Борбата срещу проституцията не е борба с проститутките
МВР и прокуратурата водят кампания срещу проституиращите в нарушение на стандарти за човешки права
Борбата срещу проституцията не е борба с проститутките

"Борбата срещу проституцията не трябва да бъде заменяна с борба с проституиращите, които са жертви. Фокусът на борбата с проституцията и трафика на жени трябва да бъде преместен от пострадалите върху организаторите." Тези думи на прокурора от Върховна касационна прокуратура Васил Миков отразяват внушението, споделено от всички участници в днешната конференция, посветена на темата проституция и сексуална експлоатация. Конференцията, която се проведе в зала "Запад" на Народното събрание, бе организирана от фондация "РискМонитор" и Националната комисия за борба с трафика на хора. На нея бе представено задълбоченото и многообхватно изследване на Фондация "РискМонитор" на явлението сексуална експлоатация, европейските модели за регулация на проституцията, международно правни задължения на държавите за предотвратяване на нарушения  на човешките права и др.
Текстът на чл. 329 от Наказателния кодекс, прекопиран от съветското право през 60-те години с цел наказване на "тунеядството" и "паразитизма", трябва да бъде отменен, тъй като не само че е архаичен, но и противоконституционен, смята прокурорът Васил Миков. Този състав навремето е създаден въз основа на един конституционен принцип в Конституцията от 1947 г., според който всеки гражданин е длъжен да се занимава с общественополезен труд и да работи според своите сили и способности - типичен случай, при който неспазването на конституционнен принцип се въздига в престъпление.По него при социализма са наказвани проститутки и сутеньори, въпреки, че проституцията не е била престъпление – според соцвластта проституция в държавата няма. Още в началото на 90-те години прилагането на текста е преустановено като архаизъм, но след 15-годишно прекъсване през 2005г. разпоредбата на чл.329, ал.1 от НК започна отново да се прилага - първоначално по идея на  пловдивската апелативна прокуратура (много активната и с особен творчески подход към закона по време на Росен Димов). Напоследък, текстът на чл. 329, ал. 1 НК се прилага в цялата страна, дори вътрешният министър Цветан Цветанов неколкократно промотира такива акции. Актуалният текст на чл. 329, ал. 1 гласи: "Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация". Ал. 2 пък е посветена на просията – едно повсеместно явление, което засега някак е останало незабелязано от МВР.
В масовия случай делата приключват със споразумения и с глоби, наложени по административен ред, затова и ВКС още не се е произнесъл по приложимостта на текста. Има обаче и  десетки произнесени присъди - при предишни осъждания. Така, през последните години бе възкресен двойственият подход от годините на тоталитарния режим, за който е характерна от една страна липса на изрична забрана на проституцията, а от друга - преследването на проституиращите, коментира Васил Миков.В днешната конституция трудът е право, но не и задължение, но, според Миков,това не е достатъчно да се иска от Конституционния съд да обяви противоконституционност на текста, поради спецификата на материалното наказателно право.
Без съмнение обаче прилагането му трябва да спре - според известния правозащитник адвокат Йонко Грозев наказателното преследване на проституиращи жени със сигурност е нарушение на международноправни норми за защита правата на човека.
Министър Цветан Цветанов откри конференцията, заедно с нормежката посланичка Н.пр. Тове Скарстейн, зам.-председателя на Народното събрание Анастас Анастасов и изпълнителният директор на "РискМонитор" Стефан Попов. Министър Цветанов присъства на доклада на Васил Миков, но не коментира проблема с преследването на проститутките, нито няколко други проблеми, които се очертаха още в първата част на конференцията – очевидният интерес на правоохранителните власти към уличната проституция, от която обаче организираната престъпност не се интересува, защото приходите са нищожни, подминаването на масовото съществуване на публични домове, която дейност, според експертите би трябвало да се криминализира отделно, пренебрегването на връзката между проституцията и трафика на хора с цел сексуална експлоатация, даже и липсата на реални данни във властта за мащабите на явлението. Според данни на МВР, към октомври т. г. в България има около 1326 работещи проститутки. Най-много са проститутките в Бургас – 152, във Варна и Пловдив - с по 146, в София – 136, а в Перник например – само 2. Пак според МВР публичните домове в София били 29. Тези данни са абсолютно нереални. Преди пет години, тогавашният министър на вътрешните работи Георги Петканов цитира четворно по-големи числа, заяви експертът на "РискМонитор" Георги Петрунов. Според емпиричното изследване на "Риск Монитор" в столицата има няколко хиляди проституиращи, само в един столичен район има над 900 проститутки и 30 клуба за сексуслуги. На въпрос на журналисти самият Цветанов заяви, че данните на МВР не са точни: "Това са извадки, което не кореспондира с реалностите, знаете, че доказването на подобни проститутки и обхващането на техните сводници е един доста сложен процес." Полицията обаче работела активно.
Един друг много интересен акцент изскочи по време на дискусията – връзката на проституцията с политиката. Подхвана я Цветанов – парите от проституцията са огромни (1 млрд. за България годишно, според Стефан Попов), тези пари се "влагат" за корумпиране на властимащите, но не само това, елитните проститутки се използват за създаване на зависимост и изнудване на политици, полицаи, прокурори и други държавни служители. Темата продължи Анастас Анастасов, който заяви, че отлична илюстрация за връзката и зависимостта на международния и вътрешния трафик на жени е дейността на варненските общински съветници и партийни лидери Веселин и Христо Данови, която започва със сутеньорство на регионално ниво, после се "развива" и прераства до международен трафик. А Васил Миков продължи: "Интересът към темата за проституцията у мен се роди преди няколко години, когато, като прокурор във Варна, наблюдавах развитието на делото на Данови." Действително, то е идеална илюстрация за връзката на проституцията с политическия свят и политическия живот, смята и Миков. Той разказа наблюдения, как в деня на избори за местна власт и за народни представители проституиращи и техните сводници са извеждани на улиците като представители на определена политическа сила и така "получават възможност да играят реална роля в провеждането на изборите."
Както и властите, така и редовите български граждани нямат реална представа за явлението, нито визия за бъдеща регламентация. 47% от българите са на мнение, че проституцията не трябва да се легализира, а напротив - да бъде обявена за незаконна дейност. Едва 35% от тях смятат, че е правилно проституцията да бъде регламентирана със закон. Според най-голямата част от интервюираните - 39%, клиентите трябва да носят наказателна отговорност само когато използват услугите на непълнолетни или на жертви на сексуална експлоатация. 27 на сто пък приемат за редно клиентите да носят наказателна отговорност във всички случаи.
Към момента нито един от моделите в Европа не може да предложи работещо решение, смята Йонко Грозев. Основният критерий за успех на един или друг регламент е до каква степен той дава гаранции за защита на проституиращите. А проблемът е в морализаторския уклон на обществото – мнозинството схваща проституцията като морален проблем и очаква такъв регламент, при който тя просто да изчезне.
Здравословно решение може да се търси след поне едногодишен обществен дебат, смята Стефан Попов.
 

 


   
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
2
една жена
|
нерегистриран
27 октомври 2010, 14:15
0
0
хаа, че той пазара се определя от търсенето значи брак по сметка е морално, пък сделка за 1 час не е морално аз съм от тези които са за легализация. Причините една жена да стане проститутка не ме интересуват, интересува ме това дали си плаща данъци. Така или иначе съществуват, ако вкарат тези в затвора ще се появят други просто защото има пазар. След като аз си плащам данъците върху така наречената "мизерна заплата", що да не плащат и те. Обаче ми е интересно каква ще е схемата на КТЗП, ХЕИ и други подобни при проверка на дейността им )))))
1
Гражданин
|
нерегистриран
27 октомври 2010, 10:43
1
0
Не мисля, че проституиращите са жертви - проучени ли са причините за това, защо жените проституират?Ами те може да го правят от мързел - къде ще ходят да се трепят от работа за мизерни стотинки, след като на ден, за едно въргаляне в леглото, могат да спечелят стотици?!Хайде, стига сме ги изкарвали чисти и невинни жертви!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно