски изморен. Може и други хубави неща, филми, книги...

Ах, мъжете!

Мъжът, с когото вероятно ще бъда е красив, търпелив, добър, разбиращ, помагащ, "кърмещ" децата, пазаруващ. При все че преживях доста и видях най-страшните неща от живота, останах романтик. Вярвам в онова чувство, заради което ще се разбираме без думи. Ще се случи някой ден. Вероятно той също ме търси.

Независимо че на моменти съм ужасно обсебена от работата си, аз знам кои са истинските неща в живота. Трябва да имаш дом, където да те чакат твоите човечета.

Но в това да не си омъжена на 30 или на 40 години, няма нищо фатално. При мен никога не е стоял проблемът да избирам – работа или бебе. Просто досега това е моят живот. Работата ме засмуква и нямам време да се усетя самотна. Обаче колко хубаво би било да знам, че поредната каша, в която съм затънала, има с кого да я споделя. С един човек до теб всичко изглежда по друг начин.
 

 


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно