Как Мис Китай прелъстява света
Защо не можем да живеем дори ден, без да посегнем към нещо Made in China?

Наскоро по Си Ен Ен гледах интервю с американската журналистка Сара Бонджорни за решението на Ю Ес Ейд да прекрати договора с главния си доставчик - американската фирма Алатек Хелткеър Продъктс - най-големият производител на презервативи в САЩ. Американските закони забраняват на Ю Ес Ейд да купува кондоми от чужбина. Да, но кризата променя всичко! И след като от Ю Ес Ейд изчислили, че ако се снабдяват с нужните 800 000 презерватива от Китай, ще спестят 32 млиона долара, законите вече били само досадна подробност.

Сара Бонджорни е автор на книгата "Една година без Made in China: Приключението на едно семейство в глобалната икономика". В нея 34-годишната журналистка описва живота си, когато тя и семейство й решили да живеят, без да ползват нито един китайски продукт.
Водещият на интервюто по Си Ен Ен Джон Робъртс смяташе да призове за бойкот на китайските кондоми и да защити местното производство. Затова директно зададе въпроса на Сара Бонджорни: "Възможно ли е американският потребител да живее без Made In China днес?"

"Никакъв шанс" – бе краткият и категоричен отговор.

Не цяла година, а дори една седмица не може да мине, без да посегнем към продукт от Китай, дори на етикета да не пише "Made in China". Още нещо – ако прочетем "Made in the USA (Japan, Germany) of imported materials", това абсолютно сигурно означава, че продуктът е произведен с китайски части. А компании като Проктър енд Гембъл и Колгейт Палмолив не посочват къде са правени техните пасти за зъби. Колгейт Палмолив на сайта си изрично пише, че пастите им "са безопасни, независимо къде ги произвежда компанията".
Да се бойкотира китайското днес е предварително загубена кауза. Защото Китай произвежда 75% от детските играчки, 90% от преносимите компютри, 60% от маратонките, 52% от облеклото и текстила, 38% от неръждаемата стомана, 57% от резервните части и компоненти. Държи 80% от пазара на ябълков сок и ябълки, контролира световния пазар на пшеничен глутен (известен още като "житно месо"), сорбинова и аскорбинова киселина – суровини, без които е невъзможно консервирането, производството на хляб, безалкохолни напитки, колбаси, млечни и сладкарски изделия, сушени плодове.
В изследване на трима френски икономисти - Лионел Фонтане и Соледад Зиняно от Юниверсите дьо Пари I Пантеон-Сорбон и Гийом Голие от Банк дьо Франс, озаглавено "Важно е качеството: (Не) всичко е произведено в Китай", се посочва, че от 5041 продукта, търгувани най-често в света, 4898 са износ от Китай. Въпреки това те не се продават с китайски етикет, а повечето от тях стигат до потребителя с етикет Made in Germany. И той така и не разбира, че всъщност са китайски. Любопитно е и друго: от анализа на 5000 популярни стоки става ясно, че стойността на японските е 2,9 пъти по-висока от тази на китайските, а сравнена с тази на американските и германските, съотношението е съответно 2,4 и 2,3 пъти.
Китай, въпреки че произвежда почти всичко, или най-малкото компоненти за почти всичко, все още е обвиняван, че бълва долнокачествени боклуци, с които залива света. Но това е просто маркетингов трик, лишен от здрава логика. Добре известно е, че Дел, Филипс, Самсунг, Панасоник, Нокиа поддържат в Китай солидни мощности за потребителска електроника. Байер, Хемонетикс, ДжЕ и Медтроник имат големи заводи за медицинско оборудване. БМВ, Тойота, ДжМ, Бригс&Стрейтън и Каминс произвеждат свои автомобили, а Боинг, Еърбъс и Ролс-Ройс създават компоненти за самолетите си.
През последните години Китай се превърна в

най-динамичната икономическа и социална лаборатория.

Ето само едно сравнение. В света има 11 държави с население над 100 млн. На пето място в класацията е Бразилия със 191 305 380 (според последните данни от преброяването от 2009 г.) Това прави 2,81% от населението на земята. Посочвам като пример Бразилия, не само защото тя е най-динамично развиващата се страна през последните години, но и защото населението й е равно на броя на официално посочените китайски работници – 190 млн. души. На тези 190 млн. се дължи "китайското икономическо чудо". Тъкмо тези 190 млн., най-вече жени, се бъхтят по 16 часа на ден за максимум 250 долара на месец и осигуряват 9% от световното производство. Все още китайският дял е доста далеч от американските 22%, но цифрите не винаги казват всичко. Защото китайското промишлено производство е най-впечатляващото явление на съвременния свят. Това най-ясно личи в една провинция – Гаундън, и нейния индустриален център Шънджън, откъдето тръгва икономическото чудо на Дън Сяопин. В тази провинция живеят 90 млн., от които 18 млн. са заети в манифактурното производство и по този показател само тази провинция бие САЩ с нейните 14 млн. промишлени работници.

Китайците са първо производители, а след това търговци. Търговците били смятани за "престъпници"

и още първият китайски император Цин Шихуан през 247 г. преди Христа започнал да ги преследва, товарел ги на талиги и ги изселвал в запустелите земи на Южен Китай. Така там от векове се е оформила аристократична каста, съставена от предприемчиви и интелигентни хора, които нито чуждите колониалисти, нито комунистическите лидери успяха да пречупят. Затова неслучайно точно Южен Китай се превърна в локомотива на сегашния икономически и социален бум.

През октомври 1979 г. Дън Сяопин издигна лозунга "Почтено е да забогатееш",

който е просто перифраза на знаменитата конфуцианска мъдрост – няма значение дали котката в тъмната стая е черна или бяла, важното е да лови мишки.
Лабораторията на дънсяопиновия експеримент се казва Шънджън. Той избира малкото рибарско градче с 82 000 жители, което се намира точно срещу Хонконг. И ако експериментът му се окаже успешен, това ще означава триумф за комунистическата пропаганда. Ако пък се провали, градът е достатъчно далеч от Пекин, за да се тушира цунамито на негативните реакции. До момента на експеримента, градчето се е казвало Баоан (ценен мир), но Сяопин връща името му от времето на династията Тан Шънджън. За четвърт век Шънджън настигна по население и по индустриална мощ Ню Йорк - гордостта на Америка и на западния модел на капитализма! Небостъргачите са толкова, колкото и в Манхатън. Но фабриките са десет пъти повече.

Умаленият символ на китайския промишлен модел са заводите Фокскон

– най-големият световен производител на електроника, но като подизпълнител на други компании. Фокскон всъщност е търговското име на тайванската компания Хон Хай Пресижън Ко и точно тук се правят прочутите iPod и iPhone на Епъл Компютърс, моделите Мак мини, дънните платки на Интел, много от компонентите на Дел Инк, Хюлет Пакард; както и конзолите Плей Стейшън 2 и 3 на Сони; Дабъл Ю Ай Ай на Нинтендо и Иксбокс 360 на Майкрософт, голяма част от телефоните на Моторола и четящото устройство за е-книги Амазон Кайндъл.
В заводите Фокскон работят 270 000 души, те спят в общежитията на компанията и се хранят в корпоративните ресторанти. Тук всеки ден се колят 3000 прасета, отглеждани във фирмената свинеферма. Недалеч са пристанищата на Хонконг и Шънджън, където годишно се обработват 40 млн. стандартни контейнери – тоест по един на всяка секунда. Оттук минава повече от половината от китайския износ и голямата част от китайския внос. Вторият по обем артикул, който пристига с контейнери от Америка, са вторични суровини - хартия и долари!

Възходът на Шънджън по нищо не се различава от този на Манчестър, Детройт или Чикаго. И покварата му.

Местните медии преливат от истории за престъпления и наркотици, в най-гъсто населените райони стените са изписани с телефонни номера на проститутки, амбулантни търговци и мошеници, които могат да ти осигурят каквото поискаш – от диплома за университет, до американски паспорт, здравна осигуровка или документи за легално пребиваване.
Може би най-добрата книга за китайския феномен е на британския финансист Том Клисолд - "Мистър Китай". Авторът пише: "Точно когато си помислиш, че започваш да разбираш какво става в тази страна, се оказваш в най-голяма опасност. Виждаш страхотен нов продукт на пазара и започваш да се питаш, къде ли е създаден, докато с изненада не откриеш, че той се произвежда в невзрачното предприятия накрая на улицата, покрай което си минавал всеки ден през последните пет години и си се питал какво ли правят хората вътре и как се издържат."
В Шънджън се произвежда половината от китайския износ. Тук заплатите са между 900 и 1200 юана (130 – 180 долара). Собственикът и основателят на гиганта Фокскон Теро Гоу е наложил пълна военна дисциплина и ред. При него заплатите стигат до 500 долара.
Обикновено работната смяна е 12 часа, с почивки за обяд и вечеря (най-често безплатни или на символични цени). Работи се шест дни седмично, но много често и без почивен ден. Никой не се оплаква, защото в Китай няма профсъюзи, а законът разрешава само 40-часова работна седмица. Което означава, че голяма част от заплатата идва от "извънреден труд". Единствената по-продължителна почивка е по време на китайската Нова година, когато всички предприятия и пристанища затварят за една седмица.
На всяко работно място могат да се видят цяла купчина с документи: снимката на работника, името, номера и задълженията му. Във Фокскон всеки работник има норма. Има и нарисувано дърво с толкова листа, колкото са дните в месеца. Всеки ден едно от тези листа се запълва със зелен или с червен флумастер. Станат ли две червените листа, положението е проблематично.
Китайският модел, в основата на който са малки, семейни фирми, на които се гарантират данъчни облекчения и други стимули, прилича на тайванския и е доста по-различен от корейския или японския, където се толерират повече мощните локомотиви на индустрията като Мицубиши или Тойота, Лъки Голд Стар или Самсунг.

Една от причините за "атомизацията"1 на производството е лесно обяснима: страхът от корупция и липсата на адекватно законодателство.

Поради това, макар сред 500-те най-богати хора в света да има десет китайци, гигантът Фокскон се нарежда едва на 197 място - според класацията Форчън Глобъл 5000. В Япония и Корея чужда компания трудно може да се пребори с бариерите и трудностите, издигани в полза на местните промишлени гиганти. В Китай е точно обратното.
Сигурен съм, че малко хора в България са чували имената на компании като Quanta, Compal, Inventec, Wistron или Asustek. Но точно тези пет компании произвеждат 90 процента от всички лаптопи и ноут-
буци в света, които след това намират възторжени купувачи в лицето на хора, които се доверяват само на Дел, Сони, Компак, Ейч Пи, Линово-Ай Би Ем, Епъл, НЕК, Тейтуей, Тошиба. А 80 процента от заводите на тези пет тайвански компании с непознати имена се намират в Китай. В Китай оперират 50 000 тайвански фирми и над 1,2 млн. бизнесмени – тоест всеки десети тайванец. Много често в едно предприятие на тайванска фирма се произвеждат по три световни марки – като например в Инветек, откъдето всеки ден към целия свят тръгват около 30 000 лаптопа – но кръстени с една от "реномираните" марки. При това в лаптопите почти всяка част е направена в различна страна - твърдите дискове са от Тайван или Сингапур, LCD екраните - от Япония или Корея, захранването и клавиатурата – от Китай.

Как може да се определи какъв е този тайванско-китайско-японско-корейски-сингапурски микс?

Ако се окаже качествен, славата се приписва на световната марка, която носи. В противен случай му се лепва клеймото "китайски боклук".
Дали този модел е добър за света? Да. Защото западната цивилизация получава наготово евтини стоки, без да се притеснява за проблеми от екологичен и етичен характер. Но за Китай поддържането на подобни темпове на развитие и най-вече на имиджа на глобална индустриална зона може да има пагубни последици. Затова основно внимание при изпълнението на 11-та петилетка, която завършва догодина, е отделено на създаването на

"хармонично общество" – личната кауза на президента Ху Цзинтао.

Това означава икономика, която фокусира по-голямо внимание върху човека. Според западните стандарти китайският успех се гради върху антихуманни, почти робски условия на труд. Но това е било добра стратегия за останалия свят, затова и толкова много реномирани компании са инвестирали в Китай близо $1 трлн. през последния четвърт век. Така Китай успя максимално да се възползва от плодовете на т.нар. аутсорсингов бум, чийто край изглежда наближава. Защото кражбата на интелектуална собственост, размиването на границите между марковите продукти и фалшификатите, кошмарът с логистичните услуги, принуждават все повече компании да обръщат гръб на аутсорсинга. Но все още е налице явление, което някои наричат

"кривата на усмивката",

което гарантира сигурно място на китайския индустриален модел. Процесът от производството до реализацията на един продукт има формата на скачен съд и така наподобява усмивка. В началото е запазената марка на компанията – Сименс, Нокиа, Сони, Епъл, БМВ, следва идеята за масовия продукт, после на сцената излизат промишленият дизайн и инженерната технология. Чак тогава се пристъпва към изработката на детайлите и компонентите и към техния монтаж. Накрая е разпределението на стоката чрез търговската мрежа на дребно.
Китай твърдо се установи в средната част на тази крива. А Америка и другите няколко богати държави твърдо стоят на двата края – там, където са големите пари. "Кривата на усмивката" гарантира рентабилността на запазената марка, чиято стойност постоянно расте, след това се спуска надолу, където е досадният етап на производството, и отново се издига нагоре при реализацията в търговската мрежа. Робската част е в производството и щом Китай е съгласен да играе тази роля – ОК, няма проблем. Така САЩ, макар и с десет пъти по-малко работна сила от Китай, продължава да запазва лидерската си позиция с 24% от световното производство, а Китай е четвърти с 9%.

Защо Китай произвежда толкова маркови стоки?

Много просто. Защото най-голямата печалба е на глобалния разпознаваем бренд.
Ако един лаптоп с операционна система Windows се продаде за 500 долара, търговецът на дребно прибира около 25 долара, Интел и Майкрософт си разпределят близо една трета от парите – около 150 долара, почти по толкова отиват за производителите на компонентите, за Китай остават между 15 и 20 долара, които трябва да се разпределят между собственика на фабриката и жените, които сглобяват лаптопа.
Това е схемата, по която китайските пчелички печелят по 1000 долара годишно, докато американските, японските, германските или английските инженери, дизайнери, дистрибутори или търговци на дребно заработват поне по 1000 долара седмично.
Така Китай, от една страна, произвежда, а от друга - насърчава потребителското търсене в богатите страни. И макар че поддържа огромно търговско положително салдо със САЩ, страната не може да харчи тези пари както си поиска. Ако ги смени в юани, това ще предизвика инфлация. А законите на САЩ са такива, че Китай не може да инвестира в американски компании както си поиска. Така на Китай му остават само две възможности: или да поддържа огромни деноминирани в долари валутни резерви, или да купува американски държавни ценни книжа. Влагайки над 2,5 трлн. на фондовия и облигационния американски пазар, Китай на практика поддържа американското благополучие.
Сегашната криза е и криза на този икономически модел. Което означава и на китайската готовност да се бъхтят да произвеждат всичко, което може да се продава на този свят, но от това да печелят онези, които притежават най-скъпите брендове, най-мощните компании и да контролират най-оборотните пазари.
В следващите години ще бъдем свидетели за

значителни промени в развитието на този модел.

Китай няма да е съгласен да изпраща печалбите си в Америка. Затова поиска и въвеждането на нова световна резервна валута. Страната вече се чувства основен играч на световните пазари и възнамерява да работи за създаване и утвърждаване на реномирани китайки марки. Вече има големи и реномирани компании, като например Линово или Циндао. Засега те са разпознаваеми, най-вече защото Линово купи марката ТинкПад на Ай Би Ем, а 25% от акциите на Циндао Биир се държат от Айнхойзер-Буш. Фокскон дължи възхода си на тясното сътрудничество с Епъл.
Програмата за хармонично общество на Ху Цзинтао включва и факта, че е по-добре да осигуряваш работа на 100 милиона китайци за по 1000 долара на година, отколкото на 14 млн. за по 100 000 долара. Но Китай е твърдо решен да се движи нагоре по кривата на усмивката. Интел вече бе принуден да построи не само свой огромен завод в Северен Китай, но да изгради супермодерен дизайнерски и инженерингов комплекс към него. Което ще означава, че китайците вече не само ще монтират компоненти, а ще ги създават и ще ги предоставят за производство навън, защо не и в самите САЩ! Майкрософт и Гугъл вече откриха самостоятелни изследователски центрове, които работят над бъдещи проекти. В Шънджън вече се изграждат не толково производствени мощности, колкото научноизследователски центрове за създаване на съвсем ново поколение продукти.
И нещо много важно: от началото на кризата, без много шум и помпозност, китайски фирми са закупили над 300 фирми в различни страни, като са похарчили 68 млрд. долара. Какво означава това? Всеки може сам да си отговори.

 

 


       
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
16
Coach Factory Outlet Online
|
нерегистриран
27 декември 2012, 06:55
0
0
*()&As usual this was a thoughtful submit today. You make me want to preserve coming back and forwarding it my followers?-.
Coach Factory Outlet Online
15
**********************
|
нерегистриран
25 декември 2012, 15:06
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
14
Michael Kors Outlet He explained all of the leader
|
нерегистриран
20 декември 2012, 12:01
0
0
*()&Intimately, the submit is definitely the very best on this precious topic. I concur with your conclusions and will eagerly look forward in your coming updates!
http://www.addngo.com/blogs/viewstory/55644" title="Michael Kors Outlet He explained all of the leader">Michael Kors Outlet He explained all of the leader
13
********************
|
нерегистриран
17 декември 2012, 07:03
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
12
Michael Kors Outlet
|
нерегистриран
14 декември 2012, 13:00
0
0
*()&That is some inspirational stuff. Never knew that thoughts might be this varied. Many thanks for all of the enthusiasm to offer such beneficial data right here.
Michael Kors Outlet
11
Coach Outlet Store
|
нерегистриран
13 декември 2012, 12:06
0
0
*()&I thought that was extremeley exciting. Many thanks for your unusual details. I'll maintain using this.
http://www.fallcom.net/member/blog_post_view.php?postId=64255" title="Coach Outlet Store">Coach Outlet Store
10
*******************
|
нерегистриран
13 декември 2012, 09:06
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
9
Ugg Sale
|
нерегистриран
12 декември 2012, 13:54
0
0
#@!%Positive glad that I navigated in your web page by accident. I'll be subscribing to your feed in order that I can get the latest updates. Appreciate all of the details right here
http://giyoga.com/blogs/entry/on-their-sites-along-with-his-or-her-for-newsletters" title="Ugg Sale">Ugg Sale
8
Uggs Sale
|
нерегистриран
11 декември 2012, 06:53
0
0
^&($What a excellent resource!
http://efi.dgtlmoon.com/content/without-need-specifically-positive-or-negative-vertebrae" title="Uggs Sale">Uggs Sale
7
Coach Outlet Store
|
нерегистриран
10 декември 2012, 19:54
0
0
@&()I admire the valuable info you offer you inside your articles. I'll bookmark your website and have my kids examine up the following typically. I am really confident they will understand a lot of new stuff below than anybody else!
http://eyeuser.com/blogs/viewstory/430831" title="Coach Outlet Store">Coach Outlet Store
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно