"Ангелската" кандидатура на Бойко Найденов *

На 1 ноември т. г. Висшият съдебен съвет (ВСС) преизбра Бойко Найденов на поста директор на Националната следствена служба. Изборът бе напълно очакван и не предвещаваше никакви изненади. Това пролича ясно и от едно изпуснато негово изказване по повод издигането на втора кандидатура за поста.
Не се очакваше в надпреварата да се включи друг магистрат (подобно на един друг избор преди седем години – на главен прокурор). В последния момент обаче петима от членовете на съвета, някои от тях сочени като опозицията в него, издигнаха и втори кандидат – прокурора от Върховната касационна прокуратура (ВКП) Евгени Диков. Неговата кандидатура бе представена с няколко думи не от кого да е, а от единствения представител на следователите във ВСС – Румен Георгиев. Бившият зам.-шеф на следствието описа Диков като "кандидата на надеждата" и подчерта, че не може да има състезание "с един кон".
"Предателството" на Георгиев бе почти моментално "наказано" от Бойко Найденов, който призна: "От друга страна, самата номинация, представена от бившия мой заместник, малко ме раздразни, доколкото самият Румен Георгиев аз го предлагах на два пъти да бъде освободен като заместник. Не беше коректно от негова страна. Мисля, че другите колеги имат пълно основание да застанат зад кандидатурата на господин Диков, но не и той".
Въпреки появата на конкурент, Найденов спечели 18 от членовете на съвета. Това, според анализаторите, може да бъде прието като генерална репетиция за предстоящото гласуване на нов главен прокурор. Найденов никога не е крил амбициите си да оглави прокуратурата. Той бе сочен още в средата на мандата на Борис Велчев като негов наследник. Дори и след като оглави за втори път следствието, Бойко Найденов не отрече, че гледа към поста на Велчев.
Игра на сигурно или за козата и къщата
За разлика от преди седем години обаче, сега изборът на нов главен прокурор ще е "драматичен", по признанията на самия Найденов. Най-малкото защото за поста няма да се бори само един. Именно затова Найденов избра играта на сигурно. Осигури си директорското място в НСлС, преди да се включи в по-голямата битка. А шансовете му никак не са за подценяване. За да посочат новия ръководител на прокуратурата, поне 17 от членовете на ВСС ще трябва да се консолидират около един кандидат. Гласуването за директор на следствието демонстрира, че Найденов може да бъде този кандидат.
Стратегията му бе ясно изразена ден след като получи втори мандат. "Нещата по принцип се следват стъпка по стъпка", каза той тогава. От друга страна съвсем не се дистанцира от идеята за евентуално участие в надпреварата и за главен прокурор. "Ако в един момент преценя, че мога да се кандидатирам, разбира се, ще се кандидатирам, но към настоящия момент нито е отворено това състезание, нито са видни кандидатурите. Така че нека да изчакаме. Най-добре да се оставят нещата открити – не казвам нито да, нито не", заяви Найденов, цитиран от БНР.
И още: "Всеки един прокурор, който е започнал да работи в тази служба и каже, че не иска да стане главен прокурор, ви лъже", откровен бе Бойко Найденов. За да опише ситуацията, той цитира дори и грузински тост, в който се казвало следното: "Имам пари да си купя коза, но нямам желание. Желание имам да си купя голяма къща, но пък нямам пари".
Шансовете му да заеме мястото на Велчев бяха изпробвани няколко дни по-късно, когато съветът трябваше да назначи временно изпълняващ функцията главен прокурор. И тогава ясно пролича, че в новия ВСС има стабилно мнозинство, което е в състояние да излъчи следващия главен прокурор. Въпреки аргументите на "опозицията", че съветът би създал правен хаос, защото би нарушил Конституцията, поставяйки следовател за началник на прокурорите, Найденов беше избран за и.ф. главен прокурор със завидните 14 гласа. Така, в рамките само на няколко дни, той едновременно застана начело и на прокуратура до избирането на титуляр за главен прокурор, и на следствието – сигнал, че се ползва с подкрепата на мнозинството във ВСС. Именно това мнозинство в съвета предпочете да концентрира, макар и само за няколко месеца, огромна власт в ръцете на Бойко Найденов, вместо да разпредели "задълженията". Освен това, постави в недоумение и несигурност прокурорите, които знаят, че по НПК ръководят следователите в разследването, а не обратното.
Вотът бе показателен и по друга причина – кадровиците ясно демонстрираха, че другият сочен фаворит за поста главен прокурор – Галина Тонева, която в момента е заместник, вероятно няма да успее да събере нужните гласове.
Всичко това се случи въпреки предупрежденията на члена на ВСС Румен Боев, че избирането на Найденов за и. ф. главен прокурор може да хвърли прокуратурата в яма от незаконосъобразност, тъй като директорът на следствието има статут на зам.-главен прокурор, но само по разследването и като следовател не може да ръководи методически държавното обвинение, както е записано в закона. Подобни аргументи изтъкнаха и Камен Ситнилски, Калин Калпакчиев, Юлияна Ковачева, Камен Иванов и Галина Карагьозова, които предупредиха, че не бива да бъде създаван правен вакуум и напрежение в прокуратурата.
Дежа вю или кой не харесва Бойко Найденов
В деня, когато Бойко Найденов получи нов кредит на доверие като ръководител на следствието, той коментира със задоволство, че е единственият директор на НСлС, който е бил преизбиран. Важно е все пак, че това се случва без подкрепата на следователите или поне на техния представител във ВСС Румен Георгиев. Пет години по-рано, през 2007 г. се разиграва съвсем идентична ситуация при конкурса за шеф на НСлС. Тогава Бойко Найденов се състезава с Бойко Рашков, за когото се твърди, че има подкрепата на управляващите от БСП. Кандидатурата на Рашков е внесена от петима членове на съвета – Анелия Мингова, Петър Стоянов, Галина Захарова, Светлана Данова и Пламен Стоилов – единствения представител на следователите в кадровия орган. Бойко Найденов от своя страна е подкрепен от прокурорската квота във ВСС. Така е и до днес - Найденов може да разчита на сериозна подкрепа от прокурорите, които настояват новият им шеф да е човек от системата. Самият той нееднократно е изразявал същото мнение. За разлика от преди седем години, когато по повод избирането на Борис Велчев за главен прокурор, казва, че е хубаво обвинител номер 1 да е външен за прокуратурата човек.
Мощен гръб
В последните месеци неведнъж в публичното пространство бе изказана тезата, че новият главен прокурор трябва да е обвинител от кариерата – така той няма да губи време да се запознава с механизмите, по които функционира обвинението. Още в началото на мандата си Борис Велчев също настоява наследникът му да е прокурор, а не външен човек. В интервю пред "Капитал" той заявява, че за него мандатът му би бил успешен, ако човекът, който го наследи познава отблизо работата на прокуратурата. Именно Борис Велчев е един от най-силните поддръжници на Бойко Найденов, чиято кариера се развива стремглаво през седемте години, в които Велчев ръководи прокуратурата. В двете последователни гласувания – за директор на следствието и за и. д. главен прокурор Найденов получава подкрепата и на бившия зам.-главен прокурор Михаил Кожарев. И не само неговата.
Противоположни мнения се чуха за първия мандат на Найденов по време на дебатите. Калин Калпакчиев например отбеляза, че според него е много важно да се направи анализ на състоянието на НСлС през петте години на управление на Бойко Найденов, защото, ако членовете на ВСС нямат тази информация, не ще могат да оценят обективно уменията му като ръководител. Подобна позиция изказа и Румен Боев, според който ВСС не трябва да се заблуждава, че през последните две години работата на следователите е задоволителна. Прокурорите предпочитали да възлагат дела на дознателите. "Не може да има 36 обвиняеми на 80 следователи в НСлС", отбеляза той.
Анализ, очаквано, нямаше.
Ангелогласният кандидат
Но пък самият Бойко Найденов има висока оценка за себе си. Такава има и Борис Велчев за него, ако се съди от изказването му време на дебатите: "Никога не му е липсвал нито кураж, нито професионализъм, а и никога не сме се съмнявали в неговата почтеност", казва бъдещият конституционен съдия по адрес на Найденов.
Часове по-късно пред журналисти директорът на НСлС ще опише очакванията за новия главен прокурор - той трябва да бъде някакъв "ангел". "Който и да бъде номиниран, винаги ще има лични нападки, тъй като нещата ще бъдат и политизирани, дано изберем най-добрия човек", обобщава той.
Може обаче да се спори доколко Бойко Найденов отговаря на собственото си определение за това какъв трябва да е новият главен прокурор. Безспорно е само едно – че измежду тримата известни фаворити (освен него са Сотир Цацаров и Галина Тонева), той има най-дългата прокурорска кариера.
Подобно на много други, изкачили се до върховете на магистратурата и заемащи ключови постове, Бойко Найденов завършва Академията на МВР през 1990 г. Юридическият му стаж започва във Военно-окръжната прокуратура – София последователно като военен следовател, военен прокурор, заместник на военно-окръжния прокурор до 1999 г. От 2000 до 2004 г. е прокурор във Военно-апелативната прокуратура – София, а в периода 2004 – 2007 г. г-н Найденов е работил като прокурор във Върховната касационна прокуратура, административен ръководител на Софийската градска прокуратура (СГП) и прокурор – завеждащ отдел във ВКП, показва справка в официалния сайт на прокуратурата. Найденов, който е завършил гражданска специалност с полицейски екстри в Симеоново, смята, че "прокурорите не са по-малко правно подготвени от съдиите".
На практика се оказва, че Бойко Найденов е само част от ударната група управници в съдебната система, завършили Академията на МВР. Там образованието си са получили председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, ръководителите на двете спецпрокуратури Светлозар Костов и Борислав Сарафов и други. Друг небезизвестен ръководител също има допир до АМВР – зам.-градският прокурор Роман Василев става докторант в Академията.
Не без значение е и фактът, че Найденов започва кариерата си като военен прокурор – оттам е стартирала и кариерата на председателя на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов.
Именно докато е военeн прокурор шефът на следствието е забелязан от бившия главен прокурор Никола Филчев. По време на царуването си в прокуратурата, Филчев се обгражда с военни съдии, прокурори и следователи. Така "начело на държавното обвинение попадат хора като старозагорския военен съдия Христо Манчев, бившия и.д. прокурор на Въоръжените сили Николай Колев, военния обвинител Митьо Марков, самоопределящия се като марксист ексофицер от Народната милиция Спартак Дочев и началника на пропагандната машина на тогавашното МВР полк. Чавдар Крумов", пише вестник "Капитал".
Сложната връзка с Филчев
През 2004 г. Филчев назначава Найденов за административен ръководител на Софийската градска прокуратура. Това е прокуратурата, натоварена с разследванията срещу хора с имунитет – магистрати, депутати, както и срещу членовете на правителството. И ако е вярно, че мандатът на бившия главен прокурор ще се запомни с поръчкови разследвания и беззаконие, то неговото най-силно оръжие със сигурност е била СГП.
В колко близки отношения са били Филчев и Найденов няма как да знаем, но е безспорен факт, че бившият главен прокурор е имал доверие в подчинения си, за да му повери най-ключовата окръжна прокуратура в страната, която повдига обвинения срещу магистрати, министри, народни представители.
Заради капсулирането на държавното обвинение в този период не съществуват голям брой свидетелства, какви взаимоотношения са имали двамата, но според материали от "Медиапул" в началото на 2006 г.между Филчев и Найденов настъпва разнобой. Липсата на официална информация към медиите довежда до предположения и слухове. На 17 януари 2006 г. в материал в "Медиапул" се твърди, че Никола Филчев е освободил Бойко Найденов като ръководител на СГП, докато той е в отпуск. На негово място е командирован Камен Ситнилски, който по това време работи във ВКП.
"Преди седмица Найденов поведе лична битка срещу Филчев с обширни интервюта в медиите, в които обясни, че в дните преди Нова година е подал оставка след натиск от страна на заместниците на главния прокурор, а по-късно я е изтеглил. Това развитие на събитията бе до голяма степен изненадващо, като се има предвид, че Найденов е лично назначение на Филчев и досега не е имало индикации за проявена нелоялност", се казва в материала на "Медиапул". Според източници на медията "Найденов е събрал смелост и след уверение, че целият екип на Филчев ще загуби позиции след 22 февруари, когато изтича мандатът на обвинител №1." Още тогава, според юристи, Найденов се е целил в поста главен прокурор.
Ден по-късно зам.-главният прокурор Митьо Марков опровергава информациите за освобождаването на ръководителя на СГП и уточнява, че Найденов ще бъде повишен до началник на ново отделение във ВКП, което ще се занимава с борбата с корупцията и организираната престъпност. По думите на Марков Найденов на два пъти е подавал молби за повишение с четири степени до завеждащ отдел на отделение в ВКП, но после ги е оттеглял. "Категорично мога да ви кажа, че върху градския прокурор на София не е оказван натиск да си подава оставка и аз не знам той да си е подавал оставката", казва тогава заместникът на Филчев.
"Параграф 22″ пък пише, че скандалът около градския прокурор тръгва на 12 януари, когато в медиите е публикувана информация, че той е продал кола с пренабити номера на рамата. За да обясни случващото се Найденов заявява: "На 29 декември вечерта заместник главният прокурор Митьо Марков, в присъствието на прокурорите от ВКП Трендафил Трайков и Спартак Дочев, настойчиво ме поканиха да подам оставка. Такова било решението на ръководството". Според него атаката е започнала, след като е отказал да оплюе депутат в телевизионно предаване.
Според изданието, на 30 декември Бойко Найденов депозира молбата си за оставка във ВСС, но после размисля и на 9 януари я оттегля. Веднага след това обаче отново е привикан на разговор от заместниците на главния прокурор – Христо Манчев и Митьо Марков. Двамата се възмутили, че Найденов не следвал "линията на ръководството", а излязъл в отпуск по болест.
Цялата фактология така и не излиза наяве, но само три месеца по-късно, когато ерата "Филчев" е приключила, новият главният прокурор Борис Велчев кани Бойко Найденов за говорител на Върховната касационна прокуратура.
Освен задължението да бъде говорител Найденов оглавява и връзките с обществеността и медиите. Велчев обяснява тогава, че новото назначение е част от реформите и кадровите промени, които той предприема в системата на прокуратурата. "Прокуратурата има нужда от отваряне. В последните години доста неща бяха правени, без да могат да бъдат видени отстрани. Сега новият главен прокурор показва един съвсем различен стил", коментира пред Mediapool Бойко Найденов. Именно тогава сегашният шеф на следствието потвърждава информацията за конфликта си с бившия главен прокурор Никола Филчев.
"Той (Филчев – б.р.) на всяка цена се опитваше да ме отстрани от поста градски прокурор на София. Това бе причината да оттегля молбите си за повишение във ВКП". Издигането си във ВКП, той обяснява като признание за работата му като градски прокурор по делото срещу Красимир и Николай Маринови – Маргините.
На топа на устата или как съмненията остават
Същото това дело приключва с оправдателни присъди за Маринови на три инстанции, въпреки уверенията на прокурор Найденов от 24 януари 2006 г., че обвинението е събрано много солидни доказателства по делото.
Името на Найденов се свързва и с още няколко от т. нар. обществено значими дела. Според атестацията му, изготвена от ВСС, от 2008 г. досега, той е имал участвие в следствените действия по делото срещу бившата министърка на труда и социалните дейности Емилия Масларов, в процеса срещу "Наглите" – организирана престъпна група за отвличания, по делото "Килърите" – ОПГ за поръчкови убийства, както и по наказателното производство срещу Евелин Банев – Брендо. Името му се споменава и в пледоариите на защитниците по делото срещу бившия военен министър Николай Цонев, бившия главен секретар на Министерството на финансите Тенчо Попов и бившия съдия от СГС Петър Сантиров.
Ако се опитаме да обобщим каква е съдбата на тези дела и как са свързани те с новия и. ф. главен прокурор, равносметката едва ли ще е в негова ползва. Процесът срещу Емилия Масларова не е приключил на първа инстанция, а на 9 май м. г. основния свидетел на обвинението Тодор Павлов се отказа напълно от показанията си, дадени в досъдебното производство, като в съдебно заседание заявява, че не е казал основните неща, върху които стъпва обвинението.
Процесът срещу т.нар. група "Килърите" е висящ на първа инстанция.
Делото срещу "Наглите" приключи с оправдателни присъди за половината от подсъдимите. Процесът, който може да определен като гордостта на министър Цветан Цветанов, започна неубедително, след като се оказа, че прокуратурата е забравила да повдигне обвинения на подсъдимите за изнудване, което означава, че никой не беше обвинен за откупите, а платените пари от пострадалите не бяха открити. Така на практика жертвите на групата нямат правно основание да търсят по съдебен ред в това производство парите, дадени като откупи. Нещо повече – разпитите на един от ключовите свидетели по делото – Валентин Михайлов Ихтиманския не са приети като годно доказателство от съда. Разпитите са проведени от зам.-главния прокурор Бойко Найденов, директора на ГДБОП Станир Флоров и заместника му Валентин Цоновски. "Макар че законът не поставя ограничения за мястото, където ще се приложи СРС, за кръга от лицата, които ще присъстват при прилагането му и за средата, в която контролираното лице се намира, е очевидно, че чрез използването на тези СРС разследващите органи са избрали незаконен начин да документират процесната деятелност. Този начин е законово неприемлив за изясняване на авторството на отвличанията, тъй като към момента, в който СРС са прилагани, Валентин Михайлов, Прокопи Прокопиев и Ивайло Евтимов са били фактически задържани, а Любомир Димитров и Павел Петков са били и привлечени като обвиняеми", пише в мотивите на първата инстанция. И още: "Това показва, че по естеството си подслушаната и документирана посредством СРС "беседа" не е нищо друго освен разпит на задържано лице, без да са му разяснени правата и без да са осигурени минимално изискуемите гаранции за защита", мотивира се съдия Виолета Магдалинчева. На практика това прави ВДС-ите от СРС-та незаконни, въпреки че присъствието на прокурор Найденов по време на разпитите би трябвало да елиминира възможността по-късно съдът да не признае законността им. Нещо повече, съдия Магдалинчева определя действията на органите на досъдебното производство като "тежко заобикаляне на закона". Някои от свидетелите и подсъдимите твърдят, че им е оказван натиск.
По време на процеса срещу "Наглите" съдът пусна записи от "оперативни беседи" на Димитров със зам.- главния прокурор Бойко Найденов, шефа на ГДБОП Станимир Флоров и други разследващи, от които ясно се чува, че той преговаря с тях. В съдебната зала Димитров се отказа от показанията си и каза, че те са били дадени под натиска на разследващите. В същата "беседа" Гребеца казва, че е готов да каже на разследващите кой е човекът, който седи над "всичко това" – нещо, което обаче така и не се случва.
Все още не е приключило на първа инстанция делото срещу посочения от министър Цветанов като "кокаинов крал" Евелин Банев – Брендо, срещу когото в България има производство само за пране на пари.
Междувременно, докато тече наказателното производство срещу Брендо, през 2008 г. адвокатът на Банев – Ина Лулчева подава официален сигнал срещу Бойко Найденов и прокурора от ВКП Маргарита Попова (сега вицепрезидент). В сигнала се посочва, че двамата са подбуждали към лъжесвидетелстване Валентин Димитров. По думите на Димитров, двамата магистрати – шефът на следствието Бойко Найденов и прокурор Попова "ме заставяха на 24 септември да лъжесвидетелствам, че моят съкилийник Брендо е убил майката на свой съдружник, също като него следствен за пране на пари." Проверките на СГП и Инспектората към ВКП излизат със заключения, че няма нарушения или злоупотеба със служебно положение от страна на Бойко Найденов. Впоследствие Валентин Димитров е обвинен, че е набедил Найденов и Попова в престъпление по служба. Софийският районен съд оправдава Димитров, с което на практика приема, че обвинението срещу него е несъстоятелно – с други думи прокуратурата не е доказала по несъмнен начин, че случката разказана от него не се е случила.
Последствия за Найденов няма…
СГП отказва да образува разследване и по друг сигнал срещу Найденов, който датира от 2009 г. Сигналът е от бившия шеф на моряшкия синдикат Пламен Симов до ОЛАФ, който твърди, че заради бездействието на Найденов, Никола Филчев и Борис Велчев по възстановяване на собствеността на "Рибно пристанище"-Бургас се улеснява контрабанда на наркотици през пристанището. По случая е извършена проверка от ГД "Криминална полиция", Дирекция "Противодействие на организираната и тежката престъпност"-МВР, по която е констатирано, че всички твърдения за бездействие от страна на прокуратурата са неоснователни.
Друг сигнал, подаден от Пламен Симов, също остава без последствия. В него Симов твърди, че "Бойко Найденов е разпоредил образуване на досъдебно производство срещу него без да е имало основание за това." По-късно Симов осъди прокуратурата заради незаконното преследване срещу него. В решението си съдът цитира следните изводи от проверка на прокуратурата: "наказателното производство срещу П.С. било образувано без да бъде извършена предварителна проверка в пълен обем, и фактически без наличие на достатъчно данни за извършено престъпление.Вследствие на оказан натиск на прокурори от ВКП е издадено необосновано и незаконосъобразно постановление за образуване на наказателно производство, като в противоречие със законовите изисквания е определена и подсъдността му и делото изпратено в Б. вместо по компетентност на Софийска районна прокуратура."
Констатациите на ВКП, възприети и от съда, когато осъжда държавата да плати обезщетение на Симов, по същество показват, че неговите оплаквания съвсем не са били лишени от основание.
По време на дебатите във ВСС, преди да бъде избран за втори път за ръководител на НСлС, Найденов коментира лаконично подадените срещу него сигнали. Той обясни, че те били от хора, които е разследвал и било нормално те да не го харесват.
В концепцията му за управлението на следствието, качена на сайта на ВСС пък е записано следното: "Дали трябва да оставим непроменено решението всички чувствителни, тежки дела, с широк отзвук в обществото да бъдат решавани всъщност от шест-седем прокурора от една конкретна прокуратура. Това положение, според мен, следва да бъде незабавно променено, доколкото запазване на статуквото ще ни остави с големи очаквания и ниски резултатите".
В същата тази концепция Найденов пише и друго: "Не може да не се съгласим, че именно липсата на качествено събиране на доказателства в досъдебната фаза на едно производство на практика довежда до невъзможност да се присъди една справедлива присъда от надлежния съд, и именно тук, според мен, следва в още по-голяма сила да се използва капацитетът на длъжността "заместник-главен прокурор по разследването". Законодателно определеното съществуване на тази длъжност позволява, при подходящо администриране, да се централизира и оптимизира текущият контрол по разследването въобще." Кое от двете противоположни твърдения представлява визията на новия и.ф. главен прокурор така и не става ясно.
Въпреки че се дистанцира от предшественика на Борис Велчев, не може да се отрече, че дългогодишната работа на Бойко Найденов в прокуратурата, ръководена от Никола Филчев, го формира като магистрат. Филчев засилва неимоверно много наказателната репресия в страната, а от няколко изказвания на второмандатния шеф на следствието, прозират идентични идеи. Въпреки че по времето, в което оглавява СГП, успеваемостта на обвиненията драстично пада.
Злоупотреба със служебно положение
На 15 април 2011 г. в деловодството на прокуратурата постъпва сигнал, адресиран до главния прокурор Борис Велчев. Жалбата е подписана от адвокат Ваня Траянова, която защитава Антон Петров–Хамстера, понастоящем подсъдим по т. нар. дело "Октопод", давано за пример многократно от вътрешния министър Цветанов и издигнато до демострация на борбата с организираната престъпност от страна на правителството на ГЕРБ. В жалбата адвокат Траянова твърди, че зам.-главният прокурор Бойко Найденов е злоупотребил със служебното си положение. Траянова цитира секретни материали, приобщени към делото срещу групата за отвличания "Наглите". Трябва да припомним, че през 2009 г., по време на операция "Наглите" заедно с бившия съветник в ДАНС Алексей Петров е арестуван и клиентът на Траянова – Антон Петров. Осем месеца по-късно прокуратурата прекратява наказателното производство срещу него. Жалбата на адвокат Траянова касае същите тази разпити на Валентин Михайлов – Ихтиманския, провеждани с участието на Найденов, които по-късно съдът ще нарече "тежко заобикаляне на закона". Именно в тях "свидетелят" Михайлов признава участието си в няколко отвличания, осъществени от "Наглите", а органите на досъдебното производство му предлагат сделка – ако свидетелства срещу "колегите си", той няма да получи качество на обвиняем. Защитникът твърди, че записите, направени със СРС, демонстрират ясно злоупотреба със служебно положение от страна на зам.-главния прокурор Бойко Найденов. Траянова цитира НПК, според който прокурорът е задължен да повдигне обвинение на всяко лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Според адвокат Траянова Найденов е превишил правата си и съзнателно е помогнал на Валентин Михайлов да избегне наказателна отговорност за извършените от него престъпления. "Законът за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, е предвидил в чл.3 ал.1 т.1, че специална защита по него могат да получат заподозрените, уличените и обвиняемите. Евентуалното включване на Валентин Михайлов в Програмата за защита(б.р. на свидетели), обсъждано по време на разговора с него на 17.12.2009 г. по никакъв начин не води до изключване на неговата наказателна отговорност за извършените тежки престъпления", обосновава се адвокат Траянова. И заключва, че "със своите неправомерни действия спрямо Михайлов заместник главният прокурор Бойко Найденов на практика го е амнистирал за престъпните му деяния". Това, твърди Траянова, без съмнение ще се отрази пагубно на наказателното производство срещу "Наглите", тъй като Найденов е "опорочил по непоправим начин бъдещите съдебни актове по делото". Доколкото ни е известно, сигналът на адвокат Траянова не носи последствия за кариерата на сегашния шеф на следствието. Но в решението на първоинстанционния съд, съдия Виолета Магдалинчева, не пропуска да отбележи факта, че по делото съществуват безспорни данни, че в групата за отвличания съществено участие е имал и защитеният свидетел Валентин Михайлов. Съдия Магдалинчева се произнася и по доводите на защитниците в тази връзка като подчертава, че съдът няма право "да контролира и да ревизира решението на прокуратурата да постави едно лице в процесуална позиция на свидетел, вместо в такава на обвиняем".
След получените обещания вече няма сигурен начин да се потвърди дали Михайлов казва истината или това, което се иска от него, за да получи държавния подарък.
Безсилието на главния прокурор
Как Найденов си представя работата на Обвинител № 1 може да се изведе от негово изказване от преди няколко дни: "Не знам как се издържа седем години под такова напрежение. Отговаряш за всичко, което се случва в страната, без да имаш възможност да го решаваш сам. Носиш отговорност за работата на други хора. Главният прокурор разполага с много малко правомощия – той нито назначава, нито уволнява, почти не може да наказва. Същевременно носи отговорност за действията на своите подчинени, които могат да повлияят във всяко едно направление на обществения живот". На практика Найденов определя фигурата на главния прокурор като формална и лишена от всякакви лостове да влияе върху наказателната политика на страната, макар че тъкмо историята на страната показва, че това съвсем не е така.
Няколко дни по-късно, на 10 ноември, той ще заяви, че се отделя прекалено много внимание на избора на главния прокурор и този избор се "хиперболизира".
Именно от тази гледна точка остава загадка защо Найденов толкова години иска да заеме този "незначителен" пост. И продължава да преследва поста-мечта след като ВСС резервира мястото му следствието.

* Препечатваме статията от сайта "Съдебни репортажи" с незначителни съкращения.

 


 

 


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
56
*****
|
нерегистриран
06 май 2013, 04:13
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
54
Eve
|
нерегистриран
10 април 2013, 03:05
0
0
53
Kyanna
|
нерегистриран
07 април 2013, 08:00
0
0
http://www.jdasovic.com/">online auto insurance sfhkqn http://www.jdasovic.com/">online citrate next day delivery kbfrrk http://www.jdasovic.com/">online california auto insurance 819 http://www.jdasovic.com/">online car insurance quotes qsq http://www.jdasovic.com/">online insurance quotes 671 http://www.jdasovic.com/">online insurance quotes 3693
52
Lavigne
|
нерегистриран
07 април 2013, 08:00
0
0
51
****
|
нерегистриран
27 март 2013, 14:18
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
50
******
|
нерегистриран
06 март 2013, 02:57
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
49
*****
|
нерегистриран
26 февруари 2013, 17:46
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
48
******
|
нерегистриран
21 февруари 2013, 21:48
0
0
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
47
Trevion
|
нерегистриран
12 февруари 2013, 16:52
0
0
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно