Юристи цитират проф. Живко Сталев
Решение на тричленен състав, подписано от двама съдии, е валидно
Скандалът около решението за избора на Владимира Янева тепърва ще се разраства

Съдебното решение на тричленен състав на съда, постановено от трима съдии, но подписано само от двама, е валидно. Това заявяват категорично юристи, до които "Правен свят" се допита за ефекта на странния, извънвременен отвод на съдията от Върховния административен съд (ВАС) Иван Раденков по делото срещу избора на Владимира Янева за председател на Софийския градски съд (СГС). Както вече стана известно, съдия Раденков е участвал в произнасянето на тричленния състав и очевидно по това време не е имал никакви подозрения, че съществуват основания да си направи отвод. Едва след като решението е написано и подписано от другите двама членове, той отказва да се подпише и си прави отвод. Подобно действие е безпрецедентно, някои вече заподозряха, че то се прави, за да се търси по всякакъв начин мотив за обявяване на нищожност на решението.
В случая обаче това въобще не може да се постигне с неподписването на решението от единия съдия в тричленния състав. В подкрепа на тази теза специалисти в гражданския и административния процес цитират проф. Ж. Сталев: "Достатъчни са подписите на членовете на състава, образуващи мнозинството... Иначе един от членовете на състава би могъл да осуети постановяването на решението, като откаже да го подпише." (Българско гражданско процесуално право, 2004 г., стр. 346). Осуетяването на решението е нещо, което не може да бъде цел на закона и очевидно противоречи на принципа за процесуална икономия.
Има случаи, в които съдът е прогласявал за нищожни съдебни решения, когато неподписалият решението трети член на състава е загубил качеството си на съдия към момента на произнасяне на решението. Съществено в конкретния случай е, че постановяването на решението е извършено в пълен състав. Действително липсва реквизит на съдебното решение, но при очевидно постигнато мнозинство и при положение, че в постановяване на решението са участвали всички членове на състава, то решението не страда от порок, водещ до нищожност. Именно затова законът урежда този случай. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят на състава отбелязва причините за това, съгласно чл.172а, ал.3 от АПК. Това е направено в разглежданото решение. (За прецизност следва да се отбележи, че неправилно председателят на състава се е позовал на чл. 236, ал. 3 от ГПК, тъй като този въпрос (макар и по аналогичен начин) е уреден в чл. 172а, ал. 3 от АПК и субсидиарното прилагане е неправилно.)
От друга страна се поставя въпросът за отвода.

Самоотвод може да се направи само преди формирането на волята на състава, т.е. преди произнасянето.

Защото, ако е имало причини, които да влияят върху волята на съдията, той ги е знаел преди да се формира волята му. А, ако ги е премълчал - заслужава тежка дисциплинарна санкция. 
В някои медии вече се намекна, че отводът бил заради нарушена тайна на съвещанието, което обаче било мотивирано с журналистическите публикации за натиск върху състава и задържане на обявяването на самото решение. Освен че подобен аргумент е крайно несериозен, но дори хипотетично да се допусне, че по дадено дело има нарушение на тайната на заседанието, то това е процесуално нарушение, което не влияе върху формирането на волята и поради това не е основание за самоотвод. Нарушението на тайната на заседанието не е процесуално нарушение, което влияе върху формирането на решението и поради това няма как да се отрази върху неговата валидност. Отделен е въпросът, че прокуратурата, дори в една що-годе правова държава, би следвало да изследва въпроса как се е нарушила тайната на заседанието и защо един уважаван съдия от върховния съд е доведен до ситуацията да си направи самоотвод. Не че за някого не са ясни причините...
Всъщност за човек, който е прочел решението и знае в детайли за какво се претендира в жалбата на опонента на Владимира Янева – Величка Цанова, изглежда доста странно, че дори този плах опит на един съдебен състав да опонира на некоректната практика на ВСС, е предизвикал такава суматоха, че да се стигне такива скандални маневри.
Истината е, че не бива да се преувеличават юридическите последици на това решение, тъй като с него се предписва единствено връщане на делото като административна преписка на ВСС, който да проведе ново гласуване - този път - явно. Защитата на Величка Цанова по делото срещу избора на Владимира Янева посочи много сериозни аргументи по съществото на спора, свързани с порочната практика на ВСС практически да не мотивира кадровите си решения. 
Оперативната самостоятелност, на която се радва ВСС, не е чувство или усещане, а правно регулирана дейност, която не освобождава административния орган от задължението да мотивира акта си и да съобрази решението си с материалните и процесуалните изисквания на закона, посочи адвокат Ина Лулчева. Самият ВСС е изготвил процедурни правила с 13 критерия, по които трябва да се направи избора за председател на СГС. И щом е обявил такива критерии, трябва да съобрази акта си с тях и да изложи това в мотиви. Адвокат Лулчева се позова на трайната практика на самия ВАС, като посочи над 30 решения само за 4 месеца – от юни до септември, в които еднозначно е възприето, че предоставената от закона оперативна самостоятелност на даден орган, т. е. правото на преценка по целесъобразност, по никакъв начин не означава, че той може да решава по прищявка, без да се съобразява с критериите на закона. След като ВСС не е в състояние да обоснове решението си за избор на председател на СГС по всяка от 13-те точки от правилата си, това е произвол.
Точно този произвол обаче практически се закрепва в това решение на ВАС, в мотивите на което изрично се отбелязва, че ВСС действа при оперативна самостоятелност, тоест свободно преценява кого да избере и съдът не може да пререши този въпрос. Изведена до крайност, подобна теза означава, че ВСС може да избере някого, заради това, че се облича спретнато и редовно се подстригва, което означава, че пази авторитета на съдебната власт. И никой не може да обори този избор. 
А всъщност много сериозен проблем е, че голяма част от съдиите оценяват решението на състав от ВАС да отмени това решение на ВСС, като проява на смелост. Очевидно независимостта на съда е все повече мит, след като вземането на решение и отстояването му може да прерастне в геройство. 
 

 


 

 


 

 


 

 


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
12
*********************
|
нерегистриран
18 ноември 2011, 09:42
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
11
Он,
|
нерегистриран
16 ноември 2011, 11:21
0
0
Така ще бъде , когато не носиш никаква отговорнос по служба-имам в предвид т.н. съдии,като този практикувал в "правосъдието " Враца
10
111
|
нерегистриран
07 ноември 2011, 10:52
0
0
вкс има обратна практика по конкретен случай
9
.........
|
нерегистриран
05 ноември 2011, 18:27
0
0
Ок, решението е валидно, но тогава възниква веднага въпросът кому е нужен този отвод и разбира се категорично сигурно последващия скандал, защото точно в това никой не следва да се съмнява. Като че ли ще трябва да си признаем, че делото Янева е само инструмент за съвсем друга цел. От друга страна самото решение на съда е също много странно, не само странния отвод.
8
АС
|
нерегистриран
05 ноември 2011, 17:13
0
0
Да разбирам ли, че адвокат Лулчева не е обжалвала начина на гласуване, но въпреки това съдът се е проинесъл служебно по този въпрос!
7
Да 11
|
нерегистриран
05 ноември 2011, 15:49
0
0
Доколкото разбирам целта е скандал, ако не беше се отвел този съдия, нямаше да има скандал, просто шеще да пише в медиите, че има решение и толкова, което подлежи на обжалване. Мисля си, че тук е дамесена една Кака, дето няма спирка пред нищо.
6
към питанка
|
нерегистриран
04 ноември 2011, 18:49
0
0
Браво! Много точно казано!
5
питанка
|
нерегистриран
04 ноември 2011, 18:09
0
0
Много съм любопитна, дали сега прехваленият инспекторат на г-жа Караиванова ще се самосезира или в неговото полезрение попадат само тези съдии, които не са угодни на силните на деня?
А иначе и аз се присъединявам към призива на № 11 - крайно време е съдиите да започват да се оплакват от упражнен им натиск. Защото иначе какво става: тия, дето вършат далавери, са публично известни, срам нямат никакъв и резилят системата, а достойните хора се срамуват да обявят какво им струва да отстояват професионализма си. Трябва да се знае, че в тази система има честни хора и те не бива да мълчат. Не съм ли права?
4
ядосан
|
нерегистриран
04 ноември 2011, 17:22
0
0
Решението не е нищожно, след като в произнасянето му са участвали съдиите, които са приключили устните състезания.Към вече изложените по-горе аргументи виж следната съдебна практика:Постановление № 1 от 10.XI.1985 г., Пленум на ВС, докладчик Иван Андров, т. 15,
Решение № 1614 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11371/2008 г., IV о.,
Решение № 6217 от 4.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14347/2010 г., IV о.,
Решение № 7450 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15399/2010 г., IV о.,
това
3
11
|
нерегистриран
04 ноември 2011, 16:45
0
0
Съдиите Ковачева и Янкулова /за Раденков се съмнявам да има тази доблест/ не трябва да мълчат! Колеги, призовавам Ви да да сезирате ВСС и ИВСС и ако сериозните слухове за натиск са верни, да разкажете всички за него. Ако един върховен съдия не може да направи това, не виждам как да се очаква останалите да го направят. В момента нещастният облик на съдебната система зависи толкова много от Вас. Моли ви, не се колебайте и проявете нужните смелост и почтеност! Така ще дадете знак и кураж и на останалите.

А на Раденков не бива да му се размине това безобразно поведение. В най-добрия случай е само тежко дисциплинарно нарушение, но определено може да се мисли и за друго.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно