Време е да преминем от безотговорен капитализъм и безотговорно управление към отговорна свободна инициатива и предприемачество и отговорно управление. Това е ключът към траен и дългосрочен успех.
България стана символ на провал и корупция
Стоян Мавродиев е на 39 години. Член е на Националното ръководство на партия ГЕРБ – на Изпълнителната є комисия, и отговаря за икономическата политика, бюджет и финанси. Ръководил е изготвянето на Управленската програма, наречена "Новият десен договор за България". Г-н Мавродиев е магистър по право от Софийския университет и магистър по финанси от УНСС. Има много специализации в чужбина по международно данъчно право и системи и международно данъчно планиране. До 1996 г. е бил данъчен и правен консултант в Price Waterhouse Coopers. След това основава консултантската група компании United Consulting. Член е на Meждународната Адвокатска асоциация, на Софийската адвокатска колегия, на Международната асоциация по Данъчно планиране, на Българската макроикономическа асоциация...

Каква е философията на партия ГЕРБ в областта на икономиката и политиката?

Дясноцентристка – ясно сме я дефинирали. Програмата ни е либертарианска от икономическа гледна точка и консервативна от гледна точка на нашите идеи за подкрепа на семейството, децата, християнските ценности, както и за ролята на държавата като гарант за сигурността на гражданите и обществения ред.

Ние сме за това да има пазар там, където е възможно, и държава там, където е необходимо. Както и за безкомпромисна съдебна система.

ГЕРБ поставя в центъра на вниманието си бизнеса като основна движеща сила, която може бързо да подобри благосъстоянието на хората. Малко държава в икономиката, ниски и плоски данъци, малобройна и качествена администрация, бюджетна прозрачност, приватизация, демонополизация, премахване на субсидиите.

В икономиката дясното е най-печелившо за хората. То е и по-социално от лявото! Вижте икономическата политика на Маргарет Тачър, както и опита на Ирландия и Прибалтийските републики, които станаха символ за икономическа свобода и бърз просперитет.

Ние имаме кураж, воля и мъжество да приложим идеите си последователно.

Защо сегашното правителство прави излишъци всяка година?

Всички допълнително иззети средства, било под формата на данъци и осигуровки или под друга форма, ще отидат там, където отиде огромният бюджетен излишък в края на миналата година, а именно – непрозрачно, криминално и задружно раздаден от управляващите на обръчите от фирми около трите партии, за финансиране на предизборния популизъм на Станишев и другарите му. Има ли пари, управляващите набързо организират тяхното харчене – било чрез наливането им в неефективната здравноосигурителна система, било чрез източването им чрез различни схеми. Но това е типичната политика за една лява партия – да изземва огромни средства от гражданите и бизнеса и да ги преразпределя по свое политическо и популистко усмотрение.

Кой трябва да понесе отговорност, ако се сбъднат най-мрачните прогнози в очаквания през ноември доклад на Европейската комисия? Възможно ли е спирането на европейските пари да предизвика извънредни парламентарни избори?

Дори и за малките деца в България е вече ясно, че правителството на Станишев е напълно безпомощно и не е в състояние да направи каквато и да е смислена реформа или действие. То не успя да оправдае доверието дори на най-верните си симпатизанти и трябва да си отиде час по-скоро. Очакваният критичен доклад на ЕК през ноември ще е поредният шамар за България. Най-вероятно той ще е съпроводен с пълно изгубване на средствата по предприсъединителните програми – около 1 милиард евро, както и със сериозна санкция, изразена в глоба от минимум 20% от структурните фондове. Причините са в липса, нежелание и неумение да се изградят работещи с добър административен капацитет системи, както и поради достигналата чудовищни размери корупция. Струва ми се, че в края на мандата си премиерът Станишев вече не изглежда на никого като Мr. Clean (Чист/Некорумпиран), а Mr. Dirty (Мръсен/Koрумпиран).

Ще влезем ли в криза?

България е част от ЕС и затова е нeсериозно да се мисли, че това, което става в Европа и в света, няма да є се отрази. Нашата икономика е малка и отворена и е изложена на световните шокове. Няма как да избягаме от кризата. Вече усещаме косвено ефектите й – забавен е ръстът на икономиката ни и на заплатите, свити са инвестициите, повишени са лихвените нива по кредитите, затруднен е достъпът до финансиране. Много е важно да гледаме реалистично опасностите в очите и отговорно да приложим рационални мерки за справяне и предотвратяване на кризата и последиците от нея. Но точно в този важен момент правителството на България демонстрира пълна безпомощност, липса на компетентност и идеи. То просто няма такива.

Ние имаме идеи за справяне и противодействие на последиците от световната криза. Правителството би могло да ги приложи в полза на България и на нейните граждани.

* Бюджетният излишък да не се харчи, а да се инвестира в Сребърния фонд на пенсионната система, за да се осигури нейната стабилност, и/или във фискалния резерв.

* Значително да намалее данъчно-осигурителната тежест – до 10%, което ще стимулира и фирмите, и работещите, защото ще имат повече пари за харчене и инвестиции, и ще извади на светло огромния сив сектор в икономиката.

* Намаляване на ДДС поне с 3%, а в средносрочен план то да стане 15% – най-ниското ниво, възможно в ЕС.

* Намаляване на срока за връщане на ДДС до 2 седмици.

* Премахване на данъка върху дивидента, както и на някои други данъци, с малък принос към бюджета, като данък наследство данък дарение.

* Подобряване на бизнес средата и намаляване на бюрокрацията.

* Привличане на много повече чужди инвестиции и капитали.

* Правителството да не тегли нови заеми и да не дава повече държавни гаранции.

* Поддържане на силна фискална позиция, консервативна политика по разходите и внимателна политика по доходите в държавния сектор. Въвеждане на програмно бюджетиране.

* Повишено внимание към всички квазифискални структури, които трупат загуби и създават рискове за бюджета.

* Гарантиране на пълния размер на депозитите на гражданите до приключване на световната криза.

* Признаване за разход на лихвите по ипотечните заеми.

* Облагане на лихвите от дългосрочните депозити, които гражданите и фирмите получават като приход.

* Запазване на икономическа стабилност чрез запазване на валутния борд и много по-бърза подготовка за влизане в Еврозоната.

* Важни структурни реформи в образованието, здравеопазването, администрацията, сигурността, съдебната система...

Кризата ни дава повод и даже още повече ни задължава да проведем радикални реформи, които да спомогнат за избягване на рисковите фактори – така ще се движим една стъпка преди нея. Ако правителството мисли, че криза няма или тя няма да ни засегне, то си изгражда алиби, един вид извинение пред избирателите да не извършва това, от което страната има нужда – а именно сериозни икономически реформи.

Банковата ни система като цяло не е в криза, което означава, че регулациите са по-добри например от американските. Смятате ли, че е необходима някаква промяна?

Ние имаме успешен валутен борд вече 11 години. Почти нямаме големи местни банки. Имаме сравнително немалък и конкурентен пазар – с банки от Италия, Унгария, Гърция, Австрия, Франция, Белгия, Германия и т.н. Всеки на него може да усети затруднения, доколкото "майката" е засегната. Засега няма смущаваща информация в тази посока, има афиширан ентусиазъм и готовност за държавна намеса в много европейски страни.

Изводите от всяка криза обикновено се отразяват в нови регулации. Например Асоциацията на търговските банки (АТБ) би могла да помисли, по примера на САЩ, който сега се дискутира и в други страни, да създаде частен кредитор от последна инстанция, фонд, чрез който взаимно да се подпомагат банките. Възможно е да се мисли за кризисни линии или споразумения на ниво парични власти и правителство, със страни, банки и фондове, които имат свободни ресурси. Задължителните резерви не трябва да се понижават.

Банките трябва да са максимално прозрачни. Да се подобри капитализацията им. По-строги правила и стандарти при отпускането на заеми също могат да бъдат въведени, без обаче да се прекалява и да се затруднява достъпът до кредитиране. Трябва да се ограничи размерът на риска, който банките могат да поемат, дори една към друга. Да се повишат изискванията към мениджърите и служителите, да се подобри квалификацията им. И при процедурите по банкрут има проблем – защото са много бавни и мудни, което за финансовата система е неприемливо.

Преди месеци държавата наля към 400 млн. лв. в българска банка и така я стабилизира. Не трябва ли в такива случаи да се поставят изисквания за смяна на мениджмънта? Не би ли следвало да се изисква или продажба на финансовата институция в определен срок или прехвърляне на съответния пакет акции към държавата, както това се прави в по-развитите страни от ЕО и САЩ?

Правителството харчи безотговорно и безотчетно държавните средства, без да има реална представа за последствията от това и без да дава минимални гаранции.

Английското правителство скоро се опита да реши сходни проблеми, като инвестира държавни пари в английски банки, само че срещу това получи акции от тях. Идеята е, че когато мине кризата, ще продаде акциите и ще си върне парите. Възможно е и да реализира печалба!

Вижте и американския подход към AIG – дават държавна помощ, но вземат всички акции и сменят целия борд, т.е. уволняват всички, отговорни за състоянието на компанията.

Нормално е, ако държавата инвестира публични средства в една или друга организация, тя поне да придобива собственост върху част от нея, която да є осигури и управленски права, в това число и влияние върху мениджмънта. Субсидирането трябва да става срещу гаранции за положителна промяна, съобразно разработен план за справяне с кризата. Преодоляването на кредитната криза чрез наливане на средства и добавяне на допълнителна ликвидност на пазара е краткосрочно решение, което само ще помогне на банки, които са били зле управ-
лявани, и ще подхрани инфлацията.

Наскоро се появиха добри идеи за план Б за решаване на кризата, без нито долар държавни пари. Справянето да е чрез промяна на две процедури – за банкрут и за предоговаряне на ипотечните кредити.

Когато идва криза, правителството не бива да бяга от отговорност, а трябва да си подели бремето с бизнеса и потребителите. Но и трябва да се въздържа от спасяване на определен бизнес или бизнес проекти. Защото разходите за спасяването на провалилия се бизнес ще паднат на раменете на останалите икономически агенти чрез увеличаване на данъците, инфлацията или неправилно разпределяне на капитала.

Българската фондова борса се срути и според повечето специалисти акциите се търгуват под себестойността им. Даже има случаи цената да е равна на изплатения преди това дивидент, каквото явление няма и сега на големите борси. Има ли нужда от допълнителни регулации, за да се защити борсата и от прекомерно надуване на цените и от очевидно нереално ниски цени? Но без да има свръхрегулация и затруднения за бизнеса?

Трудно е да се посочат конкретни мерки, които могат да подкрепят и стабилизират веднага пазара. Идеите за директна административна намеса, особено в дългосрочен план, не са добри, както и идеите за определяне на минимални по обем сделки, за лимитиране на обеми. Но въпреки това виждаме как държавата в САЩ работи за успокояване на кризата и как институциите там правят всичко, за да подкрепят фондовата си борса. Защото те, за разлика от нашите финансисти в правителството, разбират, че борсата не е казино за авантюристично настроени и жадни за бързи печалби предприемачи, а е кръвоносната система на икономиката. Това е средището, на което се разменя капиталът и което опосредства бизнес процесите. Не може да загърбим борсата и да очакваме, че ще имаме развита и работеща пазарна икономика.

Има ли балон при цените на недвижимите имоти. Ако да – кога ще се спука и какъв би бил ефектът?

Да се говори за балон е по-скоро пресилено, възможно е в някои сегменти на пазара да има известно надценяване на стойността на имотите или пък подценяване на рисковете и натоварване на инвеститорите със свръхочаквания. Пазарът на имоти навлиза в низходящ цикъл, но това е естествен процес след продължителния период на растеж. Вероятно е да настъпи диференциация в цените и сегментиране на пазара.

Няма как и този пазар да не усети кризата. Възможен е известен спад в цените на имотите в т.нар. ваканционни селища, но и това е доста условно, защото вероятно тези имоти са били преди това надценени, имат проблеми с документацията, не са с добра локация и др.

Ръстът на цените ще се задържи, но ще е по-бавен, поне докато се достигнат нивата им в средноевропейските държави. Вече истински печеливши ще бъдат само проекти с добра локация, качествено строителство и професионално управление. Досега, в условията на изпреварващо търсене, качеството не беше толкова решаващо. Инвестиционна активност в сектора ще се запази, но маржът на печалба постепенно ще намалява. Възможна е и промяна в поведението на инвеститорите – те ще спрат да залагат на краткосрочни стратегии, с които се цели бърза печалба.

Сега у нас към 43% от БВП се разпределя през бюджета. Водещи световни учени смятат, че оптималният процент е около 33. Ако ГЕРБ получи мандат, ще намалите ли намесата на държавата при разпределението на брутния продукт? Какъв е оптималният процент от БВП, който трябва да се разпределя през бюджета?

Както е известно, основополагащ принцип в програмата на ГЕРБ е намаляването на намесата на държавата в икономиката. Преразпределение над 40% от БВП е твърде високо. Ние максимално ще ограничим правителствените разходи, за да разпределяме в средносрочен план до 30% от БВП. Доказано е, че страни с 30–35% преразпределение от БВП, съчетано с други реформи, се развиват с най-високи темпове. Такава е и нашата цел.

Ако искаме да забогатяваме, трябва да либерализираме и монополни, и доминирани от държавата отрасли, като електроенергетиката, да подобрим бизнес средата, да се приватизира в различни сфери, в това число училища, болници, дейности и др., да изградим частен стълб на пенсионната система... Пример са редица страни като Швеция, Естония и др.

Ако искаме да продължим да бъдем най-бедните в ЕС, може да следваме т.нар. социална икономическа политика, при която се запазва високият процент на преразпределение от БВП, което се прави по политически целесъобразната и конюнктурна мотивация на управляващите. Тогава икономиката и доходите ще растат бавно и ще настигнем Европейския съюз след повече от половин век.

Трябва ли да се увеличат бюджетите на общините? Как стоят нещата в най-проспериращите и едновременно с това най-бързоразвиващи се държави?

Силната финансова зависимост на общините от правителството е важен политически инструмент за натиск и манипулация на общественото мнение на регионално ниво през последните години. След изменението на Закона за общинските бюджети от края на миналата година, в структурата на държавните трансфери за общините отпадна преотстъпеният данък върху доходите на физически лица. Сега по-голямата част от парите на местната власт идва от субсидии от бюджета. Това влияе върху качеството и количеството на предоставяните публични услуги и върху нагласите на електората. Но хората не правят извода, че правителството е отпуснало малко пари на общината им и затова нямат подобрена инфраструктура или реализирани проекти, а обвиняват кмета.

Заменянето на данъчни приходи със субсидии действа демотивиращо на общините да бъдат фактор за икономически растеж и стимулира единствено "просенето". Възможността на общинските съвети да определят размера на местните данъци беше до голяма степен обезсмислена с фиксирането на минималните и максималните им граници. Общините могат да вдигат местните данъци, но не и да ги намаляват! А едно от основните предимства на децентрализацията е възможността за данъчна конкуренция между общините и повишаване на ефективността на разходите.

Общините трябва да получават и определят поне една десета от данъка върху доходите. Това е важно не само за бюджета им, но и за подобряване на бизнес средата и за влияние върху пазара на труда и динамиката на икономиките им.

Вече много държави въведоха плосък корпоративен и личен данък 10%. Ако ние въведем данъчна ставка под 10%, няма ли да дойдат повече инвеститори и да съберем повече данъци? Колко според вас е оптималният процент, който би привлякъл инвеститори?

Един от акцентите на управленската ни програма, обявена преди повече от година, бе въвеждането на плосък данък 10%. ГЕРБ пръв направи такава заявка, а сегашното правителство я претвори превратно и половинчато в законодателна промяна.

Нашата идея включва 10% плосък данък – и корпоративен, и върху доходите на физическите лица, и 10% осигурителна тежест. И още – висок необлагаем минимум и други радикални реформи, които да доведат до стимулиране на икономиката ни и висок растеж. Но дори и направеното от настоящото правителство убеди всички, че намаляването на данъчната тежест е полезно: статистиката показва, че 410 млн. лв. е увеличението на приходите от данък върху доходите и осигуровките за първите 8 месеца на 2008 година. Това е само прекият ефект от плоския данък и намаляването на облагането. Непреките ефекти – насърчаването на заетостта, предприемчивостта и икономическата активност, привличането на чужди инвеститори, отправянето на реформистки послания към тях, както и увеличаването на доходите, също са значителни.

Смятате, че трябва да се премахне данъкът дивидент, наследство, дарение? Защо? Не трябва ли и да се признават лихвите по ипотеки на граждани за присъщ разход?

Ние искаме по-широка данъчна реформа, която включва опростяване и рационализиране на данъчната ни система, в това число премахване на споменатите от вас данъци. Данъкът върху дивидентите – е двойно облагане на компании, като вземем предвид и данък печалба. Премахването му ще постави компаниите, опериращи в България, в много по-конкурентна среда, а страната ще се нареди на едно от челните места с най-ниски ефективни данъчни ставки на инвестициите в Европа.

Още нещо: приходите в бюджета от този данък са много малки, а се налагат разходи по администрирането му. Това важи и за данъците наследство и дарение. Опростената и изчистена данъчна система, съчетана с намаляване на данъчно-осигурителното бреме, ще има силно въздействие върху чуждите инвеститори и много положителни ефекти за икономиката ни.

Предложението да се признават за разход лихвите по ипотечни заеми би било едно добро данъчно облекчение за засегнатите от кризата и една антикризисна мярка. Може да се обсъди и да не се облагат лихвите от дългосрочните депозити, които гражданите и фирмите получават като приход. И двете мерки за справяне с кризата и нейните последствия заслужават обществен и експертен дебат.

Кога би било правилно да се намали ДДС?

Продължаването на данъчните реформи е актуално покрай значителното преизпълнение на приходите в бюджета. Свидетели сме как намаляването на данъка върху печалбата до 10% рязко увеличи приходите в бюджета – тъй като за фирмите стана по-лесно да си платят данъка, отколкото да го избягват. Беше стимулирана и икономическата активност и инвестициите, намаля и безработицата.

Сега осигуровките са почти 34% от доходите, трябва да станат 10%, за да излязат всички пари на светло. А с генерираните приходи предлагаме ДДС да намалее първо поне с 3%, а след време да стане 15%. Предлагаме и ДДС да се връща до 2 седмици. При радикалните реформи резултатът е по-бърз. Затова те са добри за бедна страна като България – ако искаме радикално да променим икономическата ситуация, необходим е радикален подход. Ако правим плавни реформи, ще трябва да чакаме плавни резултати – и то след двадесет години, което е неудовлетворително за всички нас.

Намаляването на ДДС ще е още една стъпка, която ще остави повече ресурси в икономиката, фирмите и гражданите и ще стимулира всички. Като съпровождащи мерки могат да бъдат премахнати винетките (които на практика дублират акциза върху горивата и създават двоен административен разход за събирането на два данъка вместо един). Държавните такси също трябва да бъдат намалени рязко, тъй като в момента те играят ролята на квазиданъци. Често държавните такси са с пъти по-високи, отколкото е разходът за съответната административна услуга. Това затруднява достъпа на гражданите и бизнеса до услуги и ражда корупция.

Смятате ли за разумно да се намали ДДС в туриз-
ма, за да стане той конкурентноспособен поне на съседите?

Не трябва да има диференциация, приоритетност и преференции, защото няма разумни и издържани икономически аргументи. Това ще е вредно за икономическото развитие и благосъстоянието. Ще има няколко негативни ефекта – увеличение на лобизма в данъчната политика и натиск от различни отрасли за намаляване на ДДС за техните стоки и услуги, както и неефективно разпределение на ресурси, поради факта, че печалбите в някои отрасли ще се повишат изкуствено и към тях ще се насочат допълнителни инвестиции... Знаем, че когато социалната политика спрямо бедните се извършва чрез намаление на цените за всички, това излиза значително по-скъпо на данъкоплатците. Диференцираната ДДС ставка е възможно да създаде административни трудности и мудност при възстановяване на данъчен кредит.

Ако страната има ясна и дългосрочна визия за промени в данъчната политика, такава, каквато ГЕРБ предлага, намаляването на ДДС за всички стоки и услуги, ще е част от нея. Сега управляващите се заиграват популистки с идеите за намаляване на ДДС върху стоките от т.нар. първа необходимост.

Как е оптимално да се финансира изграждането на магистралите? Каква е основната причина да сме единствени с такива трагични пътища?

Правителството не е в състояние да се възползва от възможностите, които европейските фондове и програми ни даваха. То провали нашите първи години от членството ни в ЕС, като с действията си доведоха до безпрецентни санкции за страната и спирането на еврофондовете. А сега без колебание и свян е готово да посегне на огромния бюджетен излишък и да продължи с корупционните си непрозрачни харчове, които подхранват обръчите от фирми около коалицията.

Известно е, че оптимално е единствено прозрачното концесиониране или публично-частното партньорство. Така и магистралите, а и други сходни проекти, ще се построят от най-ефективния кандидат, при най-изгодни условия за обществото и данъкоплатците. Всичко друго е погрешно, вредно и най-вече – скъпо. И при магистрала "Тракия", и при АЕЦ "Белене" нямаше конкуренция. Липсата на прозрачност и равнопоставеност – това е един от основните проблеми на страната. Така не се прави сериозен бизнес и не се привличат сериозни инвеститори, не се гради дългосрочно доверие в тях.

Сериозно продължаваме да изоставаме от европейските страни, включително и от Румъния, по условията за правене на бизнес и по конкурентоспособност. Законът забранява да се въвеждат лицензионни режими с подзаконови актове. Но незаконните режими са няколко пъти повече от законните! И много от общините противозаконно въвеждат разрешителни за разни дейности. Как възнамерявате да се преборите с тази бюрократична напаст, която генерира мощна корупция?

Благодарение на "усилията" на правителството на Сергей Станишев България е на 76-то място в световната класация за конкурентоспособност и на последно място от държавите, членки на ЕС. Дори Виетнам е преди нас! А забогатяването и стопанският напредък са възможни само в състезание между равноправни субекти. Българите са способни, трудолюбиви и честни хора, които могат успешно да се справят с предизвикателствата на живота и ще го правят още по-успешно, тогава, когато имат възможност да имат активна, а не пасивна роля, правилата са ясни и важат за всички.

Само свободни хора, с равен достъп до всякакви стопански възможности могат не само да забогатяват, но и да се чувстват удовлетворени от живота си, да се усещат достойни хора в харесвано от тях общество. Затова партия ГЕРБ отстоява принципа laissez-faire в икономиката – повече свобода за индивида и бизнеса, насърчаване на конкуренцията и свободната инициатива.

Една от най-слабите страни на българската икономика днес е наличието на много, продължителни и скъпи процедури и правила, свързани със започването, поддържането и развитието на стопанска дейност. По този показател във всички класации сме на опашката. Прекомерното регулиране води до по-лоши икономически резултати от потенциално възможните, обезкуражава хора, които имат идеи и желаят да ги реализират, и спъва други, които вече развиват своите. А нивото на административно регулиране и контрол може да бъде променено относително бързо!

Конкретно – като се опростят и улеснят процедурите по фирмената регистрация и услугите, свързани с търговския регистър, като се намали минималният изискуем капитал за регистрация на дружество с ограничена отговорност, достъпът до данните от търговския регистър и до нормативните актове, в това число и като "Държавен вестник" стане безплатен, скъсят се сроковете за извършване на административни услуги, редуцират се регулаторните режими до два вида: лицензионен и регистрационен, въведе се принципът "мълчаливо съгласие" при работата на гражданите и бизнеса с администрацията...

Какви мерки ще вземете срещу партийната корупция – като например стопираното от ДПС за вече 10 години приватизиране на "Булгартабак", за да бъде източван в полза на електората им?

Тройната коалиция нанесе сериозни вреди върху политическата система, като легитимира престъпни кръгове и изкриви принципите за правене на политика. Не се ограничи само с разграбване на национален ресурс, а посегна и на европейските присъединителни фондове. Това е огромен проблем – веднъж сме лишени от европейските средства, които биха направили живота ни по-добър, втори път сме ощетени, когато правителството иска да налива пари в спорни проекти или губещи държавни предприятия. "Булгартабак" трябва да се приватизира незабавно чрез открит търг с ясни правила или чрез Фондовата борса. Доста е спорно дали сега "Булгартабак" се източва от ДПС в полза на електората им, а не в полза на самата ДПС, на кръгове в нея.

Има политици и се знае точно кои, които живеят в по няколко резиденции, много често построени и без разрешение, които са заградили цели полуострови, и чиито доходи очевидно не се връзват с колосалните им разходи. А всички държавни институции умишлено и престъпно бездействат. Ще се промени ли това при евентуално управление на ГЕРБ?

Във визирания от вас случай най-вероятно има неспазване на закона, което лесно би могло да се констатира и отстрани. Лошото е, че в момента липсва политическа воля за прилагане на закона или има избирателност при прилагането му. Сега правилата не важат еднакво за всички, което е фундаментален проблем и поставя под съмнение усещането за правов ред у гражданите ни. Върховенството на правото е първостепенна политическа ценност. Доказано е, че законността е необходимо условие за функционирането на демократичните общества. Концепцията за върховенството на правото насърчава ограничаването на намесата на държавата, което изцяло съответства на моята философия.

Върховенството на правото може да служи и като средство за осигуряване на социален ред, тъй като равенството пред законите и независимостта на съдебния процес правят по-поносими съществуващите различия в обществото. То води до по-високи доходи, до по-висок икономически растеж и до по-качествен живот.

Правителството отделя много внимание на пенсионерите и това е хубаво, не мислите ли така?

Пенсионната ни система е банкрутирала. И пенсиите са много ниски, и осигурителната тежест върху работниците и работодателите е много висока. Дефицитът на пенсионната система е огромен. Това ще е така дори когато ще се пенсионират днешните тийнейджъри, ако не се предприемат радикални мерки.

Правителството доста щедро и напълно предизборно, популистки се заиграва с пенсионерите, като им обещава повече пари, но няма стратегия и визия за реформи. Необходима е незабавна реформа, която да промени качествено живота на пенсионерите. Ние настояваме за приватизация на държавната социално-осигурителната система в полза на работниците и служителите, за преминаване към капиталонатрупваща пенсионна система, по подобие на Чилийската, която е базирана на лични сметки. Така срещу много по-ниски вноски се получава няколко пъти по-висока пенсия. Създаването на т.нар. Сребърен фонд, който е част от необходимата пенсионна реформа и в който всеки гражданин ще има лична сметка, е задължително. В него ще постъпват и средства от бюджетния излишък, от приватизация, от концесиониране на национални обекти и др.

Видя се, че държавното здравеопазване е много по-лошо от частното. В "Токуда" лекуват много повече бол-
ни, отколкото в държавните клиники на единица персонал и нямат преразход към НЗОК на базата на един болен. В Европа най-лошо е здравеопазването там, където повечето болници са държавни и общински, както е например в Англия. Не е ли в интерес на всички да се приватизират най-после здравните заведения? Трябва ли да останат държавни болници и ако да – кои?

Изхождайки от основните принципи на свободата и отговорността, системата на здравеопазването би трябвало да се промени много съществено. Днес българите често не могат да избират къде да се лекуват, в здравеопазването няма конкуренция, липсват ясни отговорности и правила, както и каквато и да било финансова дисциплина. А държавната намеса изкривява пазарните сигнали и стимулира лекарите към дейности, от които пациентите им нямат нужда.

Ние предлагаме да има много здравни каси, да се изравнят частните здравни фондове с Държавната здравна каса като права и задължения, да се въведе втори частен стълб в здравното осигуряване. Трябва да се насърчава конкуренцията между фондовете за вноските на осигурените и на конкуренцията между болниците за ресурсите на фондовете. Така фондовете ефективно ще контролират болниците, а осигурените – тях. Здравната застраховка трябва да е задължителна – като застраховката за гражданска отговорност. Всеки трябва да е застрахован за определен минимум от събития – скъпоструващи дейности (главно операции), дългосрочни хронични състояния и спешната помощ и да няма "горна граница". От задължителното осигуряване могат да бъдат освободени само гражданите, които декларират определен висок годишен доход. Бедните ще получават ваучери за здравна помощ, с които да сключат съответна застраховка.

Здравните фондове трябва да се регламентират по подобие на застрахователните дружества и на пенсионните фондове. В началния етап на реформата държавата може да участва и помага при договарянето между тях и системата от предлагащи здравни услуги: лични лекари, клиники, лаборатории, болници. Трябва да се създаде баланс между нивото на здравно-осигурителните вноски и събираемостта, и да се легализира сивият сектор в здравеопазването. Трябва да се въведат данъчни облекчения върху вноските за доброволно здравно осигуряване за физическите лица и работодателите и да се премахне монополното положение на Лекарския съюз.

Болничният сектор трябва да се реформира, да се въведе нов тип инвестиционна политика, която осигурява приоритет за здравни заведения с национално и регионално значение, да се намали броят на лечебните заведения и да се повиши качеството на предлаганата услуга. Приватизацията на държавните болници трябва да стане след осъществяването на другите основни стъпки в реформата. Общините сами трябва да решат какво да правят с техните, но да не получават пари от правителството за тях.

У нас производителността на труда е ниска. Навсякъде вече има съвременна техника, но гледката на размотаващи се работници и служители е всекидневие. А в чужбина българите работят и учат здраво. Имате ли идея или концепция как да се стимулират промени в този роден стереотип? Нека да помислим и за младите хора. Налагат ли се промени в образователната ни система?

Ние сме между две необходимости – да ускорим развитието си и да запазим финансовата си стабилност. Доб-
рото управление означава и поемане на разумен и оправ-
дан риск. Това е възможно само ако и пазарът на труда е конкурентен и гъвкав, което се постига с намаляване на неговото регулиране и реформа в системата за социално подпомагане. Тогава той ще се приспособи към нуждите на бизнеса, а производителността и на труда, и на капитала, ще расте. Формулата на успеха е по-висока производителност, а тя е по-важен фактор за икономическия растеж в сравнение с увеличаването на заетостта.

Реформите трябва да са ориентирани към постигане на баланс между гъвкавост и сигурност на пазара на труда (flexicurity), повишаване на заетостта и преодоляване на разминаването между търсенето и предлагането на специалисти с определен тип квалификация, промени в образованието и доброволно обучение през целия живот, легитимност на социалните партньори и нови критерии за тяхната представителност. Социалните партньори – работодатели и синдикати – трябва да имат по-голяма тежест при определянето на трудовите взаимоотношения. Не трябва да има забрана за доброволно сдружаване, но в никакъв случай и задължения за колективно договаряне. Трябва да се реформира трудовото законодателство, да се оптимизират размерът и срокът на помощите при безработица, за да се стимулира търсенето на работа. Реформите във висшето образование трябва да позволят създаване на нови висококвалифицирани и нужни специалисти. Задължителна е и надеждна система за обучение през целия живот, а инвестициите в образованието да се признават за разход.

И новият ГПК, и Административнопроцесуалният кодекс не разтоварват двете върховни съдилища от многото работа. На висшите съдии се пада да решават по две дела на ден, поради което не им остава време да уеднаквяват съдебната практика. От това страда целият икономически живот, защото всичко подлежи на контрол от съда. Не е ли време да се променят по-кардинално кодексите?

Възможни са законови промени, които да ограничават делата, подсъдни на Върховните съдилища според интереса (например дела под определен имуществен интерес, да не подлежат на касационно обжалване), за повече дела да важи двуинстанционното производство.

Държавата и общините винаги могат да получат много повече пари за един имот, ако го продадат на търг, отколкото, ако го заменят за частен. Всяка замяна се прави в противоречие с техните интереси, т.е. – при 100% сигурна корупция. Бихте ли настоявали да се забранят със закон заменките?

Замяната на имот или замяната на право на строеж върху имот е един от способите за придобиване на собственост. Възможно е замяната да е най-целесъобразен способ, но винаги в обществото остава съмнението за корупция. За да се избегне това, цялата процедура по замяна трябва да следва плътно закона, трябва да е проведена при прозрачни и предварително ясно обявени правила, които важат за всички.



В България няма стари партии. Поради това много хора започват да се занимават с политика, вземат решения за милиони, изкушават се да прибират подкупи и поради ниските си заплати. Нормално ли е човек с няколко езика и висока квалификация, когато стане министър, да печели по-малко от секретарка в добра частна фирма? Все повече развиващи се държави, като Виетнам например, дават възможност министрите им официално да получават стотици хиляди, а и милиони долари, ако техният сектор просперира. Дали един от начините на борба с корупцията не са заплати от порядъка 10 000–15 000 евро – за министри, заместник-министри и висши магистрати, възможност за премии и възможност за пенсия в размер на половин заплата, ако успешно довършат мандата си?

Добре би било, ако с политика се захващат хора, които имат изградена кариера и постигнато добро благосъстояние. За съжаление при последните две правителства напълно случайни и никому неизвестни граждани изпълниха българския парламент и политика, по-голямата част от тях не са имали сериозен бизнес и доходи, което явно ги е мотивирало да наваксват по време на мандата си.

Трудно би се възприело от обществото ни, ако заплатите на политиците, депутатите и други публични фигури надвишават многократно средната заплата за страната. По-скоро ще е добре, ако се въведат законодателни промени в полза на засилен мажоритарен елемент, което да спомогне на гражданите да правят по-внимателно своя избор, да имат информация за хората, които искат да заемат обществени длъжности и да вземат важни за обществото ни решения. Разбира се, дебат по изложената от вас идея е възможен, включително чрез референдум.

Премиерът често критикува ГЕРБ и най-ожесточено икономическата ви програма. Коментирайте.

С голямо съжаление забелязвам как тезите на министър-председателя издават страх, липса на управленска визия и желание това да се прикрие с комсомолски плам и безсмислен ентусиазъм. Редица негови изявления са противоречиви и прехвърлят вината някъде извън управленския борд.

Отговорността е винаги на някой друг – на опозицията, която създава отрицателна емблема на България, на Европа, която ни налага санкции, за да "решава своите политически проблеми и проблемите на своето обществено мнение". Така някак естествено стигаме до поговорката, че на "калпав космонавт, космосът му пречи".

За корупцията вина носи "Хералд Трибюн", "Ню Йорк Таймс", както и редица други издания, които виждат България като най-корумпираната и бедна в Европа.

Държавата ни се ръководи с политическо късогледство, създава се паралелна реалност и нежелание да се изправим срещу истината.

Несъстоятелно е да твърдиш, че имаш компетентност да управляваш и да заявяваш, че "конфликтът на интереси е нова материя за нас". Това показва липса на политически ценности и принципи. Бягство от отговорност е да твърдиш, че когато дадени безобразия не се определят от закона като корупция, следователно няма такава. Явление като корупцията, разяждащо основите на обществото, се обяснява формално и се бори теоретично, с красива фразеология и пушилки от полицейски акции, лишени от практическа стойност. Последна е акцията в Дупница срещу братя Галеви.

Самият премиер Станишев играе ролята на човека в бяло, заобиколен от лошите чиновници и корумпирани министри. Една много гротескна картина. Основният човек, който носи отговорност за това правителство, е точно министър-председателят. Не може Станишев да не е корумпиран, да е професионалист и да има решителност и воля да прави реформи и в същото време нищо да не върви, да се проваляме във всеки един сектор. Да няма завършена нито една смислена реформа. Непрекъснато да ни забиват шамари от ЕС, спирайки поредната програма. България се дава за лош пример как за първи път европейска държава се проваля в процеса на членството є в Европейския съюз. Още повече че отговорни хора от Европейската комисия говорят, че проблемите с България ще бъдат в основата на забавянето на процеса на присъединяване на други държави като Хърватска, Македония, Сърбия и т.н. България става символ на неуспех, на провал, на корупция. И за всичко това, за мен, Сергей Станишев носи голяма вина. Той не е решителен и волеви министър-председател.

Наследството, което ще остави Станишев, е много тежко. България е с уронен имидж пред света, водим всички негативни класации – на първо място в ЕС сме по бедност, на последно място в ЕС сме по конкурентоспособност, не е направена нито една структурна реформа във важните сектори – здравеопазване, образование, административна реформа, сигурност и обществен ред, правосъдие и много други.

Ето защо аз съм дълбоко убеден, че се нуждаем от нова визия за обществения ни живот, че трябва съвестно и упорито да свършим много работа, за да повишим качеството и стандарта на живот, да изграждаме здрава политическа система, която не позволява измамни реалности и се основава на подчиняването на частните интереси на обществените. Само така ще достигнем бързо развитите държави, а не след 50 години, каквито са прогнозите в момента.

 

 

 

 


   
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно