Времена на надежди и време за равносметка*
Времена на надежди и време за равносметка*

На прощаване с главния прокурор

Да се даде оценка на мандат на главния прокурор у нас е трудно и донякъде безсмислено. Трудно, защото отчети за дейността на прокуратурата се публикуват редовно едва от 2008 г., т.е. не можем да направим реално сравнение със състоянието преди това. И безсмислено, защото има съвсем малка вероятност, ако изобщо могат да бъдат извлечени поуки, те да бъдат взети предвид. Просто сегашният главен прокурор преминава на друга работа, в която качествата му като главен прокурор всъщност нямат значение. Само възможността за преизбиране на същия пост би придала реален смисъл на даването на външна оценка върху резултатите от мандата.

В същото време различни публикации разискват тази или онази особеност на характера на заемащите длъжността главен прокурор. Но главният прокурор стои начело на институция, която е единна, йерархична и централизирана, т.е. трябва да се търсят големите линии на промяна в политиката на институцията.
Ето няколко факта, които би трябвало да имат значение за оценката на резултатите от мандата повече, отколкото характера на главния прокурор.
С тази прокуратура България стана член на ЕС - през последните 4 години видяхме изобщо първите обвинения у нас за пране на пари, трафик на хора, измами с еврофондове, и в съд бяха внесени първите обвинения срещу (бивши) министри. Вярно, че важните обвинения са срещу дребни хора, а срещу важните обвиненията са дребни, но все пак - прокуратурата направи важна стъпка в правилната посока.

Да, прокуратурата губи дела в съда и това е нещо, с което ще трябва да свикнем. Защото дори едно загубено обвинение има определен ефект. Бивши министри, макар и оправдани от съда, по-трудно ще се връщат на властови позиции.
Освен това прокуратурата стана доста по-прозрачна институция. Това, което е обществено известно за институцията, е недостатъчно за реален външен контрол, но много повече отпреди. След измененията в конституцията от 2007 г. главният прокурор е длъжен да публикува годишен отчет и това задължение се изпълнява съвестно и компетентно. МВР публикува първия си цялостен публичен отчет едва през тази година и не е ясно дали ще благоволи да публикува такъв и догодина. Освен това като структура и използвани показатели за напредък отчетите на двете институции все още се разминават сериозно.

Повечето оценки за дейността на всеки главен прокурор минават през анализ на неговите политически връзки и зависимости. А за успешната наказателна политика на държавата значение има само връзката между прокуратурата и МВР. И не случайно във Великобритания, например, общественият дебат за прокуратурата не е как да я направим независима от политическата класа, а как да я направим независима от полицията. Колкото и добри новини да можем да съобщим за напредъка на прокуратурата през последните 7 години, тяхната тежест се неутрализира от само една, но много лоша новина. Между 2008 и 2011 г. по давност са прекратени над 500 000 досъдебни производства. Сам по себе си този факт е ужасяващ, защото това са 500 000 извършени, но не разследвани и не наказани престъпления. Доказателство колкото за лоша работа на прокуратурата, толкова и на полицията.

Главният прокурор може да бъде винен само отчасти. Първо, защото огромната част от тези дела са били спрени още преди той да встъпи в длъжност и сега актът по тяхното прекратяване само санкционира едно вече фактическо положение. Но главно защото органът, който упражнява кадровата политика на прокуратурата, е всъщност ВСС и той нищо не направи за прочистване на системата от корумпирани и некомпетентни прокурори.

Тежките престъпления срещу личността намаляват през последните години, но въпреки това обществото изглежда все по-малко доволно от работата на институциите. За мандата на този главен прокурор умишлените убийства са намалели от 2,4 на 100 000 души население (2006 г.), до 2,0 (2010 г.) - по данни на Службата на ООН по наркотиците и престъпността. Намалението на броя на убийствата е от 186 (2006 г.) до 147 (2010 г.). По отношение на (не)доверието към съдебната власт обаче между 2006 и 2010 г. всъщност няма промяна. Недоверието към съдебната система (включително към прокуратурата) през 2006-а е било около 70% и се е покачило леко до 72%. Тоест при намаляваща престъпност хората продължават да имат много ниско доверие на институциите на съдебната власт. Причината е, от една страна, че нивата на тежките престъпления срещу личността остават все пак много високи за членка на ЕС. Само 6 държави от ЕС имат над 2 умишлени убийства на 100 хил. души население. България е на 4-то място в ЕС по този показател. И второ, престъпността намалява не заради дейността на институциите. На практика тенденцията за намаляване на умишлените убийства у нас е от 1998 г., т.е. обхваща два мандата на управление в прокуратурата и едва ли се влияе от това.

Струва си да се отбележи един парадокс. Въпреки намаляването на тежките престъпления срещу личността през последните години, и въпреки 500 000 досъдебни производства, прекратени по давност, бюджетът на прокуратурата и на МВР нарастват през последните 7 години. През 2006 г. планираният бюджет на прокуратурата е около 60 млн. лв., а по отчета на правителството за изразходването на бюджета за 2011 г. - тя е изхарчила близо 167 млн. Увеличението за мандата на този главен прокурор е над 2,5 пъти, и то далеч не се дължи единствено на факта, че следствието премина към прокуратурата. Всъщност при всяка друга институция или дори фирма подобно нарастване на бюджета би се приемало като знак за успешност на институцията. Ако главният прокурор беше нещо като генерален директор на прокуратурата, то сегашният би бил най-успешният досега. Но той не е само това.

Не нивото на престъпност, а безнаказаността е сериозен фактор за общественото недоверие в институциите и основен елемент за една негативна оценка на работата на прокуратурата досега. Пак Службата на ООН по наркотици и престъпност в доклад от 2008 г. казва буквално, че "нивата на осъждания за убийство в България са притеснително ниски". По данни на НСИ осъдените за убийство у нас през 2011 г. са 99 души, плюс 11 с условни наказания. Всъщност за всяка от последните 5 години броят на осъдените за убийство не представлява повече от 2/3 спрямо броя на извършените умишлени убийства за годината. Тоест при най-тежкото престъпление остават около 1/3 ненаказани случаи. За по-леките престъпления делът на ненаказаните е далеч по висок. Доколко и как главният прокурор изобщо може да влияе върху тази картина? Той би трябвало да бъде проводник на политическа подкрепа и защита на прокурорите, които поддържат обвиненията в съда. Той би трябвало да е първият, който казва, че дадено обвинение е важно, и първият, който гарантира, че ако обикновен прокурор тръгне срещу влиятелен политик или опасен бандит, той не остава сам, а се ползва с доверие и подкрепа от властта. Всъщност най-негативният елемент от оценката на дейността на сегашния главен прокурор е видимото отчуждение между него и обикновените обвинители.

Иначе представите за всевластния главен прокурор са само легенда. Основната отличителна черта на институцията не е, че има много правомощия, а че не носи никаква отговорност. По тази причина главният прокурор има чудовищна власт да мачка системата и да злоупотребява с нея. Но има известни ограничения реално да я управлява в обществен интерес.

1. Още при идването на власт на ГЕРБ главният прокурор публикува няколко статии, в които обясни колко трудно се поддържат и печелят обвинения при така дефинираните състави на престъпления в НК, който е от 1968 г., и посочи кои трябва да се променят приоритетно. Без истински нов и модерен НК не можем да обвиняваме сегашния, нито да очакваме чудеса от наследника му.
2. Главните прокурори застават начело на една централизирана и йерархизирана система, в която нямат право нищо да пипат. Когато Борис Велчев постъпи през 2006 г., нямаше право да си сменя заместниците и остана да работи 2 години с всичките заместници на Никола Филчев. Прокурорите надолу също не може да пипа - те са несменяеми като съдията.
3. Решенията за тяхното кариерно израстване се вземат от ВСС. Главният прокурор може да прави предложения, но нерядко ВСС го бламира без обяснение. Доколко обаче можем да обвиняваме само Велчев, че не успя да накара ВСС да прилага принципна политика за кадровото израстване на прокурорите?

Какъв е разумният ход оттук насетне? Изборът на Обвинител №1 сега е по-различен от този през 2006 г. Двама от действащите му заместници бяха избрани за членове на новия ВСС и новият главен прокурор ще има право да предложи свои. Тоест за първи път ще има смяна на цял управленски екип. Не можем да очакваме радикална промяна в работата на институцията, но ще има едно извинение по-малко за липсата на успех.
Можем да очакваме резултати от новия главен прокурор само ако се приеме нов, модерен НК и кадровата политика на ВСС стъпи на принципна основа. Понеже и двете е малко вероятно да се случат в непосредствено бъдеще, разумно би било да се снабдим поне с някакви механизми за ограничаване на вредите, които един неподходящ главен прокурор може да нанесе. Сравнително скромна конституционна промяна се изисква например, за да се намали мандатът на обвинител №1 - или поне той да се раздели на две. При сравнение с други държави се вижда, че 7 години мандат е неразумно дълъг за такава позиция. В Англия и Уелс директорът на прокуратурата се назначава от министъра на правосъдието, при открит конкурс, с първоначален мандат от 3 години. Ако се справя добре, мандатът може да се удължи с максимум още 2. Тъкмо възможността за преизбиране придава и смисъл на цялото интелектуално упражнение по оценяване работата на главния прокурор. Защото има смисъл да се даде оценка само ако има преизбиране.

**Авторката е ръководител на правната програма на Институт "Отворено общество"

*Препечатваме публикацията от в. "Труд"

Големите надежди
 
Борис Велчев беше главният прокурор на надеждата за сериозна и дълбока промяна в държавното обвинение. За мнозина в края на 7-годишния му мандат, който до дни ще приключи с назначаването му в Конституционния съд, тя е разбита. Но никой не отрича, че изборът на 43-годишния тогава доцент по наказателно право беше символ на желанието да се сложи край на мракобесието на прокуратурата. Погледът към времената на Никола Филчев не оставя съмнение, че промяна има. Тя обаче съвсем не покри обществените очаквания, а само изми най-болезнения срам от силовашките години на обвинението.
Днес Борис Велчев е на 50 и близо 7-те години в прокуратурата са сложили отпечатък върху лицето и поведението му. Остава въпросът дали той е плод на тежката отговорност "над теб в държавата да е само Господ" (по Иван Татарчев) или точно обратното - умора от политическите и икономическите интереси, заради които непрекъснато някой иска да използва прокуратурата.

"Крайно време е политиците да спрат да търсят решения на политическите си спорове с прокурорски средства." Това бяха едни от първите думи на тогава все още кандидата за главен прокурор Борис Велчев пред "Труд". Изглежда, че знае с какво се захваща, а дали?

Всъщност е още по-лошо

Години по-късно от "Уикилийкс" научаваме, че след като влиза в кабинета на Филчев, той разбира, че ситуацията е дори по-лоша от това, което си е представял. По думите на Велчев, споделени от американски дипломати в секретни грами, прокуратурата се е превърнала в нещо като терористична организация, използвана за бизнес и политически цели и напълно неспособна да се бори с престъпността. Усещането за безсилие стои и до днес.

Първото голямо разочарование беше обявената от Велчев ревизия на частните колекции с антики. Проверката завърши безславно въпреки обещанията, че на прицела ще са емблематичните за прехода сбирки на Васил Божков и Димитър Иванов. Впрочем фактът, че главният прокурор също събира антични монети, беше вторият по-сериозен тест за него как ще реагира на лични атаки. Първият беше произходът му - внук на бившия член на Политбюро на БКП Борис Велчев. Към това се насложи и фактът, че беше шеф на правния екип на президента Георги Първанов. Велчев отигра с достойнство двете ситуации, но пък те го сполетяха в самото начало на мандата му, когато се ползваше с огромен кредит на доверие.

Част от големите и неосъществени надежди за реформа в държавното обвинение бяха заложени в ревизията на прокуратурата, която Велчев обяви скоро след встъпването си в длъжност. Бяха проверени десетки дела и ключови за ерата "Филчев" прокурори. Някои бяха предложени за наказание, други бяха дадени на съд, но равносметката днес е, че малцина бяха освободени.

Кадрите решиха всичко

Велчев наследи целия екип на предшественика си, бетониран от закона. Най-силното попълнение в екипа му - заместничката му Галина Тонева, дойде сравнително късно. А очакваното знаково разчистване на авгиевите обори в прокуратурата се сведе до вкарване в ред на преписките и делата. По заповед на Велчев бяха прекратени стотици хиляди дела, които прашасваха в прокурорските шкафове, вместо да им се сложи край, след като няма шанс извършителят на престъплението да бъде разкрит.

Главният прокурор направи структурни реформи, анализ на провалите на обвинението, създаде спецекипите за борба с корупцията и евроизмамите. Той обаче не успя да убеди политиците в нуждата от дълбока промяна в прокуратурата и да сложат край на единоначалието по съветски модел. Най-голямото завоевание на Велчев обаче беше политиката на откритост. Понякога тя изиграваше лоша шега на прокурорите и се наложи той да ги предупреди да мислят, преди да говорят с медиите. Но промени много.

Мантра без успех

"Очакванията към прокуратурата са като към пожарна команда." Това е друга реплика на Борис Велчев, която обяснява много за положението на обвинението. Той обаче не само не успя да обърне тенденцията всеки да търси за всичко прокуратурата, а и при наказателния уклон на настоящите управляващи се видя напълно безсилен да противодейства. "Половината от нацията се изживява от сутрин до вечер като прокурори. Няма да се учудя да се предвиди затвор за бой между декоративни рибки", разгневи се Велчев през март 2012 г.

Ако има мантра, която главният прокурор повтаряше през целия си мандат, това е - да се извадят десетките дребни прегрешения от наказателния закон и на обвинителите да се даде да работят само по същинската престъпност. И макар че не се отказа от нея, упорит като китайска капка, скоро няма да види идеята си осъществена. Защото за политиците е изключително привлекателно да хвърлят всички проблеми в полето на наказателното право. "Не може да има истинска съдебна реформа, ако магистратите по необходимост превръщат изкуството на доброто и справедливото (определението за правото на римския юрист Целз - б.а.) в занаят!", възкликна Велчев в статия за "Труд" преди 3 години.

Вечна дружба с МВР

Развалено, корумпирано, неспособно на прогрес. Това определение е дал Велчев на Вътрешното министерство според секретната кореспонденция на американските дипломати, огласена от "Уикилийкс". Главният прокурор никога не е потвърждавал, но не е и отричал тази оценка. Отношенията с МВР обаче са водещи за всеки шеф на държавното обвинение, защото двете институции са като скачени съдове. Политиката на Велчев беше никога да не излиза от строго професионалното. Макар прокуратурата да е господар на разследването, никога не "скочи" срещу гафовете на ръководствата на МВР. Критиците му днес казват, че така е позволил на настоящия министър Цветан Цветанов да обсеби наказателната политика на държавата. А самият Велчев твърди, че двамата имат много добър работен режим. Всъщност МВР ли работи за прокуратурата или обратното?

Усещането за надмощие на полицията над обвинението се засили и от факта, че Велчев никога не превъзмогна образа на харизматичния интелектуалец и не влезе в класическия пиар, характерен за МВР. Много от подчинените му обаче яхнаха вълната на спецакциите. Това създаде чисто имиджов проблем на прокуратурата, чиито основни лица станаха хора с по-скоро полицейско поведение.

Велчев така и не се превърна в събирателен образ на държавното обвинение и съзнателно отказа да затвърждава единоначалието. Той предпочете да изведе на преден план други началници в прокуратурата. Така например своята слава при него получиха градският прокурор на София Николай Кокинов и заместниците му.

Макар да е на пост, който дава страшна власт, Велчев не може да бъде упрекнат, че ламти за правомощия. Напротив, дори се обяви за намаляване на мандата на главния прокурор. "Седем години е твърде дълъг мандат, ако човек иска да е реформаторски настроен", заяви той през 2009 г.

В едно от последните си интервюта Велчев говори заедно с председателя на Върховния касационен съд Лазар Груев пред "Труд". В думите му личи огорчение: "Модерно е да се критикуват полицията, прокуратурата и съдът. При това колкото по-малко разбира човекът тази материя, толкова повече неговата агресия компенсира липсата на специални познания".

Сега кариерата му ще продължи в Конституционния съд. Прясно произведеният в професор специалист по наказателно право може би най-сетне ще получи академичния комфорт, който му липсваше в прокуратурата.

Ако използваме творчеството на британския писател Греъм Грийн (автора, когото владеещият перфектно английски език Борис Велчев е превеждал на младини), за да обясним бъдещото назначение на Велчев, може да заключим: За Третия човек*** в Темида седемте години начело на прокуратурата не са Краят на аферата*** със Силата и славата***.

***Заглавия на романи на Греъм Грийн.

Препечатваме публикацията от в. "Труд"

*Заглавието е на "Правен свят"


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
5
Котараковиц
|
нерегистриран
26 октомври 2012, 18:12
0
0
Наистина анализа може да се нарече смислен и обективен, но все пак търпи и критика и всеки действащ магистрат ще потвърди това. Особено по въпроса за прекратените 500 000 досъдебни производства. Първо, това го има навсякъде по света- без изключение, и второ, не може да се говори ей така- с лека ръка, че между 2008 и 2011 са прекратени по давност 500 000 ДП, което говорело, че толкова престъпления са НЕРАЗСЛЕДВАНИ и че прокуратура и полиция работели лошо. Авторите не бива да заблуждават хората така. Това са производства прекратени по давност, което значи, че са образувани 10-20 години преди този период. И не са неразследвани, а напротив, разследвани са, но не са разкрити. А разкриването понякога е невъзможно- няма свидетели, няма следи, няма нищо. Е как да се разкрие престъплението. Това го има във всяка държава. При това в държави, които ни се дават за пример, статистиката е много по- лоша, но това се премълчава. Но като цяло статията е добра и в нея има много положителни неща. Единствено апелирам към авторите да не преиначават нещата и да не формират неправилно мнение у читателите, по някои въпроси.
4
БРАВО
|
нерегистриран
26 октомври 2012, 17:20
0
0
Много смислен и обективен анализ. Беше удоволствие да се чете. За разлика от коментарите под него - най-вече на вездесъщия "Мишковиц", който не мога да повярвам, че е адвокат.
3
До Мишковиц
|
нерегистриран
26 октомври 2012, 14:18
0
0
Ще ти се, нали Мишкуняк такъв?! Ама няма да те огрее. Много се съмнявам, че си адвокат, но подозирам, че си неосъществен магистрат. Безброй пъти си се явявал на конкурси, където бързо са те преценили колко струваш, и са ти били дузпата. Затова злобееш. И затова пишеш простотии като "рецептата" ти, която е на същото интелектуално ниво като автора си.
2
прокурор
|
нерегистриран
26 октомври 2012, 13:47
0
0
Мишковиц , много си прост.Чувал ли си една мъдрост -Рибата се вмирисва от главата.Хубаво я осмисли/ако можеш естествено/, а най-вече това да направи този за когото е статията.
1
адвокат Мишковиц
|
нерегистриран
26 октомври 2012, 13:09
0
0
Хе-хе!Ако искате ва прецените един човек,вижте го къде отива!В нашия случай професорът по наказателно право отива в Конституционния съд-слон в съкларски магазин!Негодник!
Иначе рецептата е ясна-Главният прокурор да се избира,а той надолу да назначава и уволнява прокурорите.Никаква несменяемост за тях!И като кихне Главният,най-долният да се насира!И решително намаляване на броя на тези бюджетоунищожители!
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно