Адвокат Йонко Грозев, Център за либерални стратегии:
Задача № 1 – съдебната власт само от съдии

През последните години основна движеща сила за подобряване на системата на българското правосъдие беше Европейският съюз. Това е и добро, и не толкова добро. Добро е, защото не позволява този изключително сериозен въпрос да бъде заметен под килима. Оставени сами на себе си, със сигурност нямаше да имаме сили да направим каквото и да било. Не е добро обаче, защото фокусира вниманието върху технически решения и детайли, а не това е основният проблем. От Европа могат и непрекъснато ни дават предложения за добри практики и решения, които са изпробвани при тях и работят. Всички съвети, които получаваме отвън, обаче имат един основен дефект – те почиват на погрешната презумпция, че хората, които управляват системата у нас, искат тя да бъде управлявана по-добре. Това въобще не е вярно. Затова всичките тези технически решения, сами по себе си чудесни, в България нямат шанс да проработят.

Моделът на съдебната ни система
е принципно сгрешен

и не създава мотивация за тези, които я управляват, да работят в обществен интерес. По тази причина всички съвети, които идват от Европа, са само повод за една игра - демонстрация, че нещо се прави, а в същото време съзнателно се саботира възможността тези правила да заработят. Непрекъснато променяме процесуалните правила и в гражданското, и в наказателното право без ефект. Само се създава повече хаос. Въведохме случайното разпределение на делата, истинска и сериозна гаранция за безпристрастност, но изпълнението й среща сериозна съпротива.

Тази игра на реформи ще продължи без промяна, докато не бъде преразгледано структурирането на съдебната система като цяло, защото то е основният механизъм, чрез който се създава мотивация за един или друг тип поведение на управляващите и оттам - на всички в системата. В момента системата е прекалено затворена, липсват ефективни механизми за носене на отговорност и съответно ВСС няма мотивация да управлява в обществен интерес. ВСС не е отговорен пред никого. Независимостта, разбирана като невъзможност магистрати да бъдат отстранявани за лоша работа, е доведена до крайност. Несменяемостта е въведена в еднаква степен както за съдиите, където има реална необходимост, така и за прокурори/следователи, където необходимостта е далеч по-малка.

Основният дефект на българската правораздавателна система в сегашния й вид е

отказът демократичният процес да бъде взет предвид като фактор за постигане на баланса между отчетност и независимост.

Тъй като анализите и предложенията за реформи се правят от юристи, а те имат високомерно отношение към политическия процес, политическият процес не се отчита като важен фактор за постигане на верния баланс между независимост и демократична отговорност на системата. А политическото влияние върху правораздаването е изключително важно и необходимо. То е гаранция, че системата ще работи в обществен, а не в частен интерес. Но това политическо влияние трябва да е ясно регламентирано и публично, не задкулисно, както е в момента, и за него да се носи отговорност. Основно политическо влияние е необходимо върху разследването и обвинението и в много ограничена степен - при управлението на съда. И то е не само гаранция за ефективност, но и гаранция за независимост. Навсякъде по света, където има независимост на наказателното преследване, тя не се постига през институционална независимост на прокуратурата, а през политическия процес.

По-ефективен механизъм срещу злоупотребите с власт от демокрацията не е измислен и всяко отклонение от принципа на демократична отговорност трябва да има сериозно основание. Демокрацията работи ефективно в България, имаме и медии, които също са ефективни в разкриване на злоупотреби. Нямаме правителство през последните 20 години, което да си е позволявало злоупотреби (за съжаление всички го правеха) и да не е платило политическата цена за това. Единственото място, където демокрацията не се случва, е съдебната власт. Затвореността на системата и

събирането на две напълно
несъвместими звена като съда
и прокуратурата в едно управление

превръща липсата на механизми за отчетност и отговорност в проблем на системата като цяло. В резултат имаме и сериозен проблем с корупцията в съдебната система, за което настоящото правителство не смее дори и да говори, защото няма решение.

Разумното решение е приемане на друга структура на управление на съдебната система и друго конституиране на ВСС. Съвет, който да е компетентен единствено по отношение на съда. За необходимостта от независимост на съда има достатъчно силни и универсално приети аргументи. Съществуват и две допълнителни гаранции, че съдът не може да злоупотребява с независимостта си, които ги няма при прокуратурата. Първо съдът не може да действа по собствена инициатива и второ - всичко, което става в съда, е публично. Независимостта на съда е необходима, въпросът е да се намери добър баланс в структурирането на управлението. Според мен добрият вариант би бил нещо като 2/3 съдийска квота и 1/3 парламентарна, така че съдиите да имат необходимото мнозинство за самоуправление, но да има и достатъчно външни участници, които да дават публичност.

Публичността е водещ принцип
в управлението на съда.

На практика системата се държи отговорна през говорене, през знание, през чувството за срам. Но за да сработи това държане на отговорност през срама, системата трябва да е достатъчно малка, за да е прегледна, и всичко, което се случва в нея, да става публично известно и да получава оценка. Колкото е по-голяма системата, толкова по-сложно става проследяването. И това е допълнителен аргумент срещу включването в нея на следователи и прокурори.

По отношение на прокуратурата
е необходимо въвеждането на политически контрол за нейната ефективност

и съответно носене на политическа отговорност за липса на ефективност или злоупотреби с правомощия. Няма разумен аргумент прокуратурата да се държи като институция напълно независима от демократичния процес. Идеята за независимото разследване и обвинение е много мила на юристите, тя идва от принципа за законност, залегнал в наказателното ни право, т. е. всяко престъпление трябва да бъде преследвано и наказвано, без да се взимат предвид никакви съображения за целесъобразност. Така априори се изключва възможността за дискреция в работата на прокуратурата. Всичко това може да звучи прекрасно като абстрактен принцип обаче няма никаква връзка с реалния живот. Достатъчно е да се сравни обемът на престъпността и капацитетът на системата да разследва и преследва, за да се види, че броят на престъпленията е повече от седем пъти по-голям от това, с което системата може ефективно да се справи. И това е така не само в България, а навсякъде по света. Точно по тази причина наказателната политика неизбежно се състои от поставяне на приоритети – коя престъпност е по-важно да бъде ефективно разследвана и преследвана с оглед на обществения интерес и как да бъде използван ограниченият ресурс за разследване, който винаги ще бъде ограничен. Това определяне на приоритети е особено важно при икономическите престъпления и при престъпленията без непосредствен пострадал, като контрабанда, корупция. Дискреция има, макар и в по-малка степен, и при класическата престъпност, като там тя се осъществява не толкова в активността на разследване, а по-скоро в тежестта на обвинението. Няма съвременна наказателна система, която да може да се справи без някаква форма на споразумение, където дискреционният принцип е видим в най-голяма степен.

Решението коя престъпност е приоритетна и къде трябва да се насочат ограничените ресурси за разследване, не е юридическо, а политическо по своя характер и върху него трябва да има политически контрол. В България обаче политическият контрол е напълно премахнат и тази тотална институционална независимост на прокуратурата ни обрича на неефективна наказателна политика.

Прокурорите нямат никаква
институционална мотивация да се
занимават със сериозните неща.

Докато това не се промени, системата няма да заработи. В момента наказателната политика на прокуратурата се осъществява по линия на най-ниското съпротивление. Няма съзнателно решение кое е важно, кое – не чак толкова. Приоритетите се избират по линията на една скрита институционална логика, продиктувана от това, че

никой не иска да поема какъвто
и да е риск, защото рискът винаги
се санкционира и никога не носи полза.

А преследването на хора с власт и влияние, било то политици, било то организирана престъпност, предполага поемане на риск. От гледна точка на индивидуалната мотивация на прокурора това може да му донесе само неприятности и няма вариант, в който да му носи позитиви. Институционалният механизъм за мотивация в работата на прокуратурата в момента е - колкото повече стоиш, толкова повече израстваш, получаваш си заплатата напълно автоматизирано, без никаква връзка с това какво вършиш и как го вършиш. В резултат, цялата система се концентрира върху дела с най-ниско ниво на риск на принципа "за милион няма закон, за кокошка няма прошка" – най-точното определение на наказателната политика в България.

Митът, с който се оправдава независимостта на прокуратурата, е твърдението, че това дава възможност да се разследват хората във властта. Опитът от последните 20 години показва точно обратното – никога прокурорите не са тръгнали срещу силните на деня просто защото нямат институционален интерес от това.

Единствено връзването с политическия процес ще направи прокуратурата чувствителна към обществените приоритети. И тогава ще знаем на кого да зададем въпроса защо има корупция в съда? На Главния прокурор. И ако не получим в отговор убедителни действия, ще знаем и чия оставка да искаме.

 

 


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
13
**********************
|
нерегистриран
28 ноември 2012, 14:30
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
12
*************
|
нерегистриран
30 октомври 2012, 08:57
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
11
******
|
нерегистриран
05 октомври 2012, 03:40
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
10
************
|
нерегистриран
04 октомври 2012, 17:33
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
9
*******************
|
нерегистриран
25 септември 2012, 02:54
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
8
******
|
нерегистриран
05 юли 2012, 04:46
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
7
********
|
нерегистриран
09 април 2012, 14:11
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
6
********
|
нерегистриран
05 април 2012, 08:20
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
5
Miracle
|
нерегистриран
03 април 2012, 17:49
0
0
4
*****
|
нерегистриран
27 март 2012, 11:24
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно