ВАС трябва да бъде "възстановен" и в Закона за нормативните актове *
* Заглавието е на редакцията.

Законът за нормативните актове (ЗНА) e приет през 1973 година. За действащите по онова време обществени отношения той наистина е демократичен нормативен акт и урежда материя, която дори днес не е уредена законодателно в много европейски държави.

Във времето, когато съдебният контрол над актовете на администрацията беше съвсем ограничен, а над актовете на Министерския съвет и на министрите – немислим, този закон постанови в чл.15, ал.2 (по тогава действащата редакция): "Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен нормативен акт."

Така бе дадена възможност всички съдилища да преценяват ad-hoc законосъобразността на подзаконовите нормативни актове. С други думи – на съдилищата бе разрешено да осъществяват косвен контрол върху нормативните актове на органите на централната изпълнителна власт, като не прилагат подзаконовите нормативни актове, противоречащи на закона.

С демократизирането на обществените отношения и приемането на конституцията през 1991 г. в България бе осъществено разделяне на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна.

Създаден бе Конституционният съд, който да се произнася по конституционносъобразността на законите, приемани от Народното събрание.

Възстановен бе и Върховният административен съд (ВАС), който – наред с жалбите против индивидуалните административни актове – да се произнася и по законосъобразността на актовете на Министерския съвет и на отделните министри.

Законът за Конституционния съд (1991 г.) и Законът за ВАС (1997 г.) предвидиха специална процедура, по която да става произнасянето на тези съдилища. Уточнени бяха субектите, които могат да ги сезират. Фиксирани бяха и сроковете за упражняване на това правомощие.

Бе създадена реална възможност държавните органи и гражданите да сезират тези специализирани съдилища с искания за изрична отмяна на противоконституционни и противозаконни нормативни актове. Тоест – да "изискват" спазването на конституцията и законите не само от всички органи на изпълнителната власт, но и от Народното събрание.

Делата, образувани по жалби на граждани срещу нормативни актове на Министерския съвет, постепенно започнаха да се увеличават и през 2007 г. достигнаха своя "пик": 33 броя.

Тук е мястото да се отбележи, че за 10-годишния период от възстановяването си, ВАС спечели доверието на гражданите и днес се ползва със завиден спрямо другите държавни органи авторитет. Включително и за това, че твърдо и последователно отстоява принципа на върховенството на закона, прогласено в два конституционни текста: чл.4 – "Република България е правова държава и тя се управлява според Конституцията и законите на страната", и чл.5 – "Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат".

С приемането на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) през 2006 г. бе предвидено създаването на специализирани първоинстанционни административни съдилища по области. Беше усъвършенствана и процедурата по оспорването на нормативните актове на Министерския съвет, като тези дела вече се разглеждат от две инстанции на ВАС – тричленен и петчленен състав.

Според чл.194 на АПК "решенията на Върховен административен съд, с които се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт и срещу които няма подадена в срок касационна жалба или протест, или пък те са отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародват по начина, по който е бил обнародван актът, и влизат в сила от деня на обнародването им".

Тази процедура гарантира спазването на принципа на равнопоставеност на страните, на осигуряването на право на защита на административния орган, на публичното оповестяване на съдебното решение и т.н.

Едновременно с това обаче в сила остана и споменатата по-горе разпоредба на чл.15, ал.3 от ЗНА, която при наличието на специализиран съдебен орган, изрично овластен от конституцията да се произнася по законосъобразността на подзаконовите нормативни актове, дава възможност на всеки един съд в страната също да се произнася по подобни въпроси. Тоест – косвено и по конкретно дело – да решава дали съответният подзаконов нормативен акт да бъде прилаган или да не бъде прилаган.

Подобен "дуализъм" създава правна несигурност и възможност за постановяване на противоречащи си решения по един и същ казус, поради което предлагам de lege ferenda чл.15, ал.3 и чл.16, ал.1 от ЗНА да бъдат изменени. И да бъде възприета по аналогия разпоредбата на чл.150, ал.2 от основния закон, регламентираща сезирането на Конституционния съд от Върховния касационен съд и ВАС. А именно – когато някой съд установи, че подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, делото да бъде спирано, въпросът да бъде отнасян до компетентния за това ВАС, а след неговото решение – работата по делото да бъде възобновявана.

По този начин ще се избегне възможността от нееднакво прилагане от съдилищата на един и същ подзаконов нормативен акт и допускането на субективна преценка за законосъобразността му, както и създаването на предпоставки за корупционни практики.

Предлагам да се промени и чл.194 от АПК, с което да се предвиди обнародването на абсолютно всички решения на ВАС (каквато е практиката на Конституционния съд). А не само на онези решения, с които се отменя един или друг подзаконов нормативен акт.

По този начин ще се даде гласност на всички решения на съда, а гражданите и съответните държавни органи ще бъдат предпазени от вероятността да сезират ВАС с искания за отмяна на подзаконови нормативни актове, по които той вече се е произнесъл и е отхвърлил оспорването.

Освен това, макар и да е извън рамките на настоящото изследване, предлагам да се осигури възможност за сезиране на Конституционния съд не само от ограничен брой държавни органи, но и от всички граждани с искания за произнасяне по конституционносъобразността на законите на страната. Така, както е в повечето европейски държави и каквато е българската практика със сезирането на Върховния административен съд по отношение на законосъобразността на подзаконовите нормативни актове.

Ефектът от това ще е безспорен, тъй като гражданското общество ще се включи непосредствено в управлението на държавата, а авторитетът на Конституционния съд като пазител на ценностите на конституцията ще бъде укрепен.

яколко дни преди правосъдният министър Миглена Тачева да огласи концепцията за нов проект на Закона за нормативните актове (ЗНА, вж. стр. 31 ), съдията Панайот Генков предостави на сп. "Правен свят" критични бележки по действието на чл.15, ал.3 и чл.16, ал.1 от ЗНА и предложения за тяхното изменение. На пръв поглед публикуването на този текст вече е излишно, защото концепцията на правосъдното министерство за нов ЗНА е всеобхватна и предполага, че грешките, за които съдия Генков говори, няма да бъдат допуснати отново.

"Човек предполага, а Господ разполага", е казал народът. А от пукването на българската демокрация преди деветнадесет години, тази поговорка става все по-актуална и по-актуална без оглед дали "главните герои" в нея са народът или управляващите, Брюксел или София, Темида или мафията...

С други думи – днес никой не е в състояние да прогнозира какъв точно проектозакон ще влезе в парламента и какъв ще излезе от там. Затова публикуваме критичните бележки на съдия Генков с чиста съвест и... с едно наум. След време, когато депутатите от управляващото мнозинство (независимо от цвета на партийните им книжки) провалят и това полезно начинание – става дума за концепцията на министър Тачева, – поне магистратите да си имат "извинителна бележка". И да не бъдат вкарани отново в един кюп с виновниците за поредните европейски критики и санкции.

       
Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
Няма коментари към новината.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно