За или против "роенето" на международни наказателни съдилища и трибунали
За или против
Проф. Екатерина Трандафилова е българският съдия с 9-годишен мандат в Международния наказателен съд (МНС) в Хага. В началото на 2006 г. изборът й за член на МНС в централата на ООН в Ню Йорк , с рекордните 82 гласа от 100 възможни, бе окачествен като огромен успех за България. Проф. Трендафилова е изключителен авторитет в областта на наказателното право и процес у нас, чието име се свързва с реформата на българския наказатален процес, тя бе водещ експерт в изработването на действащия Наказателно-процесуален кодекс. Автор е на научни публикации в областта на наказателния процес, международното наказателно право и сравнителното право в специализирани издания в България, САЩ, Франция, Италия, Холандия и Република Хърватска. В края на август проф. Трендафилова бе гост на 75-та конференция на Световната асоциация по международно право, която се проведе в София. Тя бе основен лектор на един от панелите, посветен на темата за предимствата и недостатъците на тенденцията за увеличаването на броя на международните съдилища. По молба на „Правен свят” проф. Трендафилова се съгласи да предостави в резюме част от интересната си лекция.

I. Идеята за международно наказателно правосъдие се заражда с първите опити извършителите на престъпления с особено висока степен на обществена опасност, ангажиращи загрижеността и усилията на международната общност, да бъдат съдени извън националната съдебна система. Исторически, първият акт на международно правосъдие се свързва с процеса срещу Петер фон Хагенбах от 1474 г.[1], Значително по-късно той е последван от опита на международната общност след Първата световна война да разследва и съди кайзер Вилхелм II[2]. В същия период са направени няколко опита за създаването на международен наказателен съд за терористични престъпления. В тази насока заслужава да се посочи работата на Съвещателния комитет на юристите от 1920 г. под егидата на Лигата на нациите,[3] а също и конвенциите от 1937 г., призоваващи към създаването на международен съд към Лигата на нациите.[4]

Периодът на Втората световна война бележи сериозен напредък в развитието на международното наказателно правосъдие. Нюрнбергският (1945-1946 г.) и Токийският трибунали (1946-1948 г.) стават прототип на тази идея и полагат основите на развитието на концепцията за международно наказателно правосъдие. Нов тласък на идеята дава краят на Студената война, когато международната общност все по-настойчиво призовава за създаването на международни институции с мандат да разследват и разглеждат дела за престъпления като агресия, геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Това развитие е видно от приемането на редица важни резолюции от Общото събрание на ООН в периода 1988-1989 г., възлагащи на Международната правна комисия да се ангажира с идеята и да подготви проект на статут за международен наказателен съд. Комисията разработва такъв проект в периода 1990 – 1994 г.[5]

През този период международната общност става свидетел на престъпленията в бивша Югославия и Руанда, което води до създаването на двата adhoc трибунала през 1993 г. и, съответно през 1994 г.[6] Може да се счита, че това бележи началото на "роенето" на международни съдилища и трибунали.

Дискусията "за" и "против" едновременното съществуване на различни международни институции в областта на наказателното право и процес се засилва с развитието на идеята за постоянно действащ международен наказателен съд. Първоначалният замисъл на adhoc Комитета по изготвянето на статута на постоянния наказателен съд, известен като Римския статут, и на Подготвителния комитет за този съд е трибуналите за бивша Югославия и Руанда да бъдат заменени с постоянно действащата институция поради значителните разходи, свързани с паралелното им съществуване. Същевременно обаче, необходимостта международната общност да реагира своевременно и по възможност едновременно на посегателствата срещу мира и човечеството, извършвани на територията на различни континенти и държави, дава тласък на процеса на създаване на международни съдилища и трибунали, развиващ се независимо от работата върху статута на постоянно действащ международен наказателен съд. Така за сравнително кратък период се създават:

# Извънредните състави към съдилищата в Камбоджа по силата на споразумение с Общото събрание на ООН с мандат да разглеждат дела за престъпления, извършени по време на режима на Червените Кхмери в периода 1975-1979 г. По-специално това са престъпленията геноцид; престъпления срещу човечеството; военни престъпления; престъпления срещу международно защитени лица, а също и други тежки престъпления по Наказателния кодекс на Камбоджа.[7]
# Специалния съд за Сиера Леоне, създаден по силата на споразумение между правителството на Сиера Леоне и ООН и Резолюция 1315 на Съвета за сигурност. Съдът е компетентен да разглежда дела за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени на територията на Сиера Леоне между 1996 г. и 2002 г.[8]
# Специалните състави към областния съд "Дили", известни още като съдебните състави за Източен Тимур. Те са създадени от Преходната власт за Източен Тимур на ООН с компетентност по отношение на престъпленията геноцид, военни престъпления, престъпления срещу човечеството и редица други тежки престъпления според вътрешното законодателство, извършени в периода януари-октомври 1999 г.[9]
# Съдебните състави, създадени от Временната административна мисия на ООН в Република Косово за извършените престъпления против човечеството, военни престъпления и геноцид по време на въоръжения конфликт през 1999 г.[10]
# Специалния трибунал за Ливан, създаден по повод извършения на 14 февруари 2005 г. терористичен акт срещу министър-председателя на страната, при който са убити 23 души. Мандатът на трибунала е по-широк от конкретния повод за създаването му, като обхваща и престъпления, свързани с престъплението тероризъм.[11]

II. Независимо от значението им за противодействие на престъпността, създаването и едновременното функциониране на различни международни наказателни институции откроява редица проблеми и предизвиква дискусия дали подобно "роене" не следва съществено да бъде ограничено и дори напълно изоставено предвид функциониращия вече десет години постоянно действащ Международен наказателен съд (МНС).

Обективният анализ откроява както аргументи против, така и в подкрепа на това  статукво.

Сред аргументите срещу "роенето" на международни съдилища се открояват проблемите на възможен конфликт на компетентност между различните институции, а също и създаването на разнородни и в редица случаи противоречиви съдебни практики.

Въпросът за конфликт на компетентност има т.нар. вертикално и хоризонтално измерение. Вертикален конфликт на компетентност може да възникне между национални и международни съдилища. В тази насока статутите на съществуващите наднационални съдилища предлагат различни решения. Уредбата на adhoc трибуналите, например, следва принципа на приоритет на тяхната юрисдикция пред тази на националните съдилища (чл. 9 на Статута на Трибунала за бивша Югославия и правило 9 от Правилата за процедурата и доказването; чл. 8 на Статута за Трибунала за Руанда и правило 9 от Правилата за процедурата и доказването; чл. 8 от Статута са Специалния съд за Сиера Леоне и правило 9 от Правилата за процедурата и доказването).

За разлика от подходa при adhoc съдилищата, МНС е изграден върху принципа на допълващата юрисдикция,[12] който прави възможно създаването на първия постоянно действащ международен съд в тази област. Съгласно принципа на допълващата юрисдикция държавите са длъжни да упражнят юрисдикцията си по отношение на престъпленията против човечеството, геноцид, военни престъпления и агресия. Компетентността на МНС се задейства само когато се установи, че съответната държава не желае или не е в състояние да проведе наказателно преследване за конкретното престъпление.[13]

Видно от изложеното, съществуващата нормативна уредба предлага решения в случай на конфликт на компетентност на вертикално ниво.

Конфликтът на компетентност на хоризонтално ниво между различни международни институции може обаче да провокира сериозни проблеми. Причината за такива ситуации е липсата на ясно установена йерархия между тях, което създава условия за припокриване на предметната подсъдност и, съответно, може да провокира проблеми по конкретни казуси. Такъв би бил случаят, например, с adhoc Трибунала за бивша Югославия и МНС по отношение на престъпления, които попадат в мандата и на двата съдебни органа. Трибуналът встъпва във функциите си през 1991 г. без обаче резолюцията на ООН за създаването му, а също и Статутът на Трибунала, да установяват ограничения на действието му по време.[14] Така, в случай, че на територията на бивша Югославия се извърши престъпление, което е от компетентността едновременно и на МНС, би възникнала нуждата да се определи на кой съд е подсъдно конкретното дело.

Някои автори изказват становището, че подобна препирня за подсъдност би следвало да се реши в полза на Трибунала, тъй като той е създаден с резолюция на Съвета за сигурност на ООН и по силата на чл. 103 от Хартата на ООН тази институция следва да има приоритет пред МНС.[15]

Подобен спор за подсъдност може обаче да се разглежда и от друга гледна точка, която да обоснове решение в полза на МНС. Като правило аdhoc съдилищата се създават с мандат да осъществят наказателно преследване за престъпления, извършени при специфични исторически обстоятелства, които като правило съществуват в рамките на определен исторически период. Логично е, поради това, мандатът на ad hoc институцията да е ограничен до престъпленията, извършени във времевия период на съответната специфична историческа ситуация. Като допълнителен аргумент в тази насока може да послужи и така нареченият "остатъчен механизъм"[16] за временните трибунали за Руанда и бивша Югославия. Той е създаден неотдавна като резултат от разбирането на ООН, че съществуването на тези трибунали е към своя край, но същевременно трябва да има орган, който да решава някои "остатъчни" въпроси като предсрочно освобождаване, замяна на наказание и пр. "Остатъчният механизъм" обаче няма да има капацитет и мандат да започва разглеждането на нови дела.

Въпросът за конфликт на компетентност на хоризонтално ниво не се поставя при аdhoc Трибунала за Руанда, тъй като мандатът на съда е ясно очертан и е ограничен до престъпления, извършени в периода 1 януари 1994 – 31 декември 1994 г.

Друг възможен конфликт от разглежданото естество може да породят събитията в Африканския съюз, провокирани от заповедта за арест на президента на Судан г-н Ал Башир, издадена от МНС. Държавите-членки на Африканския съюз активно обсъждат идеята за създаване на наказателен състав към Африканския съд за правата на човека и народите с правомощия, идентични на правомощията на МНС. При липсата на конкретни разпоредби, регламентиращи правомощията на такъв състав и съотнасянето им към мандата на МНС, конфликтът между компетентността на тези съдебни органи би бил неизбежен и би поставил сериозни въпроси пред международната правна общност.

Проблем от друго естество, породен от практиките по "роенето" на международни съдилища и трибунали, е свързан с появата на разнородни и противоречиви съдебни практики, отнасящи се до едни и същи престъпления. Напълно обясними са поради това и опасенията за нееднаквото третиране на граждани пред международни съдебни институции. Пример в това отношение е решението от 15 юли 1999 г. по делото "Тадич" на Трибунала за бивша Югославия, в което съдебният състав критично оценява тълкуването на понятието "отговорност на държавата" направено от Международния съд на ООН в решението си по делото "Никарагуа", намирайки теста, използван от Международния съд, за неубедителен.[17]

III. Въпреки посочените проблеми, възникването на нови съдебни институции в областта на международното наказателно право не трябва безусловно да се отхвърля. Обективният анализ налага да се изложат и доводите в подкрепа на такова развитие, включително и след изграждането на постоянно действащия МНС.

Преди всичко следва да се посочи органичената от Римския статут материална компетентност на институцията. Постоянно действащият съд е оправомощен да се произнася само по дела за престъпления срещу човечеството, военни престъпления, геноцид и престъплението агресия.[18] МНС не е компетентен да разглежда и решава дела за престъпленията тероризъм, трафик на наркотици, оръжие и хора, пране на пари, корупция, апартейд, международно пиратство и робство, контрабанда на културни артефакти и друга транснационална престъпност. По време на работата по създаването на МНС, държавите не са постигнали съгласие за включването на такива престъпления в неговия мандат. Така, единствената възможност на международната общност да противодейства на посочените престъпления, останали извън Римския статут, се оказва или универсалната юрисдикция, оправомощаваща държавите да разследват и осъждат извършителите на най-тежки престъпления като тези срещу човечеството, геноцид, военни престъпления и други, предвидени в международните договори, без да са ограничени от териториалния или националния принцип, или създаването на adhoc съдилища. Неотдавнашен пример в това отношение е Специалният трибунал за Ливан с правомощия по дела за тероризъм – престъпление, което не се открива в Римския статут.

Друг аргумент в подкрепа на създаване на нови съдебни институции на международно ниво е ограничената по време юрисдикция на МНС. Тя не обхваща престъпления, извършени преди 1 юли 2002 г. Логично поради това за престъпления, извършени преди тази дата, могат да бъдат създадени adhoc съдилища, които да компенсират ограничената по време компетентност на МНС. Пример в това отношение са Извънредните съдебни състави в Камбоджа, на които са подсъдни дела за престъпления, извършени между 1975 г. и 1979 г. Други примери са Специалният съд за Сиера Леоне, компетентен по дела за престъпления, извършени след 30 ноември 1996 г., а също и Съставите за Източен Тимур с правомощия по отношене на извършените през 1999 г. престъпления. Същата времева подсъдност имат и съставите за конфликта в Косово през 1999 г.

Аргумент в подкрепа на създаването на съдилища, независимо от наличието на постоянно действащия МНС, е и фактът, че не всички държави-членки на ООН са и държави-страни по Римския статут. Към момента 121 държави са подписали договора за създаването на Съда. От този факт следва, че за престъпления, които могат да се свържат с държави нечленки, е необходимо да остане открита възможността те да бъдат разследвани и решавани от съдилища, различни от МНС.

Сравнително ограничените ресурси и капацитет на МНС са друг важен фактор, който следва да се отчита при анализа на въпроса за "роенето" на международни наказателни съдилища и трибунали. Съдиите в Съда са осемнадесет, разпределени в три отделения – досъдебно, съдебно и апелативно. Службата на прокурора също има ограничени човешки и бюджетни ресурси. Всичко това показва, че е нереално да се разчита единствено на МНС и да се изключват възможностите на международната общност да противодейства своевременно на престъпления от областта на международното наказателно право.

----
[1] William A. Schabas, An Introduction to the International Criminal Court, Fourth Edition, New York: Cambridge University Press, 2011, p.1. Петер фон Хагенбах, военен офицер, назначен от херцог Чарлз Смелия от Бургундия, е осъден на смърт от 27 съдии на Римската империя заради жестокото убийство на военни от неговите части

[2] Мирен договор между Антантата и Германия ("Версайски мирен договор"), 28 юни 1919, чл. 227.

[3] A/CN.4/7/Rev.1, Historical Survey of the Question of International Criminal Jurisdiction-Memorandum submitted by the Secretary-General, 1949, p. 8.

[4]Пак там, стр. 16.

[5] Проект на Статут на Международен наказателен съд,(Доклад на Международната правна комисия за работата на четиридесет и шестата й сесия, 2 май - 22 юли 1994, Общо събрание на ООН, официални документи, четиридесет и девета сесия, приложение No. 10 (A/49/10), стр. 29-161).

[6] UN Doc. S/RES/808 (1993); UN Doc. S/RES/955 (1994).

[7] Проект на споразумение между ООН и правителството на Камбоджа за наказателно преследване съгласно камбоджанското право на престъпления, извършени по време на периода на Демократична Кампучия, Резолюция на Общото събрание на ООН N. 57/228(B)/Приложение, чл.чл. 3.1, 3.2, 7.2, U.N. Doc. A/RES/57/228(B)/Annex (22 май 2003).

[8] Споразумение между ООН и правителството на Сиера Леоне за създаването на Специалния съд за Сиера Леоне, 16 януари 2002.

[9] UNTAET/REG/2000/15 (6 June 2000).

[10] UNMIK/REG/2000/64 (15 December 2000).

[11] S/RES/1757 (30  May 2007).

[12] Подробно за допълващата юрисдикция виж: Mohamed M. El Zeidy, The Principle of Complementarity in International Criminal Law: Origin, Developments and Practices, Martinus Nijhoff Publishers, Leiden-Boston, 2008.

[13] "Държавите - страни по този статут ... подчертават, че Международният наказателен съд, създаден по силата на този статут, допълва националните правораздавателни органи ", Преамбюл на Римския статут на Международния наказателен съд. Виж също чл. чл. 1 и 17 от Римския статут.

[14] Статут на Международния трибунал за бивша Югославия, чл. 8.

[15] Fausto Pocar, The Proliferation of International Criminal Courts and Tribunals: A Necessity in the Current International Community,’ (2004) 2 Journal of International Criminal Justice, 306-308.

[16] Резолюция 1966 (2010) относно Международния остатъчен механизъм (IRMCT).

[17] Прокурорът срещу Душко Тадич (IT-94-1-A), Международен трибунал за бивша Югославия, Решение от 15 юли 1999, пара. 40-62; Военни и Паравоенни Дейности във и срещу Никарагуа (Никарагуа срещу Съединените Американски Щати), Международен съд на ООН, Решение по същество.

[18] Чл.чл. 5, 6, 7, 8, 8bis.от Римския статут на МНС.
 


 

 


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
31
*************
|
нерегистриран
13 май 2013, 11:42
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
30
Coach Purses
|
нерегистриран
27 декември 2012, 05:38
0
0
*()&I admire the valuable info you offer you inside your articles. I'll bookmark your website and have my kids examine up the following typically. I am really confident they will understand a lot of new stuff below than anybody else!
http://abmiration.com/index.php?option=com_blog&view=comments&pid=47279&Itemid=70" title="Coach Purses">Coach Purses
29
***************
|
нерегистриран
25 декември 2012, 13:08
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
28
**************************************************
|
нерегистриран
20 декември 2012, 10:07
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
27
Michael Kors Outlet
|
нерегистриран
18 декември 2012, 14:19
0
0
*()&Thank you for your well-thought content. I'm really at perform proper now! So I ought to go off with no reading through all I'd like. But, I place your web site on my RSS feed in order that I can read mor
Michael Kors Outlet
26
********************
|
нерегистриран
17 декември 2012, 06:15
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
25
Coach Bags
|
нерегистриран
16 декември 2012, 10:47
0
0
*()&How's it going? I enjoyed reading through this publish. My husband and I have been researching for this kind of article with the longest time and We know that your details about the issue at hand is spot on. I'll be certain to introduce this posting to my neice. Can you tell me how to acquire your new RSS feed? Continue to keep on blogging!
Coach Bags
24
*******************
|
нерегистриран
15 декември 2012, 08:07
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
23
Cheap Ugg Boots Uk
|
нерегистриран
12 декември 2012, 06:19
0
0
#@!%Hi, thank you so a great deal for these ideas!
http://lovepostal.com/member/blog_post_view.php?postId=53416" title="Cheap Ugg Boots Uk">Cheap Ugg Boots Uk
22
Discount Uggs
|
нерегистриран
11 декември 2012, 08:34
0
0
^&($This blog site is great. How did you come up witht he idea?
http://myfilmbiznetwork.com/blog.php?user=sure619652&blogentry_id=47995" title="Discount Uggs">Discount Uggs
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно