Галина Тонева, кандидат за главен прокурор:
Всеки прокурор трябва да носи отговорностите на своето ниво
Всеки прокурор трябва да носи отговорностите на своето ниво
Започнала своята кариера като прокурор през 1990 г. Галина Тонева напуска прокуратурата през 1993 г. в нежелание да приеме налаганите тогава практики на натиск, незачитане на индивидуалните качества на прокурора, вмешателство в конкретни дела без поемане на лична отговорност от висшестоящите магистрати и поставяне на кариерното израстване в пряка зависимост от безкритичната готовност да се изпълняват незаконосъобразни указания. Това пише в концепцията на кандидатката за главен прокурор, която и като обвинител, и като съдия винаги е била уважавана заради своя професионализъм и прецизност.

"Дано новият главен прокурор бъде адекватен на масовите очаквания" – това чух тия дни в едно интервю по радиото от представител на неизвестна за мен неправителствена организация. Наясно ли сте какви са "масовите очаквания" и дали е възможно главният прокурор да е причастен към тях? Къде е разминаването в професионалната преценка и масовите очаквания?

Не бих искала да коментирам масовите очаквания, по-скоро смятам, че те би трябвало да съвпадат с обществения интерес.

Обществото има право на очаквания, че новият главен прокурор ще съответства на всички изисквания на Конституцията и на Закона за съдебната власт. И от друга страна – че всичко около неговата личност ще бъде предварително кристално ясно, че няма да остане място за каквито и да е съмнения за възможни обвързаности, за корупционни практики, нито пък за неговия професионализъм. Надявам се масовите очаквания да включват всички тези параметри, защото те изразяват обществения интерес.

А смятате ли, че публичният дебат около избора на главния прокурор дава правилна насока за размисъл по темата за обществените очаквания и обществения интерес?  Посланията са толкова противоречиви, че хората с право недоумяват – и по въпроса за качествата и недостатъците на кандидатите, и по съмненията за дефекти в процедурата.

Лично аз смятам, че засега процедурата върви добре, най-малкото защото досега такъв дебат не е имало никога. За първи път и професионални общности, и отделни колеги, и отделни граждани имат възможност да поставят някакви въпроси, да изразят опасения, да направят препоръки, да изразят предпочитания. Това е нещо много ценно за едно гражданско общество. В крайна сметка, тези мнения няма да предрешат избора, който е право и задължение на ВСС, но те са важни, дори само защото те са критерий за оценка на този избор – дали е бил правилен или не, дали са били съобразени всички тези мнения и препоръки. С други думи - дали е налице един информиран и прозрачен избор.

Но бяха изказани сериозни опасения по отношение на процедурата. Изобщо, имате ли чувството, че участвате в едно състезание, резултатът от което е предварително известен? Така поне се говори...

Така се говори, да. Аз се абстрахирам от тези твърдения. Принципно се надявам, че изборът няма да е предрешен. Аз съм човек, който е свикнал да участва в състезания без притеснения, защото го правя с убеждението, че имам мотивите да участвам в такова състезание. Не се страхувам да загубя при една равностойна конкуренция и искрено се надявам, че дори да не бъда избрана, това, което съм се опитала да формулирам като стратегия за управление на прокуратурата, ще бъде полезно за следващия главен прокурор – който и да е той.

Като цяло процедурата не ме притеснява. Смятам, че тя е доста революционна в сравнение с предходните избори, а и до голяма степен тя следва правилата за избор на членовете на ВСС .

И тъкмо заради това, без да го изразявам като страх или опасение, аз съм учудена защо беше необходимо да се правят тези промени, които събудиха общественото подозрение. Нямам обяснение защо беше необходимо да се променя поредността на гласуване, след като в закона е дадена поредността на изслушване. Но това за мен е по-малкият проблем, който дори не би стоял на дневен ред, ако не беше променена формата на гласуване. Аз категорично продължавам да твърдя, че ако искаме да избегнем каквито и да е съмнения за честния избор, той трябва да се проведе наистина тайно и единствената гаранция за това е интегралната бюлетина. Там не е нужен ред нито на изслушване, нито на гласуване, гласува се за тримата кандидати едновремено и резултатите ставят ясни едновременно, като това изключва всякакви съмнения, че междувременно нещо се гласи. Искам да бъда разбрана правилно – аз не твърдя, че членовете на съвета правят или замислят нещо нередно, а че категорично трябва да се изключи всякаква възможност за съмнение и ВСС да запази достойнството си.

Един от сериозните упреци към настоящата процедура за избор на главен прокурор е,  че към нея се пристъпва без анализ и оценка на предходния мандат (а защо не и оценка на цялостното лутане на прокуратурата от 1992 г. насам). В концепцията си вие правите един впечатляващ обобщен преглед на  историята на прокуратурата от началото на прехода през личния си професионален опит. Кои обаче са основните негативи на предишните мандати и на какво се дължат те?

Действително, добре би било изборът на новия главен прокурор да се състои след такъв анализ. Само че по чисто обективни причини това няма как да се случи, защото изборът на г-н Велчев за конституционен съдия, което доведе до неговото по-ранно освобождаване, практически предопредели началото на процедурата по избора. Няма как да се отложи този избор и институцията да остане без титулярен ръководител, за да има време за анализ.  Според мен, това би довело до нестабилност.

В този смисъл, ние практически нямахме избор дали да правим анализа предварително или след избора. Донякъде и затова аз съм се опитала в моята концепция да направя един анализ (разбира се, недостатъчно задълбочен) на развитието на прокуратурата за  периода, от който аз имам отношение към нейното функциониране – от 1990 г. насам. Казвам "не много задълбочен", защото този анализ по-скоро върви през призмата на личното ми професионално развитие и трупан опит, но мисля, че той би могъл да бъде развит и задълбочен. Освен това, аз смятам, че идеята да се направи цялостен анализ на институцията и да се даде оценка за нея, както изисква регламентът на концепцията по правилата на ВСС (в изложението си съм се опитвала да вървя структурно по тези правила), е едно твърде голямо предизвикателство, защото изисква изключително по-широкообхватни познания, далеч надхвърлящи познанията по наказателно право и процес.

Ако се гледа сериозно на една такава задача за цялостен анализ на прокуратурата, тя би следвало да бъде поставена пред един значително по-широк експертен екип от професионалисти в различни сфери - не само на правото, но и на обществения живот.

В последния доклад на Европейската комисия(ЕК) се препоръчва следващият главен прокурор да извърши мащабни функционални и структурни промени в прокуратурата именно след независим функционален одит на институцията.  Какво означава независим функционален одит в случая и какви трябва да са параметрите на изпълнение?

Действително има такава препоръка в последния доклад на ЕК от лятото на т. г. За мен тя продължава да не е достатъчно ясна, защото е много обща. Затова, ако ми бъде гласувано доверие да бъда избрана за главен прокурор, първото, което бих предприела в тази посока, е да помоля лично, в личен контакт с експертите от ЕК, да се направи едно по-подробно разяснение на смисъла на тази препоръка и какво съдържание влага в нея самата Комисия. Аз съм убедена, че ще получим такова съдействие, защото с ЕК имаме отлични контакти и много добри колегиални отношения. А след като бъдат изяснени параметрите, вече може да се пристъпи към задълбочаване на тази оценка, която съм се опитала да направя в моята концепция на състоянието на прокуратурата. За целта смятам, че трябва да се покани един експертен екип и от средите на научните работници, и от представители на НПО, които имат пряко отношение към работата на съдебната система и в частност на прокуратурата, и, разбира се, експерти от международни институции. Тук искам да напомня, че аз съм един от представителите на ръководството на прокуратурата, който пряко контактуваше с неправителствените организации, работещи в областта на съдебната реформа. Аз съм и организаторът на две срещи, заедно с г-н Велчев, с представители на всички онези НПО, които имат поглед върху работата на прокуратурат и могат да дадат ценни препоръки. Тези срещи бяха наистина много полезни и смятам, че те трябва да се задълбочават.

Смятам, че е важно при изготвяне на препоръчания функционален одит да бъдат обсъдени и вече предприетите стъпки за реформа вътре в прокуратурата, които са и структурни, и функционални. Тези стъпки все още може би не са достатъчно известни на обществото, защото тяхното реално изпълнение започна преди около десетина месеца – със създаване на нова структура на Върховната касационна прокуратура (ВКП), която предвижда специализация по основните приоритети на наказателната политика на ЕС и на България. След това бяха изградени аналогични специализирани структури по вертикала  от ВКП до районните прокуратури като мрежа от специализирани прокурори в същите направления.  Подготвят се и в момента са в проект (по обясними причини) инструкции, указания, методики за създаване на екипи ад хок по конкретни дела, за реформиране на съществуващите трайно структурирани специализирани екипи и т. н. Реформата няма да започва тепърва, защото тя е в ход. И искрено се надявам, че ако не аз, а друг колега бъде избран на това място, той няма с лека ръка да зачеркне възприетата вече философия на промяната, още повече че тя е основана на препоръките на експертите от ЕК. Тази философия включва специализация на всички нива, повишаване на квалификацията чрез специализирано обучение, чрез съвместно обучение на представители от всички органи, които имат отношение към наказателното правораздаване и в частност в досъдебната фаза - това са разследващи полицаи, оперативни служители от МВР, прокурори, следователи.

Другояче казано, рецептата,която предлагате, е специализация в комплект с децентрализация. За децентрализация говори и друг от кандидатите. На някои наблюдатели обаче децентрализацията им звучи като бягство от отговорност, осигуряване на комфорт на следващия главен прокурор. Да не се окаже, че всяка апелативна и окръжна прокуратура имат своя наказателна политика и свое виждане за прилагане на закона в момент, в който прокуратурата и без това е определяна като безконтролна?

Децентрализацията е процес, при който се изисква  всеки от административните ръководители да поеме отговорността, която законът възлага на неговото ниво. По-скоро мисля, че в криворазбраното "правилно функциониране" на прокуратурата като единна и централизирана структура се сдържа елементът "безотговорност", при която всеки прокурор се чувства свободен да мотивира своите действия единствено с разпореждане "отгоре" или с нежелание да има лични неприятности - с административен ръководител или с висшестоящи прокурори. Така отговорността се прехвърля  по нивата докато стигне до главния прокурор. Не случайно проф.Велчев многократно е казвал, че у нас всеки смята главния прокурор едва ли не за лично отговорен за всичко, което се случва в държавата. От друга страна, съвсем не е вярна тезата, че главният прокурор има такива изключителни правомощия, каквито му се приписват. Вече имах повод да спомена на друго място - считам, че недостатъчно правилно се чете разпоредбата на чл. 126 от Конституцията, където се казва, че главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство над прокурорите. Това съвсем не означава, че той има правомощията да изисква конкретни дела и да разпорежда какво да се върши по тях. Неговото задължение е да следи за правилното функциониране на прокуратурата като институция и за нейните политики, както и да осъществява методическо ръководство – чрез издаване на инструкции, методически указания, които да решават спорни и неясни въпроси в разследването по конкретни типове престъпления, по взаимодействието между отделните звена в прокуратурата и т. н. Трябва много внимателно да се прави разлика между Конституцията от 1971 г., която наистина даваше всеобхватна власт на главния прокурор да осъществява надзора за законност върху практически целия живот на държавата. Доколкото не ме лъже паметта прокурорът осъществяваше надзор за законост и върху функционирането на съда.

Считам, че днешният конституционен модел дава реален шанс да се постигне определена степен на децентрализация, която обаче в никакав случай не означава безотговорност. Всяко ниво, всяко звено от системата на прокуратурата трябва да изпълнява задълженията, които му възлага законът. Административният ръководител не само трябва да следи за сроковете на разследванията, но преди всичко да създава такава организация на работата, която да не допуска забавяне на разследване, защото по ЗСВ той носи цялата отговорност за спазване на сроковете в ръководената от него прокуратура. Така няма просто да преследваме и наказваме конкретен прокурор, зат това че не се е справил в срок, а ще вземем мерки за да му създадем условия да работи в срок.

От друга страна, категорично децентрализацията не означава възможност всеки регион да си създава собствена регионална практика, напротив. Това означава всеки регион и основно на апелативно ниво (доколкото апелативните прокурори са достатъчно високо в йерархията), като обобщават прокурорската практика в своя регион и я съпоставят със съдебната пракита, да могат да   анализират и извлекат основните проблеми в техния съдебен район, да очертаят основните типове престъпност там и да изведат приоритетните мерки. А организацията на тези мерки вече е задача на висшестоящите  им прокуратури – ВКП и ВАП.

Така че, ако трябва да дефинирам разбирането си за децентрализация, бих казала, че това е децентрализиране на отговарността, т.е. прехвърлянето на отговорността там, където тя може да  бъде изпълнена.

Добре, а къде е гаранцията за добросъвестно изпълнение на задълженията – и от административния ръководител и от всеки прокурор по конкретно дело. През последните две седмици имаше доста интересни примери – решения на Страсбург, проблемите около делото САПАРД и някои други, които поставиха редица въпроси за качеството на разследването и отговорността на прокурора за него.

Гаранцията е в реализиране на личната отговорност на всеки отделен прокурор и административен ръководетел,  което да намери отражение в техните атестацции.

Търсенето на персонална професионална и лична отговоронст също е един от моите приоритети, отразен в концепцията. Вече е крайно време, когато има "провал" по някое дело, не цялата институция да бъде заклеймявана, че не си е свършила работата, а конкретният прокурор да носи персонална отговорност - ако действително е допуснал грешка. За реализиране на такава персонална отговорност аз лично много залагам на Методиката за анализ на постановените оправдателени присъди и на върнатите от съда дела за доразследване, която действа от няколко месеца. Смятам, че тя неправилно се тълкува като опит за заклеймяване на всеки прокурор, който не е успял да доведе едно наказателно дело до осъдителна присъда. Всъщност тя слага акцент върху аналитичната и тълкувателна дейност на самите прокурори, които следва да правят анализ на резултатите по конкретно дело, да търсят причината, която е довела до съответния изход и мерките, които трябва да се вземат. По мое мнение точно така се изгражда професионализмът и се повишава квалификацията. Това, от друга страна, е най-добрият начин да се диагностицират проблемите и решенията им – дали се налага провеждане на специализираните обучения, дали е налице системна грешка на прокуратурата като цяло, която може да се преодолее със съответна тълкувателна дейност на ВКП и ВАП по съответния тип дела, дали е индивидуална грешка на отделен прокурор, която може да се дължи на неопитност, недобра лична квалификация, особености на характера и т. н.

Делото САПАРД постави и някои интересни въпроси за вътрешното убеждение на прокурора.

Действието по вътрешно убеждение е основен принцип за всеки магистрат – прокурор и съдия. Но трябва да се прави принципната разлика между функциите на тези две звена на съдебната власт. Съдът е органът, който е призван да арбитрира, който трябва да действа напълно независимо и да се основава само на вътрешното си убеждение, което обаче не може да е произволно, а мотивирано от доказателствата по делото и закона. Затова, върху вътрешното убеждение на съда има форми на инстанционен контрол. Но доколкото съдът е независим арбитър, при осъществяването на този инстанционен контрол е предвидено, че когато горната инстанция не приема неговото вътрешно убеждение, то делото се връща на друг съдебен състав – никога не може да бъде задължен същият съдия или същият съдебен състав да мотивират друго вътрешно убеждение. 

Прокурорите също действат по своето вътрешно убеждение, но те в същото време имат и задължението да споделят с горестоящите прокурори, когато тяхното вътрешно убеждение не съвпада с общата позиция на институцията, а прокуратурата като институция е призвана да защитава обществения интерес. Самият НПК предвижда възможност горестоящите прокурори да осъществят определени правомощия, да предпишат задължително поведение на долустоящия прокурор с писмени  указания. Логиката на тези правомощия е в това, че прокуратурата е орган, който поддържа държавното обвинение, а не личното на даден прокурор. И тук трябва да се прави много внимателно разграничение между свободата да действаш по своето вътрешно убеждение, която всеки прокурор притежава, и свободата да блокираш работата на цялата институция. 

От това възникват два основни въпроса. Първо, какъв е тогава смисълът от случайния подбор на прокурора? И второ – доколко е в състояние горестоящият прокурор да формира някакво обосновано и задълбочено становище върху дело, по което той все пак не е работил – понякога делото е от стотина и повече тома.  

По конкретното дело, за което става дума (б.р.САПАРД), по  същата логика може да се зададе и контравъпрос – как може прокурор, който за първи път се докосва до едно дело на определено ниво, да твърди, че е изградил свое вътрешно убеждение в рамките на часове, и да го противопоставя на вътрешното убеждение, което горестоящите му са изграждали в продължение на години, бидейки част от един екип на разследване по същото това дело.

Освен това, когато един прокурор вижда, че неговото убеждение не съвпада с основната позиция на останалите му колеги, той разполага с възможност да се самоотведе. Никой не го задължава да изпълни нещо, което не приема. Но не може един конкретен прокурор да минира работата на цялата институция с действия, които завинаги преграждат пътя на развитие на едно дело и така да постави целия обществен интерес в риск. Дори да го прави абсолютно добросъвестно.

А що се отнася до случайния подбор – винаги съм смятала, че довеждането му до крайност не е най-доброто решение.

Целият този анализ на възможностите за търсене на отговорност от прокурора минава през дела, които са минали през съд – върнати за доразследване, оправдателни присъди и т. н. Какво става обаче с отговорността за прекратените производства, които не стигат до съд, за отказите да се образува едно дело и т. н. Точно такива примери на "смачкване" на дела има по много дела в Страсбург, включително и в последните излезли решения. Поне досега няма механизъм за контрол върху този тип абдикиране.

Един такъв механизъм е Инструкцията за предварителните проверки. За съжаление по отношение на нея в момента сме в малко в изчаквателна позиция, тъй като тя е оспорена пред ВАС и ще трябва да изчакаме решението на петчленния състав, преди да предприемем следващи действия по нея. Аз смятам, че тази Инструкция е в правилна посока, макар че за мен беше изненада съпротивата срещу нея от някои колеги във ВКП, не толкова от граждани, адвокати, както и прокурори от по-ниските нива. Основният акцент в тази инструкция е разделението на компетентностите между прокуратурата и останалите контролни органи, което е един способ за разтоварване на прокурорите от несвойствена работа и част от решението на проблема с натовареността. В прокуратурата ежедневно постъпват стотици жалби на граждани, които нямат никакво отношение към функциите на прокуратурата, защото не съдържат никакви данни за престъпления. Затова с  инструкцията предложихме, съответният контролен орган, преди да изпрати преписката на прокуратурата, да прецени дали сигналът съдържа данни за някакво престъпление и да осъществи оная част от компетентността си, която и без това ще му бъде възложена - да обработи тая преписка, да събере онова, което сочи на данни за престъпление  и чак тогава да я изпрати на прокурора. Така, ако няма данни за престъпление, вместо да се губи времето на прокурора, самият административен орган може да изпълни функцията си и да наложи съответното административно наказание. Преписката ще приключи за месец-два, което е в интерес на самия гражданин. Не че прокуратурата бяга от отговорност, но тя не може да помогне на хората в този случай, а само ги бави без нужда.

Тази инструкция предвижда и една относителна стабилност на прокурорския акт, което го доближава до акта на съда. Т.е. предвиждат се две нива на произнасяне по жалби, което е правилното разбиране, защото, както можеш да си компетентен да  прецениш дали да внесеш обвинителен акт, също толкова си компетентен да откажеш да образуваш едно производство. Но това не означава безконтролност на тези актове по-нататък, защото самата инструкция предвижда т. нар. служебен контрол - след като е приключил редовният път за инстанционен контрол може в някакъв момент, когато има нови данни, или се изложат някакви други допълнителни съображения, тази преписка да се възобнови и да се укаже какво точно да се направи. Аналогична процедура може да се въведе и за проверка на постановленията за прекратяване на делата, като там единствената разлика е, че прокуратрата е обвързана с това дали съответният прокурорски акт е минал през съдебен контрол. Ако постановлението е атакувано пред съд и той се е произнесъл, оттам нататък прокуратурата не може сама да решава каква да е съдбата на делото.

След като се произнесе ВАС, ще преценим какво  да правим с инстуркцията . Аз лично бих се ангажирала и да доведем докрай това разбиране за компетентостите на прокурорите по инстанциите и възможностите за осъществяване на контрол върху техните произнасяния от една върховна инстанция.    

Има една теза в книгата на Борис Велчев, която се цитира много често, очевидно е направила силно впечатление от устата на главен прокурор – признанието, че прокуратурата има практически неограничени възможности за злоупотреба, които, през току-що приключилия мандат, просто не са били толкова употребявани. Кой обаче дава гаранциите и насоките срещу злоупотреба  с едни много сериозни правомощия като тези на прокурора?

Да, съществуват такива възможности и опити. Не зная колко сериозно ще прозвучи, но според мен единствено гаранции може да даде решаването на въпроса с личната отговорност на всеки прокурор. Всеки заинтересован има възможност да реагира срещу недобросъвестни действия на прокурора, които се основават било на натиск, било на лично решение да се обслужи един или друг интерес. Мисля, че гражданите би трябвало да отправят сигнали до административните ръководители на съответните нива, включително и до най-високите нива. Трябва да се изясняват лично конкретните причини, довели до едно или друго действие на прокурора и реализиране на  лична професионална отговорност.

Разбира се, един такъв сигнал би могъл да бъде и опит за натиск върху конкретен прокурор. Бих искала да уверя колегите прокурори, че те също биха могли да се възползват от тези "отворени врати" при главния прокурор и неговия екип, за да споделят причините, които са предизвикали това, дали са били притискани от своя административен ръководите или от някакви  други фактори. Само с навременна реакция ще се прегради пътят на всякакво вмешателство.  

Скандалът  "Марковска" подхрани опасенията за злоупотреби с образуването на производства за вътрешна употреба. Отправиха се настойчиви въпроси – защо едно дело е "приспано" срещу неизвестен извършител и се вади по прищявка.  И как изобщо може едно дело да стои 2 години срещу неизвестен извършител, когато извършителят е ясен? Това е въпрос, който засегна наскоро и Бойко Найденов, но какъв е отговорът?

Действително,  формулата да се образува дело срещу неизвестен извършител е изключително опасна, когато авторът на деянието е ясен. Това може да се използва и за други цели. В конкретния случай обаче аз не познавам делото, нямам никаква информация дали в казуса "Марковска" образуваното дело срещу неизвестен извършител касае известен автор на деянието.

Но принципно, проблемът за образуване на дела срещу конкретни лица, за които иначе няма съмнение, че са извършили определено деяние, се състои в това, че предварително никога не можеш да кажеш с категоричност дали това лице наистина ще се окаже извършител на престъпление (дали деянието е престъпление, дали е извършено виновно и т. н.). Същевременно, висящо дело срещу едно лице също го поставя в неблагоприятна ситуация, засяга конкретни права и също може да бъде форма на злоупотреба с власт. Нещата са много деликатни.

Може би затова в повечето европейски държави просто няма формален акт за образуване на производството, както при нас; нормално и естествено е, когато има извършено престъпление, разследването да започне веднага от компетентния орган, като първоначалните действия инициират производството. Имаше такава идея в НПК, даже имаше период, когато беше прието, че няма начален формален акт за образуване на производство. Не зная защо се изостави тази идея, тя наистина практически изключва възможността за злоупотреба.

Всъщност всичките тези въпроси засягат едно основно безпокойство – страха от превръщането на прокуратурата в машина за репресии, за преднамерено, целенасочено и избирателно прилагане на закона - било в угода на един човек или една клика, било по прищявка и интерес на отделен прокурор. Ако има еднозначна оценка за някой главен прокурор от прехода, то това е за епохата "Филчев" и страхът тя да не се повтори е много жив. Каква е гаранцията срещу повторение на тази епоха, за която вие в концепцията си давате много ясна оценка?

Колкото и да ви се струва, че противоречи на моята вече изразена лична позиция, че е главният прокурор не е толкова всевластен, както изглежда в очите на хората, аз смятам също, че недостатъчно коректният прочит на действителните правомощия на главния прокурор се тълкуват и в обратния смисъл. Затова все още има опасност, ако един човек с много силни властови амбиции застане начело на тази институция - това наистина би могло да върне нещата назад. От една страна - защото не е преодоляно разбирането, че "над мен е само Господ" и от друга – защото все пак 7 години не са толкова дълъг прериод и голяма част от кадрите в прокуратурата са работили по времето на Филчев. Все още съществува нагласата да си спестиш ядове, като не се противопоставяш.

Т.е. създаден е един устойчив рефлекс?

Може да се каже, че към момента той е в латентно състояние, но при най-малкото показване на по-твърда ръка и по-силна властова политика може да се възроди за изключително кратко време.

Наскоро и вицепрезидентът каза, че личностите са много важни при този избор.

По време на изборите за членове на ВСС много се говореше, че трябва да се даде възможност на прокурорите да издигнат своя кандидатура за главен прокурор, която да вкарат през прокурорската квота на ВСС. Защо не се получи?

 В крайна сметка, това все пак е въпрос на законодателно разрешение, доколкото компетентни да правят номинации са само членовете на ВСС. Може би някой ден ще надделеят по-демократични виждания, които ще дадат възможности и на професионалните общности да изразят позиция.

 

 


Коментари от FACEBOOK
Коментари от правен свят
   Започни с:  Първите  |  Последните  
85
смех
|
нерегистриран
09 декември 2012, 19:11
0
0
Като свински черва са, ей! Само да се хване нишката на едно черво и те се късат и пръска съдържимото в тях като октомврийска заря ...
84
Провократор
|
нерегистриран
09 декември 2012, 16:01
0
0
Стига злоба и субективизъм. Мислете трезво и в името на институцията и държавността. Чета и не вярвам на очите си, толкова ли се е деморализирала системата?! Макар, че от мен нищо не зависи съм длъжен да споделя мнението си.
Колкото и да се отрича, прокуратурата е йерархична организация и за разлика от съда е изключително важно, кой ще е начело на тази тежка за управление институция.
Факторите за външно влияние върху бъдещия главен прокурор са ясни: политиците, европейските институции и икономическите групировки. /политика и пари/
Факторите за вътрешно влияние, също са ясни, и това ще бъдат приятелски магистратски кръгове, доколкото няма да са проводници на интереси провокирани от факторите на първата група. /доверие и респект/
Какво трябва да се прави? Прокуратурата трябва да стане реален гарант за законосъобразност в тази държава, съобразно съществуващите правни рамки и предоставените й конституционни възможности. Това е породено от засилената напоследък обществена неудовлетвореност от дейността й, не без участието на изброените по-горе външни фактори. Изводът е, че през мандата на новия главен прокурор институцията трябва да се реформира, но задължително със запазване на нейния интегритет.
Промените, ако ще се правят, то трябва да се правят от човек, който познава системата отвътре и притежава висока компетентност, безспорни организационни качества и авторитет сред по- голяма част от прокурорите, които на плещите си ще осъществяват реформата.
Промените следва да засегнат структурата, механизмите и организацията за действие и контрол на прокуратурата в името на главната цел – гарантиране върховенството на закона по отношение на всички.
Най-голяма съпротива срещу тези процеси ще окажат факторите, чиито лични интереси са свързани с практическото неспазване на законността в нейната пълнота, независимо от декларативното им говорене. Тези фактори НЕ ЖЕЛАЯТ ПРОМЯНА НА СТАТУКВОТО, колкото и високопарно да твърдят обратното. ТЕ СЕ СТРЕМЯТ КЪМ ИЗБОРА НА ПОСТАВЕН ОТ ТЯХ ПОСЛУШЕН ГЛАВЕН ПРОКУРОР.
Преди избора на главен прокурор, само мощни политико-икономически или международни фактори могат да влияят върху членовете от избирателното тяло за подкрепа на определен техен фаворит.
Въпросът е, дали новият ВСС ще е на висотата на предстоящата отговорност с държавно значение, или ще стане безличен заложник на собственото си безпроблемно живуркане.
Интрига и изненади, за съжаление, няма да има, защото играем в полето на все още правово нереформирана държава с ярко респектиращ политически елит. Песимизмът ми произтича от горчив личен опит и от елементарните отговори на следните въпроси:
- Има ли в надпреварата за главен прокурор участници, „подбудени” от външни за съдебната система фактори?
- Има ли участници в избора, чиято мотивация да се занимават с „прокурорско строителство” възникна, не по силата на вътрешно осмислена потребност да реализират натрупан практически опит, а по силата на министерско потупване по рамото?
Това е истината и тя не може да бъде скрита. Видни ще бъдат за историята и обществото ни също името и делата на новия ни главен прокурор, както и имената и делата на сегашните членове на ВСС.
83
Запознат
|
нерегистриран
09 декември 2012, 13:55
0
0
А точно Мирела Веселинова ,бе запозната с кочини на ниво ВКП и не реагира ,щяхте да пишете нещо по въпроса но после се отказахте
Помните ли или не ,г-жо Веселинова ,беше края на 2010 год ,мноооого разговори с вас и накрая едно голямо нищо .
Смешно е дори да съществува такъв сайт като този в БЪлгария
Докато прокурори и съдии не почнат да носят ЛИЧНА наказателна отговорност за всяка своя грешка или деиствие ,нищо няма да се промени .
Само лаф да става
82
запознат
|
нерегистриран
09 декември 2012, 13:49
0
0
ЕК -НЯМА приложимо законодателство да дава каквито и да е съвети и мнения за ставащото в България .
Дори улична ,,труженичка“ да стане главен прокурор ,не съществува и един единствен закон на ниво ЕС Ек с които да могат да кажат нещо на България
Според ЕК и ЕП ,ако една държава не спазва правата на гражданите си в правораздаването ТЕ нищо не могат да направят .
ЕКЗПЧ и ОС ,МОЖЕ да не се спазва във вътрешното законодателство на държавите от ЕС и ЕП И ЕК --НЕ МОГАТ ДА РЕАГИРАТ И НЯМАТ ПРАВА ДА РЕАГИРАТ
Според ЕК отделни ,параграфи щели да започват да се спазват от 2013 година
Имам документи и отговори от ЕП ,ЕК И Съвета на Европа за това .
А тук можете да си пишете колкото си искате .
Но не мисля ,че ако ги пратя на редакцията на Правен свят ще ги публикувате .
81
327
|
нерегистриран
09 декември 2012, 13:49
0
0
Прочетох следният комер за Тонева който ме разсмя : Това е Велчев в пола
80
Мижавият
|
нерегистриран
09 декември 2012, 12:18
0
0
Велики мисли!!!Браво на Галка!Всяка Галка е велика!Сигурно идва от името!
79
Провинциалист
|
нерегистриран
09 декември 2012, 10:56
0
0
Прокуратурата не смогва да плаща обезщетенията по ЗОДОВ.
Само за първите 10 месеца на тази година държавното обвинение е загубило дела за над 4 милиона лева, но не може да ги плати и се трупат лихви.
КАКВО ЩЕ НАПРАВИТЕ ПО ПРОБЛЕМА,ЕВЕНТУАЛНО, ГОСПОЖО ТОНЕВА???
78
до разследващ журналист
|
нерегистриран
08 декември 2012, 22:12
0
0
Подкрепям Ви!Точно така е както те го казали.а съжаление Тонева и ССБ си имат платени сайтове- този на Правен свят ,Медиапул ,Капитал и т.н.Всяко НПО незнайно от къде пръкнало се и разни комитети направиха мръсна и гнусна процедурата за избор на Главен прокурор за Цацаров до като другите двама бяха покрити от стабилен медиен чадър.
Много ми е интересно г-жа Тонева с какви очи се кандидатира за Главен прокурор след като е зам.Главен от екипа на Велчев.Простете колеги ,но не виждам за дългия мандат на Велчев нещо в тази прокуратура да се е променило за добро.

77
Въпросчета към г-жата кандидат за Гл. прокурор
|
нерегистриран
08 декември 2012, 15:20
0
0
Защо г-жа кандидатката за Гл. прокурор говори за в бъдеще време? Щяла да ...., щяло да се ..... Защо? Нали и сега и Зам. Главен прокурор?! Защо сега, докато заема този висок пост не направи нищо за преодоляване на корупцията, поръчковостта, професионалната тъпота, злонамереността, превратното упражняване на власт в прокуратурата? Защо не предприе мерки срещу прокурорите – доносници на ДС; срещу прокурорите „амнистирали” хиляди престъпници, като са бавили разследванията, давали са неадекватни нареждания с които не са събирани нужните доказателства и дори са укривали преписките с цел да изтече давността за престъпленията? Защото е много лесно да се обещава, да се лъже, че нещо някога, някой си някъде щял да направи..... Целта е не ли да се свърши работа, а да се налапа новия по-висок пост, с повече пари, връзки и възможности за много повече далавери?
76
@@@
|
нерегистриран
08 декември 2012, 13:44
0
0
И как ще стане тая работа, стрино? Известно е, че всеки по-долустоящ прокурор зависи от нарежданията по телефона на по-горестоящия. Освен това, каква отговорност може да носи прокурор, който е натресен да защитава едно безумно обвинение, писано от друг прокурор? Ако каже, че не го поддържа, ще го нагърчат, както стана в случай с некадърно съставения обвинителен акт по САПАРД, ако пък тръгне да се пъне, става смешен и за да се измъкне от кофти ситуация при неминуема оправдателна присъда, се чувства длъжен да прехвърли отговорността на съда...Тотално е сбъркана тази структура, в която читавите хора са наврени в миша дупка и биват командвани от крайно некадърни, съмнителни като морал и безкрайно амбициозни типове, които освен да се развяват из медиите и да се държат като придатък на МВР, нищо друго не могат.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
Име
Коментар
Снимка 1
Снимка 2
Снимка 3
Снимка 4
Снимка 5
Снимка 6
Въведете буквите и цифрите от кода в дясно