Адвокат Николай Вълков:
В планината, както и в правото, трябва да знаеш, за да можеш

Благодарен съм на колегите алпинисти Николай Петков, Дойчин Боянов и колегите юристи от "Георгиев, Тодоров и Ко". Мисията ни бе немислима и без съдействието на спонсорите "Он-клиник", "Норд фейс" и Българска федерация по катерене и алпинизъм. Приятелите също ни окуражаваха през цялото време.
И родителите ми.


Логично или не, ходенето в планината (с главно "П") и страстта ми към алпинизма бяха подсилени от работата ми в голяма адвокатска кантора. Напрежението не ме подтисна, а тъкмо обратното – стана стимул да съчетавам служебните задължения с хобито ми. В един момент осъзнах, че

катеренето е
страхотен начин
за събиране на енергия.

Има една теория, че когато човек се стреми да надхвърля границите на постигнатото в професионален план и постоянно да повдига летвата за своите възможности и цели, той трябва успоредно с това да бута нагоре и летвата на нещата, които му носят наслада. Иначе се губи балансът...

Започнах работа в кантора още в края на първи курс, като паралигал - т.е бях в помощ на адвокатите. В 4-ти курс ми възлагаха основно юридическа работа. Когато в университета учихме търговско право, имах съвсем реална представа от практиката, особено по дружествено-правните въпроси. После в казармата спечелих конкурс за преводач, което бе добра възможност да практикувам и усъвършенствам наученото в английската гимназията. За благото на родината. След войниклъка поработих за малко в кантората, после станах юрисконсулт в литовска компания, която купи завода "Балканкар 6-ти септември", а след 2 години кандидатствах в "Георгиев, Тодоров и Ко" и ме взеха. Не мога да си представя по-устроена адвокатска фирма и по-добри условия за адвокат, който иска да работи сериозно.

Поривът ми да се
качвам в планината,

когато съм свободен, колкото и рядко да е това, се развиваше постепенно. Определящ за страстта ми се оказа един преход в Пирин, когато бях втори курс в университета. Нощувахме край едно езеро, беше невероятно красиво... върнах се у дома като омагьосан. И от тогава непрестанно търся начин да бъда сред природата, а всяко следващо бягство от града ми носи по-голямо и по-голямо удовлетворение. Първо с приятелите ми минавахме по маркираните пътеки, после цел ни станаха билата на Рила, Пирин и Балкана. Маршрутите ставаха все по-трудни, дотрябва ни въже и постепенно през 2006-а стигнахме до извода, че е наложително да се запознаем със скалното катерене. Преди това се катерихме без теоретическа и практическа подготовка и без помощта на инструктори, но бързо осъзнахме, че това не е разумно.

Катеренето е изключително опасно и не може да се практикува от обща култура.

За да се катериш в планината, трябват специални познания и техника. Жаждата за тях ни заведе в Алпийски клуб "Планинец" и там нещата се развиха от само себе си. Покрай членството в "Планинец" получих и шанса да отида на осемхилядник. Предложението дойде през ноември 2008 г. от Николай Петков - председателя на клуба и най-добрия български алпинист – според мен. Той и Дойчин Боянов (българинът изкачил Еверест без кислород – б.р.) прецениха, че в Експедиция "Гашербрум 2009" ще бъдат включени и трима планинари без височинен опит. Един от поканените "дебютанти" бях аз. Другите двама за съжаление не можаха да пътуват, защото не се събраха достатъчно пари. Ако не бях получил подкрепата на колегите от "Георгиев, Тодоров и Ко", аз също нямаше да замина. Експедицията бе през лятото, когато в кантората обикновено е малко по-ненатоварено, и ангажиментите ми бяха поети от колеги. Тръпката да се пробвам на 8000 м в Каракорум – втората най-голяма планина в света, бе невероятна. Но едновременно с това осъзнавах и пред какво предизвикателство се изправям. Наясно бях, че там не мога да разчитам друг да се грижи за мен. На високо човек прави неща, които са много специфични. Трябва например да отделя специални грижи за хранене, пиене на течности, запазване на топлината и т.н. – неща, за които иначе не се замисля. В планината осъзнах

колко много мостове има
между правото и катеренето.

И в двете сфери важи правилото на проф. Стамболиев, че за да можеш, трябва да си подготвен, т.е. да знаеш. Николай Петков ни учи точно на това. Необходимо е да имаш реална представа за себе си и за планината. Същото важи и за правото. Степента на познание на теорията и на закона реално са право пропорционални на успеха, който имаш в работата си като юрист. И в двете сфери

големите постижения
изискват пълно отдаване.

Заминаването ни за Каракорум бе на 15 юни т.г., но подготовката започна доста по-рано. Всеки от нас трябваше да бъде в оптимална физическа и техническа форма, да си набави височинна екипировка. Трябваше да тренираме в свръзка. Основна част от подготовката включваше тичане по стръмен наклон – под Драгалевския лифт, катерене в Северен Джендем и на Мальовица, участие в ски-ралита.

В Каракорум осъзнах, че добрата подготовка е жизнено важна. Високата планина е място, където не можеш да си почиваш и да възстановяваш силите си – тя ги изчерпва всеки миг, докато свършат. Колкото по-високо си, толкова повече се изморяваш. Дори като спиш.

Борили сме се за
всяка капчица въздух.

В базовия лагер на височина 5000 м пристигнахме на 28 юни, а 6 дни по-рано тръгнахме от село Асколе на 2900 м и минавахме по около 20 км пеш всеки ден с един почивка. Лагерът е в най-североизточната част на Пакистан, където се събират границите с Китай и Индия. Размирна зона, граница на практика няма, има така наречената "Cease Fire Line"(т.е. омиротворителна линия), дори на 6000 м са разположени военни поделения. Разстоянието от последното обитавано село до базовия лагер е около 60 км.

В лагера имахме сателитен телефон и лаптоп, но нямахме интернет. За вода разтопявахме лед. За храната ползвахме услугите на местен готвач. Месото в менюто ни бе от един як, който сам прекоси ледника. Над 3500 м пилетата умират от разредения въздух. На 5000 м няма бактерии, което компенсираше лошата хигиена. За щастие имаше възможност да се къпем (с топла вода), когато поискаме. Всеки грам храна пресмятахме и пестяхме. Поради липса на пари с нас не дойде д-р Любомир Младенов. Разчитахме на съветите му по телефона. Усещането, че медицинска помощ може да дойде най-рано след десет дни, бе наистина потискащо.

Над базовия лагер имаше
постоянна опасност от пропадане в ледени цепнатини.

Ходехме "обвързани" един за друг. Постоянно ме преследваше ужасът, че мога да получа белодробен оток, ако организмът ми не е способен да се приспособи към толкова разреден въздух. Усещането, че се задушвам, започна още първата вечер в базовия лагер. Прекарах две наистина много тежки, направо кошмарни нощи, в които се стрясках полузаспал от това, че не ми стига дъх и трябваше да дишам волево. Същите трудности имах и като достигнахме лагери 1 (6000 м) и 2 (6500 м) Постепенно успях да се адаптирам, но през цялото време се чувствах отпаднал. Всички мускули ме боляха. Разстоянието между лагер 2 и 3 е почти колкото от Драгалевци до Голи връх на Витоша, но е на височина от 6400 м до 7000 м. Първият ни щурм от лагер 3 към върха бе на 19 юли. Но времето бе много лошо, валеше сняг и се наложи се слезем в базовия лагер. Бяхме и много уморени, защото два дни преди това опъвахме въжени парапети в Японския кулоар – най-трудната част на маршрута. Склонът там е много стръмен, снежен и скален, с наклон от 60-70 градуса. Всичко изградихме сами. Другите експедиции чакаха ние да екипираме кулоара. Но ние бяхме там, за да качим Гашербрум, и не можехме да чакаме. Парапетите ни на 3 август ползва и корейката О Еун-сун, за да изкачи 13-я си осемхилядник, с цел да стане

първата жена
с Хималайска корона.

Успешната атака на върха бе на рождения ден на майка ми - 26 юли. Потеглихме 3 дни преди това. Прогнозата за времето бе добра и се сбъдна. В лагер 3 нямаше време за сън, а само за кратка почивка. Пристигнахме следобед и вечерта към 22.30 започнахме да се подготвяме за върха, а малко след полунощ тръгнахме. Маршрутът в по-голямата си част бе много твърд фирн, по който се "стъпва" само на предните зъби на котките. Рядко имаше участъци, където може спокойно да спреш, за да си поемеш дъх. А на такава височина реално не можеш да направиш повече от 7-8 крачки, без да спреш, за да дишаш. Аз спирах на всяка 7-ма. Напрежението и отговорността бяха огромни. Студено ми бе, макар че бяхме с отлични обувки и ръкавици. Не си усещах пръстите на ръцете и краката... Когато слънцето изгря, направихме кратка почивка на височина около 7500 м. После единственото, което помня, е стремежът да дишам. Николай Петков бе неизменно до мен, Дойчин Боянов бе около 200 м по-нагоре, Боян Петров следваше своето по-бързо темпо.

Постоянно си гледах часовника и се питах дали ще ни стигне времето. Имах чувството, че се движим много бавно, че връх Гашербрум е все така далеч, а има правило – при такъв тип изкачвания, стане ли 14:00 часа, единствената възможна посока за движение да е надолу. Независимо колко близо си до целта. На върха стъпихме преди 10 ч.

Тогава въобще не осъзнавах какво съм направил.

Мислех само за това, че няма повече изкачване. Детайлите ми се губят. Дойчин ми каза да седна на едно място, за да не преча – на върха бе доста тясно и трябваше да се разминаваме като в столичен трамвай. Гашербрум e един ръб, от двете страни на който е много стръмно, от едната - отвесно. Дойчин ми даде чаша чай и шоколад, които ми подействаха като манна небесна. Той и Боян се бяха качили с раници.

Тъкмо когато започнах да ставам адекватен, чух, че е време да слизаме, "защото ще закъснеем за обяд".

В този момент си дадох сметка колко чудовищно опасно ще е слизането. Бях забравил за него. Трябваше да преспим в лагер 3. Разстоянието до там беше около 1000 м, но под 60-градусов наклон, който трябваше да изминем с "обратно катерене", с крачки от по 15-20 см. Но всяка една от тях ми се стори голяма, колкото вселена. Стъпваш и знаеш, че

в тази стъпка е съсредоточен животът ти.

Дори и най-малката грешка води до край. Подхлъзнеш ли се, падаш абсолютно в нищото. Слизахме вглъбено. Както в абсолютна медитация. Бяхме "свръзка без въже". Шест часа. От лагер 3 позвънихме в България. Преди да кажем и дума, чухме: "Браво, момчета! Честито!" Оказа се, че финландецът Вейка Густафсон, който бе с нас на върха, се е обадил още от там по сателитния си телефон на свои колеги и те са публикували информацията в интернет...

Ден след щурма в базовия лагер ни чакаха торта и пица, които за Пакистан са невероятен деликатес. Усещането, че сме успели, че трудното е зад гърба ни, беше страхотно. В цивилизацията се върнахме след 3-дневен преход, като втория ден вървяхме 17 часа, преодолявайки превала Гондохоро Ла на 5700 м. Това изцеди и последните ни сили. Но вечерта бяхме слезли на 3500 м, където бе, меко казано, раят на Земята. Чувствах, че все едно летя. Последния ден взех два камъка и ги стисках в ръце, докато ходя, само за да усещам, че правя нещо. Сякаш нямаше нужда да дишам.


 

 


 

 


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
18
Cheap Coach Bags
|
нерегистриран
27 декември 2012, 06:17
0
0
*()&This article may possibly be mentioned on Twitter by someone. genuinely?
Cheap Coach Bags
17
*******************
|
нерегистриран
24 декември 2012, 15:12
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
16
*************************************************
|
нерегистриран
20 декември 2012, 11:18
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
15
********************
|
нерегистриран
17 декември 2012, 10:05
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
14
Coach Outlet Online Store
|
нерегистриран
16 декември 2012, 08:12
0
0
*()&What a excellent resource!
Coach Outlet Online Store
13
******************
|
нерегистриран
15 декември 2012, 10:23
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
12
*************************
|
нерегистриран
15 декември 2012, 10:11
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
11
********************
|
нерегистриран
14 декември 2012, 17:59
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
10
Uggs Sale
|
нерегистриран
11 декември 2012, 11:44
0
0
^&($Very good brief and this post helped me alot. Say thank you I searching for your facts.
http://blog.qtol.tv/space.php?uid=80121&do=blog&id=932505" title="Uggs Sale">Uggs Sale
9
Cheap Ugg Boots Uk
|
нерегистриран
06 декември 2012, 13:14
0
0
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно