Брачните договори по новия Семеен кодекс - екстравагантен и неясен експеримент

За първи път в българското право от 1 октомври 2009 г. се уреждат брачните договори. Новият Семеен кодекс (СК) въвежда три изборни имуществени режима между съпрузите: общност, разделност и  оговорен. Исторически българското семейно право познава както режима на разделност (Наредба закон за брака от 1945 г. и Закон за лицата и семейството от 1949 г.), така и режима на общност (Семейни
кодекси от 1968 и 1985 г.). Брачните договори са голямата новост.


Занапред както встъпващите в брак, така и съпрузи по заварени бракове ще могат да сключат брачен договор, с който да регламентират имуществените си отношения. Този договор поражда действие от момента на встъпване в брак за новобрачните или от момента на подписването му – за съществуващите бракове, и действа до неговото прекратяване или унищожаване. След прекратяване на брака остават в сила само онези договорни разпоредби, на които е придадена такава сила.

Специалните условия за действителност на брачните договори по СК са:

• страните да са пълнолетни и да не са поставени под запрещение;

• договорът да е сключен писмено с нотариална заверка на съдържанието и подписите на лично явилите се пред нотариуса страни, като пълномощници не се допускат;

• предмет на един такъв договор могат да бъдат само имуществени отношения между съпрузите (посочени примерно в чл.38, ал.1 и чл.54–57 във връзка с чл.58 от СК).

Допустимото от закона съдържание на брачните договори поставя много въпроси:

1. Правата на страните в имуществото, което се придобива по време на брака. Страните по договора могат да изберат за придобитото три отделни режима – общност, разделност или обикновена съсобственост при квоти, определени по различни критерии. СК не допуска с договора имущество, лична собственост на съпрузите отпреди брака, да се постави в семейна имуществена общност. Забраната не прегражда възможността всеки съпруг да се разпореди с личното си имущество изцяло или с част от него в полза на другия съпруг с известните сделки – дарение, продажба, замяна, договор за издръжка и гледане и др.

2. Начините за управление и разпореждане с имуществото, включително семейното жилище. Законът поставя акцент върху правните действия по време на брака. Какъвто и да е избраният правен режим от съпрузите за недвижимите имоти, договореното разпореждане със семейното жилище не може да нарушава общата забрана на чл.26 от СК (разпорежданията със семейното жилище се извършват по общо съгласие на двамата съпрузи дори когато то е лична собственост на единия от тях), иначе ще е налице нищожност на договора в тази част.

3. Участието на страните в семейните разходи и задълженията. При режимите на общност и разделност съпрузите участват в семейните разходи, а за поетите задължения за семейни нужди отговарят солидарно (чл.32 и чл.36 от СК). Според нас при определени условия и до определена възраст на децата, съпругът, на когото е възложено отглеждането и възпитанието им, може временно да бъде изключен от участие в семейните разходи. Съпрузите обаче не могат да бъдат освободени от солидарната отговорност за семейни задължения към трети лица, защото тя е обезпечителна за вземанията на кредиторите на семейството. Такава клауза в брачен договор е нищожна, без да води до нищожност на целия договор.

4. Имуществените последици при развод. Това е извънредно важна част на брачните договори, която следва да се опише изрично и детайлно при изготвянето им. Защото, първо – тя не е задължителна (СК предоставя пълна свобода на периметъра на договаряне), но е иманентно необходима, доколкото един от целените резултати при сключването на договора са имуществените последици при развода. На второ място разводът прекратява договора (вж. неудачната формулировка на чл.42, ал.1, т.3 от СК). Трето, имуществените последици обхващат не само извънсъдебното разпределение на имущество, пари, ценности и участие в търговски предприятия, но и ползването на семейното жилище и възникващите наемни отношения и издръжката на съпруга и децата. Четвърто, отстранява опасността от продължителни съдебни спорове между съпрузите и облекчава развода със споразумение, което трябва да се признае от съда. В случай че има пропуски и/или непълноти в тази част на брачните договори, ще се приложат имуществените последици от режима на семейна общност (чл.38, ал.4 от СК).

5. Издръжка на съпрузите по време на брака и при развод. Уговорките за издръжката на съпруга-бенефициент (този, в чиято полза е уговорена издръжката) могат да бъдат по-благоприятни от законово предвидените, но не могат да нарушават глава Х от СК, уреждаща правилата за издръжката. Такива клаузи ще бъдат нищожни. Няма пречки да се уговаря издръжка и в полза на съпруг, който може да се издържа сам. Не може да се уговаря издръжка за съпруг с условието, че задълженият се освобождава от издръжка за децата.

6. Издръжка на децата от брака. Принципите на договаряне на издръжката за съпруга са валидни и за издръжката на децата. Ако в договора е предвидена издръжка за децата, по-голяма от минимално предвидената в чл.142, ал.2 от СК (1/4 от минималната работна заплата), но с течение на времето законовият размер се промени или нараснат нуждите на правоимащите, размерът на уговорената издръжка може да бъде променен по исков ред. Брачният договор не може да бъде в конфликт с интересите на децата.

7. Други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на СК. Разпоредбата показва, че СК не е уредил изчерпателно, а само примерно съдържанието на брачните договори.

Брачният договор не може да съдържа разпореждания за случаи на смърт, защото не е завещание. Забраната (на чл.38, ал.3, изр.1-во от СК) обаче не се отнася до дяловете на съпрузите при уговорена имуществена общност – чл.38, ал.3, изр. 2-ро от СК.

Това е законодателно решение в отклонение от класическата регламентация за наследяване по завещание в Закона за наследството (ЗН). Смятаме го за недобре обмислено и юридически неиздържано.

Брачен договор, инкорпориращ в себе си завещателно разпореждане, може да бъде третиран като договор върху неоткрито наследство (чл.26, ал.1 от ЗЗД).1 Подписът на другия съпруг под брачен договор, съдържащ завещателно разпореждане, означава съгласие с него и влияе върху волята на автора му. Това променя характера на завещанието от едностранна в двустранна сделка, както и неговата форма – чл.23 от ЗН. Трето, завещателните разпореждания, включени в договора, се отменят или изменят с последващи. Остава открит въпросът в каква форма трябва да бъдат последващите завещания – допълнение към брачния договор или завещание по ЗН? Накрая, обсъжданата разпоредба противоречи на чл.15 от ЗН, забраняващ две или повече лица да завещават с един и същ акт както в полза едно на друго, така и в полза на трети лица.

От изложеното се налагат два извода: първо, брачният договор не трябва да се използва за извършване на каквито и да е завещателни разпореждания; те трябва да се съставят според изискванията от Закона за наследството; второ, de lege ferenda чл.38, ал.3, изр. 2-ро от СК следва да бъде отменено колкото е възможно по-бързо, като погазващо основни принципи на гражданското, облигационното и наследственото право.

Брачните договори могат да се изменят многократно от страните.
При прекратяване на брака се прилагат клаузите на договора, който действува към този момент. При такава обстановка, за доказване на режима на имуществени отношения и последиците при прекратяването им, всеки съпруг трябва да притежава и пази екземпляр от договора и всички негови анекси, най-малкото защото действащата правна регламентация не дава указания дали регистърът на брачните договори в Агенцията по вписванията ще съхранява копия от тях.

По чл.42, ал.1, т.1–3 от СК брачните договори се прекратяват: по взаимно съгласие, по иск на всеки съпруг или при прекратяване на брака, освен ако клаузите, които уреждат имуществени последици, са предназначени да действат и след това. Прекратяването по взаимно съгласие се предприема, когато страните искат да поставят имуществените си отношения в режим на общност или разделност. Втората и третата хипотеза на прекратяване на брачните договори търпят критика. Прекратяване по исков ред по чл.42, ал.1, т2. от СК се допуска "при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството".

Договорът сам по себе си не може да застрашава интересите на страната, децата и семейството.
Това, което ги застрашава, е поведението на съпруга, който е получил повече преимущества. Ако договорът е сключен при крайна нужда и крайно неизгодни условия, той е унищожаем – чл.43 от СК във вр.чл.33 от ЗЗД. В този смисъл чл.26, ал.2 от СК от 1985 г. (отм.), който допускаше прекратяване на СИО по време на брака, ако "важни причини налагат това", беше редакционно по-издържан и може да се адаптира успешно. Прекратяване на договорите по чл.42, ал.1, т.3 от СК се допуска "при прекратяване на брака, освен клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действуват и след него". Редакцията на този текст е законодателно недоразумение, защото, първо – брачните договори са насочени да уредят отношенията между съпрузите основно след прекратяването му – издръжка на съпрузите и децата, имуществени последици при развод и др. За сравнение в САЩ брачните договори влизат в сила от момента на прекратяване на брака и оттогава настъпват техните последици.2 Второ, може със значителна сигурност да се приеме, че режимите на общност и разделност ще управляват успешно семейните имуществени отношения по време на брака, но при развод имуществените отношения остават неуредени отново и вън от задължителните елементи на споразумението по чл.51 от СК. Трето, при прекратяване на брака поради смърт, договорът очертава наследствената маса и в равна степен със съответните разпоредби на Закона за наследството предопределя наследствените дялове. Прекратяването на действието му в този случай означава да не се зачетат последиците му. Защо е нужен такъв договор? Четвърто, при развод по исков ред или по взаимно съгласие бракът се прекратява, но имуществените отношения не е задължително да се уредят окончателно в този бракоразводен процес, а се превръщат в предмет на ново съдебно производство (извод от чл. 51 и чл. 58 от СК). Разпоредбата е законодателна несполука.

По силата на чл.42, ал.2 от СК брачните договори могат да бъдат развалени по съдебен ред поради виновно неизпълнение (чл.87, ал.1 от ЗЗД), ако това не противоречи на СК или добрите нрави. Идеята да се дадат повече възможности на страните за изход от договорния режим е добра, но допълнителните неясни условия правят нормата безжизнена. Тя провежда невярна терминологична разлика между прекратяване и разваляне на договорите, защото развалянето на договора е форма на прекратяване на облигационното правоотношение между страните.3 Нищожността или унищожаемостта на брачните договори се уреждат от правилата на чл.26–35 от ЗЗД, предвид разпоредбата на чл.43, ал.1 от СК, които се прилагат общо към договорите. Не е взето предвид обаче, че

страните по брачните договори не са обикновени съконтрахенти. Те са лица, намиращи  се в емоционална и физическа близост.

Това оказва силен натиск върху когнитивните (оценъчно-познавателните) им способности, а оттам и върху брачния договор. Изследване, направено сред новобрачни двойки, показва, че встъпващите в брак отхвърлят напълно възможността за развод, а в същото време са наясно, че процентът на разводите е висок.4 В този смисъл, de lege ferenda, за защита на страните от прибързано сключване на брачни договори и избягване на възражения за пороци във волеизявленията, смятаме за уместно

въвеждането на защитен механизъм,  който може да се изрази в даване на допълнително време на страните за осмисляне на клаузите на брачния договор или в приподписването му от адвокати,

които са ги консултирали. Неизпълнението на тези изисквания следва да води до нищожност.

Семейният кодекс предвижда всички брачни договори да бъдат регистрирани в централен електронен регистър към Агенция за вписванията въз основа на уведомление на общината или кметството, която съхранява акта за сключен граждански брак. За тази цел встъпващите в брак или съпрузите по заварени бракове представят удостоверение от нотариуса за датата и регистрационния номер на брачния договор. Договорите, с които се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, се вписват в имотния регистър. Надяваме се, че агенцията няма да оповестява съдържанието на брачните договори в нарушение на Закона за личните данни.

В заключение считаме, че при действието по новия СК и на проверени в практиката режими на имуществена общност и имуществена разделност съпрузите следва да предпочетат някой от тях да урежда отношенията им, вместо да се впускат в екстравагантния и неясен експеримент на брачните договори.
 

 

 


       
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
7
*******************
|
нерегистриран
30 ноември 2012, 12:16
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
6
********************
|
нерегистриран
28 ноември 2012, 16:20
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
5
*************
|
нерегистриран
30 октомври 2012, 09:20
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
4
Maria
|
нерегистриран
13 февруари 2012, 23:48
0
0
Samo po sadeben red li moze da se prekrati bracen dogovor,i kakva e negovata tezest sled kato e minal prez notarius?Pri razvod ne po vzaimno saglasie a po iskova molba s braceniat dogovor kakvo se slucva,stava li nevaliden
3
виктория
|
нерегистриран
08 юли 2010, 12:33
0
0
задължителен ли е този договор при сключване на брак?
2
Василенка
|
нерегистриран
04 ноември 2009, 15:50
0
0
Трябва ли да бъде нотариално заверен.
1
Костантинка
|
нерегистриран
04 ноември 2009, 15:49
0
0
Кой договор да избера, между брачен.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно