Недопустимо ограничение на достъпа до съд
В гражданския процес трябва да има възможност и юридически лица да се освобождават от държавни такси

Член 6 т.1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) гарантира правото на справедлив съдебен процес, един от аспектите на който е правото на достъп до съд. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) нееднократно е подчертавал, че липсата на достъп до съд обезсмисля останалите гаранции в чл. 6 т.1, като справедливост, публичност и равнопоставеност на страните в процеса. В този контекст е много важна правната уредба на таксите в гражданския процес, заложена както в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), така и в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както и развитието на тази уредба в отговор на решенията по "български" дела. Трябва да се имат предвид и пречките, които могат да възникнат пред упражняването на правото на достъп до съд, с оглед на тези разпоредби. Доколкото действащото законодателство третира по различен начин физическите и юридическите лица, по-правилно е поотделно да се разглеждат особеностите на правната уредба на таксите и последиците за правото на достъп до съд на тези две категории правни субекти.

В редица свои решения Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) е посочвал, че правото на достъп до съд не е абсолютно и може да бъде предмет на различни ограничения, за да се осигури нормално съдопроизводство. Съдът разглежда различни по характер ограничения, свързани с процесуалните срокове, формалните изисквания към някои процесуални действия, процесуалното представителство и др. В някои решения ЕСПЧ отбелязва, че тези ограничения може да имат и финансов характер (например Решение Brualla Gómez de la Torre срещу Испания от 19 декември 1997 г. и Решение Tolstoy-Miloslavsky срещу Обединеното кралство от 13 юли 1995 г.).

За първи път ЕСПЧ разглежда обстойно проблема с таксите в гражданския процес и достига до заключението за нарушение на правото на достъп до съд в делото Kreuz срещу Полша (жалба №28249/95, решение от 19 юни 2001 г.). По това дело жалбоподателят е полски и австрийски гражданин, който успешно обжалва отказа на органите на местна власт да разрешат изграждането на търговски обект в определена зона. След отмяната на административните актове той подава срещу съответната община иск за обезщетение за причинените му вреди. В рамките на тази процедура жалбоподателят прави искане да бъде освободен от задължението за плащане на държавна такса, тъй като няма почти никакви доходи и живее от спестяванията си, значителна част от които е инвестирал, за да започне търговска дейност в Полша. Молбата му е уважена частично. Съдилищата не го освобождават напълно от това задължение и определят такса в размер на средната едногодишна заплата в Полша, като изтъкват, че жалбоподателят се е установил в страната с цел извършване на мащабна търговска дейност и е трябвало да предвиди и средства за разноските при евентуални съдебни спорове, свързани с тази дейност. В решението си ЕСПЧ обявява, че в случая е налице нарушение на чл.6, т.1 от Конвенцията. Съдът потвърждава, че правото на достъп до съд подлежи на определени ограничения, част от които е задължението за плащане на такса. Но

тези ограничения трябва да имат законна цел,

а средствата, които се използват за постигането й, да са пропорционални на целта. Това се преценява с оглед различни фактори: размер на таксата, имуществено положение на страната и фаза на производството, при която се налагат таксите. ЕКПЧ отдава особено значение на обстоятелството, че полските съдилища не са взели предвид имущественото положение на жалбоподателя и по-специално посочената от него липса на доходи, които да правят възможно плащането на таксата, чийто размер остава значителен въпреки частичното освобождаване. А отказът за пълно освобождаване от такса в случая е равнозначен на отказ искът да бъде разгледан, тъй като това е такса, дължима при подаването на исковата молба.

Такси за физически лица

1. Уредба по ГПК

По българско дело ЕСПЧ все още не е разглеждал оплакване, свързано с уредбата на таксите в новия ГПК. Съществува обаче практика на Съда по отменения ГПК и приложението му от съдилищата. Тя е предмет на делото "В. М. срещу България" (жалба №45723/99, решение от 8 юни 2006 г.). Жалбоподателят сключва договор за предоставяне на правни услуги, който предвижда изплащане на определен хонорар. Впоследствие на различни дати предявява срещу своя доверител няколко искови молби за неизпълнение на договора, които обаче са оставени без движение като нередовни поради неплащане на дължимата държавна такса. В. М. подава няколко молби за освобождаване от такса, които са отхвърлени от съдилищата с невинаги мотивирани разпореждания и определения. В някои от определенията обаче се изтъква обстоятелството, че жалбоподателят притежава недвижима собственост, че е трудоспособен, излагат се и съмнения за точността на данните в молбата му за освобождаване от държавна такса, доколкото в никоя от тях той не е посочил доходите си от консултантска дейност.

ЕСПЧ анализира разпоредбите на отменения ГПК и приема, че, противно на твърденията на жалбоподателя, те ясно предвиждат хипотезите, при които се дължи такса, условията, при които тя се изчислява, и последиците при невнасянето й, както и възможността лицата, които не притежават необходимите финансови възможности, да бъдат освободени. Според Европейския съд, възможността, предоставена на компетентните съдилища да преценяват във всеки конкретен случай способността на даден ищец да заплати дължимата от него такса, е приемлива и разумна. Тази задача е поверена на съдилищата, а заинтересованите могат да обжалват пред по-висша инстанция. ЕСПЧ приема, че предвидената такса има законна цел, а именно да осигури по-добро съдопроизводство, както и че тя не е прекомерна и е предвидима, доколкото размерът й е установен и по правило е обвързан с цената на иска. ЕСПЧ разглежда и въпроса дали съдилищата не са накърнили неоснователно правото на жалбоподателя на достъп до съд, като отхвърят молбите му за освобождаване от такса. В тази връзка той отчита, че вътрешните инстанции са разгледали молбите на жалбоподателя във всеки случай и макар мотивите им да са относително пестеливи, от тях става ясно, че са взели предвид финансовото му състояние и са стигнали до извода, че той е в състояние да заплати дължимата такса. Следователно в случая няма нарушение на чл.6, т.1 от Конвенцията.

Уредбата на новия ГПК е много по-подробна от тази на отменения, като неговите разпоредби изчерпателно изброяват обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид при разглеждане на молба за освобождаване от държавна такса и разноски. Самият размер на държавната такса остава по същество непроменен, така че може да се очаква, че и в бъдеще ЕСПЧ ще приема това ограничение на правото на достъп до съд за съвместимо с Конвенцията, освен когато съдилищата не са разгледали молбата за освобождаване или са я отхвърлили, без да се мотивират.

2. Уредба по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди

С изменение на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) от май 2008 г. (в сила от 30 май 2008 г.) беше отменена 4-процентната държавна такса върху цената на иска. Изменението е последица от решение на ЕСПЧ от 12 юли 2007 г. по делото "Станков срещу България".

Първан Станков започва съдебно производство срещу държавата за вреди, причинени от неправомерното му задържане. Българският съд осъжда държавата да му плати обезщетение, но таксата, която той е трябвало да плати върху отхвърлената част от иска му, е почти 90% от присъденото обезщетение. Към този момент определянето на държавна такса при искове по ЗОДОВ не е изрично уредено в самия закон, посочва се само, че такса не се дължи при подаване на иска. Някои съдилища обаче определят държавна такса върху отхвърлената част от иска, в резултат от което понякога размерът й е значителен, в отделни случаи дори е равен или даже по-голям от присъденото обезщетение. Практиката на съдилищата в тази област не е еднаква, което води до приемането на Тълкувателно решение №3 от 22 април 2005 г. на ВКС, с което се потвърждава правилността на този подход.

В решението на ЕСПЧ е представено и сравнително изследване на уредбата в различни държави – страни по Конвенцията. В повечето от изследваните държави (с изключение на Русия и Обединеното кралство) в подобни случаи не се дължат или се дължат минимални държавни такси.

Европейският съд единодушно решава, че има нарушение на правото на справедлив съдебен процес, тъй като налагането на значителна финансова тежест, каквото в случая е плащането на държавна такса, е ограничаване на достъпа до съд. Въпреки че искът на жалбоподателя е бил разгледан, присъденото му обезщетение на практика едва е покривало размера на държавната такса, което до голяма степен е обезсмислило изхода от делото. Като недостатъци на системата се посочва невъзможността на съдилищата да намалят размера на държавната такса (възможност, която съществува при подаване на иск по общия ред) и обстоятелството, че системата не отчита трудностите, с които се сблъсква всеки жалбоподател в опита си да определи цената на иска за неимуществени вреди. Заключението е, че макар ограничението да има законна цел – осигуряване на по-добро съдопроизводство, то надхвърля необходимото за постигането на тази цел и налага прекомерна тежест върху жалбоподателя, който има трудната задача предварително да прецени размера на обезщетение за неимуществени вреди, за определянето на което няма ясни критерии.

С изменението, предизвикано от решението на ЕСПЧ, се предвижда по делата, водени по ЗОДОВ, да се внася проста държавна такса, чийто размер се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет. Разноски по делата и по изпълнението не се плащат предварително. Ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се плащат изцяло от ищеца и при оттегляне или отказ от иска. Ако искът бъде уважен изцяло или частично, разноските са за сметка на ответника. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска. Тези разпоредби се прилагат и по висящите дела към момента на влизане на промените в сила, включително и по отношение на делата с постановени, но невлезли в сила съдебни актове. Това е един от примерите за изменение на вътрешната правна уредба в резултат на решение на ЕСПЧ. При това изменението беше прието по-малко от година след постановяване на решението и около шест месеца след изтичането на срока, през който може да бъде поискано отнасяне на делото до Голямата камара на ЕСПЧ. Това е изключително кратък срок в сравнение с други подобни случаи като например изменението на уредбата на мерките за неотклонение в Наказателно-процесуалния кодекс и принудителното настаняване в психиатрично заведение по заповед на прокурора по отменения Закон за народното здраве. Без съмнение то бележи положително развитие в отношението на държавата към тези проблеми.

Такси за юридически лица

Въпросът за таксите, дължими от юридически лица, се разглежда за първи път в практиката на ЕСПЧ във връзка с делото Podbielski и PPU Polpure срещу Полша (жалба №39199/98, решение от 26 юли 2005 г.). Делото е образувано по жалба на дружество с ограничена отговорност срещу невъзможността да подаде въззивна жалба против решение по иск за вреди от неизпълнението на търговски договор, тъй като не е в състояние да заплати определената от съдилищата държавна такса. По искане на дружеството жалбоподател размерът на държавната такса е бил намален, но въпреки това е останал прекалено висок – 10 000 полски злоти при декларирана възможност да бъде платена такса в размер от 500 полски злоти.

В решението си ЕСПЧ възприема същите принципи като при анализа на сходни оплаквания от физически лица. Той признава, че системата на държавните такси като цяло не е несъвместима с Конвенцията, но подчертава, че в случая съдилищата не са взели предвид всички обстоятелства от значение за определянето на таксата и са определили прекомерна сума, която дружеството жалбоподател не е можело да заплати поради значителните му финансови затруднения към онзи момент. С тези мотиви ЕСПЧ достига до заключение за нарушение на чл.6, т.1 от Конвенцията.

Интересно е да се отбележи, че становищата на съдиите по този тип дела невинаги съвпадат. Въпреки че решението по делото Podbielski и PPU Polpure срещу Полша е единодушно, в последващо дело Teltronic-CATV срещу Полша (жалба №48140/99, решение от 10 януари 2006 г.) при сходни факти по делото ЕСПЧ достига да заключение за нарушение на Конвенцията с мнозинство от четири на три гласа. В особеното си мнение съдиите от малцинството изразяват виждане, че Съдът не следва да анализира отново всички обстоятелства по делото и да поставя под съмнение аргументите на вътрешните съдилища, които без съмнение са разполагали с по-пълна информация, а следователно – и с възможност да направят по-точна преценка. ЕСПЧ следва да се намесва само когато вътрешните съдилища са определили таксата явно произволно и без да вземат предвид искането и доказателствата, изложени от жалбоподателя. Освен това съдебните спорове са част от характерните за търговската дейност рискове и лицата, които извършват подобна дейност, следва да отделят и съответните средства за посрещане на евентуални съдебни разноски.

В още по-скорошно решение от 31 юли 2007 г. по делото "Футболен клуб Mretebi срещу Грузия" тази тенденция се запазва. ЕСПЧ отново преценява, че е налице нарушение на чл.6, т.1 от Конвенцията, като решението е взето с мнозинство от четири на три гласа. В особеното мнение на съдиите от малцинството отново се подчертава, че правото на преценка на вътрешните съдилища не бива да се ограничава прекомерно. Отчита се и фактът, че в случая жалбоподателят не е представил доказателства за финансовите си затруднения и че не следва на вътрешните съдилища да се налага задължението да събират доказателства в подкрепа на твърденията му.

Следва обаче да се има предвид, че разликата в становищата на различните съдии засяга основно границите на правото на намеса на ЕСПЧ и на правото на преценка на вътрешните съдилища. Правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса в случаите, когато не разполагат с достатъчно средства, е трайно признато в практиката на ЕСПЧ. Това личи особено ясно от решението по дело Paykar Yev Haghtanak Ltd срещу Армения (жалба №21638/03, решение от 20 декември 2007 г.), в което компетентните съдилища не се произнасят по искането на дружеството жалбоподател за освобождаване от такса по касационна жалба срещу решение, с което е осъдено да плати данъци в определен размер. Съдът постановява, че пропускът на съдилищата да разгледат искането на жалбоподателя е равнозначен на пречка за упражняване на правото му да подаде касационна жалба и представлява нарушение на правото му на достъп до съд.

В България с изменението на ЗОДОВ и на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, размерът на държавната такса при предявяване на искове за обезщетение по ЗОДОВ е определен на 10 лева за юридически лица с нестопанска цел и на 25 лева – за останалите юридически лица. При обжалване пред въззивна или касационна инстанция таксата е половината от посочените суми.

При този изключително нисък размер на таксите едва ли ще има случаи, в които плащането им ще представлява трудност.

От друга страна обаче съответните разпоредби на действащия ГПК до голяма степен възпроизвеждат разпоредбите на отменения ГПК и за разлика от физическите лица юридическите лица не разполагат с възможност да подадат искане за освобождаване от плащане на държавна такса. Единственото юридическо лице, което е освободено от държавна такса по право наред с държавата, държавните учреждения и общините, е Българският червен кръст. Юридически лица няма да дължат държавна такса и поради особения характер на производството в някои от хипотезите, изброени в чл.83, ал.1 от ГПК. Освен в тези специални хипотези юридическите лица не могат да бъдат освободени от държавна такса. Ясно е, че

уредбата на таксите в ГПК създава предпоставки за нарушения на правото на достъп до съд на юридическите лица,

доколкото нейното стриктно прилагане винаги ще има за резултат отхвърляне на искането за освобождаване от такса, без оглед на конкретните обстоятелства по делото и на финансовите възможности на съответното юридическо лице. Нещо повече, уредбата не прави разлика между търговските дружества (по отношение на които, както бе посочено, част от съдиите в ЕСПЧ са склонни да прилагат по-строги критерии) и юридическите лица с нестопанска цел, които по правило разполагат със сравнително ограничени източници на доходи – обстоятелство, което е взето предвид при определяне на дължимата от тях проста такса в производства по ЗОДОВ. Трябва да се отбележи, че единствената жалба срещу България, която ЕСПЧ е разгледал до този момент в тази връзка, е подадена именно от сдружение с нестопанска цел ("Сдружение на руските граждани в България"), което не е могло да предяви реституционен иск, тъй като не е било в състояние да плати значителната държавна такса. Искането му за освобождаване от плащане на таксата е било отхвърлено от българския съд с аргумента, че тази възможност не е предвидена в отменения вече ГПК. ЕСПЧ не разглежда спора по същество, тъй като сдружението оттегля жалбата си, след като искането му за реституция е удовлетворено по административен ред. Прави впечатление обаче сходството на обстоятелствата, изложени в решението за прекратяване на делото, с тези по цитираното по-горе дело Paykar Yev Haghtanak Ltd срещу Армения, в което ЕСПЧ взема решение за нарушение на чл.6, т.1.

Всичко това показва, че е препоръчително да се преразгледа уредбата на държавните такси в действащия ГПК, като се предвиди възможност за освобождаване или намаляване на държавните такси, дължими от юридически лица. Въпрос на законодателна преценка е дали уредбата да е еднаква по отношение на всички юридически лица, или да бъдат предвидени специални разпоредби за юридическите лица с нестопанска цел – подход, възприет при изменението на ЗОДОВ.


       
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно