Нотариатът пред изпитанията на общностния правен ред

(Продължение от брой 9, 2009 г.)

Лисабонският договор осигурява "континюитета" на изключението относно дейностите, свързани с упражняване на публична власт (чл. 45 от ДЕО). Въпросната разпоредба е запазена без редакционни изменения и промяната се състои единствено в нейното ново номериране (чл. 51 от бъдещия Договор за функционирането на ЕС). Ето защо легитимно е да се приеме, че въпреки рестриктивното тълкуване на чл. 45 ДЕО, държавите членки продължават да считат, че съществуват дейности, които са свързани с упражняване на публична власт. Доколко обаче Съдът в Люксембург ще има предвид волята в този аспект на "господарите на договорите" ("masters of treaties" според сполучливата фраза на германския Конституционен съд в решението Brunner от 1993), каквито са държавите членки?

В тази връзка съществуват някои изолирани съдебни решения, които не се отнасят до тълкуването на чл. 45 ДЕО, но загатват за определени особености на нотариалната професия, които биха могли да бъдат използвани от защитниците на концепцията за упражняване на публична власт от нотариусите и по този начин да повлияят на приложимостта на чл. 45 ДЕО. Така при анализа на испанското законодателство и неговото съответствие с общностните разпоредби, СЕО признава, че що се отнася до правомощията на капитаните на търговски кораби, последните разполагат, от една страна, с прерогативи, свързани с поддържането на реда и сигурността на кораба, и от друга страна, с правомощия в областта на нотариата и гражданското състояние, които съставляват участие в упражняването на прерогативи на публичната власт (Решение на СЕО от 30.09.2003 по дело C-405/01 Marina Mercante Española, т. 42). Според Съда на публичната служба пък нотариусът е длъжностно лице (на фр. officier public), който е частично овластен (с публична власт) от страна на държавата (Решение на СПС от 27.11.2007 по дело F-122/06 Roodhuijzen, т. 54).

Преди да разгледаме дейностите, осъществявани от нотариусите, необходимо е все пак да потърсим за кои дейности Съдът би могъл да открие пряка и специфична връзка с упражняването на публична власт. Съгласно българската Конституция такива например биха могли да бъдат дейностите, осъществявани от Министерския съвет като централен орган на изпълнителната власт, от Президента като върховен главнокомандващ на въоръжените сили, от Народното събрание като върховен законодателен орган, от съдилищата. Що се отнася до Министерския съвет, такива са дейностите относно ръководене на вътрешната и външната политика, на държавната администрация и на въоръжените сили; осигуряване на обществения ред и националната сигурност; сключване и денонсиране на международни договори и т.н. Такива биха могли да бъдат дейностите, упражнявани от Президента по насрочване на избори, сключване на международни договори, даване на гражданство, право на помилване, амнистия. Функциите на Народното събрание по приемане на законите и държавния бюджет; установяване на данъците; приемане решение за референдум; избиране и освобождаване на министър-председателя; сключване на държавни заеми; обявяване на война и сключване на мир са тези, които биха могли да бъдат свързани с публична власт. Такива са също и функциите на съдебните инстанции, които защитават правата и законните интереси на гражданите и осъществяват контрол за законност на актовете на административните органи. В светлината на дефиницията, дадена от Генералния адвокат Майра, по-горните институции упражняват дейности, които в самото си естество произтичат пряко от imperium на държавата. Следователно техните титуляри имат възможност да упражняват извънредни прерогативи и/или принудителни функции, които са със задължителни последствия. По този начин тези дейности имат обвързващ ефект спрямо гражданите и съставляват сами по себе си пряка и специфична връзка с упражняването на публична власт. Доколко обаче нотариалната професия притежава или напомня за тези характеристики?

Статут на нотариуса

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) "нотариусът е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия". "Макар действията, които извършва, да са му възложени от държавата, нотариусът не е държавен орган или служител. Той извършва действията лично и от свое име. За причинените вреди от незаконосъобразните му действия носи лична материална отговорност" (Георги Георгиев, Любен Велинов, Юридически речник, София, 1999, стр. 196). Във Франция нотариусът се назначава от министъра на правосъдието, а съгласно българското законодателство нотариусът се вписва в Нотариалната камара от председателя на Съвета на нотариусите, като едно от условията за вписването е да има влязла в сила заповед на министъра на правосъдието за вписване. ЗННД предвижда засилен контрол от страна на държавата по отношение осъществяване на нотариалните действия – ограничен периметър на действие, фиксирани такси, които нотариусите получават не от държавата, а от клиентите си, наличие на режим на несъвместимост спрямо други професии, водене на служебен архив, регистри и книги, полагане на клетва при встъпване в длъжност, гаранции за независимост, както и прилагането на по-тежка наказателна отговорност. Нотариусът разполага също така с изключителна компетентност и единствено в определени от закона случаи неговите правомощия могат да бъдат упражнявани от заместващи публични органи - органи на съдебната власт (съдия по вписванията), на местната администрация (кмет на населено място) или български дипломатически и консулски представители в чужбина (чл. 81 - чл. 84 от ЗННД).

Спорно е обаче доколко специфичният и обвързващ статут на нотариусите би могъл да съставлява сам по себе си пряка и специфична връзка с упражняването на публична власт, тъй като в духа на съдебната практика, при своя анализ, Съдът разглежда самата същност (или естество) на упражняваните дейности (т. 9 от Решението Thijssen). Освен това, редица професии, като тези на лекарите (лекарите също полагат клетва, макар и Хипократова) и архитектите например, разполагат със специфичен статут, без да упражняват публична власт. Съгласно Закона за държавния служител, държавните служители също са подложени на строг режим на несъвместимост, но според съдебната практика на Съда (Решение на СЕО Комисията/Белгия 149/79) не всички длъжности в държавната администрация, са свързани с упражняването на публична власт. Ето защо е необходимо да се разгледа в светлината на юриспруденцията на Съда в Люксембург самото естество на нотариалната професия, в частност нотариалните удостоверявания, тяхната доказателствена сила, произтичаща от контрола за законосъобразност, както и тяхната изпълнителна сила.

Дейност по нотариални удостоверявания

Основната дейност на нотариусите е дейността по нотариални удостоверявания - издаване на нотариални актове (нотариални актове за сделки и нотариални актове за право на собственост) и нотариални заверки (заверки на дата, подпис, съдържание на документ, преписи от документ и т.н.). Според Съда в Люксембург специфичният елемент на нотариалните удостоверявания, който ги отличава от документите, съставени от частни лица, без участието на нотариус, се състои в техния автентичен характер. В решението Unibank (Решение на СЕО от 17.06.1999 Unibank, С-260/97, т.15) СЕО набляга на тази основна разлика между двата типа документи, признавайки, че документите, съставени от частни лица, не притежават сами по себе си автентичен характер и следователно намесата на държавен орган или на друг орган, оправомощен от държавата по произход, е необходим, за да бъдат окачествени като автентични документи (на фр. actes authentiques). Понятието "автентичен документ" не съществува само по себе си в българското право. Според доклада Jenard-Möller относно Лугановската конвенция от 16.09.1988 автентичният документ следва да отговаря на следните изисквания: "автентичността на документа трябва да е установена от държавен орган; тази автентичност трябва да засяга съдържанието на текста, а не само например подписа; документът трябва сам по себе си да е изпълняем в държавата, в която е издаден". Тези характеристики на нотариалните удостоверявания обясняват приравняването на тяхната изпълняемост спрямо тази, която е приложима за съдебните решения в Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (чл. 57, пар. 1). По този начин, установяването в общностен акт на равнопоставеност на нотариалните удостоверявания с решенията на органи, които участват в упражняването на властнически функции, в частност съдебните юрисдикции, би могло да послужи като аргумент в полза на упражняване на публична власт от нотариусите.

Доказателствена
сила на нотариалните удостоверявания

Според френската законодателна система автентичните документи са обособена категория документи, които се характеризират с най-високата доказателствена сила. Тази категория включва автоматически всички законодателни, административни и съдебни актове, докато документите, сключени между частни лица, могат да придобият автентичен характер и следователно да преминат към тази категория документи единствено чрез намесата на нотариус. Подобен е случаят с германското законодателство, според което нотариалните удостоверявания са равностойни на официалните актове, съставени от държавен орган (417 от германския Zivilprozessordnung). Ето защо според френското (чл. 1319 от френския Code civil) и немското законодателство (чл. 415, пар. 1; чл. 418; чл. 437 от германския Zivilprozessordnung) нотариалните удостоверявания имат широко обвързващо действие при разглеждане на доказателствата от съда. Според френското законодателство оспорването пред съдебна инстанция на достоверността на фактите, посочени в нотариалните удостоверявания, е предмет на сложна процедура (чл. 303 – 316 от френския Code de procedure civile). В българското законодателство доказателствената сила на нотариалните удостоверявания също има обвързващо действие спрямо страните, съда и останалите органи, но тя е относителна, тъй като нотариалните удостоверявания могат да бъдат оспорени по съдебен ред. В тази връзка, при съпоставката на нотариалните удостоверявания с показанията, изготвени от заклети частни охранители (на фр. "gardes particuliers assermentés"), генералният адвокат Джейкъбс признава, че доказателствената сила на показанията, изготвени от заклети частни охранители, е относителна, тъй като е валидна до момента, в който не е опровергана. Този статус е различен от този на нотариалните удостоверявания, чието съдържание има стойност на законово доказателство до момента, в който не е доказано, че са били фалшифицирани или изготвени чрез измама (т. 43 от Заключенията по Решение на СЕО Комисията/Италия С-283/99 от 31.05.2001).

В този смисъл с аргумент a contrario, щом съгласно съдебната практика (Решения Reyners и Комисията/Гърция) някои дейности не са свързани с упражняване на публична власт, тъй като не ограничават съдийската преценка и следователно свободното упражняване на съдебна власт, то обвързващата доказателствена сила на нотариалните удостоверявания би могла да бъде възприета като свързана с упражняване на публична власт. Този извод обаче е относителен, доколкото е основателно да се позовем на методиката a contrario, на нейната приложимост от страна на СЕО и доколкото обвързващото действие на нотариалните удостоверявания е относително, тъй като съществува, в определени ситуации, процедура по тяхното оспорване.

Контрол за законосъобразност и изпълнителна сила на нотариалните удостоверявания

Високата доказателствена сила на нотариалните удостоверявания произлиза от тяхната автентичност или верност, които пък са функция от контрола за законосъобразност и фискалния контрол, упражнявани от нотариуса. В тази връзка според Тодор Милушев "тяхната роля (на нотариусите) не е такава на обикновен регистратор" (Български нотариат – теоретично-практическо упътване, Книга І, София, 1938 г., стр. 12). Има се предвид правото на нотариуса да откаже издаването на документа, ако страните не са спазили определени изисквания за форма или съществува противоречие със закона или с добрите нрави (чл. 574 от ГПК; чл. 4 от германския закон за удостоверяване на документи – Beurkundungsgesetz).

Що се отнася до изпълнителната сила, френското законодателство предвижда възможността нотариалните удостоверявания да съдържат клауза за изпълнение, подобна на съдебните решения, и следователно сами по себе си да представляват основание за принудително изпълнение чрез позоваване на органите на реда. Интересна е формулировката на клаузата за изпълнение: "Следователно, Република Франция известява и нарежда на всички съдебни изпълнители да приведат настоящето в изпълнение. На всички органи на реда да подпомогнат законосъобразно принудителното изпълнение." Германското законодателство също предвижда, при определени правни сделки, издаването на клауза за изпълнение от самия нотариус (чл. 797, пар. 2 от германския Zivilprozessordnung). Подобен е случаят с българското законодателство, според което издаването на заповед за изпълнение е възможно на основание документ, издаден от нотариус: "Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи" (чл. 417 от ГПК).

Изпълнителната сила на нотариалните удостоверявания и контрола за законосъобразност, в частност правото на нотариуса да откаже извършването на нотариалните действия, докато всички изисквания не са налице, изглежда са елементите, които най-много доближават нотариалната професия до упражняването на властнически функции. В действителност възможността за принудително изпълнение върху имуществото на длъжник с посредничеството на съответните органи на реда на основание нотариалните удостоверявания е форма на привилегия на публичната власт, която се характеризира с елемента на принуда спрямо гражданите и изразява по определен начин отсъствието на равнопоставеност между нотариуса и страните.

Директива 2005/36/ ЕО

Второто правно основание, на което се позовава Комисията, е нетранспониране на Директива 2005/36/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7.09.2005 г. относно признаването на професионалните квалификации. Директива 2005/36/ ЕО отменя от 20.10.2007 г. Директива 89/48 ЕИО, Директива 92/51 ЕИО, както и специфичните директиви относно признаването на определени професионални квалификации, в частност на лекари, медицински сестри, лекари по дентална медицина, ветеринарни лекари, акушерки, фармацевти и архитекти. Директива 2005/36/ ЕО представлява консолидиран текст, който установява обща система за признаването на професионалните квалификации, запазвайки принципите от предишните нормативни актове. Според чл. 13 на Директива 2005/36/ ЕО граждани от други държави членки могат да упражняват регламентирана професия в приемащата държава членка, ако изпълняват критериите, наложени от същата държава членка, за упражняване на тази професия или ако са упражнявали професия, която трябва да отговаря на определени условия в друга държава членка, която не регламентира тази професия.

Позовавайки се на нетранспонирането на Директива 2005/36/ ЕО относно професията нотариус, Комисията явно приема тази професия за регламентирана. Ето защо възниква въпросът относно дефиницията на това понятие. Съгласно чл. 3 от Директива 2005/36/ ЕО "регламентирана професия" е професионална дейност, достъпът до която, упражняването на която са подчинени, пряко или непряко, от законовите, подзаконовите или административните разпоредби на притежаването на определени професионални квалификации, доказани с удостоверения за професионални квалификации, удостоверение за правоспособност и/или удостоверение за професионален стаж. Следователно нотариалната професия, като подчинена на различни национални изисквания, установени на законово и подзаконово ниво, попада безспорно в обхвата на тази дефиниция. Спорно е обаче, доколко в общ план въпросната Директива е приложима относно нотариусите, тъй като според съображение 41 "Настоящата Директива не накърнява прилагането на чл. 39, пар. 4 и чл. 45 от Договора, засягащи по-специално нотариусите". Тази двусмислена формулировка свидетелства безспорно за трудния компромис на институциите, участвали в законодателния процес и очертали приложното поле на текста – Комисията, Съвета и Парламента. В тази връзка според Европейския парламент съществуването на частично овластяване от страна на държавата е основен елемент от упражняването на нотариалната професия и обосновава приложимостта на чл. 45 ДЕО (резолюция от 14.02.1994 г., т. нар. доклад на Marinho). В крайна сметка отсъства разпоредба, която ясно и точно да определя приложното поле на Директивата спрямо нотариусите и препратката към чл. 45 ДЕО не представлява разрешение, а заобикаляне на проблема. Ето защо приложението на Директивата спрямо нотариусите се обуславя от начина на тълкуване на чл. 45 ДЕО от страна на Съда в Люксембург, последната разпоредба се оказва основното правно основание на Комисията.

Последствия от встъпването на България

Встъпването на България по делата Комисията/Франция и Комисията/Германия представлява безспорен израз на националния суверенитет на нашата страна. От политическа гледна точка встъпването дава възможност на България като пълноправна страна - членка в ЕС, да "развее българския трибагреник" пред европейските институции, представяйки и отстоявайки своята национална позиция по казуса с нотариусите.

От юридическа гледна точка, на първо място, с оглед сходството на българското законодателство със законодателствата на ответниците по двете дела, решенията на Съда безспорно ще рефлектират пряко не само върху нашето законодателство, но ще "предопределят съдбата" и на останалите "нови" държави членки, които се намират още в досъдебната фаза на чл. 226 ДЕО. Именно този фактор обуславя стратегията не само на България, а и на останалите встъпващи страни.

Какви биха били последствията, в (най-лошия) случай че Съдът постанови, че въпросните държави членки са нарушили разпоредбите на Договора, изисквайки наличието на гражданство. В тази връзка чл. 228, ал.1 ДЕО гласи: "Ако Съдът установи, че държава членка не е изпълнила свое задължение, което произтича от настоящия договор, тази държава е длъжна да предприеме необходимите мерки с оглед изпълнението на решението на Съда." При тази ситуация, въпреки факта, че решението има декларативен характер, т.е. Съдът няма правомощията да отмени въпросната разпоредба от националното законодателство (Решение на СЕО от 16.12.1960, 6/60 Humblet), държавите членки ще бъдат принудени да приведат законодателствата си в съответствие с общностните изисквания. Това тяхно задължение произтича не само от чл. 228, ал.1 ДЕО, а най-вече от "заплахата" за прилагане на чл. 228, ал.2 ДЕО, който предвижда, в случай на неспазване на решението на Съда, възможността последният да бъде повторно сезиран от Комисията. Това е т.нар. производство по "установяване на неизпълнение на задължение на основание предишно неизпълнение на задължение" (фр. Recours en manquement sur manquement), съгласно което при повторния иск Съдът има право да наложи парична санкция на държавата членка, която се изразява в заплащането на еднократно платима сума и/или на периодична имуществена санкция за всеки ден закъснение (след Решението на СЕО от 12.07.2005 г. по дело C-304/02 Комисията/Франция двете санкции могат да се налагат кумулативно, макар че чл. 228 ДЕО не го предвижда). Що се отнася до встъпващите страни, и по-конкретно за България, решението на Съда има силата на пресъдено нещо и обвързва не само главните страни по съдебното дело, а и встъпващите такива. В този смисъл при едно осъдително решение на Съда България ще е получила възможността да представи своите аргументи в подкрепа на тезата за упражняване на публична власт от нотариусите, без да е осъдена действително като главна страна по реда на производството по установяване на неизпълнения на задълженията. По този начин встъпването на България по двете дела дава възможност, от една страна, да се защити националното ни законодателство относно нотариусите, а от друга страна, да се избегне едно осъдително решение на Съда, насочено пряко срещу България. Така решенията на Съда биха могли да дадат повод на Народното събрание за въвеждане необходимите изменения в ЗННД с цел премахване на изискването за гражданство, още преди да е изтекла досъдебната фаза на процедурата по чл. 226 ДЕО. В тази връзка България би могла да ползва опита на Испания, която премахна изискването за гражданство, но запази изискването за успешно издържане на конкурс от изключително трудно естество, който (още по-естествено!) се провежда задължително на испански като официален език на страната. Следователно владеенето на испански език се прибавя като допълнително неписано условие за издържане на изпита. В този аспект Унгария например би могла да се окаже безспорен "шампион", тъй като, както е общоизвестно, унгарският език е един от най-трудните сред официалните езици на ЕС!

На второ място, в по-общ план (или по-оптимистичен), чрез "заплетения" казус с нотариусите, България има възможност да участва в изграждането на юриспруденцията на Съда в Люксембург и следователно в неговата нормотворческа дейност като общностна институция. Това дава възможност на България, подобно на други държави членки (напр. Унгария), привеждайки правни доводи в подкрепа на тезата за участие на нотариусите в упражняването на публична власт, да играе една по-активна роля пред съдебните институции на ЕС.

На последно място следва да се отдаде значение относно избора на България за встъпване именно по делата Комисията/Германия и Комисията/Франция. Историческият принос на двете държави за развитието на ЕО е безспорен и не подлежи на разискване. За отбелязване обаче е и фактът, че в сравнение с останалите държави членки, срещу които Комисията е завела искове за неизпълнения на задълженията, Германия и Франция са държавите, които са подкрепени от най-много встъпващи страни. По делото Комисията/Германия в подкрепа на заключенията на Германия са встъпили Словения, Литва, Латвия, Естония, Чехия, Полша, Унгария, Словакия, Австрия, Франция и разбира се, България (Определение на Председателя на СЕО от 28.11.2008). По дело Комисията/Франция в подкрепа на заключенията на Франция освен България са встъпили Румъния, Литва, Латвия, Чехия, Унгария, Словакия (Определение на Председателя на СЕО от 23.07.2008). Обединеното кралство е подкрепило заключенията на Комисията във всички нейни искове, без иска срещу Нидерландия (по дело Комисията/Нидерландия С-157/09 на този етап няма встъпващи страни).

Ако за по-голяма обективност вземем под внимание и извънсъдебните фактори, имайки предвид внушителния брой главни и встъпващи страни по двете дела, последните биха могли да се окажат с най-голяма значимост за нескончаемия на пръв поглед "сериал" за нотариусите. Разбира се, решението в този аспект принадлежи на Съда в Люксембург, който за пореден път се оказва в добре познатата ни (и удобна нему) роля на върховен арбитър между интересите на частноправните субекти (припомняме че, нотариусите разполагат със солидно лоби не само на национално, но и на общностно ниво), на държавите членки и институциите на Общността.

 

* Калоян Димитров е експерт в Дирекция "Процесуално представителство пред съдебните институции на Европейския съюз" в администрацията на Министерския съвет. Той е магистър по "Право на Европейския съюз" от университета "Робер Шуман", Страсбург, Франция. Изказаните мнения и предположения са лична преценка на автора и не ангажират институцията, на която той принадлежи.
 

 


 

 


   
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
23
gill roy
|
нерегистриран
28 април 2015, 08:49
0
0
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/
http://www.bestfitnessdevicereview.com/

15
*****************
|
нерегистриран
03 юни 2013, 13:45
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
12
Nitin
|
нерегистриран
06 април 2013, 14:40
0
0
http://www.guru99.com/accessing-forms-in-webdriver.html">accessing forms using webdriver
I am very glad that I find your regular post here. Which seems to be very important and it made good time pass for me. I will always give a nice thrust look in to you from my bookmark feed.
11
******
|
нерегистриран
08 февруари 2013, 03:36
1
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
10
******************
|
нерегистриран
23 януари 2013, 10:58
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
9
Disney
|
нерегистриран
09 януари 2013, 19:17
0
0
8
Molly
|
нерегистриран
06 януари 2013, 00:32
0
0
7
Dolly
|
нерегистриран
06 януари 2013, 00:31
0
0
6
*****************
|
нерегистриран
23 ноември 2012, 12:34
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
5
******
|
нерегистриран
23 май 2012, 08:23
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно