От ВСС всеки излиза чист и неопетнен
По-лош съвет от този? "Може, може!", казал оптимистът.

По-малко от час след като Стойко Стоев обяви, че излиза от Висшия съдебен съвет, за да запази името си чисто и неопетнено, в Съдебната палата се роди първият виц по темата: "Да, разбира се, че може да излезе чист и неопетнен. Ако ВСС работи с "Ариел"!"
Интересното е, че тази реплика се възприема като много смешна от хората, които познават г-н Стоев. Другите намират вица за плосък.


Призракът на предсрочното уволнение броди из кулоарите на Висшия съдебен съвет (ВСС) и трови следобедната дрямка на обитателите.
Постоянно действащият ВСС, на който се възлагаха толкова надежди, се оказа тежко фиаско. Критикуват го от самото му начало, когато първостепенна задача се оказа битката за статута на членовете му - заплати, осигуровки и други екстри. После се видя, че безпринципно кадрува, че правилата за атестирането на магистратите са формални. И че макар да си назначи представляващ, този ВСС просто няма лице, той е една размита маса от безличие, която ревностно бяга от всякаква публичност.

Но първите сериозни атаки срещу ВСС дойдоха това лято, когато започна назначаването на новите съдебни шефове. В 18-годишната история на съвета той е бил многократно критикуван от представители на другите власти, от неправителствени организации и гражданското общество. За първи път обаче гилдийна организация на магистрати – Съюзът на съдиите в България, се разбунтува срещу ВСС покрай назначението на ген. Пенгезов за председател на Софийския апелативен съд (САС). Съюзът обвини ВСС в непрозрачна кадрова политика, подкрепиха го неправителствени организации. А през септември новият правосъден министър Маргарита Попова заяви в прав текст, че

магистратите в България не одобряват начина, по който бяха назначени някои административни ръководители,

после посъветва членовете на съвета или да почнат да работят както трябва, или да чакат промени. Попова, която е прокурор от кариерата, трудно може да бъде обвинена, че става рупор на тясноведомствени съдийски неволи или нечии лични амбиции, както някои се опитаха да представят съдийския протест.

През последния месец с разкритията около контактите на прословутия Красьо от Плевен нещата съвсем излязоха извън контрол. Двамата уличени членове на съвета – Стойко Стоев и Иван Димов, така скоростно обявиха, че си подават оставките, че човек почва да се пита да не е объркал държавата. После единият размисли. Междувременно се разигра нелепият водевил "Зет и тъща не пеят в една къща" и още един член на съвета - Сребрина Христова, подаде за оставка.

Останалите във ВСС трудно скриват надеждата си, че напусналите ще изиграят ролята на изкупителни жертви, чието отстраняване може да спаси съвета като цяло. Но истината е, че с или без Стоев, Димов, и Христова, този ВСС се радва на всеобщо неодобрение.

Естествената реакция на повечето от хората, които не са запознати с проблемите на съдебната система, е съвсем логична: "Тия всичките да си ходят, да ги разпуснат веднага!" Само че тази теза, която се върти и в главите на много от управляващите, е дълбоко погрешна.

Предсрочното прекратя-
ване на мандата на
съвета не е решение
на въпроса, а дежа вю.

Първо, подобна подмяна отново ще подхрани нихилистичната теза, че всяка нова власт може да сменя заварените институции като старо бельо. Само със стабилност и приемственост може да се гарантира държавническо мислене при упражняването на властта и носенето на политическа отговорност. Тепърва ще се разследва доколко добродетелни са били отношенията на Стойко Стоев и Иван Димов с прословутия Красьо, но по-същественият въпрос е кой ще понесе отговорността и негативите от назначаването им във ВСС. Парламентът, който ги е изпратил там? Политическите сили, които са ги предложили – НДСВ и ДПС? Нищо такова няма да се случи. Негативите се трупат изцяло върху съдебната власт. Второ, който познава историята на ВСС знае, че при всяка предсрочна подмяна съветът неизменно се възпроизвежда, дори и в по-лош вариант. Досегашната история на институцията Висш съдебен съвет в България е като оня виц за песимиста и оптимиста. Песимистът всеки път казва: по-лош съвет от сегашния не може да има. "Може, може", отвръща оптимистът. И винаги се оказва прав.

Докато не се променят критериите за избора, все едно нищо не се е променило – новият съвет ще бъде досущ като стария, само с други имена. По време на две десетилетия съдебна реформа, няколко десетки промени в закона и три конституционни ревизии, политици, законодатели и експерти неизменно ни уверяват, че вземат за пример най-напредничавите европейски модели.

И всеки път става ясно, че сме усвоили само формата, но не и съдържанието.

Досущ като оня чукча, дето си купил кола: "Много хубаво нещо това колата, вътре топличко, седалките меки, има клаксон, радио свири, само дето кучетата много бавно я теглят!" И нашият ВСС тъй – и мандат си има, и изборност, и висок статут, и сграда, администрация, правила... Само дето някой е пропуснал да запише в указанията по експлоатацията му правило № 1: "Съветът не е букмейкърски пункт!"

А преди правило №1 трябва да има едно друго, фундаментално: най-важ-
ното качество на членовете на ВСС е моралът и гражданската им съвест. Но моралът е имагинерна величина в България. Да, в Конституцията пише, че във ВСС се избират "юристи с високи професионални и нравствени качества", ама през 1994 г. Конституционният съд (КС) анатемоса въведеното в Закона за съдебната власт (ЗСВ) основание за предсрочно прекратяване на мандата на членове на ВСС поради "системно неизпълнение на професионалните задължения или поведение, уронващо престижа на съдебната власт". Това не било обективен критерий, създавали се "широки и неограничени възможности" за субективни интерпретации на поведението на членовете на ВСС, реши КС. Другояче казано, обществото ни няма критерии за оценка - кое поведение е укоримо и злепоставящо съдебната власт. (И това го мислят конституционни съдии, които също по условие трябва да притежават висок морал.) И макар че в действащия ЗСВ отново бе записано същото основание за дисциплинарно уволнение на всеки магистрат като отхвърленото, което все още никой не го е пратил в КС, някак си остана притеснението да си мерим морала.

"Съветът на съдебната власт в служба на
обществото"

– така е озаглавено Становище №10 на Консултативния съвет на европейските съдии – Consultative Council of European Judges (CCJE) от ноември 2007 г., изготвено по искане на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Според него основната работа на съдебните съвети навсякъде в Европа е да гарантират независимостта на съдебната власт, както и независимостта на отделните съдии. Затова в съвета трябва да влизат хора, които имат "култура на независимост", умеят да участват в дискусии, "познават живота на съдебната власт", включително и представители на гражданското общество, ползващи се с голям авторитет. Нещо повече, някои членове може да не са юристи, а да имат опит в области като мениджмънт, финанси, информационни технологии, социални науки, които са нужни за "модерно управление на съдебната власт". Сдруженията на съдиите също би трябвало да могат да издигат кандидатури за съвета, това би гарантирало по-широка представителност във ВСС на съдебната власт от всички равнища, включително и териториално, пише в становището на CCJE. Е, в българския съдебен съвет има

доста хора на пенсионна
и предпенсионна възраст,

но съдии от районните и окръжните съдилища традиционно няма – и заради големия изискуем стаж. Региони като Русе, Бургас, Пловдив, Велико Търново и много други нямат представители във ВСС, а членовете на съвета се оплакват, че гласуват на сляпо. Всъщност на някои им харесва да са слепи, че даже и глухи – мнозина например не чуха председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лазар Груев, когато обясняваше, че е проучил ситуацията в Бургаския съдебен район и според него най-подходящият шеф на тамошния апелативен съд е Яни Бахчеванов. Съветът обаче гласува за Дора Чинева, а електронните форуми мигом се напълниха със семейственост – съпругът на г-жа Чинева бил адвокат в Бургас с преуспяваща кантора, синът, дъщерята, снахата... Лошо няма, законът не забранява. Защо толкова се вълнуват хората?...

Някои продължават да виждат най-големия недостатък на ВСС в парламентарната квота. Само че в момент, в който наблюдатели нарекоха сегашния ВСС "Съветът на Иван Колев" (бившият председател на СРС бе избран почти триумфално от съдийската квота), когато една съдийка с авторитет, като Нели Куцкова, публично се извини на колегите си, че не само е гласувала, но е и агитирала за Георги Шопов, когато се говори, че кадровата политика на съвета се решава от силни съдийски лобита извън него,

да се оплаква халът на парламентарната квота е не само лицемерно, но и смешно.

Не случайно в становището на ССJЕ пише, че при избора на членове на ВСС от съдебната квота "трябва да бъде избягната всякаква намеса на съдебната йерархия". Съдии от СГС и СРС споделят колко унизени се почувствали преди две години на изборите за делегатското събрание, когато заподозрели, че мандатната комисия е сформирана "по указания на Светлин Михайлов и компания" и затова след гласуването поискали да останат в залата и да присъстват на броенето на гласовете, но били обидно натирени. Други пък разказват, че на някои от избраните делегати Михайлов вдигнал скандал след вота за членове на ВСС - защо са гласували за Галя Захарова (вотът е таен). Дали това има някакво отношение с кървавите събития около Красьо от Плевен, чието име, според запознати, било извадено на бял свят само защото имал неблагоразумието да лобира срещу избора на Светлин Михайлов? Може и никога да не се разбере.

Но едно е ясно – при сегашната система за избори, не може да има читав Висш съдебен съвет. Дори да се подновява всяка година, той ще става все по-непопулярен. А процесът е двустранен, защото, губейки вяра в смисъла от изборите, магистратите отказват да участват активно в тях, уважаваните хора в системата не желаят да се кандидатират. Което пък означава, че

още дълго ще сме свидетели на безочлива кадрова политика в съдебната система

при отсъствие на публичност и прозрачност. Някой ще възрази, че публичност има – ето журналистите могат пряко да наблюдават заседанията на съвета (след като дадоха предния ВСС на съд, за да го принудят да изпълни закона). Но пълните стенограми от заседанията на ВСС още не се появяват на сайта му в интернет (едва три излязоха в края на октомври). Имало технически проблеми! Да се чуди човек какви може да са те, след като съкратените стенограми се публикуват.

Липсата на прозрачност пък се доказа още при старта на изборите за нови административни шефове на съдебната власт. И до днес няма отговор един съвсем простичък въпрос – по какви критерии ген. Пенгезов бе предпочетен за шеф на САС пред останалите кандидати. Според становището на ССJE: "Трябва да има пълна прозрачност в условията за избиране на кандидати, така че съдиите и обществото да могат да бъдат сигурни, че назначаването е изключително заради качествата на кандидата и въз основа на неговата квалификация, способности, честност, чувство за независимост, непредубеденост и ефективност. Поради тази причина много е важно Съветът на съдебната власт да направи достояние на широката общественост критериите за назначаване и подбор...

Освен това, що се отнася до по-високите постове и най-вече - този на председател на съд, за да осигури прозрачност и отчетност за избора, направен от назначаващия орган, Съветът на съдебната власт трябва официално да разпространи общ профил, съдържащ характерните особености на съответната длъжност и качествата, които кандидатът трябва да притежава."

Законът изисква решението за избора на един административен шеф да е мотивирано, което означава да се сравнят качествата на кандидатите и на база на определени критерии да се изведе победителят. Такива мотиви въобще липсват в решението на ВСС, но това не попречи на тричленен състав на ВАС да обяви избора на ген. Пенгезов за перфектен. Аргументите "за" се съдържали в изказванията по време на дискусията, по-точно в единственото изказване в подкрепа на генерала. То съдържа заявлението на Иван Колев, че Пенгезов се е доказал като много добър юрист, който умее да сплотява хората около себе си. И толкова. Оскъдна мотивация, но, както се оказва, напълно достатъчна. Важното е да има някакви мотиви, без значение какви са те, защото "преценката за професионалните и нравствените качества е единствено в компетентността на ВСС и не подлежи на съдебен контрол" – пише в решението на тричленката на ВАС. По тази логика Иван Колев можеше да каже каквото си иска – например, че генералът има хубави мустаци, или пък че той ще въведе казармена дисциплина в съда и всяка сутрин ще кара магистратите да обикалят на бегом Съдебната палата. За ВАС това щеше също да е достатъчен мотив за избора, който, представете си, не подлежи на проверка по същество.

На някого това предположение може да изглежда прекалено, но уви не е. Журналистите по принцип са обръгнали на всякакви простотии, но

дори на тях им
увиснаха ченетата от смайване и неудобство,

докато слушаха изказването на Светла Данова (член на съвета от парламентарната квота) в подкрепа на Светлин Михайлов при избора на председател на СГС. Г-жа Данова, чийто син е назначен от Михайлов за служител по информацията в СГС, с апломб обясни, че през ден ходи в съда, че е приятелка с почти всички съдии и е в "изключително близки отношения със секретарката на Светлин Михайлов". Данова била възхитена от Михайлов, който на всеки гледал да помага, а пък конкурентката му, съдия Жаклин Комитова, била така необщителна – като я срещнела по коридорите на Съдебната палата, всеки път извръщала глава настрана.

Ако Светлин Михайлов беше избран за председател на СГС (на косъм беше), ето тези бисери щяха да залегнат в мотивите на ВСС. Неуязвими за съд. До голяма степен това, което става във ВСС, се дължи именно на липсата на достатъчно ефективен съдебен контрол върху решенията му. Но какво друго да се очаква, щом съдиите, които са призвани да дават оценка на ВСС, са кадрово зависими от него.

Вярно е и друго - че законът е несъвършен, затова и практиката на съда по
него граничи с абсурд.

Няма никаква логика гласуването за съдебни шефове да е тайно, а да се очаква членовете на съвета да мотивират своя вот за определен кандидат чрез изказване. Просто тайният вот е несъвместим с личното му мотивиране. Само че не друг, а силно лоби от страна на ВСС убеди депутатите в предишния парламент да оставят тайното гласуване за избор на административни шефове. Иначе членовете на съвета щели да бъдат притискани! При този статут, мандат, заплати, те се боят от натиск, а трябва да предпазват съдиите от всякакви влияния. Както се видя, те не се страхуват от натиск, боят се да не им проличи.

Във ВСС и ВАС със сигурност са чували максимата "Лош закон, но закон!". Ако съдиите не са се научили да прилагат закона с разум, значи нямат място там.

В контекста на всичко това е много трудно да се защитава принципната теза, че съветът не бива да се сменя предсрочно. Някои вече имат и готова схема, ползвана и при предишни смени – новата организация на следствието с последните промени в съдебния закон, може да мотивира "обновяването". Само че, ако Конституционият съд има капчица срам, не би трябвало да приеме подобна теза. Нали същите тези промени в съдебния закон минаха благополучно през него с аргумента, че всъщност нищо в статута на следствието не се е променило.

А като стана въпрос за КС – случайно ли се забави изборът на нови съдии там?

 

 


   
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
1
*******************
|
нерегистриран
30 октомври 2012, 08:57
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно