Данчо Джиков:
За да си интелектуален хулиган, трябва да си много грамотен, иначе си само хулиган
За да си интелектуален хулиган, трябва да си много грамотен, иначе си само хулиган

Данчо Джиков е завършил право в СУ "Св. Климент Охридски".
В адвокатурата е от 1987 г., а през 1994 г. основава ЗК "Български имоти". Две години е заместник-председател на Асоциацията на българските застрахователи и председател на Юридическата
комисия към нея. Бил е член на Управителния съвет на Гаранционен фонд "Гражданска отговорност" от 2000–2005 г. и на Управителния съвет на Агенцията за малки и средни предприятия към Министерството на промишлеността. Управляващ съдружник в адвокатска къща "Джиков, Цонков & партньори".


Началото

Ще спомена университета само защото и сега нищо особено не се е променило. През всичките години на следването ние не учихме правото така, както се учи в Европа – правилото беше зубрене. Разбира се, сега е възможно студентите да работят по време на следването си и тези, които искат, могат да се научат на занаят.

Станах адвокат във ВеликоТърново, там бях и на стаж. След четири години системата се промени и в това видях шанса си.

Реших, че в икономиката е истината. Дойдох в София. Имах късмет, имах работа, бях щастлив, че всичко, което наистина знам, мога да го правя на практика. Дали ще се разбере правилно, но аз съм за хулиганстването в законите, в най-добрия смисъл на тази дума. Да търсиш там, където повечето колеги казват, че не може да се намери решение, да влезеш в нормите по нов начин. Интелектуалното хулиганство, без значение в коя професия, е най-готиното нещо. Че си успял, въпреки че другите са били на мнение, че няма да стане. За да си интелектуален хулиган, трябва да си грамотен, иначе си само хулиган.

Идеята "застрахователна компания"?

Някак от само себе си дойде. Преди петнадесетина години все още можеше без много пари, без партия или групировка зад гърба ти, с ентусиазъм, труд и интелигентност да стане. Аз и хората, с които работех, сме доказателство за това. Нашите застрахователни компании "Български имоти" вече са собственост на най-голямата австрийска застрахователна група. Достатъчно признание. Трябваше ли да продаваме? Категорично да, защото правилата на играта се промениха. Без сериозни капитали зад гърба и без международен авторитет не можеше да се работи повече.

На застрахователния бизнес в България му пречи българинът. Липсва т.нар. застрахователна култура. Ние не обичаме себе си. Във всички европейски държави животозастраховането е около 70% от бизнеса на компаниите. А в България продължава 65% да е застраховането на автомобили. Това показва, че нашенецът живота си не цени. За него по-важна е тъпата кола. Той има "Гражданската отговорност", не защото разбира смисъла на тази застраховка, а за да не го глобяват катаджиите. Глобата го плаши, не евентуалните последици от катастрофа – че ако убие на пътя и няма застраховка, поколението му до девето коляно ще плаща.

Къщата за българина също не е важна. Изречения от сорта, че нямат достатъчно доходи, са безсмислени, защото имуществена застраховка можеш да си направиш за 30 лева годишно. А всеки плаче, като стане наводнение, и се обръща към държавата, все едно тя е длъжна да му изплати щетите...

Лека им пръст на хората, които се удавиха в Охридското езеро. Но защо държавата даде за тях по 10 хиляди лева? Този уикенд по нашите пътища сигурно пак 15 души са загинали. Защо не дават за тях по 10 хиляди лева? Значи, когато е виновна македонската държава, че е пуснала това корабче, че не е осъществила контрол – дават, обаче когато е виновна българската държава, че нямаме пътища, че системата е корумпирана от горе до долу, когато ние сме си виновни, няма да дадем. Тогава, поне да сме постоянно в национален траур.

За тарикатите, брашното и триците

Българинът винаги иска да мине метър. Имам в адвокатската си практика потресаващ пример. Богат човек построява завод у нас за 8 млн. лв. и го застрахова, слава богу! Случва се нещастие. Заводът изгоря, застрахователите не плащат. Пристига бизнесменът в кантората и иска да съди застрахователната компания. Започваме проучване и се оказва, че противопожарните изисквания в завода не са изпълнени. Иначе имаме всички документи от общинската пожарна, защото един кашон уиски е свършил работа. Човекът, който е дал 8 млн.
лв. за завод, не е дал 100 хил. лв.
за истинска противопожарна инсталация, която първо щеше да ограничи размерите на пожара, второ – застрахователят щеше да плати. Той инвестирал 8 милиона, а "спестил" 100 хиляди?! Ето, това е.

Другото пък, което е смешно, е, че тези, които се застраховат, не си четат договорите. Дават едни пари, вземат една полица, ама какво пише в нея... Като стане някаква беля, застрахователят отказва да плати, защото изрично пише в общите условия, че този риск е изключен. Освен това застраховането, не искам да прозвучи грозно, е за бедните хора. Не е ли най-лесно да дадеш 30 лв. и да знаеш, че ако имаш проблем, си осигурен. Да си застраховаш здравето? Да, това може да ти спаси живота.

Избери си брокер

Застрахователният брокер е по-грамотен от застрахователния агент и работи с всички компании, които са на пазара. Сравнява условията, рисковете, т.е. за едни и същи пари ти казва къде ще получиш най-доброто застрахователно покритие. Знае от практиката си кои компании ще ти платят и кои ще те направят първо на маймуна. След сключването на застраховката, ако настъпи събитие, без да плащаш допълнително, брокерът движи процедурата по щетата. Много пъти пострадалият не получава обезщетение, защото е изпуснал срока да представи някакъв документ, не го е дал на когото трябва и т.н. Всички големи световни компании вървят със застрахователния си брокер...

Размерът има значение

Няма друга европейска държава, чиито съдилища така мизантропски да се отнасят към гражданите си, когато определят обезщетенията, които им се дължат от застрахователите. В този смисъл съдът не спазва закона. Сега вече присъждат към 150 хил. лв. обезщетение при смъртен случай, при положение че всеки си е платил застраховка с покритие минимум 700 хил. лв. по гражданска отговорност, и размерът му расте всяка година. Но българският съд трудно отпуска пари.

Няма никакъв съдебен акт, тълкувателно постановление, решение, което да казва: ей такава е методиката за определяне размера за неимуществени вреди. Като нямаш постановление или тълкувателно решение и като имаш застрахователни договори, Застрахователен кодекс, минимални лимити на отговорност, ти защо 5–6 пъти по-ниско правораздаваш? Няма логично обяснение. Освен нежеланието на съдията да даде чак толкова много чужди пари на едни хора.

Горд съм с две неща...

С дъщеря ми Бояна и че бяхме едни от спонсорите на "Дийп Пърпъл" на първите им концерти у нас. Имам и ноу-хау в рекламата. Години след това плащахме на "Дарик радио" всеки ден да пускат по една тяхна песен, с която поздравявахме клиентите си. Това е най-успешната реклама на ЗК "Български имоти".

Всеки, който знае какво е "Пърпъл", който ги е слушал, няма смисъл да му се обяснява какво е усещането да седиш на една маса с тях, да си имал невероятния късмет, че можеш да платиш едни пари и да спонсорираш техен концерт... Това е върховна чест, изключителна! Кой съм аз, който съм ги слушал хиляди пъти и сърцето ми е спирало..., а ето ме, седя до тях и даже ги спонсорирам!

Кантората

Специалисти сме основно по застрахователни дела, осмелявам се да твърдя, че познавам бизнеса много отвътре, не само от четене на Застрахователния кодекс. Адвокатите пенкилер са вредни за клиентите си. В Америка има цели адвокатски кантори, които работят не просто с един закон, те работят с два члена от този закон, за да са максимално информирани и полезни.

Двама съдружници сме и седем колеги. Доверявам им се. Ние не сме голяма кантора, за да се виждам с всички само веднъж в седмицата. Може би в други големи кантори съществува ред и някакви правила. Ние сме малко хора и няма нужда от строги и официални отношения. В момента съм това. След две, три, четири години какво ще бъде, не знам.

Работата – вътрешна необходимост

Не познавам човек, който да е казал, че е на 50 години и че вече има едни пари, ще се пенсионира и ще ги харчи, не познавам нито един такъв. Нормалният начин на живот е работата. Няма да забравя едно интервю със собственичката на "Космополитън" и съпруга й, той беше на 84 години, милиардер, тя – на 75 също свръхбогата, и май че беше при Слави и той пита: "Ти си милиардер, на 84 години си, защо работиш?" И чувам: "Че с кого ще обядвам? Трябва да ходя на работа."

Една закъсала фирма е нашата държава, крайно закъсала...

Аз съм изключително против популистката политика на всички правителства през последните 20 години. Всеки знае, че премиерът, министрите и президентът получават най-малките заплати в администрацията. И нашият народ вярва, че това наистина е така?! Станишев получавал 1500 лв., айде де! И се бие, и не ще да стане от стола, и иска да ръководи държавата за тази заплата? А държавата пък защо да иска да я управлява някакъв, дето се радва на 1500 лева. На пазара на труда мениджъри има. Ти отиваш и търсиш мениджър, който да не краде, да знае три езика, да е завършил три университета, но да иска да получава шепичка пари. Ето, заповядай, Станишев е съгласен. Ама че фирмата ти не върви, е друга работа.
Ако сме закъсали, трябва да търсим най-добрия мениджър, за да ни извади от кашата. Най-добрият струва много пари и ние сме длъжни да ги плащаме.
Много трайно бездарието се е настанило във властта. Бездарието е агресивно. Любомир Левчев беше казал, че бездарието е фашизъм, но то е и комунизъм.

 

 


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
3
Ст. Консулов
|
нерегистриран
11 октомври 2012, 11:59
0
-5
петков, петков, сигурно сте един твърде неуспял пенкилер адвокат, та дори не можете да проумеете колко сте дребен) Джиков може и да пие,може и да не пие, но и на шише водка е способен да обърне всяко дело в съда, защото е ДОБЪР адвокат! хайде да си жив на майка си))
2
К.Петков
|
нерегистриран
27 май 2010, 11:04
4
0
Джика, какъв интелектуален хулиган си ти, та твоя мозък отдавна е алкохолизиран а възгледите ти са просто като на ченге от ДС.
1
Й.Йорданов
|
нерегистриран
12 януари 2010, 15:20
0
0
Джика.
Човек не може да има всичко , но все пак трябва да опита.
поздрави приятелю.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно