"Немислимата Операция"
Уинстън Чърчил е искал да освободи Източна Европа от комунизма с подкрепата на разгромения Вермахт

Известният британски журналист и историк Макс Хастингс в навечерието на 20-годишнината от падането на Берлинската стена публикува книгата си "Чърчил като военачалник 1940-45". И за пръв път хвърли светлина върху един неизвестен епизод от следвоенната история: планирането на операция за спасяване на Източна Европа от съветското влияние веднага след края на Втората световна война. Чърчил дори е имал намерение лично да управлява самолета, с който ще бъде бомбардирана Прага, за да бъде принудена Червената армия да се изтегли от Чехословакия и след това от цяла Източна Европа.

Когато Уинстън Чърчил научил в края на март 1945, че американското командване е решило да спре офанзивата си към Берлин и да остави столицата на Хитлеровия Трети райх в ръцете на Червената армия, направо побеснял. До този момент Рузвелт категорично го уверявал, че Вашингтон няма да допусне след войната Европа да остане разделена на враждуващи сфери за влияние.

Поведението на руснаците с всеки изминал ден ставало все по-безцеремонно и Сталин не криел амбициите си да превърне териториите, през които преминава Червената армия, в сателити на Москва. В нарушение на всички постигнати преди няколко седмици договорености в Ялта.

Съветът на Чърчил към съюзническите армии бил недвусмислен: трябва да придвижим настъплението на Изток, за да бъдат принудени руснаците да станат по-сговорчиви по време на наддаването за следвоенното устройство на Европа. Сталин също изпаднал в параноични настроения, опасявайки се, че Западът би могъл да се споразумее с германците и да сключи с тях сепаративно мирно споразумение, с което той да остане извън играта, и съюзниците да се обърнат против него. Сталин винаги е бил дълбоко подозрителен към Чърчил и не случайно споделил пред маршал Жуков:

"Този човек е
способен на всичко."

Но в онзи момент Чърчил не бил способен на нищо, защото американците не биха го подкрепили. Те не демонстрирали никакъв интерес към дипломатическите му умения в подхода към Кремъл, въпреки че залогът върху картата на Европа бил изключително голям. Вашингтон не искал да се конфронтира с Москва. И Чърчил се чувствал безкрайно самотен. Той трудно успявал да се примири със задаващата се опасност от остра идеологическа конфронтация на Стария континент. През 1941 г. не на шега чертаел планове как в края на войната САЩ и Великобритания ще създадат най-могъщия световен политически, икономически и военен блок, а "руснаците ще имат нужда от нас много повече, отколкото ние от тях".

В студения мартенски ден на 1945 Чърчил седял в кабинета си и разсъждавал трескаво върху всичко това. Бил получил последната сводка за дислокацията на съветските войски около река Елба и решил да резюмира опасенията си в специално писмо до външния си министър Антъни Идън:

"Случват се ужасни неща.

След като всичко приключи, под руски контрол ще останат териториите на Прибалтика, цяла Източна Германия, Чехословакия, голяма част от Австрия, Югославия, Унгария, Румъния и България... Всичко това представлява едно от най-тъжните събития, което няма аналог в европейската история. Не ни остава нищо друго освен да се надяваме на скорошна схватка и бързо споразумение с Русия."

Тогава под "схватка" Чърчил имал предвид единствено "дипломитическа" демонстрация на сила. Желанието му било да мобилизира американците и британците да стоят на твърди позиции в отношенията си с Москва и решително да отстояват интересите си пред Сталин.

Както винаги, нещастието никога не идва само. Американците, които били държани в неведение за здравословното състояние на Франклин Делано Рузвелт, на 12 април 1945 научили, че е починал.

В Овалния кабинет се настанил вицепрезидентът Хари Трумън. След дни се появили индикации, че той е склонен да заема доста по-твърди позиции към руснаците. Но и той не бил готов да тръгне към открита военна конфронтация с Москва, за да бъдат защитени интересите на западната цивилизация където и да е в Източна Европа.

Вашингтон смятал, че след като Червената армия и американските войски са стигнали до двата бряга на Елба,

всяка игра на надхитряне става безсмислена.

Войнствените настроения на Чърчил не намирали желаната подкрепа и сред собствения му народ. През последните четири години англичаните свикнали с мисълта, че руснаците са им съюзници в усилията да бъде сразена кафявата чума, и всичко останало губело смисъл и значение.

В Деня на победата, 8 май 1945, точно в 15.00 Уинстън Чърчил официално съобщил на народа си, че германците са подписали безусловно документа за капитулация. Той припомнил самотната британска съпротива и постепенното включване на съюзниците в офанзивата срещу общия враг. "В крайна сметка целият свят обедини усилията си срещу силите на злото, които сега лежат повалени пред нас. Можем да си позволим кратък период на ликуване, но не бива да забравяме нито за момент усилната работа, която ни очаква в бъдеще."

От балкона на Уайтхол същата вечер Чърчил говорил възторжено пред многото ликуващи от победата над фашизма. Но веднага щом се върнал в кабинета си, продължил да се тревожи за утрешния облик на Европа. Още на следващия ден

поканил на "Даунинг
стрийт" съветския
посланик Феодор Гусев

– уж на тържествен обяд в чест на победата. Но изобщо не се опитвал да скрие раздразнението си и си позволил доста арогантни забележки по адрес на Москва.

В своя доклад Гусев отбелязал, че Чърчил "крещял" и "беснял", излагайки пред него списък с оплаквания във връзка с действията на Русия към Полша. Описал и британското възмущение от опитите на "комунистическите сили да си присвоят Триест" и от арогантното отношение към техни представители, които не били допуснати в Прага, Виена и Берлин.

По-късно Труман се съгласил с Чърчил, че били необходими спешни нови преговори. Но смятал, че преди да приключи войната в Далечния Изток, те са неуместни. Ами ако разговорите със Сталин зациклят и попаднат в задънена улица? Какво биха могли да предприемат съюзниците? Чърчил бил категоричен: изход има –

Западът трябва
да е готов за нова война!

Седмица след капитулацията на Германия Чърчил възложил на Генералния щаб на армията да проучи възможността за съвместна американско-британска офанзива, която да отблъсне Червената армия от Централна и Източна Европа и да обмисли средствата, чрез които на Русия да бъде "наложена съвместната воля на САЩ и Великобритания за постигане на честна сделка за Полша".

Трябвало да се мобилизира общественото мнение в полза на идеята в конфронтацията с руснаците да бъдат "включени и току-що разгромената германска военна сила, и остатъците от германската индустриална мощ."

С други думи победена Германия трябвало да бъде мобилизирана да застане на страната на Запада в похода срещу комунистическата опасност.

Чърчил дори планирал
Денят Х за тази
офанзива – 1 юли 1945.

Британското външно министерство, с изключение на външния министър Антъни Идън, посрещнало с ужас заядливата войнственост на Чърчил. Реакцията на Форин офис най-добре е изразена в дневника на Началника на генералния щаб на армията сър Алън Брук: "Уинстън оставя у мен усещането, че се готви да разпали нова война".

На Потсдамската конференция през юли 1945, след като преди часове бил информиран от американците за успешните опити с атомни бомби, Чърчил заел още по-категорична позиция в стремежа си да постави Сталин на колене. Преди първото заседание той дръпнал настрани сър Алън Брук и намръщен му прошепнал: "Ако много започнат да се инатят и да ни казват, че биха искали да направят това, или да направят онова, ще им кажем, че просто ще заличим от лицето на земята Москва, после Сталинград след това и Киев, и така нататък."

Върховното командване на Британската армия скрупольозно изпълнило указанията на Чърчил и разработило няколко сценария за военни действия срещу СССР. Бил готов и планът за военна офанзива, наречена "Немислимата Операция" (Operation Unthinkable).

Но Сталин имал доста сериозна агентура в Лондон. Един от дузината съветски шпиони в Уайтхол светкавично предал на Москва съдържанието на секретна инструкция, изпратена от Лондон до фелдмаршал Бърнард Монтгомъри, главнокомандващ британските войски в Германия, в която се казвало, че британските части трябва да трупат конфискуваното германско оръжие за евентуална употреба в съвсем близко бъдеще. Затова действията и замисълът на Чърчил останали в тайна за целия свят, с изключение на Кремъл.

Британските военни стратези подчертали в доклада си за "Немислимата Операция" опасенията, че руснаците биха могли да прибягнат до същата тактика, която са използвали срещу германците: първо да отстъпят огромни територии от страната си, след което да преминат в съкрушително контранастъпление по всички фронтове. И изчислили, че за офанзивата ще са необходими 47 съюзнически дивизии - 14 от тях – танкови. Други 40 дивизии би трябвало да бъдат подсигурени като резерв за изпълнение на дефанзивни и окупационни задачи. Стратезите подчертали, че макар и доста изтощена от войната, Русия би могла да мобилизира два пъти повече хора и техника. И направили извода, че "Немислимата Операция" е твърде рискова, с абсолютно непредвидими последици. И още че "германските ветерани, изтощени от ожесточените битки по време на свършилата война, едва ли ще бъдат склонни да изпитат същото още веднъж".

Сър Алън Брук написал в дневника си: "...разбира се идеята е фантастична, но шансовете за успех са направо невъзможни.

Без съмнение от този момент нататък Русия се превръща във всемогъща сила в Европа."

Черновата на плана за "Немислимата Операция" пристигнала в кабинета на Уинстън Чърчил рано сутринта на 8 юни 1945. Стратезите били убедени, че "щом веднъж враждебните действия бъдат отприщени, ние би трябвало да се подготвим за продължителна война срещу неравностоен и много силен противник... Никой не може да си прави илюзии и да се надява, че е възможно да се постигне победа над руснаците, без участие и въвличане в играта на огромна част от ресурсите на САЩ..." Чърчил за пръв път изпитал тревога. Ако американците останат безучастни, Великобритания ще бъде изложена на огромен риск.

А светът отново
ще се върне към 1940 г.

"Молете се да сме проучили много добре въпроса как бихме могли да защитим Острова, имайки предвид, че Франция и страните от Бенелюкс ще са абсолютно безсилни пред лицето на руското настъпление по море" - написал Чърчил в коментара си към доклада. И добавил, явно отрезвял – "кодовото название на операцията "Немислима" трябва да се запази, така че генералният щаб да има предвид, че това е само предпазно изследване за онова, което, надявам се, си остава все още твърде невероятно събитие." После с червено мастило задраскал последните три думи, написал "чисто хипотетична вероятност".

Генералите веднага отговорили на своя премиер и му разяснили най-вероятния сценарий, по който би могло да се развие едно съветско настъпление. Според тях Русия нямала сериозна военноморска мощ, поради което е малко вероятно да осъществи десант по вода. Много по-ефективна би се оказала една въздушна офанзива с "катюши" и бомбардировки, които ще бъдат многократно по-унищожителни от германските ракетни атаки с Фау-1 и Фау-2. А за да се противопостави, Великобритания ще трябва да мобилизира 230 ескадрили изтребители и 300 ескадрона с бомбардировачи.

От "Даунинг стрийт" не последвал коментар. Скоро "Немислимата операция" била предадена в архив. Това станало точно в деня, в който със секретна телеграма президентът Труман уведомил Чърчил, че не съществува дори и най-малка вероятност американски войници да участват в операция за изтръгване на Полша от влиянието на руснаците. И че САЩ дори не са готови да отправят към Москва заплаха!

След няколко дни Чърчил разбрал защо Труман
отказвал помощта си.

На 6 и 9 август 1945 г. американците хвърлили двете атомни бомби над Хирошима и Нагасаки. Изминал е по-малко от месец, след като британският премиер е получил информацията, че опитите САЩ да създадат ядрено оръжие са успешни.

С вродения си политически инстинкт Уинстън Чърчил усетил, че хегемонията на Червената армия в Източна Европа не би могла да се ликвидира нито с помощта на дипломацията, нито с аргумента на оръжията. Той бил категоричен в извода си, че попадането на половината от европейския континент под влиянието на Москва ще има пагубни последици за демокрацията десетилетия напред. И така отново "изпреварил" много от политиците на своето време.

След речта на Чърчил във Фултън на 5 март 1946 американското военно командване все по-отчетливо започнало да си дава сметка за опасността от военен сблъсък с руснаците. И също започнало да разработва свои сценарии за евентуален военен конфликт с доскорошния си съюзник.

В Лондон "Немислимата Операция" отново била излъскана от прахта и поставена на дневен ред. И макар че никога повече тя не била разглеждана като "политически приемлива" и "военноприложима" стъпка на Запада с цел освобождаване на Източна Европа от комунистическата хегемония, подготовката за възможен военен конфликт със Съветския съюз поставил фундамента на Студената война, сковала отношенията в света за близо половин век. И завършила безкръвно и победоносно за западната демокрация с падането на Берлинската стена.



 

 


   
Чърчил, рузвелт и сталин - тримата големи в Ялта
   
Лондончани ликуват в деня на победата
   
Чърчил дори е имал намерение лично да управлява самолета, с който ще бъде бомбардирана Прага
   
Хари Трумън бил склонен да заема доста по-твърди позиции към руснаците от Рузвелт.
   
Чърчил, Трумън и сталин в Потсдам
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
129
susigincu
|
нерегистриран
09 май 2015, 14:03
0
0
127
johnb6174
|
нерегистриран
17 март 2015, 10:50
0
0
Nice post! This is a very nice blog that I will definitively come back to more times this year! Thanks for informative post.
temple run game
101
Estructuras metalicas
|
нерегистриран
10 февруари 2015, 13:31
0
0
I have seen your post. Your post is truly useful and unique then others. I feel strongly about it. I will be sure to bookmark your blog and definitely will come back from again. Estructuras metalicas
94
girlsdoporn
|
нерегистриран
07 февруари 2015, 22:00
0
0
It's not my first time to pay a visit this web page, i am browsing this web site dailly and get pleasant information from here every day.

http://sextoyanonymous.com/">girlsdoporn
87
alax5
|
нерегистриран
26 януари 2015, 16:10
0
0
Hello, I have browsed most of your posts. This post is probably where I got the most useful information for my research. Thanks for posting, maybe we can see more on this. Are you aware of any other websites on this subject.
http://articles.latimes.com/keyword/edward-p-bass">Edward Bass
75
alax5
|
нерегистриран
09 януари 2015, 16:36
0
0
While on a quest for housing sites, I stumbled upon a real estate market news Internet site, http://ochousingnews.com/">OC Housing News. While investigating this website, I happened upon a remarkable housing report, http://ochousingnews.com/">OC Housing News Real Estate Market Trends. The coverage of housing issues on this site is timely, the cartoons are hilarious, and I found the downloadable guides very useful. I encourage discovering this page to experience it.
66
asdasd
|
нерегистриран
30 декември 2014, 12:46
0
0
Im no expert, but I believe you just made an excellent point. You certainly fully understand what youre speaking about, and I can truly get behind that.
" rel="nofollow" target="_blank" class="comments-link">https://www.rebelmouse.com/getridofherpessarahwilcox/'> https://www.rebelmouse.com/getridofherpessarahwilcox/'>
65
asdsdasd
|
нерегистриран
22 декември 2014, 12:38
0
0
This is a good post. This post gives truly quality information. I’m definitely going to look into it. Really very useful tips are provided here. Thank you so much. Keep up the good works.
" rel="nofollow" target="_blank" class="comments-link">https://www.rebelmouse.com/textyourexback2review/'> https://www.rebelmouse.com/textyourexback2review/'>
61
sadsadads
|
нерегистриран
11 декември 2014, 14:57
0
0
i read a lot of stuff and i found that the way of writing to clearifing that exactly want to say was very good so i am impressed and ilike to come again in future..
rebel" rel="nofollow" target="_blank" class="comments-link">https://www.rebelmouse.com/obsessionphrasesreviews/'>rebel mouse
53
asdasd
|
нерегистриран
12 ноември 2014, 12:14
0
0
I haven’t any word to appreciate this post.....Really i am impressed from this post....the person who create this post it was a great human..thanks for shared this with us.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно