Йерусалим, 23 март 34 г. - "Делото Исус"

Никое друго дело не е имало толкова съдбовни последици за историята, както този чудноват процес, за който някои твърдят, че никога не се е провеждал, а други - обратно - приемат го като догма на вярата си. За него повече от всички останали подхожда думата "исторически", защото надхвърля значението на епохата, в която се е провел (или в която е измислен), влиза в митологията на европейската цивилизация и сам създава епоха.

Няма да говорим за любимия спор на теолозите - чий син все пак е бил Исус Назарянина, нито за любимата тема на творците - предателството и страданията Му. Говорим единствено за юридическите и историческите аспекти на делото, проведено на 23 март 34 година. За да разберем станалото в процеса през "страстната седмица" обаче, е наложително да познаваме епохата и основните сили, сблъскали се през нея.

В I в. от н.е. днешна Палестина се деляла на четири царства (тетрархии), васални на Рим, управлявани от четирима синове на Ирод Велики. Един от тях - Ирод Антипа, действащо лице в драмата, владеел областите Галилея и Перея. Като във всяка частично окупирана страна и тук можем да очертаем няколко

сили и съперничещи
си партии –

колаборационисти, опозиционери, екстремисти и самия окупатор.

Садукеите днес бихме определили като колаборационисти, те поддържали римската власт, за да запазят позициите си. Името им ("садуким" и "цдуким") идва от Садок, първожреца на евреите по времето на Давид и Соломон. Първоначално задачата им била да приемат жертвите в храма, които вярващите принасяли Богу. (Според Мойсеевото законодателство се предвиждали 1273 различни публични приношения годишно, без да броим инцидентните, като откуп за сторен грях.) Натрупаните средства от дарения и продажба на животни за жертва се използвали за издръжка на съсловието. Така с времето те се специализирали в банкови операции - кредити, лихварство, сечене на собствена монета, обменяна от храмовите сарафи на произволни цени... Това довело до натрупване на огромни богатства в ръцете им. Знае се, че преди да тръгне на последната си война срещу партите (I в. пр. н.е.), Марк Лициний Крас взел от тях 2000 таланта1 в монети и 8000 таланта "ненасечено" злато, както и златен слитък с тегло около 300 килограма.

Фарисеи - името им идва от "прушим" - "отделните". Смисълът на тази дума е сериозно променен с времето. Благодарение на Исус тя е станала нарицателно за лицемерие, за показна, но фалшива набожност и узаконено безсърдечие. В древността обаче означавала друго. Фарисеите били противници на ширещия се сред аристократите елинизъм и ратували за възвръщане на еврейския народ към вярата и традициите на прадедите. Днес бихме ги определили като националисти и сепаратисти. Те осъждали римското управление - данъците към кесаря, репресиите, чуждите религиозни обичаи, и логично гледали на себе си като на бъдещата управляваща класа в новия Израил, който ще се утвърди след идването на предсказвания от тях Месия. В 1 в от н.е. обаче вече се усещала "криза в доверието" към тях - тези познавачи на религиозните норми все по-често се проявявали като адвокати, специализирани в намиране на "вратички" в закона, и неслучайно се сдобили с репутацията на лицемери.

Техни "последователи" били зелотите, които не само изповядвали доктрината им, но и "воювали" за нея. Фарисеите били вдъхновителите, а зелотите – екстремистите, извършителите на множество атентати срещу римляни и садукеи, на въстанията в I в. от н.е. и на кланетата на друговерци. В делото срещу Исус Назарянина те не взели пряко участие, но Варава, заради когото Исус умира на кръста, е един от тях. И още един "сегмент" на еврейското общество - народът. Наричат го "Am ha-aretz" - простолюдие, презирано и от садукеите, и от фарисеите. Точно то обаче явно симпатизирало на Исус, което с основание събуждало страховете на едните и ревността на другите. Римската империя в тази драма е представлявана от прокуратора Пилат Понтийски. Той заемал този пост от 26 до 36 г. от н.е. Задачата му била да се бори срещу нашественици и сепаратисти; да поддържа реда; да събира данъците и таксите за империята; да надзирава правосъдието; можел да налага, но и да отменя смъртното наказание; можел да определя първосвещениците; контролирал храма и събраните от него средства и т.н.

Хронология на
Страстната седмица.

На 19 март - понеделник, един харизматичен проповедник влиза в Йерусалим, където предстояло провеждането на религиозния празник Пасха. Знаело се, че идва от Галилея, считана от евреите за езическа, но бил следван от доверени ученици (апостоли) и бил екзалтирано посрещнат от бедните.

На 20 март - вторник предобед, той извършил първия си показен бунт - изгонил сарафите от храма. (Те обменяли парите за даренията в сечените от храма сребърни "сикли" и били важен приходоизточник за храмовата администрация.) Интересното е, че не се съобщава за противодействие от охраната. Дали тя се е уплашила от вървящите зад Исус хора? Или наистина той е всявал респект и страхопочитание? Най-вероятно е садукеите да са замълчали, защото си знаели колко са мразени.

Вечерта на същия ден в дома на първосвещеника Кайафа е проведено тайно събрание на Синедриона2 (от еврейското Санхедрин - "Дом на съда"), йерусалимския религиозно-политически съд, в който участвали представители на свещениците, книжниците (т.е. познавачи на писанието - днешните равини) и старейшините, чиито присъди били задължителни за евреите. На него е взето решение да се премахне бунтарят. Тогава бил получен сигнал от един апостол - Искариот, че е готов да предаде Учителя си. Прозвището Искариот има две възможни значения - "Иш Кариот", т.е. човек от град Кариот, но и арамейски вариант на думата "сикарий" - човек с кинжал, т.е. от зилотите, чието традиционно оръжие бил кинжала "сика". Второто би обяснило предателството в чисто емоционален план - Исус се отказва от въоръжената борба и е възможно вече да е бил намразен от "екстремистите".

На 21 март – сряда, обаче по неизвестни причини Исус не влиза в Йерусалим, което обърква плана на заговорниците. Дали е подозирал издайничество? Между другото - никое от евангелията не обяснява, какво е правил Учителят във вечерта на Великата сряда - това си остава загадка.

На 22 март - четвъртък през нощта, Исус все пак е задържан в Гетсиманската градина и отведен в дома на бившия първосвещеник Ананий - неформалният лидер на Синедриона, където е подложен на първия си разпит, но без особен успех. Синедрионът, макар и най-влиятелната еврейска институция по това време, на практика е лишен от правомощия. Още преди новата ера Ирод Велики избил членовете му, защото отказали да го признаят за цар и първосвещеник. След смъртта му в 4 г. от н.е. съдът се възстановил, но римляните ограничили властта му, а фарисеите - авторитета му. При разпита първенците успели да изкопчат от Исус думи, които могат да се тълкуват като богохулство, но не успели да научат нещо, което би им помогнало пред съда на римската власт. А без неговото одобрение екзекуцията била невъзможна!

Синедрионът допуснал много процесуални нарушения!

Той можел да съди само при повдигнато обвинение, потвърдено от поне двама свидетели. Исус също знаел това и при разпита явно успял да елиминира обвинителите си (Матей 18:16). За оправдателна присъда трябвало обикновено мнозинство, а за осъдителна - квалифицирано мнозинство от 2/3 и винаги следвало да се дава предимство на обвиняемия. Друго нарушение - оправдателната присъда можела да се постанови веднага, но за осъдителната се искала процедура с едно денонощие задължителен пост и размисъл. На всичко отгоре след римските реформи в Юдея Синедрионът вече нямал право да произнася смъртна присъда и по неволя следвало да се обърне за потвърждението й към своя враг - римския прокуратор.

На 23 март – петък, сутринта Исус е предаден на римската власт.

За него това е изключително благоприятно. Той казва, че е Месията, което е богохулство според евреите, но то не е достатъчно за обвинение пред римския съд. Затова пред Пилат обвиненията са редуцирани в три пункта:

"(1) Намерихме този, че развращава народа ни, (2) забранява да се дава данък на Кесаря и (3) казва за себе си, че е Христос цар" (Лука 23:2).

Първото обвинение обаче е прекалено общо, за да има конкретна санкция, третото - по еврейски мистично за прагматичния римски разум, и така - пренебрегвайки първото и третото –

Пилат сякаш подминава
и наистина същественото обвинение.

Второто. Трудно е да обясним поведението му в този момент. Садукеите поддържат римската власт (въпреки че я мразят), а фарисеите са в опозиция по принцип. Изглежда Пилат е разбрал, че Исус е враг на установените традиции, а Рим имал свои правила за поведение в завладените територии. Всичко, което би разединило победените, е от негова полза! Враждата между евреите не би го засегнала. В евангелието на Йоан спорът между Пилат и членовете на Синедриона е предаден твърде интересно: "Ако не беше злодей, нямаше да го предадем на теб." [Звучи неубедително - бел. автора. "Вземете Го вие и Го съдете по вашия закон." [Но знае, че те не могат да осъждат на смърт без негово одобрение.] "Не ни е позволено да умъртвим никого." [Т.е. зависим от теб] (18:30-31).

Накрая след като научава, че подсъдимият е галилеянин, Пилат го препраща на неговия цар Ирод Антипа, който по това време също е в Йерусалим. Явно не е повярвал в обвинението, щом предава обвиняемия другиму.

Каква е ролята на Ирод?



По това време той нямал авторитет. След като се развел с арабската принцеса, дъщеря на шейха на Арета, той се оженил за съпругата на своя полубрат Филип (от различна майка), която пък е дъщеря на брат му Аристобул, т.е. негова племенница. Нещо прекалено объркано даже за разпуснатите нрави на Рим! Освен че му навлякло война с арабите, това му деяние отвратило евреите, за които кръвосмешението е грях.

Въпреки обвиненията на свещеници и книжници по неизвестни причини цар Ирод също отказал да осъди поданика си - дали го е презирал, или е решил да усложни живота на останалите участници в драмата, не се знае. Изглежда обаче, че за Исус това е бил

последният реален шанс
да излезе от капана.

С малко повече дипломация той е могъл да получи благоволението на Ирод, който се мразел с еврейските фанатици. Но уви - той отказал протекцията на царя си, както преди това е отказал убежището, предложено му от цар Авгар, а мястото, където е заловен, т.е. Йерусалим – "forum appreheusionis", е под юрисдикцията на Пилат.

И така същата сутрин - в петък на 23 март, Исус отново застава пред него.

Но вече обвинението се е организирало и снабдило с допълнителни "аргументи".

Сега върху Пилат е оказан натиск, граничещ с шантаж – заради връзката му с покойния вече Елий Сеян. Сеян бил пръв помощник на император Тиберий в налагане на режима му, но после се опитал да го свали. Заговорът бил разкрит и последвали ужасни репресии. По заповед на императора, без съд, били избити близките, приятелите и поддръжниците на Сеян. Пилат, назначен на този пост по времето на Сеян, лесно можел да последва съдбата на покровителя си.

"Ако пуснеш този, не си Кесарев приятел; всеки, който прави себе си цар, е противник на Кесаря" (Йоан 19:12) – казали обвинителите.

Дотук Пилат не е направил нищо против интересите на Рим. Конфликтът между садукеи, фарисеи и новия проповедник Исус само би разединило еврейското общество. Така садукеите ще бъдат още по-зависими от окупатора, а ненавистните му фарисеи ще бъдат държани в шах от нарастващото влияние на Исус.

След новото обвинение Пилат вече не можел да маневрира и по-скоро за да печели време попитал:

"Вашия цар ли да разпна?"

Отговарят му: "Ние нямаме друг цар освен Кесаря." (Йоан 19:10-11 и 19:15.)

Тогава Пилат измил ръцете си - обичай, който не е римски, а еврейски. Днес можем само да гадаем в какви коловози би поела човешката история, ако Пилат е бил достатъчно смел да се противопостави на натиска. Един френски автор разви цяла теория. Според нея - Пилат се обляга на репутацията си на честен човек и устоява на натиска. Тогава Исус се спасява. На другия ден се завръща триумфално при учениците си, след 2-3 десетилетия умира и 2-3 века на гроба Му ще се събират поклонници, както се случва с всеки праведен мъж. Накрая Исус ще бъде забравен или нареден в поредицата от библейски пророци преди Мохамед. И няма да има погроми, кръстоносни походи, Инквизиция...

Кой знае! Но ако Исус е бил такъв проповедник, какъвто го описват, това не би станало! Самата непримиримост на Исус го обрича на бунт и вероятно спасението му през седмицата, наречена страстна, само би отложило смъртта му.

Исус не се възползва дори от шанса, даден му от съдбата - да скара двете противоречащи си партии - садукеи и фарисеи. Ако се обяви открито срещу храмовниците, фарисеите биха го защитили само от омраза към садукеите и тогава Пилат би се стъписал много повече, защото силите на евреите ще се мобилизират срещу него и протежетата му. След време в подобна ситуация апостол Павел без колебание ще използва религиозните противоречия между фракциите и ще се спаси, като скара съдиите си фарисеи и садукеите с думите: "Аз съм фарисей и син на фарисей, за надеждата и за възкресението на мъртвите ме съдят" (Деяния на апостолите 23:11).

Исус обаче счита, че царството му не е от този свят и нито иска, нито приема помощ от някого. В известен смисъл той "юридически" се самоубива. И в същия ден по обяд е екзекутиран...

"Ето Човека" на Антонио Чизери /1821-1891 г./. Картината изобразява последния опит на Пилат да отклони процеса срещу Исус от предизвестения изход. На въпроса "Вашия цар ли да разпна?", тълпата отговаря, че всеки, който прави себе си цар, е враг на Кесаря. С това всеки нов отказ от страна на Пилат е вече обвинение в измяна.


 

 


       
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
3
***************
|
нерегистриран
22 ноември 2012, 11:55
1
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
2
***************
|
нерегистриран
21 ноември 2012, 18:26
0
-1
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
1
************
|
нерегистриран
30 октомври 2012, 09:09
1
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно