Европа ни притиска да си оправим канализацията

Какво е бъдещето на проектите за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадни води?

България има добре развита водоснабдителна система, която обхваща 98,8% от населението на страната, но загубите на вода при преноса до крайните потребители варират между 40 и 79 процента. По степен на изграденост на канализационната мрежа и на пречиствателни съоръжения за отпадни води страната изостава спрямо степента на изграденост на водоснабдителните мрежи.

Поради значимостта на водния ресурс, водите са една от най-пълно регулираните области на европейското екологично законодателство. Европейската цел е да се постигне "добро екологично и химично състояние" на всички водни ресурси в рамките на ЕС до 2015 година. Една от мерките за постигане на целта е Директива на Съвета 91/271/ЕИО. Директивата се явява важен етап от политиката на ЕС за водите и е от значение и за други области, тъй като установява рамката и инструментариума за пречистването на отпадните води от населени места.

Директивата задължава държавите членки да гарантират, че всички агломерации (територия, в която населението и/или икономическите дейности са достатъчно концентрирани, за да бъдат отпадните води от населеното място събирани и отвеждани в селищна пречиствателна станция или в крайната точка на заустването им) са обезпечени с канализационни системи за отпадните води и че тези води са предмет на вторично или еквивалентно пречистване преди заустването им. Директивата поставя определени срокове, в които всяка държава членка трябва да изгради канализационни системи и пречиствателни станции за отпадни води.

В началото на 2001 г. България депозира в Европейската комисия официална позиция за преговори за членство в ЕС в т.ч. по глава 22 "Околна среда". Тази позиция обхваща постигане на съответствие с европейското законодателство в сектор "Води" и включва следните преходни периоди за прилагане на Директива 91/271/ЕИО:

изграждане на канализационни мрежи и селищни пречиствателни станции за отпадни води в населени места с над 10 000 екв. ж. – до 31.12.2010 година;

изграждане на канализационни мрежи и селищни пречиствателни станции за отпадни води в населени места с екв. ж.
между 2000 и 10 000 – до 31.12.2014 година.

Основните мотиви за поискания преходен период са изключително високите инвестиционни разходи и необходимото технологично време за изграждане на съоръженията. За изпълнение на изискванията на директивата е нужно разширение, реконструкция и модернизация, както и изграждане на нови канализационни системи, включително пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ) в съответните населени места. Направената оценка на финансовите последици за страната във връзка с изпълнението на изискванията на европейското законодателство в сектор "Води" показва необходимост от 2218 млн. евро общи инвестиционни разходи за публичния сектор.

При осъществяване целите на директивата основните предизвикателства пред страната са: първо – осигуряване на финансови ресурси, и второ – създаване на условия за усвояване на осигурените ресурси.

За изпълнение на първото предизвикателство България осигурява финансиране от Европейския съюз чрез оперативна програма "Околна среда" 2007–2013 (ОПОС). Приблизително 71,3% от бюджета на програмата (Приоритетна ос 1) е предназначен за изпълнение на изискванията на директивата. Чрез средствата по ОПОС се осигуряват приблизително 68% от необходимите финансови ресурси, определени в Програмата за прилагане на Директива 91/271/ЕИО.

Второто предизвикателство налага една от главните задачи на българските власти и тя е да ускорят процеса на подготовка и изпълнение на проекти за изграждане на пречиствателни станции за отпадни води и канализационни мрежи. С оглед на това към настоящия момент по Приоритетна ос 1 на ОПОС бяха обявени четири процедури за набиране на проектни предложения – процедура за техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти и три процедури за изпълнение на инвестиционни проекти.

От ключово значение се явява процедурата за подготовка на инвестиционни проекти, в рамките на която беше предоставена техническа помощ на общините за проектиране, изготвяне на икономически и финансови анализи, преминаване през необходимите процедури за подготовка на инвестиционните проекти. В резултат на нея Министерството на околната среда и водите сключи 153 договора с общини, като бяха финансирани проекти в агломерации над 2000 екв.ж. и под 2000 екв.ж. в рамките на градски агломерационни ареали, т.е. независимо от тяхната приоритетност и значимост спрямо преходните периоди за прилагане на Директива 91/271/ЕИО за България. По отношение на процедурите, свързани с изпълнението на инвестиционните проекти за изграждане/реконструкция/модернизация на канализационни мрежи и на пречиствателни станции за отпадни води, само по една от обявените три са сключени договори (общо 29). Във връзка с необходимостта от въвеждане на допълнителни изисквания и критерии за оценка на проектните предложения, в средата на годината Министерството на околната среда и водите прекрати останалите две. Това постави на дневен ред въпросите, свързани с нуждата от приоритизиране на най-важните агломерации, в които е наложително изпълнението на проекти, с оглед изтичащите срокове от преходните периоди за България (тези с над 10 000 екв.ж.), както и нуждата от доказване на икономическата ефективност на инвестициите. За да се постигне тази ефективност е важно как проектите се отнасят към принципа на интегрираност, т.е. включване (интегриране) на няколко малки обекта (групи проекти) в един проект. Това съвместяване на няколко проекта в един позволява и по-ефективно управление на водите на басейнов принцип. Важно място зае и въпросът, свързан с преценката за стратегическа и регионална значимост на инвестицията, както и ефективността на проектните предложения по норми в проектирането и размер на средствата на реален жител.

В началото на годината Европейската комисия призова българските власти да намерят решения по въпросите, свързани с планирането, собствеността, оперирането и ценообразуването в сектор "Водоснабдяване и канализация". Приети бяха изменения в Закона за водите (ДВ бр. 47 от 2009 г.), чрез които да се осигури покриване на несъответствията с изискванията на Директивата 91/271/ЕИО и да се регулират обществените отношения, свързани с планирането, изграждането, управлението и оперирането на ВиК-системите и съоръженията.

Поставените изисквания, изменящата се законодателна рамка в сектора и приближаващите срокове за изпълнение на ангажиментите на България по Директива 91/271/ЕИО за пречистване на отпадни води от населени места налагат търсенето на нови варианти и подходи в сектора – създаване на нов механизъм за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ в рамките на ОПОС, фокусиране върху проекти, които са за агломерации с над 10 000 екв.ж., приемане на нови критерии и изисквания при оценката на проектни предложения (свързани с норми на проектиране, регионална значимост, съответствие с плановете на ВиК-операторите), последващи изменения в Закона за водите, осигуряване на допълнително финансиране от общините, други. В същото време за решаване остава най-важният въпрос – какви са точните нужди и реалните потребности в агломерациите в сектора на отпадните води и какъв е стратегическият подход за изпълнение на ангажиментите ни, с цел правилното прилагане на европейското законодателство и избягването на наказателни процедури за България?
 


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно